Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 44 от 25.04.2025, Окръжен съд - Ловеч

Съд
Окръжен съд - Ловеч
Дело
Въззивно наказателно дело от частен характер 54/2025
Вид
Решение № 44
Подписан
25.04.2025
В сила
25.04.2025
Състав
ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА, ВАСИЛ АНАСТАСОВ, ИВАН ИВАНОВ

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 44 гр. Ловеч, 25.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА

Членове:

ИВАН ИВАНОВ

ВАСИЛ АНАСТАСОВ при участието на секретаря Ц.А БАЕВА като разгледа докладваното от ВАСИЛ АНАСТАСОВ Въззивно наказателно дело от частен характер № 20254300600054 по описа за 2025 година и за да се произнесе, съобрази :

С присъда № 36/18.12.2024 г., постановена по НЧХД № 646/2023 г.

Ловешкият районен съд е признал подсъдимата И. В. Б., ЕГН 8204183052 от гр. Ловеч за невиновна в извършване на престъпления по чл.146, чл.147 и чл.148 ал.1, т.1 и т.2 и ал.2 от НК като я е оправдал по цитираните обвинения.

Отхвърлил е предявения от частния тъжител и гр. ищец Н. Д. Щ. против подсъдимата И. В. Б. граждански иск с правно основание чл.45, ал.1 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 10 000 (десет хиляди) лева претендирано обезщетение за причинени неимуществени вреди, като неоснователен.

Осъдил е на основание чл.190, ал.1 от НПК частния тъжител и гр . ищец Н. Д. Щ. да заплати на подсъдимата И. В. Б. сумата от 1 110 (хиляда сто и десет) лева, представляваща разноски за правна защита и съдействие, както и възнаграждение за вещо лице.

Срещу така постановения съдебен акт в законоустановения срок е подадена въззивна жалба от от адв. Г. П. от ЛАК – служебно назначен 1 повереник на тъжителя Н. Д. Щ., в която твърди, че горецитираната присъда е незаконосъобразна, неправилна и необоснована, излага съображения в тази връзка.

Моли настоящата инстанция да отмени изцяло обжалвания съдебен акт, като вместо това признае подсъдимата И. Б. за виновна по повдигнатото й обвинение и на доверителя му се присъди обезщетението, което е претендирал пред първоинстанционния съд.

Въззивникът Н. Д. Щ. е депозирал лично и допълнение към жалбата, в което са изложени подробни аргументи в подкрепа на същата.

Срещу цитираната въззивна жалба е постъпил писмен отговор от подсъдимата И. В. Б., чрез защитника й адв. А. М. от ЛАК. Счита, че така предявената въззивна жалба е неоснователна, а постановената присъда се явява правилна и законосъобразна и следва да бъде потвърдена, излага аргументи в тази връзка. Претендира да им бъдат присъдени сторените за настоящата инстанция разноски.

В съдебно заседание въззивникът Н. Д. Щ., редовно призован, се явява лично и с повереника си – адв. Г. П.. Заявява, че е изложил достатъчно съображения в изготвеното от него допълнение към въззивната жалба, което поддържа. Счита, че тъй като публикацията е направена на 31 вечерта в 8:00 часа от подсъдимата Б. във фейсбук, като моли съда да обърне внимание в публикацията в частта „къде е съдебната ни система, къде е прокуратурата, къде е окръжна дирекция на МВР“, че той си е плащал такса спокойствие на съдебната система, на окръжна дирекция на МВР и на прокуратуата. Счита, че присъдата на първоинстанционния съд трябва да бъде отменена и подсъдимата да бъде осъдена по повдигнатите й обвинения. Заявява, че поддържа изцяло заявеното от своя защитник.

Повереникът адв. П. заявява, че поддържат изцяло въззивната жалба и допълнението към нея, в които доста изчерпателно са изложили предпоставките, които са ги накарали да обжалват постановения съдебен акт на РС – Ловеч. Моли да бъде отменена обжалваната присъда, тъй като счита, че в първоинстанционното производство са били събрани, както писмени, така и гласни доказателства установяващи деятелността на подсъдимата спрямо доверителя му.

В съдебно заседание въззиваемата И. В. Б., редовно призована, се явява 2 лично и с упълномощиния си защитник – адв. А. М. от ЛАК. Заявява, че поддържа казаното от своя защитник и моли съда да потвърди обжалваната присъда.

Защитникът заявява, че оспорват въззивната жалба изцяло като във връзка с нея са подали писмен отговор вх. № 906/22.01.2025 г., който поддържат изцяло. Твърди, че в него са изложили техните подробни съображения, защо считат въззивната жалба за неоснователна, поради което моли настоящата инстанция да я отхвърли и да потвърди присъдата като правилна, законосъобразна и обоснована. Претендира да им бъдат присъдени разноските по представения договор за въззивната инстанция.

Настоящата инстанция, като съобрази постъпилите жалба, допълнението към нея възражението срещу жалбата, становищата на страните заявени пред нас и събраните по делото доказателства от РС – Ловеч и след като провери изцяло правилността на обжалвания съдебен акт, намира за установено следното :

Въззиваемата И. В. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес : ***, българска гражданка, ..... образование, ......., работи в *********, същата е неосъждана.

Въззивникът Н. Д. Щ., ЕГН ********** от гр. Л., с постоянен адрес :

***, същият е ************.

На 01.08.2023 г., синът на Н. Щ. в 18,10 часа му показал публикацията от И. Б. във Фейсбук като му заявил, че тя била коментирана и от нейни приятели на страницата й в негов ущръб, за което сезирал с жалби компетентните органи. Щ. твърди, че по-късно синът му я бил изтрил. От въззивника се представят копия на доклади за други лица - „Анонимно докладвахте публикацията на I. B. защото популяризир…. 1 август 2023г. ; съобщение от поддръжката, вторник, 1 август 2023г. в 20:07 - премахнахме съдържанието под формата на публикацията която докладвахте. Прегледахме публикацията, която докладвахте. Тъй като нарушаваше нашите Стандарти на Общността, ние я премахнахме. Ние уведомихме I. B., че публикацията беше премахната, но не посочихме кой я е докладвал. Ако някой системно нарушава нашите стандарти, имаме право да ограничим способността му да публикува или използва Фейсбук.“

От показанията на св. П. Б. – сестра на подсъдимата се установява, че И.

3

Б. работи от създаването на фирмата на трудов договор и другите лица които работят в ********************** са Ц. Ц. и Д. Р.. Св. П. Б. твърди, че не познава въззивника Щ., но през м. май 2022 г., били два три дена празници, дошъл в офиса с една руса госпожа и поискал от тях услуги, да съдействат за погребение на починалата му в гр. Плевен в Окръжната болница, майка като в офиса била сама със св. Д. Р., а въззиваемата И . Б. почивала. Организирали погребението и поискала от Щ. да остави капаро, но той й казал, че в момента няма пари в него. Казал й, че ще изтегли от банката, защото били няколко почивни дни и ще плати след погребенито. Извършили погребението и изчакали няколко дни да дойде да плати, даже седмица - две и започнали да го търсят на телефона, който бил оставил за връзка, но той не вдигал. Търсили го и от друг номер, но той казал, че е в болница в гр. С. за операция на сърцето и до края на месеца ще плати като си дойде, но и до ден днешен не им е платил.

В од и л и гражданско д е л о , което спечелили, след което образували изпълнително дело при съдия изпълнител. Твърди, че до момента Щ. не им е изплатил дължимата сума. Св. П. Б. излага, че имали служебен компютър в офиса, на който сядали колеги и клиенти, които идвали. Клиентите отваряли пощите си на него за да видят снимки на починалите им близки и от техните пощи разпечатвали снимки за некролози и други документи. Разпечатвали снимки от изпратени имейли. Ползвали приложенията „Месинджър“ и „Вайбър“, тя и сестра й И. ползвала компютъра. Твърди, че и на двете паролите са запаметени на него и тя не я знае. Сменили ги когато разбрали, че Щ. е подал жалба срещу И., защото тя била публикувала нещо в интернет срещу него, което нещо не е виждала. Твърди, че когато И. й разказала за това, седнали да търсят публикацията, но не намерили такава и нищо необичайно не са забелязали на профилите си. При предявяването на публикацията на л.4 и на л.53 от делото св. П. Б. отрича да я е виждала като твърди, че снимката не е нейна и името И. Б. и твърди, че на л. 4 не е писано от нейния Месинджър и това не е профила на сестра й, като смята, че това не е нейната снимка.

В показанията си св. Д. Р. заявява, че работи в ****************** от 2015 г. като ****************** **** *****. Същият твърди, че били с колежката с и П. Б. на 07.05.2022 г. само двамата на работа. Заявява, че Щ. дошъл с една руса госпожа и казал, че майка му е починала в Плевен, в болницата и помолил за съдействие. Излага, че св. П. Б. разговаряла с него и те организирали нещата, като Щ. й казал, че след няколко дена ще бъде 4 погребението, казал, че няма възможност да заплати в момента, като ще плати няколко дена след това. Сочи, че П. му дала 25,00 лв. за таксата в Патологията.

Заявява, че не са оставали насаме в офиса и не е плащал аванс. Св. Р. твърди, че един компютър имало в офиса и всички служители го ползвал и на И., защото на него се получавали снимки на починалите за некролозите. След предявяване на писмените доказателства на л.53 и от л. 54 до л. 57 от делото, св. Р. заявява, че не е виждал тези публикации. Т върди, че това не е неговия профил, като същият е на колежката И.. Твърди, че този профил дето му го показазват е на служебния компютър. Изтъква, че клиентите също го ползват за да видят снимките които пращат за обработка за некролозите, като компютърът се ползва само за работа. Сочи, че паролата е запаметена и компютърът се пуска сутрин, като който дойде пръв на смяна го пуска.

В показанията си св. Ц. Ц., работещ в ******** ******** **** от преди повече от 6 години, като ******** ****** сочи, че работят сутрин от 7,00 ч. до 19,00 ч., четиримата заедно, но всеки си има задължения. След предявяване на писмените доказателства на л.53 и от л. 54 до л. 57 от делото, св. Ц. заявява, че името е на И. Б., но за снимката не е сигурен, тъй като не виждал на близо, мисли, че приличала на нея. Заявява, че не познава лицата:

Н. Д. А., Р. И., В. В., М. И., В. С., Д. Д., Л. Р., Й. И., Е. Н., Е. Х. и Ц. Г.. Твърди, че за този случай не е платено, но за други не знае.

По делото е била реализирана компютърно – техническа експертиза (л.128-130). В заключението си, вещото лице инж. К. Т., заявява, че е обследвала подробно документите находящи се на л. 4, 53, 54, 55, 56 и л.57 със задача да се идентифицира от кой адрес е публикацията. Същата дава становище, че на л. 4 образът, представлява снимка на мобилен телефон с операционна система iOS с отворено мобилно приложение Фейсбук с потребителско име I. B.. Не се вижда профилната снимка на потребителско име I.B.; на л.53-снимка на екран на мобилно устройство с ОС Android като от съдържанието се вижда снимка на човек, облечен с тениска с къс ръкав, не се вижда лице на снимка; на л.54, 55, 56, 57 - представляват част от коментарите върху профила на I.B.. Не може да се направи твърдение според вещото лице, че коментарите са свързани с публикация от л.4 и л.53. Няма данни за дата и час на коментарите. Не може да бъде установен IP адрес на публикациите на листи 4 и 53. След извършената проверка по профила на И. Б. с потребителско име I.B., няма данни за публикацията от лист 4 и 53. Не може да се посочи 5 дата и час на процесната публикация и от кой профил е качена същата според инж. Т..

С оглед изложеното, настоящата инстанция намира за правилен и законосъобразен извода на първостепенния съд, че не се доказва авторството на деянието от събраните доказателства, предвид което правилно въззиваемата е била оправдана по повдигнатите й обвинения.

С оглед събраните и проверени по делото доказателства не може да бъде споделено становището на въззивника, че обвинението срещу подсъдимата е доказано по един несъмнен и категоричен начин, каквото е изискването на закона за постановяване на осъдителна присъда. Напротив, в конкретния случай е налице очевиден доказателствен дефицит в подкрепа на обвинителната теза и свързаните с нея факти и обстоятелства обективирани в подадената тъжба.

Видно от горецитираното експертно заключение на компютърно техническата експертиза, касаещо проверката на фейсбук профила на подсъдимата Б., на експерта му е бил предоставен пълен достъп до компютъра и паролите за профила, от който се твърди, че е изпратена публикацията.

Вещото лице е категорично, че няма и не е имало на този профил такава публикация. Неоснователно е възражението на въззивника, че не приема заключението защото публикацията била от мобилен телефон. Въззиваемата е предоставила пълен достъп до профила си в социалната мрежа и дали достъпът до профила й се осъществява от компютър, мобилен телефон или д р у г о електронно устройство информацията в профила не се променя.