Решение № 1320 от 15.04.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1320 гр. В., 15.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., 46 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Евгения Мечева при участието на секретаря Стоянка М. Георгиева като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело № 20243110107660 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявен от П. А. П., ЕГН **********, с адрес: *****, срещу Е. П. З., ЕГН **********, с адрес: ******, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответницата не е собственик на следния недвижим имот – поземлен имот с идентификатор *********.1237 по КККР на гр. В., с административен адрес: гр. В., р-н П., кв. „В.“, м-ст „П.“, с трайно предназначение на територия: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м/, с площ 874 кв. м., предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 5121237, при съседи: *********.1238, *********.362, *********.364, *********.1236 и *********.9520.

В исковата си молба и уточняващите молби към нея ищецът П. А. П. твърди, че на 16.05.2007 г. е придобил от Д.В.М. недвижим имот, а именно ПИ № 1237 в кад. район 512, по ПНИ на местност „П.“, землище на кв. В., гр. В., целият с площ 874 кв. м., при съответни граници. Покупко-продажбата била обективирана в нотариален акт № 56/16.05.2007 г., вписан в АВп. Поддържа, че оттогава до настоящия момент владее имота лично и необезпокоявано, като през годините извършил в него различни подобрения. В същата година, от същия продавач закупил и друг имот в съседство. На 13.06.2024 г., докато работил в имота си и си прибирал инструментите, един господин започнал да прави снимки, след което му споделил, че е продал през 2023 г. имота като брокер. След това при справка в кадастъра установил, че през 2023 г. друго лице е вписано като собственик на имота – ответницата Е. П. З., която е закупила имота от наследниците на Д.В.М. – В. Д. Б. и С. Д. В.. Счита, че последните не са били собственици на имота по наследство. Ето защо и доколкото не може да се впише като собственик в кадастъра, посочва, че има правен интерес да води настоящия иск. По изложените съображения моли 1 исковата претенция да бъде уважена. Претендира разноски.

Ответницата Е. П. З., редовно уведомена, е депозирала отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, чрез процесуалния й представител – адв. Н. Т.. Поддържа становище за допустимост и основателност на предявеният иск. Излага, че в началото на 2023 г. имала желание и предприела действия за закупуването на имот в гр. В.. Неин много близък приятел – Т.М. работел в сферата на недвижимите имоти и поради това му се доверила да й помогне в избора и покупката на имота. За целта го снабдила със съответно пълномощно. За първи път лично се срещнала с продавачите на процесния имот – В. Д. Б. и С. Д. В. в деня на сключване на нотариалния акт. По време на сделката нотариусът извършил служебна проверка по отношение на притежаваната от тях собственост и установил, че няма пречки по сключване на сделката. След получаване на настоящата искова молба извършила незабавно справка по партидата на имота и на лицето Д.М. в имотния регистър и действително установила, че това лице /наследодател на нейните праводатели/ се е разпоредил с процесния имот приживе на 16.05.2007 г. Доколкото тази сделка е била вписана, то наследниците на Д.М. – В. Д. Б. и С. Д. В. не са били собственици на имота към 03.02.2023 г., на която дата е сключен нотариалният акт с нейно участие.

Посочва, че доколкото продажбата на чужда вещ не поражда вещнотранслативно действие, то и тя, в качеството си на купувач, не е придобила собствеността върху имота, поради което и предявеният от ищеца иск се явява основателен и доказан. Счита, че не е дала повод за завеждане на делото, доколкото и самият ищец признава в исковата си молба, че не е бил вписан в имотния регистър по партида на имота като собственик на процесния имот, тоест, при извършена справка в публичния регистър няма как да бъде установено за извършената през 2007 г. сделка. Ето защо моли да не бъде осъждана да заплати претендираните от ищеца съдебно-деловодни разноски.

Моли като трети лица помагачи на нейна страна да бъдат привлечени продавачите по сделката – В. Д. Б. и С. Д. В., като предявява срещу тях следните субективно и обективно кумулативно съединени искове: 1. иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД вр. чл. 189, ал. 1 ЗЗД за разваляне на сключения между В. Д. Б., ЕГН **********, и С. Д. В., ЕГН **********, в качеството им на продавачи, и Е. П. З., ЕГН **********, в качеството й на купувач, договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 120/03.02.2023 г., том I, рег. № 920, дело 110/2023 г., вписан с вх. рег. № 2830/03.02.2023 г., акт № 161, том VII, дело 1540/23 на АВп; 2. иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД вр. чл. 189, ал. 1 ЗЗД за осъждане на В. Д. Б., ЕГН **********, да заплати на Е. П. З., ЕГН **********, сумата 8000 евро, представляваща половината от действително платената цена за имота по разваления договор за покупко-продажба на недвижим имот в общ размер на 16000 евро, ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяване на иска – 21.08.2024 г. до окончателното й изплащане; 3. иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД вр. чл. 189, ал. 1 ЗЗД за осъждане на С. Д. В., ЕГН **********, да заплати на Е. П. З., ЕГН **********, сумата 8000 евро, представляваща половината от действително платената цена за имота по разваления договор за покупко-продажба на недвижим имот в общ размер на 16000 евро, ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяване на иска – 21.08.2024 г. до окончателното й изплащане; 4. иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД вр. чл. 189, ал. 1 ЗЗД за осъждане на В. Д. Б., ЕГН **********, да заплати на Е. П. З., ЕГН **********, сумата 770.62 лв., 2 представляваща половината от направените при продажбата разноски в общ размер на 1541.25 лв. /за заплатена нотариална такса и за заплатен местен данък/, ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяване на иска – 21.08.2024 г. до окончателното й изплащане; 5. иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД вр. чл. 189, ал. 1 ЗЗД за осъждане на С. Д. В., ЕГН **********, да заплати на Е. П. З., ЕГН **********, сумата 770.62 лв., представляваща половината от направените при продажбата разноски в общ размер на 1541.25 лв. /за заплатена нотариална такса и за заплатен местен данък/, ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяване на иска – 21.08.2024 г. до окончателното й изплащане.

Ответницата Е. П. З. поддържа, че продавачите отговарят, когато трето лице има права върху продадената вещ, които може да противопостави на купувача, какъвто именно е и настоящият случай. Счита, че за нея е налице фактическото и правно основание да развали продажбата, в който случай продавачите следва да й върнат платената продажна цена, както и разноските по договора, в това число заплатена нотариална такса – 602.22 лв. с ДДС и заплатен местен данък към Община В. – 938.80 лв. По изложените съображения моли предявените обратни искове да бъдат уважени. Претендира разноски.

С определение № 10358/16.09.2024 г. В. Д. Б. и С. Д. В. са конституирани като трети лица помагачи на страната на ответницата в производството Е. П. З..

В срока по чл. 131 ГПК същите са депозирали писмен отговор по предявените срещу тях обратни искове, чрез процесуалния им представител – адв. К. Д.. Поддържат становище за допустимост на предявения иск за разваляне на договора за покупко-продажба. Не оспорват обстоятелството, че е извършена продажба на процесния имот, принадлежащ на трето лице, поради което в качеството си на продавачи не са имали право да извършат втора разпоредителна сделка. Ето защо считат така предявения иск за основателен. Изразяват готовност за връщане на продажната цена в общ размер на 16000 евро в деня на сключване на спогодба по делото с Е. П. З., в която връзка са предприети и съответни действия. Не оспорват, че сумата от 301.22 лв., представляваща ½ от заплатената нотариална такса, подлежи на връщане от всяка една от тях. Разликата до 770.62 лв. за всяка една от тях се явява заплатен местен данък към Община В., поради което поддържат, че сумата подлежи на връщане от общината в полза на ищцата след влизане в законна сила на решението за разваляне на договора. В този смисъл оспорват всяка една от претенциите за разликата над 301.62 лв. до претендираните 770.62 лв. Считат, че не са станали причина за образуване на делото и не дължат разноски в това производство.

В проведеното по делото открито съдебно заседание ищецът се явява лично и се представлява от адв. В. С., която заявява, че поддържа подадената искова молба и моли предявеният иск да бъде уважен.

Ответната страна се представлява от процесуалния си представител – адв. Н. Т., която поддържа становище за основателност на исковата претенция и моли същата да бъде уважена. Счита, че не е станала причина за завеждане на делото, поради което моли да не бъдат присъждани разноски в нейна тежест.

Третите лица помагачи се представляват от адв. К. Д., който моли да бъде постановено решение, съобразно целия доказателствен материал, като 3 бъде зачетено направеното възражение за прекомерност и поведението им след инициирането на настоящото производство.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е отрицателен установителен иск за собственост с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.

Съгласно разпределената доказателствена тежест в процеса, ищецът следва да установи в условията на пълно и главно доказване твърденията, с които обосновава правния си интерес от търсената защита, като установи наличието на свое защитимо материално право.

Ищецът обосновава правния си интерес от търсената защита с твърдението, че притежава самостоятелни права върху процесния недвижим имот, доколкото го е придобил по силата на сключен с продавача Д.В.М. договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 56/16.05.2007 г., поради което и предявеният от него иск е процесуално допустим, по аргумент и от задължителните разрешения, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 8/2012 г., постановено по тълк. д. № 8/2012 г. по описа на ВКС, ОСГТК.

По делото не е спорно, че конституираните в производството като трети лица помагачи В. и С. Д. са наследници по закон на Д.В.М., като същите през м. февруари 2023 г. са прехвърлили на ответницата собствеността върху същия поземлен имот, видно от представения нотариален акт за покупкопродажба на недвижим имот № 120/03.02.2023 г.

Не е спорно, а и от представената административна преписка се установява, че и при двете сделки са представени едни и същи документи, в това число заповед № 1380/06.10.2004 г. на кмета на Община В., издадена на основание пар. 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, с която е наредено да бъде възстановено правото на собственост при условията на пар. 4б, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ на Д.В.М. върху поземлен имот, представляващ ид. № 1237 по плана на новообразуваните имоти на м. „П.“, землище „В.“, с площ 874 кв. м., както и протокол № 35/20.04.2005 г. за въвод във владение.

Тоест, между всички страни в производството не е спорно, че ответницата Е. П. З. е придобила собствеността върху процесния имот от несобственици /продавачите не са собственици на вещта, доколкото същата вече е била отчуждена от праводателя им/, поради което няма как да се легитимира като негов собственик /сключената през 2023 г. сделка няма вещно-прехвърлителен ефект/.

По изложените съображения съдът приема, че предявеният отрицателен установителен иск за собственост е основателен, поради което същият следва да бъде уважен.

Основателен в този смисъл е и предявеният обратен иск за разваляне на сключения договор за покупко-продажба на имота. Още повече, че същият е и изрично признат за такъв от страна на ответниците В. и С. Д..