Решение № 4482 от 29.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4482 гр. София, 29.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Димитър Ковачев

Йоанна Н. Станева при участието на секретаря Галина Хр. Христова като разгледа докладваното от Йоанна Н. Станева Въззивно гражданско дело № 20251100510435 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 10410 от 03.06.2025г., постановено по гр. дело № 41369/2024г. по описа на СРС, 90-ти състав е признато за установено на основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, по исковете, предявени от „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД против Т.

М. Г., че Т. М. Г. дължи следните суми: сумата от 3 165,55 лева, представляваща главница по Договор за кредит № PLUS- 16384679/19.09.2018г., сключен с БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., чието вземане е прехвърлено на заявителя „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ведно със законна лихва за период от 24.02.2023г. до изплащане на вземането, като е отхвърлен иска до пълния предявен размер от 3889,31 лева, както и че дължи сумата от 588,50 лева, представляваща мораторна лихва за период от 20.09.2020г. до 17.02.2023г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 7322 от 08.03.2023г. по ч.гр.д. № 9910/2023г. на СРС, 90 с-в. С решението е осъдена Т. М. Г. да заплати на „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД направените по делото разноски в размер на 634,68 лева с включени разноски по ч.гр.д. № 9910/2023г. на СРС, 90 с-в.

Срещу така постановеното решение в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от Т. М. Г., с която се обжалва решението в частта, с която са уважени предявените искове по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД и е признато за установено, че дължи на „Фронтекс Интернешълнъл“ ЕАД следните суми: сумата от 3165,55 лева, представляваща главница по Договор за кредит № PLUS-16384679/19.09.2018г., сключен с БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., чието вземане е прехвърлено на заявителя 1

„Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ведно със законна лихва за период от 24.02.2023г. до изплащане на вземането, както и сумата от 588,50 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 20.09.2020г. до 17.02.2023г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 7322 от 08.03.2023г. по ч.гр.д. № 9910/2023г. на СРС, 90 с-в. В жалбата са изложени съображения, че решението на СРС е неправилно и незаконосъобразно. Поддържа, че липсвало уведомяване съгласно чл. 99 ЗЗД за прехвърляне на вземането в полза на ищеца и цесията нямала действие спрямо нея. Твърди, че съдът следвало да констатира нищожност на договора или клаузи от него, тъй като Т. Г. била с тежко психическо и физическо заболяване „Епилепсия“, което било видно от приетото Експертно решение на ТЕЛК № 91803/31-13.02.2025г. от Многопрофилна болница за активно лечение Пазарджик АД за инвалидизация от 90 %. Прави искане СГС да констатира това обстоятелство и да стигне до извод, че страната не може да представлява себе си и да извършва валидни правни действия, както и да прогласи недействителност на правните действия, в които е участвала и които били предмет на заведения спрямо нея иск. Счита, че били укрити няколко от периодичните плащания по заема, направени от нея. Неправилни били и изводите на СРС по отношение на погасяване на задължението по давност.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, с който се оспорва същата. Сочат, че възраженията, касаещи уведомяването за цесията и за наличието на заболяване епилепсия, изключващо дееспособността на Т. Г., са процесуално недопустими поради настъпила преклузия.

Твърдят, че в качеството на пълномощник на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А, клон България“, изпратили чрез препоръчена пратка на „Български пощи“ ЕАД уведомление за цесия до адреса, посочен в договора за кредит. Поради неуспешния опит за уведомяване на длъжника за цесията преди образуване на производството било изпратено до длъжника уведомление за цесия, приложено към исковата молба. Предвид което намират, че на датата, на която на ответника бил връчен препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея, ответникът бил уведомен за цесията. По отношение на соченото заболяване на въззивника твърдят, че представената епикриза била неотносима, както и че същността на самото заболяване не предполагала невъзможност за разбиране свойството и значението на постъпките си, както и тяхното ръководене. Намират, че релевираното възражение за изтекла погасителна давност било неоснователно. Искането към съда е да остави без уважение въззивната жалба и да потвърди първоинстанционното решение. Претендират разноски.

Решение № 10410 от 03.06.2025г., постановено по гр. дело № 41369/2024г. по описа на СРС, 90-ти състав в частта, с която е отхвърлен иска по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 240, ал.

1 ЗЗД за разликата над уважения размер от 3166,55 лева до пълния предявен размер от 3889,31 лева като необжалвано е влязло в сила.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

2

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната му част. По правилността на решението в обжалваната му част намира следното:

СРС е бил сезиран с предявени по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени искове за установяване дължимост на суми, за които е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 08.03.2023г. по ч.гр. дело № 9910/2023г. по описа на СРС, 90-ти състав. Исковете са допустими като предявени в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК и в предметните и субективни предели на заявлението и издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

По предявените искове в доказателствена тежест на ищеца е да установи следните обстоятелства: сключен с ответника договор за заем със съдържанието, посочено в исковата молба, по който кредитодателят е предоставил на ответника сумата от 6000 лева; изискуемост на вземането; изпадане на ответника в забава; размерът на обезщетението за забава; прехвърляне на вземанията по процесния договор в полза на ищеца.

В доказателствена тежест на ответника е при установяване на посочените обстоятелства да докаже плащане на вземането.

Предвид липсата на доводите на страните относно възприетата от СРС фактическа обстановка въззивният съд намира, че между страните не е спорно наличието на облигационно правоотношение, основано на процесния договор за кредит, сключен с цедента БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България на 19.09.2018г., предаването на заемната сума на ответника Т. Г., както и че въззиваемият е придобил вземанията по договора за кредит въз основа на Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключен на 22.04.2020г. и Приложение № 1 от 22.04.2020г. Във въззивното производство не е налице спор и относно обстоятелството, че банката не е получила обезщетение за неизпълнен договор по сключения застрахователен договор, обезпечаващ плащанията на кредитополучателя по договора за паричен кредит.

По отношение на изложените във въззивната жалба доводи, касателно уведомяването за извършената цесия, въззивният съд намира същите на първо място за преклудирани, доколкото такива възражения не са релевирани с отговора на исковата молба. В срока по чл.

131 ГПК ответницата е посочила единствено, че процесните суми са платени, както и е релевирано възражение за изтекла погасителна давност. Единствено в допълнение следва да бъде посочено, че доводът е и неоснователен, доколкото по делото е прието пълномощно № 3418/22.04.2020г., с което кредитодателят „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България е упълномощил „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД да представлява дружеството като извършва изброените действия, а именно: да уведомява съгласно разпоредбата на чл. 99, предл. 3 ЗЗД всички длъжници /кредитополучатели, поръчители, съдлъжници, наследници/ за сключения Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 22.04.2020г. и 3

Приложение № 1а от 22.04.2020г. към него, подписан между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България и „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД, по силата на който вземанията към конкретни длъжници са прехвърлени на „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД; да извършва всички необходими правни и фактически действия с оглед надлежното уведомяване на длъжниците по вземанията, прехвърлени въз основа на Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 22.04.2020г. и Приложение № 1А от 22.04.2020г. към него; да упълномощава трети лица с правата по това пълномощно. Т.е. налице е надлежно упълномощаване на новия кредитор с права по чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Още повече, видно от приетите платежни нареждания въззивницата е извършвала плащания след извършената цесия именно в полза на ищеца-цесионер. В този смисъл следва да се приеме, че е била уведомена за прехвърлените вземания и че има нов кредитор, на който е престирала.

По отношение на изложените твърдения, че въззивницата не е можела да извършва валидни правни действия предвид заболяването й въззивният съд намира, че същите за преклудирани, доколкото са въведени за първи път с въззивната жалба. Действително в деня на първото по делото съдебно заседание пред СРС е подадена молба, с която е приложено Експертно решение на ТЕЛК № 91803/31-13.02.2025г., но не са изложени твърдения защо същото е било представено, респ. не е било своевременно въведено възражение за нищожност/унищожаемост на договора поради липса на възможност на ответницата да разбира свойството и значението на постъпките си.

При извършена служебна преценка за нарушение на императивни правни норми, обаче, въззивният съд намира, че процесният договор за кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Това е така, поради следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 9 и сл. от Закона за потребителския кредит „договорът за потребителски кредит“ е писмен договор с конкретни реквизити, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, отсрочено или разсрочено плащане, лизинг и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Страни по договора за потребителски кредит са „потребителят“ и „кредиторът“, като „потребител“ е всяко физическо лице, което е страна по договор за потребителски кредит и не действа в рамките на своята професионална или търговска дейност, а „кредитор“ е всяко физическо или юридическо лице, което предоставя потребителски кредит в рамките на своята професионална или търговска дейност.

Нормите на Закона за потребителския кредит са повелителни, поради което по отношение на тях намират приложение дадените разрешения в т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение № 1/2013 год. на ВКС по тълкувателно дело № 1/2013 год., ОСГТК, според които при проверка на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване, т.е. въззивната инстанция може служебно да се произнесе по действителността на клаузи в договор за потребителски кредит, когато са налице за това правни или фактически обстоятелства.

4

В настоящия случай от съдържанието на процесния договор се установява, че същият представлява именно договор за потребителски кредит по смисъла на циираната норма и следва да отговаря на изискванията, предвидени в ЗПК. На основание чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен.

В конкретния случай, договорът за потребителски кредит е сключен в изискуемата от чл. 10, ал. 1 ЗПК форма – писмена форма на хартиен носител, по ясен и разбираем начин.