Решение № 934 от 07.11.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 934 гр. Бургас, 07.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Радостина П. И.а

Тихомир Р. Рачев при участието на секретаря С. Д. Чавдарова като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно гражданско дело № 20242100501072 по описа за 2024 година

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК, образувано по въззивната жалба на К. Д. Г.

ЕГН ********** с постоянен адрес:******- ответник по гр.д.№56/23г. по описа на РСАйтос, подадена чрез процесуален представител- адв. Т. Илиева от БАК с адрес на дейността: гр.Бургас, ул.“И. Богоров“№1, ет.1 против Решение №117/15.05.24г., постановено по горното дело, с което въззивницата е осъдена да заплати на въззиваемата ищца С. Г. сумата от 7750лв. на основание чл.30, ал.3 от ЗС, представляваща половината от стойността на направените от последната необходими разноски за извършен ремонт на покрива на двуетажната жилищна сграда, находяща се на адрес: гр.Айтос, ул.“Бачо Киро“ №27, съобразно с дела й в общите части на сградата, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаването на исковата молба, до окончателното й изплащане, както и да заплати на насрещната страна разноските по делото за проведеното първоинстанционно производство, в размер от 1700лв.

Съдебният акт се сочи в жалбата за необоснован и неправилен, като постановен в противоречие със събраните по делото доказателства, при неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при тълкуването и обсъждането на доказателствения материал, тъй като съдът е ценял част от доказателствата без да ги обсъди в съвкупност с останалите, тълкувал ги е превратно, не е преценил правилно възможната заинтересованост на част от свидетелите, което е довело до 1 неадекватност на изложените в решението мотиви.

Сочи се, че първата инстанция е докладвала на страните делото при допуснати съществени процесуално правни нарушения на предписаните й в чл.145 и 146 от ГПК задължения- не е посочила правната квалификация на спора и възраженията на насрещната страна, не е посочила кои правно релевантни за делото факти и обстоятелства подлежат на доказване, нито е дала указание за кои от твърдените или отричани от тях факти страните не са ангажирали доказателства. Съдът не е съобразил възраженията на ответника, че претендираните СМР не са индивидуализирани по пера, за да се определят и остойностят само необходимите ремонти, като се отделят от полезните и луксозните такива. Практически съдът е постановил един формален доклад, като за първи път е дал правна квалификация на спора едва със съдебното решение.Липсвало и разпределение на доказателствената тежест.Това е довело до постановяването на едно необосновано и незаконосъобразно решение.

Горното се сочи за постановено и при съществено нарушение на материалното право.

От материалите по делото(представени нотариални актове за собственост) явствало, че Г. е собственик на 11/12 от ½ ид.ч. от първи етаж и дворното място, а другата 1/12 част от ½ ид.ч. е собственост на наследниците на И. Д. И.(поч. 11.08.19г.), които не са страна в настоящото производство, следователно тя не дължи заплащане на половината от направените за общите части на сградата разноски, а съответната част от тях.

Оспорва се и изводът на първата инстанция, че всички сторени за ремонта на покрива разноски са били необходими такива. Страната намира, че по делото не са представени доказателства за неотложността на предприетия от ищцата ремонт на целия покрив при неотложна нужда от подмяна на цялостната покривна конструкция,включително и изпълнението й без проект и строително разрешение, съобразно с изискванията на ЗУТ.Ако такава нужда имаше, би следвало да е бил компрометиран и каратаванът, което обаче нито се твърди, нито доказва.Няма изявления в такава насока и от самия извършител на ремонта св.М.Х..Последният се сочи за единственият, който е твърдял необходимост от извършването на основния ремонт в такъв пълен обем и се поддържа, че е заинтересован, т.к. е получил по- голямо заплащане за труда си, отколкото ако бе ангажиран само за частичен ремонт. От горното и при анализ на събраните доказателства страната обобщава, че единствено необходим е бил текущият ремонт, за който страните по делото са вложили общо 1000лв., а останалото представлява луксозен ремонт, с неплатената част от който ответницата не се е обогатила, т.к. не дължи да вземе участие в него, след като не желае.

Въззивницата сочи, че е изразила несъгласие с предприетия от ищцата обем на ремонта и се е противопоставила на същия, като подробно обосновава този си извод с обясненията на насрещната страна и показанията на св.Х.. Счита, че в случая е приложимо правилото на чл.61,ал.2 от ЗЗД, съвпадащо с това по чл.59 от ЗЗД. Цитира съдебна практика в подкрепа на становището си.

След анализ на доказателствата, касаещи размера на претенцията се извежда, че част от нея остава неподкрепена от събраните по делото данни: такава е сумата от 500лв. за наем 2 на скеле, сумата за труд над 2760лв. и от 3000лв. за демонтаж на съществуващия преди това стар покрив.Това ведно с липсата на строителна документация, която да оправдае твърдението за вложените в направата на процесните СМР материали и средства, според страната е достатъчно, за да се приеме заявената претенция за недоказана в цялост.

В заключение се моли за отмяна на съдебното решение като неправилно и се иска отхвърлянето на предявената претенция изцяло.

При условие на евентуалност се моли за нейното намаляване със сумата от 500лв., която е вече заплатена от ответницата и не се оспорва като необходима от нея, както и като се съобрази действителният размер на правата й в съсобствения имот.

Не се ангажират нови доказателства и се претендират разноски за две инстанции.

В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата ищца, в който чрез процесуалния си представител адв. Керемедчиев тя оспорва като неоснователни всички доводи и оплаквания, изнесени от въззивницата пред БОС.Счита, че не следва съдът да съобразява възраженията по доклада на съда, който жалбоподателката изобщо не е оспорила в проведеното пред първата инстанция съдебно заседание по приемането му.Докладът на РС се сочи за правилен, изчерпателен и ясен, както и обявената от съда правна квалификация на спора. Изложени са подробни съображения за необходимостта от извършените ремонтни работи, както и се обяснява какви са съображенията на ищцата да извърши съответните СМР.Досежно правата на ответницата в имота се възразява, че те не са били предмет на спор, поради което съдът е бил въведен в заблуждение за размера им от самата страна.

Прави се от косвени доказателства извод и за съгласието на ответницата с предприетия от ищцата ремонт.

Въззиваемата счита, че основните възражения на насрещната страна са свързани със стойността на извършените СМР на покрива.Обаче също така страната приема, че е доказала претенцията си по основание и размер в пълно съответствие с данните по делото – гласни и писмени, както и с констатациите на двамата експерти, изслушани пред АРС.

В обобщение от изложеното се моли за потвърждаване на съдебното решение.

Не се ангажират нови доказателства. Дирят се разноски за настоящото производство.

Проверката на съда по чл.267 от ГПК е посочила въззивната жалба за редовна и допустима,а служебната проверка по чл.269 от ГПК определя като валидно и допустимо обжалваното първоинстанционно решение.

По съществото на спора, предвид въведените в жалбата оплаквания за неправилност на атакувания акт, при съвкупна преценка на събраните в производството доказателства и в приложение на закона, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Пред Айтоски РС е било образувано гр.д.№56/23г. по описа на същия съд, по молбата на С. Г. Г. чрез адв.Г. Кермедчиев, против К. Д. Г., чрез адв.Т.Илиева, за присъждане на сумата от 7775,50лв.(уточнена след това пред РС като 7750лв.с нарочна молба, но пред БОС, в отговор на оставяне на иска без движение, в проведеното открито съдебно заседание 3 сумата е отново претендирана като 7775,50лв., съобразно перата, въведени в исковата молба и обясненията на страната, дадени в същото съдебно заседание), представляваща половината от разходите на ищцата за поправка на покрива на двуетажната къща, находяща се в гр.Айтос, ул.“Бачо Киро“№25-27, направена през м. август-септември 2022г., като сумата включва стойност на труд(8500лв.),50 лв. платени на майстора за превоз съгласно издадена разписка и общо 7001,08лв.вложени за закупуването на материали за СМР по пера според представени към исковата молба стокови разписки.

Претенцията е обоснована с това, че ищцата и дъщеря й притежавали в следствие делба в равни части втория жилищен етаж от къщата, а ответницата по сделка и наследяване –първия, като си поделили в равни идеални части и дворното място към сградата, с площ от 409 кв. м., съставляващо поземлен имот № 1246 в кв. 85 с отреден УПИ III-1246 в кв.85 пo плана на гр. Айтос (целият п-л с площ от 413 кв .м.).Къщата била със ЗП от 61кв.м. и се намирала в режим на етажна собственост между страните.

Т.к. сградата била стара, а покривът течал, ищцата му извършила ремонт поради неотложност със съгласието на ответницата. Първоначално закупила материали на стойност 1000 лв., които страните си поделили /по 500лв.всяка/вложени в ремонта и излизащи извън предмета на спора, но за останалите необходими материали по представени стокови разписки, възлизащи на общо 7001,08лв., за труда на майстора за ремонта от 8500лв. и за поетите му транспортни разходи от 50 лв., т.е. е за разноски в общ размер от 15551,08лв., ответницата не дала никакви средства. Те били платени само от ищцата.Пред БОС, по указание на съда, страната уточнява с молба от 10.09.24г., че от първоначално събраните за ремонта на покрива 1000лв., 880.90 лв. са дадени за закупуването на строителни материали, вложени в ремонта, които не са предмет на иска, а остатъкът(119,10лв.) бил включен в заплащането на възнаграждението от 8500лв. за положения от М.Х. труд.

Ищцата претендира половината от стойността на ремонта, като я счита съобразена с дела на ответницата в общите части на имота, ведно със законната лихва от завеждането на делото.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който искът се сочи за неоснователен, спори се и по размера му.Твърдяла се е квалификация на спора по чл.61,ал.3,вр. чл.59 от ЗЗД, защото ответницата не е дала съгласие за проведения ремонт, че той не е бил извършен по необходимост или неотложност, че преди години двете са обсъждали само частичен такъв, а за конкретния научила от своята наемателка и не била предупредена от ищцата. Твърди, че се е противопоставила на извършването му, когато ищцата й поискала на 26.8.22г. заплащането на средства за труд и материали за ремонта.Дяловете на страните в дворното място и общите части от процесния имот(като равни)не се оспорват, както и че всяка притежава отделен етаж от къщата. Страната счита, че покривът е имал нужда само от текуща поддръжка, за каквато дала 500лв., а не от цялостна подмяна и че ищцата го извършила no собствено решение и въпреки категоричното й противопоставяне. Досежно размера на сумите за СМР поддържа, че договорените я увреждат, т.к.са завишени и не са били съобразени с утвърдените по 4 норматив цени в строителството. Счита, че част от материалите били вложени в ремонта на терасата на ищцата. Молила е за отхвърляне на иска, а при условие на евентуалност- за приспадане на вече платената сума от 500лв. от общата цена на ремонта, която се претендира.

Първоинстанционният съд в решението си е квалифицирал иска по чл.30, ал.3 ЗС, вр. чл.3 ЗУЕС,вр.чл.38 от ЗС.Присъдил е претендираната половина в размер от 7750лв.

(според уточнението, дадено пред АРС при обща вложена сума от 15500лв.), ведно със законна лихва за забава от подаването на исковата молба до изплащането и е възложил разноските на ищцата в тежест на ответницата.