Определение № 2572 от 20.08.2024, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2572 гр. София, 19.08.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цветан Ив. Колев

Членове:

И. Ал. Стоилов

Дора З. И.а като разгледа докладваното от Дора З. И.а Въззивно наказателно дело от частен характер № 20241100604262 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по глава XXI от НПК.

С Присъда № 171 от 26.03.2024 г., постановена по н.ч.х.д. № 14390/2021 г., Софийски районен съд, наказателно отделение, 19 - ти състав, подсъдимият И. И. Т. е признат за ВИНОВЕН в това, че:

На 06.07.2021г., около 19:15 часа в гр. София, ж.к. ****, на седми жилищен етаж, е отправял следните обидни думи: „****“ и „****“ към частния тъжител С. И. Я. – престъпление по чл. 146, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 54 НК му е наложено наказание „Глоба“ в размер на 1 000 /хиляда/ лева;

На 06.07.2021г., около 19:15 часа в гр. София, ж.к. ****, на междуетажната площадка на шести жилищен етаж, чрез нанасяне на удари с юмрук в областта на главата на частния тъжител С. И. Я. е причинил следните телесни повреди: окръглен, леко напрегнат и болезнен, с ясни граници подкожен хематом в тилно теменната област вдясно; кръвонасядане с окръглена форма, с подлежащ окръглен, мековат, без ясни граници подкожен хематом на дясна скула, които са довели до болки и страдания за пострадалия и разкъсно – контузна рана по лигавичната /вътрешната/ повърхност на горната устна, както и срединно, с кръвонасядане; цепковидо разкъсно контузна рана в областта на трета пръстна става на дясна ръка, които са довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия – престъпление по чл. 130, ал. 1 НК, поради което и на основание чл. 54, НК му е наложено наказание ПРОБАЦИЯ за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, включващо следните пробационни мерки:

- задължителна регистрация по настоящ адрес: гр. София, ж.к. „Христо Смирненски“, бл. 43 А, вх. А, ет. 6, ап. 15;

- задължителни периодични срещи с пробационен служител.

1

СРС признал подсъдимия за НЕВИНЕН в това, че на 06.07.2021г. около 19:15 ч. в гр. София, ж.к. **** на шести и седми жилищни етажи се е заканил на частния тъжител С. И. Я. с престъпление против неговата личност чрез отправяне на думите: „ще те пребия“, „ще те убия“, „ще видиш какво ще ти се случи“, „в ковчег ще излезеш от тук“ и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, поради което и на основание чл.

304 НПК го оправдал по повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 144, ал. 1 НК.

Недоволен от постановения съдебен акт подсъдимият, чрез своя защитник – адв. М. в срочно депозирана въззивна жалба, моли присъдата на районния съд да бъде отменена като неправилна, необоснована, противоречаща на материалния закон, както и като постановена при допуснати съществени процесуални нарушения.

В рамките на извършената служебна проверка настоящия състав намира, че така подадена, въззивната жалба на подсъдимия се явява допустима, като подадена срещу подлежащ на обжалване акт, от страна по делото с признат правен интерес, в рамките на 15 – дневния преклузивен срок по чл. 319, ал. 1 НПК. Доколкото сезиращия документ отговаря на изискванията за съдържаниe и форма по смисъла на чл. 320 НПК, същата се явява редовна.

Срещу първоинстанционния съдебен акт е постъпила въззивна жалба и от частния тъжител, чрез неговия повереник – адв. К.. Последната обжалва бланкетно постановената присъда поради незаконосъобразност. Не се правят искания за събиране на доказателства пред въззивната инстанция.

След като разгледа подадената от частния тъжител въззивна жалба и прецени материалите по делото, настоящият състав констатира следното:

Съгласно нормата на чл. 318, ал. 4 НПК, изр. първо, частният тъжител е процесуално легитимиран да обжалва присъдата, в случай, че с последната са били накърнени негови права и законни интереси. Предвид лаконичността на сезиращия документ, за настоящия състав е невъзможно да извлече волята на частния тъжител, кои конкретни обстоятелства, последният счита да са накърнили неговите права и законни интереси, особено като съобрази, че обжалваната присъда в два от своите три пункта е с осъдителен характер по повдигнатото частно обвинение.

Нещо повече, в изречение второ на цитираната правна норма, законодателят императивно е изключил възможността частният тъжител да обжалва присъдата, ако тя е постановена в съгласие с направените от него искания.

Поради своя бланкетен характер и схематично определяне на първоинстанционната присъда като „незаконосъобразна“ въззивната жалба на тъжителя е недостатъчна, за да очертае параметрите на желаната проверка която въззивната инстанция следва да извърши.

Като бъде съобразено, че процесуалните изисквания към съдържанието на въззивната жалба, подадена от частния тъжител са значително завишени, спрямо тези, приложими към жалбата на подсъдимия, първата трябва да съдържа мотивировка за неправилността на атакуваната присъда.

Необходимостта от подробно излагане на съображения следва и от 2 изискването за съответност на въззивната жалба т.е. да е отправено изрично искане, което да обвързва въззивния съд. Изискването за съответност е продиктувано от обстоятелството, че оспорването на присъдата от страна на тъжителя е насочено към влошаване на положението на подсъдимия, поради което волята му трябва да е недвусмислена и конкретна, за да може да бъде приложена от съда. Последното се явява и гаранция за надлежното и ефективно упражняване на правото на защита на подсъдимия, които следва да е наясно с твърденията и исканията на тъжителя, за да може да организира ефективно защитата си.

Според собственото си твърдение, въззивната жалба от тъжителя, била „бланкетна такава“, поради депозирането й преди изготвянето на мотивите на постановената присъда, но следва изрично да бъде посочено, че дори след тяхното изготвяне, респективно връчване, съдържателна въззивна жалба от негова страна така и не е постъпила.

На следващо място, настоящия състав констатира, че липсват доказателства за внесена държавна такса по жалбата, подадена от частния тъжител, съгласно изискванията на т. 12, вр. т. 9 от Тарифа № 1 към Закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и министерство на правосъдието /Загл. Изм. – ДВ, бр. 15 от 1996 г., доп., бр. 2 от 1997 г., изм., бр. 20 от 1998 г., бр. 14 от 2000 г., бр. 69 от 2004 г., бр. 94 от 2005 г./.

Събирането на държавни такси е част от фактическия състав по пренасяне на делото от една инстанция на друга по дела от частен характер, поради което и въззивният съд не следва да се произнася за пръв път по него в хода на вече образувано въззивно производство.

Така подадена, жалбата от частния тъжител не съдържа необходимото минимално съдържание, позволяващо, да бъде извършена надлежна проверка за допустимост и редовност.

Предвид изложеното, настоящата инстанция намира, че Софийски районен съд следва да даде указания на частния тъжител за отстраняване в седемдневен срок на описаните пропуски съобразно правилото на чл. 323, ал, 1, т. 1 НПК.

По тези причини настоящото въззивно производство следва да бъде прекратено, а делото върнато на районния съд за надлежно администриране.

Така мотивиран, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по в.н.ч.д. № 4262/2024 г. по описа на Софийски градски съд, Наказателно отделение, XIV-ти въззивен състав.

ВРЪЩА делото на Софийски районен съд за надлежно администриране съобразно дадените указания в мотивната част на определението.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

3

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4