Определение № 69 от 29.01.2025, Окръжен съд - Сливен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 69 гр. Сливен, 29.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надежда Н. Янакиева

Членове:

Мартин Цв. Сандулов

Стефка Т. М.а Маринова като разгледа докладваното от Мартин Цв. Сандулов Въззивно частно гражданско дело № 20252200500029 по описа за 2025 година Производството е образувано по частна жалба против определение по чл. 248 от ГПК, с което е оставена без уважение молба за изменение на постановено решение в частта за разноските и се движи по реда на 274 и сл. от ГПК, вр. чл.

248 от ГПК.

Жалбоподателят поддържа, че в случая по делото липсват данни кредиторът да е предприел действия по принудително изпълнение, да е упражнил извънсъдебна принуда по отношение на ищеца или по друг начин да е дал повод за предявяването на иска.Не счита, че между страните е спорно или пък се установява „Макроадванс“ АД с поведението си да е дало повод за завеждането на иска, с оглед което и претенцията на ищеца за присъждане на разноски, в т.ч. и на адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗАДв. не следва да бъде уважавана. На следващо място, в хипотеза на претендирано адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗА се предоставя безплатна правна помощ, а ДДС съгласно чл. 2 т.1 от ЗДДС се начислява само за възмездни сделки. С оглед на което, предвид характера на адвокатското възнаграждение претендирано на основание чл. 38 ЗА винаги следва да е без ДДС, Правната помощ, която адвокат или адвокат от Европейския съюз може да оказва на лица, които имат право на издръжка, на материално затруднени лица или на роднини, близки или на друг юрист, е безплатна. По смисъла на чл.9 ал.1 вр. чл.8 ЗДДС тя представлява безвъзмездна доставка на услуга. Постановяването на съдебен 1 акт, с който насрещната страна е осъдена да заплати възнаграждение за оказана безплатна правна помощ, не съставлява облагаема стока или услуга по смисъла на ЗДДС. Правоотношението, по което безплатната правна помощ е оказана, и това, създадено със съдебния акт, са между различни страни и с различно съдържание. По първото за адвоката, оказал правната помощ, не възниква право да получи възнаграждение, а второто е между адвоката и насрещната страна, но което адвокатът има само права, но не и задължения.

На следващо място, във връзка с присъждането на ДДС върху адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата е налице противоречива съдебна практиката, с оглед и на което е направено преюдициално запитване по гражданско дело пред Софийски районен съд, а в настоящия случай един от въпросите - предмет на спора е именно относно присъждане на ДДС. Доколкото отговорът на поставените с отправеното преюдициално запитване въпроси е от значение и за настоящото дело същото следва да бъде спряно па основание чл. 631 ГПК до приключване на производството по дело С-744/23 г. на СЕС. (Определение № 2135 от 29.07.2024 г. по ч.т,д. № 1060/2024 т., Т. К„ II т.о на ВКС). Моли производството по настоящото дело да бъде спряно до приключване на висящото дело С-744/2023 г. пред СЕС. Моли да се измени постановеното решение в частта за разноските като се оставят в тежест на ищеца, а в случай че не се уважи това искане да се присъди адвокатски хонорар без ДДС.

В срока за отговор насрещната по частната жалба страна е подала писмен отговор, с който я оспорва изцяло като неоснователна и развива подробни съображения относно дължимостта на разноските в размер на цялото присъдено адвокатско възнаграждение. Неоснователно е твърдението на ответната страна, че ответното дружество не е дало повод за завеждане на настоящото дело. Съгласно разпоредбата на § 2а от ДР на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения на ВАС, за регистрираните адвокати по ЗДДС, дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, което се дължи съобразно разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност. В обобшение се иска да се остави частната жалба без уважение.

Настоящият въззивен състав намира частната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 275 ал. 2 от ГПК, подадена в преклузивния 2 едноседмичен срок от процесуално легитимиран субект имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт първостепенен съд.

Разгледана по същество същата е неоснователна.

Въззивният съд намира атакуваното определение в обжалваната му част за правилно. Обосновано е прието, че ищцата има качеството на потребител, а спорът между страните е във връзка с нищожна договорна клауза в сключения от тях потребителски договор, освобождаването на ответника от отговорността за разноски при прилагането на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК създава съществена пречка за упражняване от ищеца - потребител на предоставеното от Директива 93/13 право на ефективен съдебен контрол върху евентуално неравноправния характер на договорни клаузи.

Осъществявайки правото си да се освободи от неравноправни клаузи в сключения от него потребителски договор, потребителят не може да бъде заставен да установява извършването на извънпроцесуални действия на ответника, за да има право на разноски в производството пред съда. В основата на предявения иск е твърдение за нищожност на клаузата от потребителски договор, което поражда правото на потребителя да иска обявяване на нищожността по съдебен ред. С Определение № 2995/13.06.2024 г. по ч.гр.д. № 991 по описа за 2024 г. на четвърто гражданско отделение на ВКС с цел развитие на правото състав на Гражданската колегия с председател В.Р. и членове Г.М. (докладчик) и А.Ц. допуска за разглеждане спор за разноски. ВКС разяснява, че фактическите състави по чл. 78, ал. 1, 2, 3 и 4 ГПК предвиждат задължение на страната, предизвикала спора, да възстанови разноските, които насрещната страна е била принудена да направи по защитата си, и уреждат възможността тази деликтна по характера си обективна отговорност да се ангажира с крайния съдебен акт в зависимост от неговия изход.

Правилно и обосновано е съобразено, че съдът определя възнаграждението в справедлив размер, съобразен с действително извършената от пълномощника работа и фактическата и правна сложност на делото и осъжда другата страна да го заплати. Съгласно § 2а от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за регистрираните по ЗДДС адвокати дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията по наредбата и се счита за неразделна част от дължимото 3 адвокатско възнаграждение. Така е основателно възражението в отговора, ако се приеме противното, регистрираните но ЗДДС адвокати се поставят в понеблагоприятно положение от нерегистрираните по ЗДДС, тъй като с изплащането на ДДС ще получат с 20% по-малко по размер адвокатско възнаграждение.

Настоящият състав споделя виждането, че чл. 631 ГПК касае спиране на производството, когато тълкуването на разпоредба от правото на ЕС е от значение за правилното решаване на делото, но по същество, а в случая спорният въпрос касае единствено частта за разноските по делото.

Поради това частната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение, а атакуваната с нея част от определението по чл. 248 от ГПК – да се потвърди.

Ръководен от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. № 57 от 03.01.2025г. по описа на СлРС, подадена от „МАКРОАДВАНС“ АД против определение № 4596 от 09.12.2024г. по гр.д. № 4486/24г. на СлРС в частта, с която е отхвърлена като неоснователна молбата по чл. 248 от ГПК на „МАКРОАДВАНС“ АД за изменение на Решение № 1074 от 12.11.2024 г. по гр. д. № 4486/2024 г. по описа на СлРС в частта за разноските , с която„МАКРОАДВАНС“ АД, ЕИК 201127485, със седалище и адрес на управление гр. София, ******* е осъдено да заплати на адвокат М. В. М. от АК - Пловдив, с персонален номер **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв, сумата от 360,00 лв. /триста и шестдесет лева/, представляваща адвокатско възнаграждение с ДДС по делото. за оказана безплатна адвокатска помощ като НЕОСНОВАТЕЛНА.

ПОТВЪРЖДАВА определение № 4596 от 09.12.2024г. по гр.д. № 4486/24г. на СлРС.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

4

1. _______________________

2. _______________________

5