Решение № 5194 от 29.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5194 гр. София, 29.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ваня Н. Иванова

Членове:

Полина Люб. Амбарева

Стоян Ст. Петров при участието на секретаря Димитринка Б. Димитрова-Георгиева като разгледа докладваното от Полина Люб. Амбарева Въззивно гражданско дело № 20251100513810 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба,вх.№376304/21.11.2025год. от „Топлофикация София“ЕАД ,чрез юрк.Ц.Г. срещу Решение № 20251/08.11.2024год. постановено по гр.д.№ 28136/2024год. по описа на СРС , 73 състав ,с което са отхвърлени предявените от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046 срещу Б. Б. Н. с ЕГН ********** с правно основание чл.150, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД - 2358,38 лв. претендирана като цена за доставена топлинна енергия по договор за продажба на топлинна енергия за апартамент в гр.София, ж.к.**** през периода май 2018 - април 2020 г., ведно със законната лихва, считано от 22.11.2021г. до изплащането на сумата; на осн. чл.86, ал.1 ЗЗД – 402,78 лв., претендирана като обезщетение за забава за плащане на сумата по чл.150 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД за периода 15.9.2019 - 26.10.2021 г.; - на осн. чл.86, ал.1 ЗЗД – 1,30 лв., претендирана като обезщетение за забава за периода 15.9.2019 - 26.10.2021 г. за плащане на сумата по чл.79, ал.1 ЗЗД (възнаграждение за услугата дялово разпределение, във връзка с посочения договор за продажба на топлинна енергия).

Със съдебното решение съдът се е произнесъл и по разноските ,като е осъдил ищеца да заплати на ответника , на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 600 лева разноски в исковото производство и сумата от 400,00 лева разноски в заповедното производство.

Във въззивната жалба се излагат съображения, че обжалваното решение е необосновано и неправилно. Съдът неправилно и в противоречие с представените писмени доказателства приел ,че не било доказано наличие на облигационно правоотношение между страните ,т.е. ,че ответника е потребител на топлинна енергия в имот,тъй като притежава ограничено вещно право на ползване върху процесния имот,което не е прекратено и за който няма спор че е топлоснабден и присъединен към топлопреносната мрежа. Моли съда да постанови решение ,с което да отмени изцяло първоинстанционното решение и да постанови ново ,с което да уважи предявените претенции.Претендира и деловодни разноски.

1

В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ответника Б. Б. Н.. В о.с.з. същият се представлява от процесуален представител ,който моли оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да потвърди първоинстанционното решение.Претендира деловодни разноски.

„Техем сървисис” ЕООД ,трето лице помагач на страната на ищеца „Топлофикация София“ЕАД не е депозирало в срок отговор на въззивната жалба.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът намира същата за неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Съдът приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно .

По неговата правилност съдът съобрази следното :

Пред СРС са предявени от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК 831609046, по реда на чл. 422, ал.1 ГПК положителни установителни искове ,с правно основание чл.150, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.86 от ЗЗДЗ за признаване на установено ,че ответникът Б. Б. Н. дължи на ищеца следните суми: 2358,38 лв. претендирана като цена за доставена топлинна енергия по договор за продажба на топлинна енергия за апартамент в гр.София, ж.к.**** през периода май 2018 - април 2020 г., ведно със законната лихва, считано от 22.11.2021г. до изплащането на сумата;

402,78 лв., претендирана като обезщетение за забава за плащане на сумата по чл.150 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД за периода 15.9.2019 - 26.10.2021 г.; 1,30 лв., претендирана като обезщетение за забава за периода 15.9.2019 - 26.10.2021 г. за плащане на сумата по чл.79, ал.1 ЗЗД (възнаграждение за услугата дялово разпределение, във връзка с посочения договор за продажба на топлинна енергия).

В исковата молба ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника, в качеството му на титуляр на вещно право на ползване на недвижим имот , по силата на което се е задължил и е доставял топлинна енергия в жилището му гр.София, ж.к.**** през периода май 2018 - април 2020 г.

В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор на исковата молба ,с който се оспорват исковете по основание и размер.Направено е и възражение за погасяването им по давност.

За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че за процесния период между страните не се доказва да е било налице облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия,предвид че е сключен договор за продажба на топлинна енергия между трето неучастващо по делото лице – В.Б. С.а, и ищеца, както и че през исковия период договорът е действал между тях, а не между ищеца и ответника Б. С.

Н..

Решението е правилно.

По предявените искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл.първо ЗЗД във вр. чл.

153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, ищецът следва да докаже, че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между ответника и ищеца за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума – за потребена ТЕ и суми за дялово разпределение и по исковете за законната лихва за забава - че главните парични задължения са възникнали, че е настъпила 2 тяхната изискуемост, както и че размерът на законната лихва възлиза именно на спорната сума.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните задължения.

Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди, като ползва топлоснабдения имот като негов собственик или по силата на вещно или облигационно право на ползване.

С исковата молба е представен НА за дарение на недвижим имот ,№7,том II,дело №184/2014год., от който се установява ,че Б. Б. Н. и Б.И. Н.а са дарили собствения си недвижим имот на В.Б. С.а ,като дарителите са си запазили правото на ползване безвъзмездно ,до края на живота си.

Съгласно Заявление – декларация от 03.06.2015год. В.Б. С.а е поискала откриване на партида за топлоснабден имот на посочения адрес ,като е декларирала съгласие на Б. Н. и Б.И. Н.а същата да е титуляр на партидата в „Топлофикация София“ЕАД.

По делото са представени и писмени доказателства от третото лице – помагач на страната на ищеца „Техем Сървисис“ЕООД ,за имот с аб.№104674 ,талони за отчет от 04.05.2019год. и 30.05.2020год.,подписани от клиент , с титуляр на партидата в топлофикационното дружество В.Б. С.а .

Или от изложеното се налага извод ,че в процесния период потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия е била В.Б. С.а.

В случая възникването на облигационно правоотношение за битови нужди между ищеца и това трето за делото лице е въз основа на индивидуален договор, а не възниква по силата на закона с вещния ползвател на топлоснабдения имот .

Аргумент за това съдът черпи не само от общите принципи на облигационното отношение, но и от уредбата в Общите условия, при които действа договорът и съгласно които договорът възниква в лицето на всички съсобственици/вещни ползватели, освен ако някой от тях не заяви изрична воля да е единствена страна по договора. Това схващане намира израз в различни разпоредби на Общите условия. Съгласно чл. 61 от Общите условия при промяна на собствеността или на правото на ползване новият собственик е длъжен да подаде до продавача заявление за промяна на партидата, а старият – заявление за закриването й. Ако предишният собственик или ползвател не закрие партидата си, продавачът събира дължимите суми от него до откриване на партида на новия собственик или ползвател, съобразно предоставения акт за собственост или ползване. Следователно старият собственик отговаря за задълженията след отчуждаване на имота само до момента н а откриване на партида на името на новия собственик. Щом новият собственик е волеизявил да стане страна по договора, както е в настоящия случай, то отчуждителят губи това качество – такъв е смисълът на чл. 61, ал. 2 от Общите условия /след откриване напартида на новия собственик дължимите суми се събират от него/.

В духа на тези разсъждения са и останалите разпоредби на Общите условия – те дават приоритет на волеизявяването, чрез подаване на молба за промяна на партидата пред възникването на облигацията по силата на закона /така напр. чл. 63 от Общите условия, предвиждаща страна по облигационното отношение да стане само този наследник, който е подал искане за това, а не всички лица, имащи качеството собственици по силата на наследяване/.

В този смисъл са и разясненията, дадени с Тълкувателно решение от 17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на ОСГК където се посочва, че клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, 3 ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество. На още по - силно основание това разрешение важи при откриването на индивидуална партида на т.н. „гол“ собственик, какъвто е настоящият случай.

Ето защо е обоснован извода, че ответникът Б. Б. Н. не е пасивно материално легитимиран да отговаря по предявените искове.

При така формираните изводи, поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции, постановеното решение следва да бъде потвърдено изцяло.

По разноските :

При този изход на делото ,на основание чл.78,ал.3 от ГПК право на разноски има само въззиваемата страна.

Пред въззивната инстанция въззиваемия е представляван от адв.К. ,който е поискал присъждане на разноски в размер на 310 евро ,съгласно представения списък на разноските ,ведно с договор за правна защита и съдействие ,който служи и за разписка за плащането им.

От страна на въззивника с молба от 28.05.2026год. е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение ,което е основателно.

Във въззивното производство въззиваемия не е депозирал писмен отговор на въззивната жалба като защитата на адв.К. е само за процесуалното представителство.Съобразно фактическата и правна сложност на спора,както и че разглеждането на делото е протекло само в едно съдебно заседание ,съдът намира ,че адвокатското възнаграждение следва да бъде определено на сумата от 102,26 евро.