Решение № 3516 от 09.10.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3516 гр. Варна, 09.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Добрина Петрова при участието на секретаря А. М. Атанасова като разгледа докладваното от Добрина Петрова Гражданско дело № 20243110105674 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по обективно съединени искове по чл. 26, ал.

1 от ЗЗД от Е. Й. Р., чрез адв. М. М. от АК - Пловдив срещу „Вива Кредит“ АД за прогласяване нищожността на клаузата съдържаща се в чл.1, ал.3 от Договор за паричен заем Standard 30 № 5995797 - 09.01.2024г., която предвижда заплащането на такса за експресно разглеждане на документите в размер на 143,90 лева и клаузата съдържаща се в чл.4, ал.2 от Договор за паричен заем Standard 30 № 5995797 - 09.01.2024г., сключен между ищцата и „Вива Кредит" АД, която предвижда заплащането на неустойка в размер на 95,95 лева, поради противоречието им с разпоредбите на чл.10а, чл.11, чл.19 ал.4 от ЗПК във вр. с чл.

22, както и по чл. 143, ал.1 от ЗЗП.

Ищцата в исковата си молба сочи, че по силата на Договор за паричен заем Standard 30 № 5995797 - 09.01.2024г., подписан с ответното дружество „Вива Кредит" АД е получила в заем сумата от 400 лева при ГПР 49.48%, годишен лихвен процент 40.32 % и лихвен процент на ден 0,11 при срок на кредита от 5 вноски.

Съгласно чл.1, ал.3 от договора, тя следва да заплати такса за експресно разглеждане на документите за отпускане на паричен заем в размер на 143,90 лева, а в чл.4, ал.2 от него е предвидено и заплащането на неустойка в размер на 95,95 лева. Счита, че уговорките предвиждащи възникването на задълженията за заплащане на посочените такса и неустойка са нищожни на първо място поради противоречие с разпоредбите на чл.10а ЗПК и чл. 19, ал.

4 ЗПК. Твърди, че цитираните норми изключват възможността кредиторът да изисква плащане на такси и комисионни за действия свързани с усвояване и управление на кредита, какъвто характер имала и процесната клауза представляваща услуга с възможност за улеснена процедура за получаване на парични средства. Твърди още, че въпросната такса следва да бъде част от ГПР, при което същият би превишил предвидения в закон максимален размер, в който може да се уговаря. Навежда твърдения, че клаузите са уговорени във вреда на потребителя, не отговарят на изискванията на добросъвестност и справедливост, и поставят потребителя в невъзможност да прецени икономическите последици от сключване на договора, поради което същата е неравноправна по смисъла на 1 чл. 143 от ЗЗП.

Сочените клаузи от договора ищцата счита за неравноправни по смисъла на чл. 143, т.

5 ЗЗП, тъй като същите са необосновано високи. Счита, че с тези клаузи в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително възнаграждение в размер на над размера на отпуснатия кредит. С предвиждането за заплащане на „такса за експресно разглеждане на документи" и „неустойка" се заобикаля и разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, като възразява, че събирането на такива разходи е част от дейността по управление на кредита и следва да са включени в годишния процент на разходите. Посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлява заблуждаваща търговска практика, по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2, т.1 от Закона за защита на потребителите.

Счита, че клаузите в чл.1, ал.3 и чл. 4, ал. 2 от договор за паричен заем Standard 30 № 5995797 - 09.01.2024г. не се явяват индивидуално уговорени по смисъла на чл. 146, ал.2 ЗЗП.

Видно от самия договор за паричен заем Standard 30 № 5995797 - 09.01.2024г. по безспорен начин се установява, че клаузите на чл. 1, ал. 3 и чл. 4, ал. 2 от същия са част от едни стандартни и бланкетни, отнапред изготвени условия на договора и кредитополучателите нямат възможност да влияят върху съдържанието им към момента на сключване на договора.

Ответникът оспорва предявените искове. По отношение договорната неустойка сочи, че същата служи за обезщетение за вредите, причинени от неизпълнението и е начислена вследствие на неизпълнение на поетите договорни задължения от страна на заемателя за представяне в срок на обезпечение - поръчител или банкова гаранция. Сочи още, че предпоставките, предвидени в TP № 1 от 15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСТК на ВКС за нищожност на неустоечната клауза не са налице, тъй като единствената цел, за която тя е уговорена излиза извън присъщата й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция.

Дори и да се приемело, че неустойката е прекомерна, то това не я правило a priori нищожна поради накърняване на добрите нрави, а следвало да се намали нейният размер. Сочи, че потребителят е бил надлежно информиран за поетите задължения, както и за правото си по чл. 29 от ЗПК да се откаже от договора в 14-дневен срок. На следващо място оспорва твърденията, че с поставянето на изискване за предоставяне на обезпечение се заобикалянето на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, както и това, че уговорената с чл.4, ал.

2 от Договора неустойка представлявала скрита лихва и следва да се включи при калкулацията на ГПК, като в подкрепа на възражението си се позовава на съдебната практика СЕС по решение Pohotovosf, постановено по дело С-76/10.

Оспорва приложимостта на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПК към процесните правоотношения, доколкото дължимостта на неустойката е настъпила след сключване на договора. Досежно клаузата за предоставена услуга за експресно разглеждане на документи ответникът сочи, че същата не противоречи на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, която била приложима единствено по отношение на действия след сключване на договора. Видно от уговорката на чл.1, ал.2 от Договора било, че услугата по експресно разглеждане на документи е за допълнителна услуга, която клиентът доброволно е избрал дали да се възползва от нея, поради което съгласието по същата е в изпълнение на свободата на договаряне по чл. 9 от ЗЗД, а на основание чл.19 във връзка с Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК стойността на същата не следва да се прибавя при изчисляване на ГПР по договора. Обосновава становището си, че таксата за експресно разглеждане на документи не целяла заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като извършената допълнителна услуга не представлявала действие по усвояване или управление на кредита, тъй като го предхождала времево. Клаузата била доброволно уговорена, а не едностранно включена в предмета на договора, поради което по отношение на същата неприложима оставала защита по ЗЗП за неравноправност. По изложените съображения моли за отхвърляне на исковете и 2 присъждане на разноски.

Съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК следните обстоятелства: наличието на облигационно отношение между страните по договор за паричен заем Standard 30 № 5995797 - 09.01.2024г.

Видно от представения по делото договор ответникът в качеството му на кредитор е предоставил на ищцата в качеството й на кредитополучател сумата от 400 лева, която следвало да бъде върната съобразно погасителен план на 5 вноски по 117,02лв., общо 585,10в които са включени и такса за експресно разглеждане на документите за отпускане на паричен заем в размер на 143,90 лева и неустойка в размер на 95,95 лева, ако заемателят не предостави в 3-дневен срок от датата на сключване на договора обезпечение изразяващо си в поръчителство на трето лице или банкова гаранция, тогава общо дължимата сума става 681,05 лв. ГПР по кредита е в размер на 49,48%, а ГЛП 40,32 %.

Като вид търговска сделка за предоставяне на финансова услуга процесния договор за кредит попада в приложното поле на ЗЗП, вкл. нормите на чл. 143- чл. 146 ЗЗП, както и че ищеца, като кредитополучател има качеството на "потребител" по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП.

След като процесният договор за кредит е с характер на потребителски договор, то и на основание § 13, т. 1 ДР на Закона за защита на потребителите (ЗЗП) следва, че освен правилата на ЗПК, които важат за всички договори за потребителски кредит и уреждат императивните правила за определяне на тяхното съдържание и клаузи, приложими са и правилата на ЗЗП. Нормите, уреждащи неравноправни клаузи/нищожността на сделките са от императивен характер и за приложението им, съдът следи и служебно, защото когато страна се позовава на договор, съдът е длъжен да провери неговата действителност, респ. нищожност, пряко изводима от вида и съдържанието на договора, респ. надлежно въведените в процеса, и без да има позоваване на нищожност (в този смисъл решение № 384 от 02.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1450/2010 г., I г. о., ГК).

За да е нищожна като неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, тя следва да не е уговорена индивидуално и да осъществява някой от фактическите състави на чл. 143 ЗЗП, като същевременно не попада в някое от изключенията на чл. 144 ЗЗП.

С цитираните уговорки за дължима такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем по същество прехвърля върху кредитополучателя финансовата тежест за изпълнение на задълженията на финансовата институция по чл. 16 от ЗПК за предварителна оценка на платежоспособността на кандидатстващите за кредит.

Същевременно съгласно чл. 10а, ал. 1 от ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, а според ал. 2 на същата разпоредба не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.

В случая предвиденото възнаграждение за приоритетно разглеждане на документи и отпускане на кредит е свързано с процедурата по усвояване на кредита, респективно клаузата, която предвижда дължимостта му, влиза в колизия с повелителната разпоредба на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Не съответства на никаква допълнителна услуга, предоставяна на заемателя, а пряко касае действия по разглеждане на искането на кандидат-заемателя, поради което се явява такава във връзка с усвояването на кредита. Законът допуска събиране на такси и комисиони, които касаят само допълнителни услуги по договора, но не и такива, които касаят действия по разглеждане на договора, риска и др. подобни. След като е предвидено, че тази такса се дължи само при сключване на договора, ведно с вноските по погасителния план, то следователно тя не се изисква от всички потребители, а само от тези, на които е отпуснат кредит и същата се явява такса, свързана с усвояването и управлението на кредита, а не е такава за отделна, допълнителна услуга по вече сключен договор за кредит. В този смисъл уговорката противоречи на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. В случая 3 предвиденото възнаграждение за приоритетно разглеждане на документи и отпускане на кредит е свързано с процедурата по усвояване на кредита, респективно клаузата, която предвижда дължимостта му, влиза в колизия с повелителната разпоредба на чл.10а, ал.2 от ЗПК. Нещо повече, срещу заплащането на сумата се гарантира единствено бърза „обработка“ на искането, което неминуемо съставлява дейност по отпускане и усвояване на кредита, обхванато от императивна забрана на цитираната разпоредба на ЗПК за начисляване на допълнителни такси и комисионни.

Освен гореизложеното, с тази такса кредиторът се домогва да набави допълнителни плащания извън предвидените в закона. Не се установява конкретна услуга, която да е предоставена срещу дължимостта на посочената сума, още повече, че не е установена разликата между обикновеното и приоритетно разглеждане на документите.

Клаузата също така е формулирана неясно и в противоречие с повелителната разпоредба на чл. 10а, ал. 4 ЗПК, съгласно която видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит. От съдържанието на договора за кредит не става ясно как тази допълнителна услуга е остойностена, как е опредЕ. нейната цена, по каква методика е формирана цената за ползването й и какви конкретни действия от страна на заемодателя се включват в тази услуга.

Предвид всичко изложено, посочените уговорката на договора за кредит е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предл. I от ЗЗД, поради противоречието й с нормата с повелителен характер на чл.10а, ал.2 от ЗПК