Решение № 1283 от 20.03.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1283 гр. Пловдив, 20.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Кристина Янк. Табакова при участието на секретаря Тотка Ив. Фитнева като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело № 20255330100843 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с искова молба от В. Д. А., ЕГН ********** против „Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове установителен иск с правна квалификация по чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл.11, т. 9 и т.

10, вр. чл. 19, ал.4 ЗПК за прогласяване на нищожността на Договор за потребителски кредит № *** от 05.03.2024 г., евентуално за прогласяване на нищожността на клаузата за неустойка, както и осъдителен иск с правно основание по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД – за осъждането на ответника на сумата от 5 лева – частичен иск от 182 лева - недължимо платена по Договора за потребителски кредит № *** от 05.03.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда.

С определение, от открито съдебно заседание, проведено на 24.02.2026 г., е допуснато изменение на предявения осъдителен иск, чрез увеличение на размера на първоначално предявения осъдителен иск от 5 лева – предявен като частичен от 182 лева, на сумата от 182 лева, представляваща пълния размер на претендираната като недължимо платена сума по Договор за потребителски кредит № *** от 05.03.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда.

Ищецът твърди, че на 05.03.2024 г. между страните бил сключен Договор за потребителски кредит № *** от 05.03.2024 г., по силата на който на ищеца била предоставена сумата в размер на 500 лева, при фиксиран ГЛП – 50 % и ГПР – 65.59 %, на 11 седмични вноски, с падеж: 21.05.2024 г.

Твърди, че съгласно чл. 5.1 от договора било уговорено, че потребителският кредит следва да бъде обезпечен с поръчителство или банкова гаранция, при условия, надлежно индивидуализирани в договора.

В чл. 11, ал. 1 от договора било предвидено, че в случай на неизпълнение на задължението за представяне на обезпечение, ищецът дължал неустойка в размер на 147.67 лева, платима разсрочено, съобразно вноските по договора.

1

Така общо дължима сума за плащане по договора, заедно с възнаградителна лихва и неустойка е 682 лева.

Договорът не отговарял на императивните изисквания на ЗПК – не била разписана ясно методиката за формиране на ГПР, не ставало ясно колко точно е оскъпяването на кредита и какво точно се включвало в разходите, макар и да бил фиксиран, за ГЛП липсвали условия за прилагането му. Нарушени били нормите на чл. 11 ал. 1 т. 9 и 10 от ЗПК.

Непредставянето на обезпечение не водело до вреди на кредитора, а неустойката не притежавала присъщите й по закон функции. Това представлявало чиста печалба на кредитора, невключена в разходите по ГПР, с което се заобикаляла нормата на чл. 19 ал. 4 от ЗПК. Посочването в договора на по-нисък размер от действителния на ГПР представлявал невярна информация и заблуждаваща търговска практика, което подвеждало потребителя.

При неспазване на императивните изисквания на ЗПК, договорът за кредит бил недействителен. Договорната неустойка представлявала неравноправна клауза, поради което била и нищожна.

Твърди, че ищецът заплатил по договора сума в общ размер на 682 лева, с която заплатил изцяло заемната сума от 500 лева.

Моли, предявените искове да бъдат уважени. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е депозирал писмен отговор, със становище за недопустимост и неоснователност на предявения установителен иск.

По отношение на твърдението си за недопустимост на производството сочи, че за ищеца липсва правен интерес от предявяването на установителен иск, тъй като всички суми по процесния договор за кредит били изплатени.

На следващо място оспорва претенцията като предявена в условията на злоупотреба с права.

Сочи, че ищецът е упражнил правото си на иск в условията на злоупотреба с право.

Той депозирал пред ПРС, 2 идентични искови молби, с които оспорва една и съща клауза за заплащане на неустойка, която страните били уговорили неколкократно. Във всяко производство се оспорвала една и съща клауза с уговорка за плащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение по кредита. Излага, че така насрещната страна злоупотребила с правото си да инициира отделни производства по различните договори с една единствена цел- да генерира разноски. Иска се при постановяване на решение, с което се уважават исковете на ищеца, на същия да не бъдат присъждани разноски.

Не оспорва, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № *** от 05.03.2024 г.

Оспорва наведените доводи за недействителност на договора. В същият бил коректно посочен ГПР, като неустойката не следва да бъде включвана, доколкото същата би породила ефект след сключването му. Неустойката имала за цел да обезщети страната по сключен договор, поради която причина не представлявала скрито възнаграждение. Още към момента на сключване на договора, ищецът бил уведомен за всички клаузи по него, включително и за дължимата неустойка.

Клаузата за неустойка, била действителна, като сочи, че ако ищецът е имал възможност да се откаже от договора в 14-дневен срок от неговото сключване, без да е обвързан от неустойката. Доколкото ищецът е имал възможност да въздейства върху дължимостта на неустойката, се претендира, че същият не може да възразява, че противоречи на добрите нрави. Навеждат се доводи, че клаузата за неустойка и нейната дължимост била индивидуално уговорена, респ. същата не била неравноправна по смисъла на ЗЗП.

Предвид изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове и за присъждане на 2 разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:

По допустимостта на предявения иск:

Съдът намира, че възражението на ответника за недопустимост на предявения установителен иск поради липса на правен интерес за ищеца е неоснователно.

Ищецът има правен интерес от предявяване на иск за прогласяване за нищожност на договора, евентуално на клаузи, съдържащи уговорки за предоставяне на неустойка, по който ищецът е страна. В този смисъл, след като се твърди, че е сключен недействителен договор, респ. договор с нищожна клауза, засягаща интереса на потребителя, то последният има право да търси защита по съдебен ред.

По същество:

На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелства, че: между страните е подписан Договор за потребителски кредит № *** от 05.03.2024 г., по който на ищеца е предоставена сумата от 500 лева, при ГЛП от 50 % и ГПР от 65.59 %, която следвало да бъде върната на 11 седмични вноска, с падеж: 21.05.2024 г., с уговорена неустойка при непредставяне на обезпечение в размер на 147.67 лева; че сумата за неустойка не е включена като разход по кредита при изчисляването на ГПР, посочен в договора; както и, че ищецът е заплатил на ответника по договора сумата в размер на 682 лева. /виж Определение по чл. 140 ГПК от 06.11.2025 г./.

Съдът приема тези факти за доказани, вкл. като ги съпостави с приетите писмени доказателства.

От приетия като писмено доказателство по делото, Договор за потребителски кредит № *** /л. 12/, се установява, че между страните е подписан Договора за потребителски кредит.

Следователно, съдът приема, че между страните е бил подписан Договор за потребителски кредит № *** за сумата от 500 лева, с уговорена договорна лихва, като фиксираният годишен лихвен процент по заема е 50 %, а годишният процент на разходите (ГПР) е 65.59 %. Ищецът се е задължил да върне сумата на 11 седмични вноски, като общият размер на всички плащания е записан, че възлиза на 534.33 лева.

Според чл. 5 от договора за кредит, страните се споразумяват, договорът за кредит да бъде обезпечен с поне две от посочените по-долу обезпечения: безусловна банкова гаранция, издадено от лицензирана в БНБ търговска банка, за период от сключване на договора за кредит до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на кредита и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за кредит, включваща договорената главница и лихва или поръчителство на едно или две физически лица, които следва да отговаря на следните изисквания: при един поръчител – да представи служебна бележка от работодател, удостоверяваща, че осигурителният доход му е в размер на не по-малко от 7 пъти размера на минималната работна заплата за страната; при два поръчители – да представи служебна бележка от работодател, удостоверяваща, че осигурителният доход му е в размер на не по-малко от 4 пъти размера на минималната работна заплата за страната; да не е кредитополучател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „Сити Кеш“ООД; да няма кредити към банки или финансови институции с класификация, различна от „Редовен“, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ.

Съгласно чл. 11, ал. 1 от процесния договор, при неизпълнение на задължението да предостави обезпечение по чл. 5 в тридневен срок от сключването му, Кредитополучателят 3 дължи на заемодателят неустойка в размер на 147.67 лева, като неустойката се заплаща от заемателя разсрочено – съобразно посочения в Приложение 1 към договора за кредит, начин.

Предвид изложеното, съдът приема, че между ищецът и „Сити Кеш“ ООД е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, по който ищецът е усвоил заетата сума. Последното дружество е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. има качеството на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т.

7-12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7-9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

В случая, не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Според чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

ГПР се изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Тоест, в посочената величина /бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита/, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение.

В конкретния случай е посочено, че ГПР е 65.59 %, а възнаградителната лихва– 50 %, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР, нито пък е ясно какво представлява разликата от повече от 15 % между размера на ГПР и лихвата, която е част от него. Всичко това поставя потребителя в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита, което ще дължи и в това именно е недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото законово основание.