Решение № 568 от 26.04.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 568 гр. Пловдив, 25.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Стефка Т. Михова

Надежда Н. Дзивкова Рашкова при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно гражданско дело № 20245300500489 по описа за 2024 година

С Решение № 456 от 23.10.2023 г. по гр.д. № 2090/2022 г. на РС – Асеновград е определен режима на лични отношения между ищците Й. Г. и М. Т. А.и с малолетния им внук Д. Г. А. / роден на *** г. / както следва: Всяка втора сряда от месеца в дома на ищците в село *** от 17 ч. до 18 ч. и в присъствието на социален работник от ОЗД ДПС ***.

Недоволни от така постановения режим ищците обжалват решението с оплакване, че съдът го е основал на заключението на СПЕ, според което детето споделило, че веднъж дядо му / ищецът М. А. / в негово / на детето / присъствие ударил шамар на майка му – ответницата Н. А.. Настояват, че това не се е случвало никога, както и че детето е било уговорено от майка си да излъже. Съответно, в нарушение на производствените правила съдът го приел - безкритично и без да отчете другите събрани по делото доказателства, установяващи силната привързаност на внука им към тях.

Искането е за отмяна на решението и постановяване на режим на лични отношения, включващ и ден събота от всеки месец, извън режима на лични отношения на детето с неговия баща.

Пред въззивния съд ищците заявяват, че не поддържат заявения в исковата молба режим на лични отношения с внука им да бъде всяки *** и трети уикенд от месеца от 19 ч. в петък до 19 ч. в неделя с преспиване в дома им, а желаят същият да бъде един само неприсъствен ден в месеца / събота или неделя /, през който да вземат детето в дома си.

Въззиваемите Н. И. А. и Г. М. А. не са депозирали отговори по жалбата.

Пред въззивния съд ответницата Н. заявява да счита за правилен определения режим на лични отношения от районния съд, като се съобрази и факта, че детето е вече ученик.

1

Съдът установи следното:

Производството пред районния съд е образувано по иск с правно основание чл. 128 от СК, предявен от Й. Г. и М. Т. А. за определяне на режим на лични отношения между тях малолетния им внук Д., роден на *** г..

Твърдят, че от раждането си детето и ответниците / неговите родители / са живели в къщата на ищците / родители на бащата Г. / в село ***. Така те имали ежедневен контакт с внука си и той бил силно привързан към тях. На 13.09.2022 г., след скандал между родителите майката напуснала семейното жилище, взела и детето и се установила при своите родителите в село ***, но детето продължавало да посещава детската градина в ***.

След раздялата синът им Г. също напуснал дома им и се установил в село ***. Така, от м. септември 2022 г. ищците нямат контакт с внука си, принудени са да ходят в детската градина, за да го видят за кратко, но не винаги това било възможно. Искат определяне на подходящ режим на лични отношения с внука си.

Ответникът Г. А. не е депозирал отговор по иска.

Ответницата Н. А. е депозирала отговор за неоснователност на иска. Признава, че са живели в къщата на ищците, но в самостоятелно обособено жилище и като отделно домакинство. Поддържа, че при раздялата със съпруга й ищците взели неговата страна, като тогава, а и впоследствие я нагрубявали при всяка среща, в т.ч. и в присъствието на детето, а на 08.01.2023 г., когато завела детето в дома им за да се види с баща си, ищецът М. дори й ударил шамар – също в присъствието на детето, което силно го стресирало. Посещавайки детето в детската градина ищците го настройвали нея, говорели му че ще го вземат от нея завинаги, поради което винаги в дните, в които го виждали в градината, тя го вземала силно разстроено и уплашено. С оглед изложеното счита, че контактите между ищците и детето не са в негов интерес. Поддържа още, че ответниците нямат възможност да се занимават и не се занимават с детето, тъй като осъществяват ***и постоянно пътуват, а в редките случаи - по време на съвместното им живеене в ***, когато детето е оставало само с тях в дома им те само го „ наглеждали „ за няколко часа до връщането й от работа.

По делото е безпротиворечиво установено, че ответниците са родители на малолетния Д., роден на *** г., а ищците са негови баба и дядо по бащина линия.

Ответниците са разделени от м. септември 2022 г. след случай на вербална и физическа агресия от страна на Г. във връзка с което е било проведено и производство по ЗЗДН.

Нормалната комуникацията между тях е прекъсната, личните им отношения са силно влошени.

Няма спор, че до раздялата си през м. септември 2022 г. ответниците са живели в дома на ищците в село *** до раздялата през м. септември 2022 г., когато майката и детето са напуснали семейното жилище и са се установили в дома на нейните родители в село ***.

Това е прекъснало контакта между детето и неговите баба и дядо по бащина линия. Въпреки това, през 2022 г. – 2023 г. ищците са успявали да се виждат с него в детската градина в село ***, която детето продължило да посещава и след като се установило с майка си в село ***, но контактите били инцидентни и нераглементирани и продължавали не повече от 15 – 20 минути.

Свидетелите С. Г. А. / *** на детската градина / и Р.К.С. / *** в градината / депозират показания, че след раздялата на родителите ищците осъществявали контакт с внука си в детската градина, като майката била против тези контакти. Ищците винаги се обаждали предварително, за да питат дали е възможно да видят детето и били допускани до него само ако то заяви, че иска да се види с тях. М. не винаги се съгласявал и тогава ищците не идвали, за да не го притесняват. Когато заявявал, че иска да види баба си и дядо си, учителите организирали срещите им по време когато децата са изведени в двора на градината и винаги в присъствието на учител от градината, срещите продължавали не повече от 15 – 20 минути.

2

Според показанията на свид. С. М. е привързан към ищците, радвал се да ги види, имало случаи, при които по няколко пъти се връщал да прегръща баба си, когато си тръгвала.

Свидетелят В.Р.М. депозира показания, че е съсед на ищците, чиято къща била срещу нейната. Когато родителите били заедно дядото вземал внук си от градина и заедно с баба му Й. го гледали докато родителите се върнат от работа. Макар и ***, ищците били постоянно ангажирани, тъй като са занимали частно със ***, но детето никога не е било оставяно без надзор от тяхна страна, винаги единият от ищците бил до него. След раздялата между родителите детето било доведено в дома на баба си и дядо си само веднъж. Ищците много страдали за внука си и искали да имат дни, в които да се виждат с него. Според свидетелката бащата на детето и сега живее в дома на родителите си, всяка вечер го виждала да се прибира от работа.

Свидетелят М.Ц.Ч. - майка на ответницата, депозира показания, че дъщеря й не е препятствала контактите между М. и баба му и дядо му по бащина линия. Детето и ищците се срещали всяка събота, баба му и баща му идвали да го вземат от дома им в село *** и детето им било давано без проблеми. Според свидетелката, преди това те ходели да го виждат в детската градина, но след тези срещи детето било много изнервено и уплашено, като споделяло че баба му и дядо му говорят лошо за майка му, както и че ще го вземат и майка му никога няма до го види. Имало случай, при който майката го завела в дома им в *** по негово желание, но възникнал конфликт между нея и дядото и последният й ударил шамар пред детето.

Според приетия по първоинстанционното дело социален доклад, в дома на ищците на детето са осигурени много добри социално битови условия, същото има самостоятелна стая и лично пространство, хигиената е на високо ниво.

Според заключението на СПЕ Д. е със съответното за възрастта си познавателно, социокомуникативно и емоционално развитие, като към момента на експертизата е с маркирани прояви на тревожност и емоционално напрежение, касаещи взаимоотношенията между значимите за него възрастни, причините за което са крехката му възраст, недостатъчно развити умения за общуване, объркващ и нехомогенен родителски стил.

Детето е повлияно от влошените отношения между родителите си, което е рефлектирало и върху отношението му към ищците като родители на бащата, като при интервюто с експерта ги е нарекло „ лошите ми баба и дядо „ защото говорят лоши неща за майка му и че тя никога повече няма да го види и защото веднъж дядо М. е ударил шамар на майка му, а баба му държала вратата на колата й, за да не си тръгват. Емоционалната връзка на Д. с ищците не е прекъсната, но е налице неустойчивост във взаимоотношенията им поради сутиационните фактори на средата във вр. с конкретната житейска динамика – реконструкция на семейството, липса на родителско сътрудничество и функционална комуникация, като лошото отношение към майката се преживява от детето като лошо отношение към самото него. След раздялата контактите между детето от една страна и бащата и неговите родители от друга са редки, инцидентни и нерегламентирани, поради което връзката между детето и семейството му по бащина линия е в посока нестабилно състояние. Няма данни за патологични внушения и пряка манипулация на детето от страна на значимите за него възрастни. Пребиваването на детето извън дома му два пъти месечно, за повече от едно денонощие с преспиване без присъствието на майката се препоръчително да е в присъствието на друг значим за него възрастен, към който то е изградило привързаност - бащата или друг член на разширеното семейство.

Пред настоящата инстанция се представи съдебно решение от 05.06.2023 г. по гр.д.

№ 2089/2022 г. на РС – Асеновград, видно от което ответниците са се развели по взаимно съгласие и е утвърдено постигнатото между тях споразумение за предоставяне на родителските права върху Д. на майката с определен режим на лични отношения с бащата всяка първа събота и неделя от месеца с преспиване в дома на бащата и всяка трета събота 3 от месеца от 10 ч. до 17 ч., както и 10 дни през лятото.

При така установеното настоящия съд намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо, но неправилно.

Бабата и дядото са част от семейната среда на детето / §1 т. 7 от Закона за закрила на детето / и в негов интерес е то да поддържа връзка със своите баба и дядо от страна и на двамата родители, освен когато те не вредят на развитието и възпитанието му като пълноценна личност / чл. 128 ал. 1 от СК /. До 6 годишна възраст детето е живяло в дома на ищците и има изградена емоционална връзка с тях, която сега е прекъсната, което не е в интерес на детето. Действително, конфликтните отношения между родителите и в тази връзка и между майката на детето и ищците, които са взели страната на сина си в конфликта са повлияли в емоционален план и на Д. в негативна насока предвид крехката му възраст.

Няма обаче данни ищците да имат лошо отношение към внук си, нито да оказват вредно влияние върху неговото израстване, възпитание и развитие като пълноценна личност.

Напротив, данните по делото сочат, че те са силно привързани към детето и между тях е съществувала изградена връзка на обич и привързаност. До 6 годишната си възраст Д. и въззивниците са живели в един дом, имали са постоянни ежедневни контакти, които са осъществявани и в отсъствието на родителите, като ищците са го вземали от детската градина и са го гледали до завръщането на майката или бащата. Прекъсването на тази връзка е по причина раздялата между родителите и преместването на майката в друго населено място, което е затруднило в значителна степен връзката на детето с неговите баба и дядо по бащина линия. Същата понастоящем е и невъзможна, тъй като по делото няма спор, че детето е завършило детската градина в село *** и е ученик *** клас в друго населено място.

Така, липсата на регламентиран самостоятелен режим на лични отношения на детето с ищците би довело до пълното му отчуждаване от тях, което не е в негов интерес, като разбира се от страна на ищците следва да се съблюдава поведение, което да не е насочено срещу майката.