Решение № 4107 от 16.10.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4107 гр. Пловдив, 16.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Владимир Р. Руменов при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Владимир Р. Руменов Гражданско дело № 20235330102155 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 235 от ГПК – решение по исков спор.

Искова молба на Е. Н. Ч., ЕГН **********, от .... , против ЕОС МАТРИКС ЕООД и иск с правно основание в чл. 439 от ГПК във връзка с чл. 124 ал.1 от същия кодекс – да се установи недължимост на вземания в общ размер от 11185.93 евро (с левова равностойност 21877.78 лв.) и 1030.72 лв., произтичащи от договор за банков кредит, като се оспорва изпълнението по изпълнително производство № 6..., с район на действие - Окръжен съд – Пловдив, тъй като вземането на кредитора е погасено с изтичането на давност.

Ищецът твърди, че е поръчител по договор за банков кредит №....., сключен между трети на спора лица – банка и длъжник , като кредиторът – банка бил снабден с изпълнителен лист за вземанията си по реда на чл. 417 от ГПК.

Образувано било изпълнително производство при ...., с район на действие Окръжен съд - Пловдив, което впоследствие било прекратено на основание чл.433, т.8 ГПК, считано от 30.03.2020 г. Твърди, че последното изпълнително действие е извършено на 23.01.2017 г. и вземанията са погасени по давност.

Затова моли да се установи спрямо ответното дружество – цесионер на вземането, че не дължи следните суми, предмет на изп. дело : 5585.47 евро – 1 главница, 2230 евро- договорна лихва, 3370.46 евро- лихва за просрочие за период от 04.04.2011г. до 08.03.2015г, разноските по частното дело - 437.56 лева държавна такса и 593.16 лева възнаграждение на адвокат на заявителя.

Претендира разноските по делото.

Ответната страна оспорва иска като неоснователен. Отрича изтичането на давност; твърди, че давността е спирана и/ или прекъсвана. Позовава се на петгодишната погасителна давност с мотив, че вземането е съдебно установено. Моли исковете да бъдат отхвърлени и да се присъдят направените разноски.

Допустим отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 от ГПК. Исковете за оспорване на изпълнението поради новонастъпило обстоятелство (давност) са допустими, докато ответната страна разполага със изпълнителен титул за вземанията си.

Съдът съобрази следното:

По възникването на вземането и по това , че кредиторът е снабден с изпълнителен лист за него, не се спори. Тук съдът следва да отбележи , че предпоставките на иска по чл. 255 ГПК (отм.) , респ, чл. 439 от ГПК, са изпълнителната сила, с която вземането е снабдено, и промените, които са изменили или погасили това вземане като притезание ( срв., решение № 101 от 1.XII.1972 г. по гр. д. № 95/72 г., ОСГК). Тъй като диспозитивното начало в процеса задължава съда да разгледа иска на релевираните от ищеца факти, а факти, които не са заявени от ищеца като основание на предявения иск, не подлежат на разглеждане, тъй като те не са включени в неговия предмет (Решение № 484 от 25.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 518/2008 г., III г. о., ГК), то съдът приема, че вземането е възникнало валидно, а единствения новонастъпил по смисъла на чл. 439 от ГПК юридически факт от характер да погаси вземането, е изтичането на срока , представляващ давностен такъв за изпълнение.

Сама по себе си, давността е период на бездействие на кредитора по правоотношението да потърси дължимата престация. Като такъв, тя съставлява отрицателен за длъжника юридически факт, за доказването на който, той не разполага с процесуален инструментариум. Затова давност винаги тече, освен ако не е спряна или прекъсната, нещо, което кредитора като ответника по делото следва да докаже.

2

Не се спори , а и се установява се от данните по делото, че вземането произтича от договор за кредит , като ответното дружество е придобило вземането по него чрез цесия . Вземането за главницата по договора се погасява с изтичането на петгодишна давност, а това за лихвите - с изтичането на кратката , тригодишна такава. Съдът не споделя довода на ответното дружество , че се касае за съдебно установено вземане , респ., че за всичките вземания на кредитора е приложима общата петгодишна погасителна давност. Стабилизирането на заповедта за плащане чрез неподаване на възражение в срока по чл. 414 от ГПК не прави вземането „съдебно установено„ по смисъла на чл. 117 ал. 2 от Закона за задълженията и договорите , тъй като в производството по чл. 410, респ., чл. 417 от ГПК , съдът не проверява съществуването на вземането по исков ред и със всички допустими доказателства и не се произнася с акт по същество на спора, а заповедта за изпълнение , ако и стабилизирана , не се ползва със сила на пресъдено нещо.

Кратки бележки по хода на изпълнителното дело № ...., от значение за изхода на спора:

Делото е образувано на дата 04.08.2016г. по молба на първоначалния взискател „Първа инвестиционна банка „ АД, и възоснова изпълнителен лист, издаден против двама солидарно отговорни длъжници (Ч. е имал качеството на поръчител по кредита, усвоен от К.). Нито подаването на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение , нито връчването на поканата за доброволно изпълнение спират или прекъсват давността. Единственият предприет спрямо ищеца изпълнителен способ е осребряване на негови недвижими имоти, като на дата 20.09.2016г. по изпълнителното дело е вписана възбрана върху имот на ищеца – гаражи в гр. Смолян (л. 143 от делото ). Тази възбрана обаче не прекъсва давността по отношение на процесното вземане, тъй като продан на тази вещ не е била извършена в период от повече от пет години, доколкото наложилия възбраната съдебен изпълнител е бил местнонекомпетентен ( чл. 427 ал. 2 предл. второ от ГПК).

Вместо това, изпълнителното дело е било прекратено на основанието по чл.

433 ал. 1 т . 8 от ГПК; с прекратяването съдебният изпълнител е заличил по свой почин възбраната. Повече искани или предприети изпълнителни действия липсват по делото. Тоест, до датата, на която ищецът се е позовал на давността с подаването на исковата молба, 13.02.2023г. не се установиха 3 основания за прекъсването на давността и тя е изтекла. Последващото образуване на ново изпълнително дело и проведените там изпълнителни действия също не прекъсват давността, доколкото длъжникът вече се е позовал на изтичането й преди датата на образуването и сложният фактически състав на чл. 110 и сл. от ЗЗД е завършен.

За отбелязване е също така , че по отношение на всички вземания на кредитора е изтекъл период на бездействие повече от пет години, при което е без значение коя точно давност е приложима спрямо тях.

Искът е основателен.

Разноските се понасят от ответника.

Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът РЕШИ:

Признава за установено по отношение на ЕОС МАТРИКС ЕООД, ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление в София, ул. „Рачо Петров – Казанджията“ № 2-4, че в отношенията между страните , ищецът Е. Н. Ч., ЕГН **********, от .., не дължи на ответника плащане на сумите от 5585.47 евро – главница, 2230 евро- договорна лихва, 3370.46 евро- лихва за просрочие за период от 04.04.2011г. до 08.03.2015г, разноските по частното дело - 437.56 лева държавна такса и 593.16 лева възнаграждение на адвокат на заявителя, произтичащи от договор за банков кредит № ..г., за събирането на които е издаден изпълнителен лист № 2615 по частното дело № 2809/15, ПРС и е било образувано изпълнително производство № ....., тъй като вземането на кредитора е погасено с изтичането на давност.

Осъжда ЕОС МАТРИКС ЕООД, ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление в София, ул. „Рачо Петров – Казанджията“ № 2-4, да заплати Е. Н.

Ч., ЕГН **********, от .., сумата от 2916.34 лева разноски по делото.

Решението се обжалва пред състав на Окръжен съд Пловдив , в срок от две седмици от датата на съобщаването му, с препис на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4