Определение № 284 от 25.06.2026, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 284 гр. Пловдив, 25.06.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Христо В. Симитчиев като разгледа докладваното от Христо В. Симитчиев Въззивно частно гражданско дело № 20265000500275 по описа за 2026 година Производство по реда на чл.274,ал.1 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх.№18432/18.05.2026г. от В. С. Н., ЕГН **********, адрес: гр. **********, ул. "***** *****" № 80, ет. 6, ап. 18 против Определение № 1322/15.05.2026 г. по гр.д. № 927/2026 г. на Окръжен съд – Пловдив, с което се ВРЪЩА искова молба с вх.№14737/21.04.2026г. на В. С. Н., ЕГН ********** от гр.**********, ул.“***** *****“№80, ет.6, ап.18 против Република България и се ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.

№927/2026г. по описа на Пловдивски окръжен съд, ХXII гр.с.

В жалбата се излагат се доводи за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното определение, за което са изложени конкретни съображения.

Жалбата е допълнена с молба вх.№18439/18.05.2026г., в която изрично се заявява, че в подадената частна жалба е допусната непрецизност, като погрешно е посочено, че искът се предявява срещу ЧСИ. Изрично се заявява, че предмет на производството по гр. д. № 927/2026 г. е отговорността на държавата по чл. 2в от ЗОДОВ за достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС и че първоинстанционният съд не е съобразил подсадената от ищеца уточняваща молба с вх. № 15380 / 24.04.2026 г., с която същият е прецизирал, че ответник по иска му е Република България, представлявана от Министъра на правосъдието.

1

Иска се отмяна на атакуваното определение и връщане на делото на първоинстанционния съд с указания за продължаване на съдопроизводствените действия.

Пловдивският апелативен съд, при извършената служебна проверка намира, че частната жалба е допустима, тъй като е подадена срещу акт на първоинстанционния съд, който подлежи на обжалване, тъй като прегражда по-нататъшното развитие на делото. По същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Изложената в ИМ и уточняващите я молби фактология, очертаваща основанието на предявения иск и формулираният въз основа на нея петитум, представляващ искането до съда, става ясно, че ищецът иска да ангажира посредством същия отговорността на държавата за достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС, изразяващо се в нарушаване правото му ефективна съдебна защита, установено в чл.47 от ХОПЕС и правото на зачитане на жилището, защитено в чл.7 от ХОПЕС. Освен действия на ЧСИ, насочени към единственото жилища на жалбоподателя и довели до неговата публична продажба и издаване на постановление за възлагане в полза на трето лице купувач, от ищеца се сочи, че подадените от него жалби срещу действията на ЧСИ са счетени от съдилищата (ОС-Пловдив, АС-Пловдив и ВКС) за просрочени, съответно не са разгледани от съдилищата по същество и по този начин жалбоподателят е лишен от достъп до съд. Вследствие това, жалбоподателят твърди, че са настъпили за него имуществени вреди в размер на 46 000 евро вследствие загубата на единственото му жилище и неимуществени, оценени от него на 30 000 евро, заради претърпения стрес, несигурност и лишаване от дом.

Обобщено, въпреки че ищецът е посочил действия на ЧСИ, които счита за незаконосъобразни и зарази които е загубил жилището си, в основата на претенцията не е ангажиране отговорността на ЧСИ, както е изрично е посочил, а на държавата, заради ограничаване правото му на достъп до съд, довело до загуба на единственото му жилището.

Редът за разглеждане на искове срещу държавата за вреди от нарушение на правото на Европейския съюз, е уреден в чл.2в ЗОДОВ.

Съгласно чл. 2в, ал.1 ЗОДОВ, Когато вредите са причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз, 2 исковете се разглеждат от съдилищата по реда на:

1. Административнопроцесуалния кодекс - за вреди по чл. 1, ал. 1, както и за вреди от правораздавателната дейност на административните съдилища и Върховния административен съд;

2 . Гражданския процесуален кодекс - извън случаите по т. 1, като ответникът по делата се определя по реда на чл. 7.

Съгласно чл.7 ЗОДОВ, Искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения срещу органите по чл. 1, ал. 1 и чл. 2, ал. 1, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите.

Анализът на горепосочените норми сочи, че по искове за причинени от държавата вреди заради достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС, пасивно легитимирани са съответния/-ните орган/-ни, посочени в чл. 1, ал.

1 и чл. 2, ал. 1, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите. Когато става въпрос за органи на съдебната власт, пасивно легитимирани са тези органи, от чиито действия/бездействия се твърди от ищеца да са причинени вредите.

В настоящия случай, ищецът е посочил изрично като ответник по предявените искове Република България, чрез Министъра на Финансите.

Както се посочи обаче, съобразно разпоредбата на чл.7 ЗОДОВ, вр. чл.2в ЗОДОВ, ответници по иска по чл.2в ЗОДОВ следва да са съотвените органи на съдебната власт, от чиито действия/бездействия са причинени вредите. Чрез тях като ответници, Държавата ще отговаря за вредите от твърдяното достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС. Ищецът обаче не е посочил нито един от органите на съдебната власт, споменати в ИМ, като ответници по иска си, като с оглед диспозитивното начало в гражданския процес, това не може да се извърши служебно от съда. В тази връзка, първоинстанционния съд е дал на ищеца изрични указания по реда на чл.129, ал.2 ГПК, да посочи надлежен ответник по предявените искове, тъй като Република България не е процесуално-правно легитимирана да отговаря по искове за вреди, причинени от органи на съдебната власт. Ищецът обаче не е отстранил визираната нередовност на ИМ, като в последната си уточняваща молба с вх.№15380/24.04.2026г., изрично е посочил, че ответник по исковете му е Република България, чрез Министъра на Финансите.

3

Не могат да бъда споделени доводите в частната жалба, че първоинстанционния съд неправилно е прекратил производството, без да отчете, че нередовностите на ИМ са отстраними и не препятстват разглеждането на спора по същество. Посочването на ненадлежен ответник по иска е абсолютна отрицателна предпоставка за допустимост на предявените искове, която е пречка да се разгледа спора по същество.

На следващо място, наличие на друго дело, заведено от същия ищец (гр. дело №930/2026г. по описа на ПОС), касаещо според ищеца същите вреди, ответник по което е самият ЧСИ и евентуалното съединяване на двете производства за разглеждане в едно общо, не обуславя извод за допустимост на предявените по гр.д.№927/2026г. по описа на Пловдивски окръжен съд, тъй като евентуалното съединяване не разрешава въпроса с наличието на ненадлежен ответник по гр.д.№927/2026г. Предвид недопустимостта на производството, отправянето на преюдициално запитване от първоинстанционния съд би било безпредметно, тъй като при ненадлежен ответник по иска, същото няма да допринесе за правилното решаване на делото.

По изложените съображения, Пловдивският апелативен съд намира за правилен като краен резултат атакуваният акт на първоинстанционния съд, с който на основание чл.130 ГПК е върната ИМ и е прекратено производството поради недопустимост на предявените срещу Република България, чрез Министъра на Финансите искове по чл.2в ЗОДОВ.

Ето защо, частна жалба вх.№18432/18.05.2026г. от В. С. Н., ЕГН **********, адрес: гр. **********, ул. "***** *****" № 80, ет. 6, ап. 18 против Определение № 1322/15.05.2026 г. по гр.д. № 927/2026 г. на Окръжен съд – Пловдив, ще се остави без уважение.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх.№18432/18.05.2026г. от В. С.

Н., ЕГН **********, адрес: гр. **********, ул. "***** *****" № 80, ет. 6, ап.

18 против Определение № 1322/15.05.2026 г. по гр.д. № 927/2026 г. на Окръжен съд – Пловдив.

4

Определението подлежи на обжалване пред ВКС, при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК, в 1-седмичен срок от съобщението до ищеца.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5