Решение № 368 от 30.04.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 368 гр. Бургас, 30.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АНАТОЛИ Й. БОБОКОВ при участието на секретаря Атанаска Д. Ганева като разгледа докладваното от АНАТОЛИ Й. БОБОКОВ Административно наказателно дело № 20262120201148 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН.

Образувано е по повод жалба от А. И. М. ЕГН********** срещу Наказателно постановление № **** издадено от Началник 04 РУ при ОД на МВР, гр.Бургас, с което на основание чл.174 ал.3 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 1022,58 евро / 1999,99 лева и лишаване от право на управление на МПС за срок от 24 месеца.

Жалбоподателят, редовно призована не се явява.

Административнонаказващият орган, редовно призован не изпраща представител.

Жалбата е подадена от легитимирано лице, в преклузивния седемдневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, срещу годен за съдебен контрол по реда на ЗАНН акт и пред надлежния съд, поради което е процесуално допустима, но по същество - неоснователна.

Анализът на събраната по делото доказателствена съвкупност налага извод за установеност на следната фактическа обстановака:

На 04.03.2026г. около 9,00 часа жалбоподателят се движел в гр.Бургас, кв.Меден рудник по бул.З.С. с л.а. Форд ескорт с рег. номер ****. При подаден звуков сигнал от полицейския автомобил той бил спрян за проверка от служители на 04 РУ. След като отбил автомобила, жалбоподателят слязъл от него и побягнал по черен път, което наложило да бъде последван и задържан в последствие от св.Р.. Жалбоподателят бил поканен да бъде тествана за употреба на алкохол и наркотични вещества. Той се съгласил да бъде тестван за употреба на алкохол, но в присъствие на полицейските служители М. отказал да бъде 1 тестван за наличие на употреба на наркотични вещества. Служителите на 04 РУ му разяснили правата, след което издали и талон за изследване на кръвта със съответен холограмен стикер. Актосъставителят издал АУАН за нарушение на чл.174 ал.3 ЗДвП.

Жалбоподателят не се явил в съответното медицинско заведение за даване на кръв.

Впоследствие, въз основа на този акт било издадено атакуваното наказателно постановление, при идентичност във фактическото описание и правната квалификация на нарушението, като във фактическата обстановка на НП е посочено, че е отказал да бъде тестван за наличие на наркотични вещества.

Възприетата фактическа обстановка се установява от показанията на свид. К. и Р., както и от писмените доказателства по аминистративнонаказателната преписка, приети в съдебното производство. В административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до лишаване на жалбоподателя от защита, или до ограничаване на гарантираните му от закона процесуални права. Актът и наказателното постановление са издадени от материално и териториално компетентни органи, видно от заповедта на министъра на вътрешните работи, приложена по делото, по предвидения в закона ред и форма, и съдържат всички задължителни реквизити, изброени в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.

При установените факти съдът намира нарушението за действително осъществено, съставомерно и доказано по безспорен и категоричен начин, според изискванията на закона.

Факт е, че жалбоподателя е бил спрян за проверка по време на управление на автомобил, отказал е да бъде тестван за наличие на упойващи вещества, като този отказ е станал в присъствието на разпитаните полицейски служители, чиито показания са идентични и се кредитират с доверие. Тези обстоятелства изпълват от обективна страна фактическия състав на процесното нарушение, а за обективната му съставомерност всъщност е без значение дали жалбоподателят действително е употребил или не такива вещества, тъй като изпълнителното деяние се заключава в отказ да се подложи на проверка за това, след като е надлежно поканена от контролните органи. В течение на проверката, пред актосъставителя и другите полицейски служители, жалбоподателя категорично е отказал да бъде тестван, като по този начин е осуетил проверката.

От субективна страна, нарушението е извършено умишлено – той е правоспособен водач на МПС, разяснени са му били възможните способи и средства за извършване на проверка. По описания начин той окончателно и изцяло е възпрепятствал възможността да се установи, дали е управлявал МПС под въздействие на упойващи вещества.

Нарушението е правилно, пълно и точно описано и квалифицирано, а впоследствие и коректно подведено под съответната санкционна норма. Определените по вид и размер наказания са фиксирани в закона по абсолютен начин относно техния вид, размер и срок, а за съда не съществува възможност да ги обсъжда, нито евентуално да ги редуцира.

При извършения цялостен служебен контрол за законосъобразност не се 2 установиха основания за отмяна или изменение на обжалваното наказателно постановление, което налага то да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Така мотивиран, на основание чл. 63, ал.1 предложение първо от ЗАНН, Бургаският районен съд, 17 наказателен състав

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление № **** издадено от Началник 04 РУ при ОД на МВР, гр.Бургас, с което на основание чл.174 ал.3 от ЗДвП на А.

И. М. ЕГН********** е наложено наказание глоба в размер на 1022,58 евро / 1999,99 лева и лишаване от право на управление на МПС за срок от 24 месеца.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

3