Определение № 869 от 10.04.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 869 гр. София, 09.04.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Бонка Йонкова

Членове:

Петя Хорозова

Иванка Ангелова като разгледа докладваното от Иванка Ангелова Частно касационно търговско дело № 20248003900444 по описа за 2024 година Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.

Образувано е по подадени от „Захарен Комбинат-Пловдив“АД /ответник/, чрез адв. Н. Ш., и от „Виктория Тур“АД /ответник/, чрез адв. К., частни касационни жалби срещу Определение № 455 от 21.12. 2023г. по в.ч.т.д. № 470/2023г. на Апелативен съд - Пловдив, с което е потвърдено Определение № 639 от 05.06.2023г., постановено по т.д. № 456/ 2022г. на Окръжен съд - Пловдив. С първоинстанционния акт е оставено без уважение искането на „Захарен Комбинат-Пловдив“АД за възобновяване на производството по делото.

Оплакванията на частния касатор „Захарен Комбинат-Пловдив“АД са за неправилност и необоснованост на обжалваното определение, като постановено в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Сочи, че при обосноваване на изводите въззивният съд не е придал нужното правно значение на настъпилите след постановяване на определението от 03.01.2023г., с което на основание чл.229, ал.1,т.4 ГПК е спряно производството по предявения иск по чл.135 ЗЗД, нови факти и обстоятелства, а именно – предоставено в полза на ищците на 07. 04.2023г. обезпечение на предявения от тях по обуславящото дело осъдителен иск чрез учредяване на ипотека върху недвижим имот по реда на чл.181, ал.2 ЗЗД и чл.27 от ПВп. Поддържа, че стойността на 1 предоставеното обезпечение надвишава по размер стойността на предявените от ищците осъдителни искове, като в случай на уважаването им, удовлетворяването на вземането е напълно гарантирано. Следователно, след като на ищците по делото е предоставено обезпечение на евентуалните им вземания по обусловящото дело по предявения осъдителен иск, за същите е отпаднал правният интерес от иска по чл.135 ЗЗД. Сочи, че при тези данни поддържането на висящността на процеса по спряното дело при неприключило производство за съществуване на вземането съставлява злоупотреба с права. За неотносими към предмета на спора са посочени развитите от

Апелативен съд

Пловдив съображения относно действителността на учреденото от третото лице обезпечение, обосновани с хипотезите на чл.236 и чл.646, ал.1,т.2 ТЗ, както и тези по отношение средната пазарна стойност на ипотекираните имоти.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК този жалбоподател поставя следните въпроси, а именно:

1. Длъжен ли е съдът по смисъла на чл.235, ал.3 ГПК да вземе предвид и да съобрази настъпилите след постановяване на съдебния акт, с който делото е спряно, факти и обстоятелства от значение за допустимостта на иска?

Когато тези факти и обстоятелства изключват допустимостта на иска, следва ли съдът да прекрати служебно производството и ако да, необходимо ли е същото да бъде възобновено?;

2. Приложима ли е разпоредбата на чл.230, ал.1 от ГПК, а именно производството да се възобнови при отстраняване на пречките за неговото движение, когато са налице предпоставки за прекратяване на делото, а именно липса на абсолютни процесуални предпоставки?;

3. Какъв е характерът на иска по чл.135 ЗЗД и дали същият има обезпечителна функция по отношение вземанията на кредитора и налице ли е правен интерес от иск по чл.135 ЗЗД срещу разпоредителна сделка на длъжник, когато кредиторът-ищец е обезпечен за същите вземания, с които се легитимира в производството по иска по чл.135 ЗЗД, чрез учредяване на ипотека върху недвижим имот по реда на чл.181, ал.2 от ЗЗД и член 27 от Правилника за вписванията?;

4. Поддържането на висящността на производството по предявен иск по чл.135 от ЗЗД след предоставяне на обезпечение на вземанията представлява 2 ли злоупотреба с права и нарушение на принципа на добросъвестност, въздигнат от чл.3 на ГПК, който задължава страните да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави?

Допълнителната предпоставка и по четирите въпроса е обоснована с хипотезата на чл.280, ал.1,т.3 ГПК с довода, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Изхождайки от твърдението, че е налице спряно производство, което следва да бъде прекратено, сочи, че разпоредбата на чл.230 ГПК трябва да се тълкува и прилага корективно в случаите когато са налице предпоставки за прекратяване на делото на друго основание, а не на основанието на което е било спряно.

В хипотезата на чл.280, ал.1,т.1 ГПК е поставен въпрос № 5 : Длъжен ли е съдът да следи за наличието или липсата на процесуалните предпоставки за надлежното упражняване на правото на иск и длъжен ли е да провери допустимостта на иска както при предявяването му, така и да следи за наличието им при всяко положение на делото, докато делото е висящо?

Въпросът е обоснован с посочване на практика на ВКС, а именно: ТР №1/2017г. от 09.07.2019г. на ОСГТК на ВКС; Решение № 119 от 17.04.2015г. по гр.д. № 3368/ 2014г. ІVг.о.; Решение № 239 от 23.01.2014г. по т.д. № 511/2012г. и Решение № 46 от 08.04.2013г. по т.д. № 96/2012г.

Частният касатор се позовава и на самостоятелния селективен критерий по чл.280, ал.2,предл. трето ГПК – очевидна неправилност на въззивното определение.

Ответниците по частната касационна жалба – ищците Б. Б. Н., П. Б. Н. и Б. Б. Н., чрез законния им представител и майка А. П. Д. чрез адв. П. Т., депозират отговор, с който излагат съображения против допускането на касационното обжалване, както и по основателността на жалбата.

Ответникът – „Виктория Тур“АД не представя становище.

В подадената от „Виктория Тур“АД частна касационна жалба се сочи неправилност на обжалваното въззивно определение. Поддържа се, че са налице условия за възобновяване на производството по делото с цел прекратяването му поради отпадане на правния интерес от отменителния иск по чл.135 ЗЗД. В представеното изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК този жалбоподател поставя следните въпроси:

3

1. При наличие на предпоставки за прекратяване на спряно производство, какъв е процесуалният ред за сезиране на съда, пред който производството е висящо?;

2. Какъв е правният интерес за предявяване на иска по чл.135 ЗЗД?

Предпоставка за допустимостта на иска по чл.135 от ЗЗД ли е правният интерес на кредитора?;

3. Какъв е процесуалният ред за предоставяне на обезпечение пред съда, когато ищецът не го е поискал, но е предявил иск по чл.135 от ЗЗД?;

4. Налице ли е идентичност между правните последици на вписана искова молба за прогласяване относителна недействителност на сделка с предмет недвижим имот и вписана възбрана върху недвижим имот?

5. Може ли да се приеме, че последиците на производството по чл.135 от ЗЗД представляват обезпечителното произвдство, насочено към имущество на трето лице?

6. По кой процесуален ред и пред кой съд следва да бъде доказан размерът на предоставеното по чл.180 и чл.181 обезпечение?

7. Кой и как пресмята стойността по чл.180, ал.2 ЗЗД?;

8. По какъв процесуален ред може да се защити лицето, което търпи тежестта на вписаната искова молба по чл.135 от ЗЗД, когато иска да освободи имотите, предмет на иска при спряно производство?

Допълнителният критерий по всички въпроса е обоснован с хипотезата на чл.280, ал.1,т.3 ГПК с довода, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.

Ответниците по частната касационна жалба – ищците Б. Б. Н., П. Б. Н. и Б. Б. Н., чрез законния им представител и майка А. П. Д. чрез адв. П. Т., депозират отговор, с който излагат съображения против допускането на касационното обжалване, както и по основателността на жалбата.

Ответникът – „Захарен Комбинат-Пловдив“АД представя писмен отговор, с който заявява становище за основателност на подадената от „Виктория Тур“АД частна касационна жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, IІ отделение констатира, че частните касационни жалби са подадени от надлежни страни, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.274, ал.3 от ГПК, като е 4 спазен преклузивният срок по чл.275, ал.1 от ГПК.

За да потвърди обжалваното определение, сезиран с частна жалба от ответника „Захарен Комбинат-Пловдив“АД, Апелативният съд е приел за установени следните релевантни за спора обстоятелства: Предмет на висящото пред окръжния съд дело № 456/2022г. е иск с правно основание чл.

135 ЗЗД, предявен от А. П. Драгоева в качеството й на майка и законен представител на малолетните ищци Б. Б. Н., П. Б. Н. и Б. Б. Н. против „Захарен комбинат –Пловдив“АД и „Виктория Тур“АД за обявяване за относително недействително по отношение на ищците на разпоредително действие – апорт на недвижими имоти, вписан по партидата на втория ответник „Виктория Тур“ АД. Предмет на т.д. № 724/2021г. по описа на ОС-Пловдив, заради което е спряно производството по чл.135 ЗЗД, е осъдителен иск на същите ищци срещу първия ответник „Захарен комбинат –Пловдив“АД за връщане на заплатена по развален предварителен договор от 14.08.2018г. продажна цена в размера на 3 064 500 лв., ведно с лихва за забава и неустойка. Констатирано е, че по обуславящото дело не е налице влязло в сила решение по спора относно вземането на ищците против ответното дружество по разваления предварителен договор. Изложени са съображения за връзката на преюдициалност между двете разглеждани от Окръжен съд – Пловдив производства, включително и чрез позоваване на даденото с т.2 от ТР № 2 от 09.07.2019г. по тълк.д. № 2/2017г. на ОСГТК на ВКС разрешение в този смисъл. Поради съществуване все още на причината, заради която е било спряно производството по делото, е споделен изводът на първоинстанционния съд за липсата на предпоставки за възобновяванена производството.

За неоснователно е намерено възражението на частния жалбоподател за недопустимост на иска по чл.135 ЗЗД поради липса на правен интерес на ищците от воденето му с оглед предоставено след постановеното спиране на производството по същия обезпечение пред съд по реда на чл.180 и чл.181 ЗЗД чрез вписване на ипотека върху поземлен имот от страна на трето лице – собственик на имота – „Холидей вилидж“ ЕАД за обезпечаване на вземания на ищците срещу „Захарен комбинат –Пловдив“АД – предмет на спора по т.д.

№ 724/2021г. Позовавайки се на Определение № 259/08.04.2020г. по гр.д. № 4086/2019г. на ВКС, ІІІ г.о. / по същото е постановено Решение № 109 от 06.11.2020г./, въззивният съд е посочил, че в случай на погасяване на 5 вземането на кредитора чрез плащане би се поставил въпросът за правния интерес от предявяване на иска по чл.135 ЗЗД, доколкото целта на това производство вече е постигната. Изложено е, че предоставеното от трето лице обезпечение за чужд дълг по реда на чл.180 и чл.181 ЗЗД чрез вписване на ипотека върху конкретен имот не е равносилно на защитата, която ищците биха получили при евентуално уважаване на иска по чл.135 ЗЗД. Аргумент в този смисъл е неяснотата по въпроса за действителността на даденото съгласие по чл.181 ЗЗД, подписано от изпълнителен член на СД на третото лице – акционерно дружество, с оглед разпоредбата на чл.236 ТЗ, както и възможността от предявяване на иск по чл.646, ал.1,т.2 ТЗ при евентуалното откриване на производство по несъстоятелност на учредилия ипотеката търговец. Допълнително се сочи и обстоятелството, че стойността на предоставеното обезпечение не е установена по надлежния процесуален ред.

Настоящият съдебен състав намира, че не са налице предпоставките за допускане на исканото касационно обжалване.

След съобразяване с възприетото в т.1 от ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, че касационен контрол на въззивното решение /съответно определение/ се допуска въз основа на един или повече правни въпроси, които трябва да са от значение за изхода на делото, но не и за правилността на обжалвания акт и за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд, настоящият състав намира, че по начина, по който са формулирани поставените и от двамата касатори въпроси не удовлетворяват общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК.

Разпечатката съдържа 45 от 61 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5d7e4533-1242-490d-bdf0-be9b5c11a877