Решение № 589 от 12.06.2023, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 589 гр. Бургас, 12.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СТАНИМИРА АНГ. И.ОВА при участието на секретаря Г. В. СТЕФАНОВА като разгледа докладваното от СТАНИМИРА АНГ. И.ОВА

Административно наказателно дело № 20232120201223 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.72, ал.4 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) и е образувано по жалба от И. Х. Х., ЕГН: **********, с постоянен адрес в ***, депозирана чрез адв.В. В. от БАК със съдебен адрес в ***, против Заповед за задържане на лице с рег. № 431зз-80 от 10.03.2023 година, издадена от Б. Д. Д., на младши полицейски инспектор при Първо РУ на МВР - Бургас, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР.

С жалбата се моли за отмяна на атакуваната заповед за задържане. В открито съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и представлява от пълномощник – адв. В., която поддържа и доразвива, изложените в жалбата доводи. Посочва, че към момента на задържането на нейния доверител не са били налице предпоставките за това. Изтъква се в представените писмени бележки, че описаните в заповедта действия няма данни за извършване на престъпление, като взетата ПАМ е била неправомерна предвид това, че не е било налице осуетяване от страна на жалбоподателя на задържането му, нито опит да се укрие, нито друго незаконно действие.

Ответникът по жалбата се явява лично в съдебно заседание, като моли заповедта да бъде потвърдена и представя писмено становище.

Съдът след като се запозна с материалите по делото и становищата на страните, приема, че жалбата е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Същата е изготвена в предвидената форма и е придружена от необходимите приложения. Разгледана по същество жалбата е и ОСНОВАТЕЛНА.

Съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

Жалбоподателят И. Х. Х. и Г.Х. Х. имали сключен граждански брак, по време на който им се родило общо дете А. И. Х., Поради влошени семейни отношения двамата започнали съдебен процес за прекратяване на техния граждански брак. Междувременно със 1 заповед за незабавна защита № 4 от 09.01.2023 г., издадена въз основа на определение № 172/09.01.2023 г. по гр.дело №98/23 г. по описа на БРС, са постановени мерки за закрила на осн. чл.18, ал.1 от Закона за защита срещу домашно насилие, като на Х. било забранено да приближава жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих на съпругата му Г. Х. до издаване на заповед за защита или на отказ на съда.

На 09.03.2023 г. И. Х. посетил сградата на НХК в гр.Бургас, където тренирал карате неговият син А.. По същото време там била и Г. Х.. С оглед на това, Х. подала сигнал на Спешен телефон 112 и на място бил изпратен полицейски патрул, но полицейските служители не установили И. Х..

Предвид тези действия на Х., на 09.03.2023 г. било образувано ДП №3366/23 г. по описа на РП-Бургас за това, че на 09.03.2023 г. не изпълнил заповед за незабавна защита №4/09.01.2023 г. на Районен съд-Бургас като доближил Г. Х. в нарушение на задълженията му да не доближава същата – престъпление по чл.296, ал.1 НПК.

На 10.03.2023 г. полицейски служители, сред които и настоящият ответник Б. Д., младши полицейски инспектор при Първо РУ на МВР – Бургас, изчакали пред съдебна зала в сградата на Съдебната палата в гр.Бургас И. Х., който бил на съдебно заседание. След приключването на заседанието, Х. отишъл доброволно в сградата на Първо РУ-Бургас заедно с полицейските служители. Там била постановена Заповед за задържане на лице с рег. № 431зз-80 от 10.03.2023 година, издадена от Б. Д. Д., на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. В нея било посочено, че на 09.03.2023 г.около 17.00 часа в Културен център НХК И.

Х. нарушава Заповед № 4 от 09/01.2023 г. и пречи, и осуетява изпълнението на съдебно определение № 172 от 09.01.2023 г. на БРС, за което имало образувано ДП № 147/23 г.на Първо РУ-Бургас.

Видно от съдържанието на заповедта, Х. бил задържан на 10.03.2023 г. в 17.00 часа.

Впоследствие на 11.03.2023 г. в 13.00 часа Х. бил привлечен в качеството на обвиняем със съставянето на постановление за привличане на обвиняем и предявяването му. На молителя по настоящото дело било вменено извършването на едно продължавано престъпление по чл.296, ал.1, вр. с чл.26, ал.1 от НК, като едно от деянията било именно твърдяното на 09.03.2023 г. нарушение на заповедта за незабавна защита № 4/09.01.2023 г., издадена въз основа на определение №172/09.01.2023 г. по гр.дело №98/23 г. по описа на БРС. Бил проведен разпит на обвиняемия вече Х. от 13.10 часа до 13.30 часа. След това Х. бил задържан с постановление на наблюдаващия прокурор от 11.03.2023г . за срок до 72 часа за довеждането му пред съда с цел разглеждане на искане с правно основание чл.64 НПК. С определение №486/13.03.2023 г. по НЧД №1021/2023 г. спрямо И. Х. е взета МНО „Гаранция“ в размер на 2000 лева, като е оставено без уважение искането на държавното обвинение спрямо него да бъде упражнена форма на държавна принуда чрез МНО „Задържане под стража“.

Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 АПК.

Оспореният акт е издаден от полицейски орган по смисъла на чл.53 от ЗМВР в границите на предоставената му съгласно чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР компетентност.

Спазена е предвидената от закона форма, така както предвижда нормата на чл.74, ал.1 от ЗМВР - издадена е писмена заповед за задържане, връчена на адресата й. Заповедта съдържа задължителните реквизити, посочени в специалната норма на чл.74, ал.2 от ЗМВР, а именно: вписани са името, длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта, както и данните, индивидуализиращи задържаното лице – трите имена, ЕГН и адресна регистрация, датата и часа на задържането. Разяснени са правата на задържаното лице и му е предоставено копие от заповедта.

Нормата на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР овластява полицейските органи да задържат лица 2 в случаи, определени от закон, а именно за които има данни, че са извършили престъпление, като процедурата е регламентирана в следващите правни норми от закона. По правна си същност задържането под стража на основание чл.72, ал.1, т.1, вр. с чл.73 ЗМВР представлява принудителна административна мярка по смисъла на чл.22 ЗАНН – административно разпореждане на орган на власт, непосредствено засягащо правната сфера на адресата, която има за цел чрез задържането да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление, да продължи да извършва престъпление или да се укрие.

Предпоставка за прилагането е наличието на достатъчно данни, от които може да се направи обосновано предположение, че задържаното лице е извършило противоправно деяние.

Целта на закона е задържането като превантивна мярка да предотврати възможността задържаното лице да се укрие и спрямо него да не може да бъде проведено предварително разследване. Поради това, възможността на органите на МВР да приложат принудителната административна мярка "задържане за срок до 24 часа" е дейност, свързана с разкрИ.ето на престъпление, а не с наличието на вече доказано такова. За прилагането на мярката е необходимо данните, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението или да е съпричастен към него, да са установени преди извършване на задържането. Задържането, като принудителна административна мярка, се предприема от полицейския орган при условията на оперативна самостоятелност. За прилагането на тази принудителна административна мярка законодателят не е предвидил необходимост да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК. Достатъчно е само наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението, което дава право на административния орган, при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката дори без да се поставя условие за точна квалификация на деянието, а още по-малко е задължително престъплението да е безспорно и окончателно установено. Въпросът дали задържаното лице е извършител на конкретно деяние и дали то е извършено от него виновно, подлежат на пълно, всестранно и обективно разследване в рамките на наказателното производство. За целите на задържането по реда на чл.72 от ЗМВР наличието на такива категорични данни, които да обвързват жалбоподателя със соченото нарушение не са задължителни, като задържането се извършва не поради несъмненост на фактите, а с оглед тяхното изясняване. По мнение на съда тези обстоятелства в случая не са налице.

От служебно изисканите от съда писмени доказателства и събраната Заповед за незабавна защита № 4/09.01.2023 г., е видно, че на И. Х. Х. е забранено да приближава жилището, местоработата, местата за социални контакти и отдих на съпругата си Г.Х. Х., ЕГН **********. От събраните доказателства става ясно, че той е посетил Дома на НХК, което е обществено място и макар там по това време да са били неговият син и съпруга, то не е сред местата, посочени в Заповед за незабавна защита № 4/09.01.2023 г., а именно местоработата, жилището, местата за социални контакти и отдих на Х..

Съгласно чл.142, ал.1 от АПК - съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Това съответствие е неразривно свързано с установяването на фактическите основания за издаване на акта. Към момента на издаване на оспорената заповед за задържане, по мнение на настоящия състав, не са били налице достатъчно данни, че Х. може да има съпричастност към процесната престъпна деятелност, каквото е твърдението в мотивите за издаване на оспорената заповед, макар и да има образувано ДП и той да е привлечен като обвиняем за престъпление по чл.

296, ал.1, вр. с чл.26, ал.1 НК.

Като всяка ПАМ задържането за срок от 24 часа по чл. 72 от ЗМВР налага неблагоприятни последици на адресата, с цел постигане на правно определен резултат.

Мярката по чл. 72 от ЗМВР в зависимост от случая би могла да има превантивен или преустановителен характер. В случая от доказателствата по делото по никакъв начин не 3 може да се установи каква е била конкретната цел за издаване на оспорената заповед и постановеното с нея задържане. От установената по делото фактическа обстановка, хронологията и обстоятелствата по задържането може да се направи извод, че упражненото от полицейски орган правомощие сочи на използване на нормативно регламентирана възможност за налагане на административна принуда за цел, различна от законоустановената. Целта на задържането е да предотврати възможността лицето, което има вероятност да е извършило престъпление, да се укрие и спрямо него да не може да бъде проведено в действие наказателно преследване. В случая не са налице данни лицето да е възпрепятствало действията на полицейските органи, което да налага ограничаване на личната му свобода за извършване на неотложно процесуално следствено мероприятие.

Задържането на лицето е осъществено в момент, когато не е извършено престъпление или друго противоправно деяние, няма опасност от извършване на такова, за да бъде предотвратено или да бъде осуетена възможността на нарушителя да се укрие. Напротив, същият е отишъл доброволно в сградата на Първо РУ Бургас без да му бъдат дадени обяснения предварително защо е необходимо да придружи полицейските органи. Едва там, на него му е била връчена обжалваната заповед за задържане. Няма данни по делото Х. да е бил призоваван в качеството му на свидетел или с цел привличането му като обвиняем, от които действия той да се е отклонил. Още повече, че това задържане по ЗМВР е било използвано и след това незабавно Х. е бил задържан по НПК с цел довеждането му пред съда по повод депозирано искане по чл.64 от страна на БРП. Това означава, че в конкретния случай неоправдана и в нарушение на материално-правните предпоставки на чл. 72, ал. 1, т.