Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 261885 от 16.03.2021, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 3177/2021
Вид
Решение № 261885
Подписан
16.03.2021
В сила
22.03.2021
Състав
ВАЛЕРИЯ ТОДОРОВА БАНКОВА-ХРИСТОВА, ГЕОРГИ ИВАНОВ ИВАНОВ, ДЕСИСЛАВА НИКОЛАЕВА ЗИСОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.435 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.79, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.26 · Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители
  • чл.26 · Тарифа на НСРЗ

Р

Е Ш Е

Н И Е гр.

София, ……...2021 г.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание в състав:

Председател: Георги Иванов

Членове:Валерия Банкова

Десислава

Зисова като разгледа докладваното от съдия

Банкова ч.гр.д. №3177/2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба от Сдружение НББАЗ – длъжник по изп.д. №20217900400154 на ЧСИ Р.В.срещу постановление за разноските на съдебния изпълнител от 01.02.2021г., с което ЧСИ само частично намалил приетите разноски за адвокатско възнаграждение, след направено от длъжника възражение в този смисъл.

Жалбоподателят поддържа, че адвокатското възнаграждение, претендирано от взискателя по делото, е прекомерно, вкл. и след извършеното намаление, както и че таксата по чл.26 от ТТРЗЧСИ е незаконосъобразно определена.

Взискателят оспорва жалбата.

Частната жалба е подадена в срок от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима. По същество, въззивният съд намира следното:

1. Възраженията на жалбоподателя за прекомерност на адвокатското възнаграждение на взискателя са основателни. Единственото процесуално действие, извършено от представителя на взискателя, е да подаде молба за образуване на изпълнителното производство, в която са посочени изпълнителни способи. Други действия по процесуално представителство, защита и съдействие по делото няма данни да са извършвани и правната помощ, предоставена от адвоката, се е изчерпала с образуване на делото и посочване на избрания способ за изпълнение. Сезирането на ЧСИ с конкретен изпълнителен способ е условие за редовност на молбата на взискателя, поради което в случая следва да се счита, че е налице основание за начисляване адвокатско възнаграждение само за образуване на изпълнително дело по чл. 10 т. 1 НМРАВ, а не и по т. 2 на същата разпоредба. По силата на чл.10, т.1 от Наредба №1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения, за образуване на изпълнително дело, възнаграждението е в размер на 200 лв. Поради това адвокатското възнаграждение от 700 лв. се явява прекомерно и следва да се намали на основание чл.78, ал.5 ГПК до минималния размер съгласно Наредба №1/2004 г. – в размер на 200 лв.

2. Възраженията на жалбоподателя за незаконосъобразност на обжалвания акт в частта относно определената такса по чл.26 от Тарифата са основателни. Размерът на дължимата такса се определя съобразно сбора на присъдените вземания, посочени в изпълнителния лист - при изчислението й (в размера на паричното вземане, от което се определя) не се включват разноските за адвокатско възнаграждение за изпълнителното производство на взискателя. Това следва пряко от забележките към чл.26 ТТРЗЧСИ и по-специално – т.4, съгласно която в размера на паричното вземане не се включват авансовите такси.

Авансовите такси, платими от взискателя, и направените от него разноски за адвокат имат един и същи характер – представляват разноски за изпълнителното производство, които той прави в рамките на изпълнителното дело и които съгласно чл.79, ал.1 ГПК са за сметка на длъжника. И макар да се събират от съдебния изпълнител в рамките на изпълнителното производство, те не се включват в „паричното вземане“, съобразно което се изчислява таксата по чл.26 от Тарифата.

Ето защо таксата следва да се определи от сумата, посочена в изпълнителния лист, която възлиза на 47 678,24 лв. главница и законна лихва за периода 15.05.2015г. – 22.01.2021г. /датата на извършеното плащане/ в размер на 27 557,29 лв. или общо 75 235,53лв.

Изчислена по реда на т.26 от ТТРЗЧСИ пропорционалната такса възлиза на сума в размер на 4 229,42 лв.

Искането на жалбоподателя за присъждане на разноски е неоснователно. Съдът намира, че разноски в производство по спор относно разноските в изпълнителното производство, не са дължими и не следва да се присъждат. Това е така, защото предмет на обжалване са действията на ЧСИ и когато същите се окажат незаконосъобразни, отговорността за това не може да бъде възлагана на взискателя.

По изложените съображения, съдът

Р

Е Ш И:

ОТМЕНЯ постановление за разноските на ЧСИ Р.В.от 01.02.2021г. по изп.д. №№20217900400154 като вместо това постановява:

ОПРЕДЕЛЯ размер на разноските на взискателя за адвокатско възнаграждение - сумата от 200 лв.

ОПРЕДЕЛЯ размер на таксата по чл.26 ТТРЗЧСИ - сумата от 4 229,42 лв.

Решението е окончателно.

Председател: Членове:

1.

2.