Решение № 4879 от 21.09.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4879 гр. София, 21.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елена Иванова

Членове:

Ивета М. Антонова

Яна Борисова при участието на секретаря Цветослава В. Гулийкова като разгледа докладваното от Ивета М. Антонова Въззивно гражданско дело № 20211100511416 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба подадена от СТОЛИЧНА ОБЩИНА срещу решение № 20138543/14.06.2021г. постановено по гр.д. № 63453/2019г. по описа на Софийския районен съд, 118 състав, и с което са уважени предявените кумулативно обективно съединени осъдителни искове от Я. Й. С. с правна квалификация чл. 49 ЗЗД вр. с чл. 45 ал. 1 ЗЗД, както и по чл. 86 ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 4600,00 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие ухапване от безстопанствено куче на 07.10.2019г г., ведно със законната мораторна лихва от момента на увреждането до окончателното й заплащане, както и са присъдени разноски в размер на 580,00 лв. – адвокатско възнаграждение, а в полза на бюджета на съда на основание чл.78 ал.6 от ГПК – 384,00 лв.

В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно и необосновано, постановено при допуснати нарушения на материалния закон и на съществени процесуални правила. Сочи, че неправилно и необосновано СРС е приел, че настъпилите за ищеца вреди са в пряка причинна връзка с осъществено от негови 1 служители противоправно поведение, тъй като по делото е установено, че ответникът е предприел множество действия за овладяване на популацията от безстопанствени кучета. Поддържа, че по делото не е доказано безспорно и категорично, че сочените от ищеца вреди са причинени от нападение на безстопанствено куче. Твърди също, че присъденото на ищеца обезщетение е завишено по размер. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да отхвърли изцяло предявения иск. Претендира разноски.

Въззиваемата страна Я. Й. С. действаща чрез законния си представител - майка си А. В. Г. в срока по чл.263 ал.1 ГПК депозира писмен отговор, с който оспорва наведените пороци на решението във въззивната жалба, счита, че същото е постановено при правилно приложение на материални и процесуалния закон, намира го за обосновано и правилно, моли да бъде потвърдено. Процесуалният представител на въззиваемата страна претенрида присъждане на разноски по реда на чл.38 от Закона за адвокатурата.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

С оглед разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо в обжалваната му част.

Досежно правилността обжалваното решение съдът намира поддържаните с въззивната жалба доводи за неоснователни по следните мотиви:

Софийски районен съд е сезиран с кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 49 ЗЗД вр. с чл. 45 ал. 1 ЗЗД и по чл. 86 ал. 1 ЗЗД.

Предявеният главен иск е с правно основание чл. 49 ЗЗД вр. с чл. 45 ал. 1 ЗЗД, доколкото се твърди причиняване на неимуществени вреди от виновното противоправно деяние на служители при ответната община, изразяващо се в тяхното 2 бездействие, които не са изпълнили задълженията си за предприемане на мерки за предотвратяване на агресивното поведение на безстопанствените кучета спрямо хората. / Постановление № 4/30.10.1975г. на Пленума на ВС, определение 388/30.03.2011г. по гр.д. 1533/2010г. на ВКС, решение № 262/11.05.2010г. по гр.д.

1155/2009г. на ВКС и др. /.

За да възникне притезателното право на увредения от нападение от безстопанствени кучета срещу Столична община за обезвреждане на неимуществените и имуществените вреди, причинени виновно от изпълнителя при или по повод на възложената работа, е необходимо при пълно и главно доказване ищцата да установи наличието на следните кумулативни предпоставки: виновно противоправно поведение на служители на ответника, или на лица, на които е възложил извършването на определена работа, и причинени при или по повод изпълнението на възложената работи вреди в правната сфера на ищцата, наличието на причинна връзка между поведението на виновните лица и причинените вреди.

За уважаването на претенцията не е необходимо установяване на конкретните служители, виновното поведение на които при умисъл или непредпазливост, е станало причина за противоправния резултат, а вредите се считат за причинени при изпълнение на възложената работа, не само когато са в резултат на действия, но и когато настъпят в резултат на бездействие на лицето, на което е възложена съответната работа. За възложителите бездействието е основание за отговорност за увреждането, когато то се изразява в неизпълнение на задълженията, които произтичат от закона, от техническите и други правила и от характера на възложената работа – в този смисъл Постановление 9/1966г. на ВС. Юридическото лице носи гаранционно-обезпечителна отговорност, като не може да се експулпира от същата с възражението, че не е установено конкретното физическо лице извършило/допуснало противоправното действие/бездействие.

Въззивният съд напълно споделя фактическите и правните изводи на първоинстанционния съд, обосноваващи гаранционно-обезпечителната отговорност на ответната община, поради което на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС, като по този начин те стават част от мотивите и в настоящия съдебен акт.

Във връзка с направените във въззивната жалба оплаквания, настоящият състав намира следното:

От събраните по делото доказателства, а именно – обясненията на законния представите на ищеца, медицинската документация за извършени прегледи и 3 манипулация на ищцата, показанията на свидетеля Павлова, както и заключението по СМЕ, неоспорено от страните и кредитирано и от настоящата съдебна инстанция, безпротиворечиво се установява, че на 07.10.2019г. А. Г., отишла с децата си, едно от които е ищцата, в парка в гр. София, ж.к. Студенски град, където децата играели и събирали листа, като от храстите и в техен гръб изскочило първоначално едно, а след това още четири-пет кучета, които се спуснали към децата с лай. Децата се изплашили и започнали да тичат, като по – голямото дете избягало, но по – малкото – ищцата не успяла и била застигната от две кучета, които я бутнали на земята, хапейки я. Както майката, така и други хора се спуснали към детето и прогонили кучетата, след което майката закарала детето с личния си автомобил веднага в МБАЛ „Света А.“, където извършили манипулации на раните и превръзки, междувременно майката подала сигнал на 112 за инцидента, а на следващия ден заедно с ищцата посетила д-р А. за освидетелстване на детето, който издал приложеното по делото медицинско удостоверение, в което подробно са описани травматични увреждания, а вещото лице по СМЕ е категорично, че е налице причинна връзка между механизма на увреждането и разкъсно-контузните рани на детето.

С нормите на чл. 41, чл. 47, чл. 50, вр. чл. 49 от Закон за защита на животните на органите на местна власт – общините, е възложено задължението за надзор и грижа над безстопанствените кучета, за настаняване на същите в приюти и за вземане мерки за предотвратяване агресивното им поведение срещу хора.

От гореустановената фактическа обстановка по делото безспорно се установява, че по отношение нападналите ищцата на територията на Столична община агресивни кучета, от отговорните служители при Столична община не са предприети задължителните съобразно закона мерки по настаняването им в приют или изолирането им, предвид агресивността на групата кучета.

Същото неизпълнение на законови задължения от отговорните служители в Столична община, представлява противоправно и виновно, във връзка с чл. 45 ал.2 ЗЗД, поведение при изпълнение на възложената им работа, което е в причинна връзка с оставянето на обществено място на агресивни безстопанствени и безнадзорни кучета, и нападението от последните над ищцата.

Във въззивната жалба, Столична община се позовава на съдебна практика обективирана в решение №488/07.02.2012г. по гр.д. № 899/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о., идентична с разрешението по решение постановено по гр.д. №2045/2015 г. на ІV ГО на ВКС/, според които лицето не отговаря за вреди, дори тези действия да не са дали очаквания резултат, ако е предприело с дължимата грижа предписаните от закона действия. В настоящият случай се установява приемането от общината на програма по чл.40 от ЗЗЖ / програма за овладяване популацията на безстопанствените кучета на територията на Столична община за периода 2012-2016 и справки за дейността на 4 приюти за безстопанствени кучета. На първо място предприемането на план да действие не е единственото законово задължение на общината по същия закон, липсват по делото доказателства за изпълнението на останалите вменени със същия закон задължения на Столична община по цитираните разпоредби на чл. 41, чл. 47, чл. 50, вр. чл. 49 от Закон за защита на животните. На следващо място е видно, че представения план е за период далеч предхождащ инцидента - почти три години преди същия. Не на последно място – приемането на план и неговата реализиция, за което липсват доказателства към процесния период, са две различни обстоятелства, за второто от което не са ангажирани каквито и да са доказателства.

Следователно е налице хипотезата, при която общината е предприела предписаното от закона действие съответно с дължимата грижа, поради което и дължи обезщетение.

На следващо място, Столична община, оспорва обстоятелството, че кучето е имало характеристиките на безстопанствено такова.

Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че по делото е установено, че увреждането на ищцата е извършено от безстопанствено куче, който извод е съобразен с всички доказателства по делото. Ответникът нито е направил възражения, нито е установил друг възможен друг източник на установеното увреждане, поради което съдът е счита, че с оглед съвкупната преценка на всички доказателства това увреждане е от куче. Ищцата е доказала механизма на увреждане, с което е провела главно и пълно доказване. Ищцата не е длъжна да изключи всякакви други възможни начини да получи подобно увреждане, защото не може да й се вмени в задължение да доказва отрицателни факти и то хипотетични такива /решение №639/02.07.2009 г., постановено по гр.д. №2398/2008 г. по описа на І ГО на ВКС/. В тази връзка следва да се съобразят обясненията на законния представител, която посочва, че нападението е станало от няколко кучета, глутница, в парка, без същите да са били съпроводени от лице, което да упражнява надзор върху тях.

Настоящият състав на съда намира въведеният от въззивника довод за неправилност на решението в частта му по отношение определяне размера на обезщетението за търпените от ищцата неимуществени вреди във връзка с чл. 52 ЗЗД, за неоснователен.

Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно 5 критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда.

Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. При определяне на това заместващо обезщетение следва да се вземе предвид обстоятелството, че от процесния деликт на ищцата е причинена телесна повреда, изразяваща се в разкъсни рани, като една от тях е оставила и белег по крака на детето. Физическата болка от раните, предвид съвсем малката възраст на ищцата се понася от същата по – трудно. Макар и физическата болка скоро да е отшумяла, като раните са били повърхностни, тя е преживяла изключително голям шок от случилото се – по време и след нападението от агресивното куче. Определящо обстоятелство е възрастта на детето към момента на настъпвване на инцидента – на 4г., изключително силния страх и негативни емоции, неспокоен сън, напишкване, продължителен период на неспокойство и страх от животни и инциденти, които за дълго време остават в съзнанието и определят поведението на детето съответно променят неговия социален и битов живот. При този висок интензитет на изживените психически страдания съдът приема, че заместващото обезщетение на ищцата за причинените й от нападението на бездомни кучета неимуществени вреди съобразено с изискванията на чл. 52 ЗЗД е 5000,00 лв. , като с оглед диспозитивното начало, първоинстанционният съд е уважил иска до предявения му размер и от 4600,00 лв.