Решение № 351 от 22.12.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 351 гр. София, 22.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Тотка Калчева

Членове:

Галина Иванова

Диляна Господинова при участието на секретаря Александра К. Ковачева като разгледа докладваното от Диляна Господинова Касационно търговско дело № 20258002900662 по описа за 2025 година взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от „Неохим“ АД срещу решение № 46 от 27.01.2025 г., постановено по в.т.д. № 844/2024 г. по описа на Софийски апелативен съд, 11-ти търговски състав, в частта, с която след частична отмяна на решение от 06.08.2024 г., постановено по т.д. № 1942/2023 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-8 състав, са отхвърлени предявените от „Неохим“ АД срещу „Булгаргаз“ ЕАД искове, както следва: иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата над 438 629, 78 лв. до пълния предявен размер от 16 183 288, 93 лв., представляваща дължим остатък от невъзстановена сума по кредитно известие № 2300003496/ 08.06.2023 г. към фактура № 2300002283/ 04.05.2023 г. и авансово платена цена за количество природен газ за доставка през м. май 2023 г., подлежаща на връщане от ответника на основание чл. 12.16.8 от договор № 7-231/ 18.11.2022 г. за доставка на природен газ на изходен пункт на газопреносната мрежа по свободно договорена цена, и иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата над 169 620, 85 лв. до пълния предявен размер от 645 879, 29 лв., представляваща законната лихва за забава върху главницата от 35 260 642, 17 лв., начислена за периода от 28.07.2023 г. до 18.10.2023 г.

1

В касационната жалба се излагат оплаквания, че обжалваното решение е постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, при нарушение на материалния закон, като е и необосновано. Касаторът посочва, че въззивният съд е изложил много неотносими към спора мотиви, с което е нарушено изискването, предвидено в чл. 236, ал. 2 ГПК, за точно и ясно мотивиране на съдебните решения, като бъдат обсъдени релевантните за спора доводи и възражения.

Поддържа, че съдът не е разкрил действителната обща воля на страните, изразена в клаузата на чл. 14.1. от процесния договор за доставка на природен газ, в която е уговорена дефиниция на понятието непреодолима сила, при която длъжникът се освобождава от отговорност за неизпълнение на задължения по договора, тъй като не е тълкувал тази уговорка съобразно правилото на чл. 20 ЗЗД. Той не е взел предвид поведението на страните както преди сключване на договора, така и при неговото изпълнение, което е установено от събраните в производството доказателства. По делото е доказано, че при действието на предходен и идентичен с процесния договор за доставка на газ, както и при действието на процесния договор в завода на купувача на газ „Неохим“ АД са настъпили редица производствени аварии, които са довели до невъзможност за дружеството да приема уговореното количество природен газ за определен период от време и на които то се е позовало пред доставчика, като събития, представляващи непреодолима сила. Доставчикът по договора „Булгаргаз“ ЕАД в нито един момент не е оспорил, че някоя от тези аварии представлява непреодолима сила и не е ангажирал договорната отговорност на купувача за неприето количество природен газ. Следователно в отношенията между страните при сключването и изпълнението на процесния договор се е приемало, че производствените аварии в завода на „Неохим“ АД, които препятстват приемането на доставен газ, представляват непреодолима сила по смисъла на чл. 14.1. от него и освобождават купувача от отговорност за неизпълнение. Същият характер има и процесната авария, настъпила в завода на 16.04.2023 г., поради което и тя представлява непреодолима сила. Касаторът заявява, че въззивният съд не е обсъдил в решението си заключението на изготвената в производството инженеро-химическа експертиза, от която се установяват факти за производствения процес в завода на „Неохим“ АД, за предприетите от това дружество мерки за предотвратяване възникването на аварии в съоръженията в завода, които имат значение за извода дали настъпилата авария представлява предвидимо и предотвратимо събитие с оглед на дължимата грижа, която търговецът трябва да положи при извършване на дейността си по занятие. Претендира присъждане на направените в производството разноски.

Ответникът по касация „Булгаргаз“ ЕАД оспорва касационната жалба. Счита, че обжалваното решение е правилно. Посочва, че въззивният съд е извършил тълкуване на постигнатата между страните уговорка в чл. 14.1. от договора за това кое събитие следва да се квалифицира като непреодолима сила, освобождаваща всяка от тях от 2 отговорност за неизпълнение на поето с договора задължение. То е направено при съобразяване на спецификите на функциониране на пазара на природен газ, както и на това, че клаузата на чл. 14.1. от договора се състои от две части, като в първата от тях се повтаря съдържанието на чл. 306, ал. 2 ТЗ, а във втората се изброяват неизчерпателно примерни събития. При тълкуване на двете части от уговорката в тяхната връзка съдът правилно е разкрил действителната воля на страните, която е, че всяко едно от примерно изброените събития, включително производствена авария, може да се квалифицира като непреодолима сила само ако отговаря на общите признаци по чл. 306, ал. 2 ТЗ. С оглед на това такова събитие не може да бъде производствена авария в предприятието на длъжника, който не е изпълнил съответното договорно задължение, защото производственият процес е под негов контрол.

Ответникът по касация счита, че като непреодолима сила може да се квалифицират само производствена авария в предприятието на трето за договора лице, както и производствена авария в предприятието на длъжника, която е предизвикана от външна причина, като например гръм при лошо време, но не и от фактори, характерни за производствения процес, както е прието в обжалваното решение. Намира, че въззивният съд е обсъдил всички събрани в производството доказателства, включително заключението на изготвената експертиза, и е изложил убедителни и ясни мотиви какви изводи прави въз основа на тях. Ясни и подробни са и мотивите на апелативния съд защо счита, че авария в предприятието на длъжника, която е причинена поради самия производствен процес и въздействието на съпътстващите го фактори, не представлява непреодолима сила. Ето защо не е налице допуснато нарушение на съдопроизводствените правила при постановяване на обжалваното решение. Претендира присъждане на направените в производството разноски.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като разгледа касационната жалба и прецени данните по делото, в съответствие с правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК намира следното:

За да постанови обжалваното решение, Софийски апелативен съд е приел, че предмет на разглеждане са кумулативно предявени от „Неохим“ АД срещу „Булгаргаз“ ЕАД искове, както следва: главен осъдителен иск с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД за присъждане на сума в размер на 16 183 288, 93 лв., представляваща част от сумата, която е платена авансово от „Неохим“ АД на „Булгаргаз“ ЕАД като цена за количество природен газ, което не е прието през месец май 2023 г., и която подлежи на възстановяване съгласно чл. 12.16.8 от договор за доставка на природен газ, сключен на 18.11.2022 г., както и акцесорен осъдителен иск с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД за присъждане на сумата от 645 879, 29 лв., представляваща обезщетение в размер на законната лихва за забавено изпълнение на задължението по чл. 12.16.8 от договора.

Съдът е счел за доказано по делото, че между страните в производството е възникнало валидно облигационно отношение по договор за доставка на природен газ от 3

18.11.2022 г., който е действащ за периода от 01.01.2023 г. до 01.01.2024 г., както и че по тази сделка за „Булгаргаз“ ЕАД е възникнало задължение да продава природен газ на ищеца „Неохим“ АД, а за последния е възникнало задължение да заплаща уговорената покупна цена за приетото количество газ. С договора е постигнато съгласие, че купувачът предплаща авансово цената, дължима за съответния месец за доставка на предварително уговорено в договора количество газ. В чл. 12.16.8. от договора е предвидено, че ако приетото от купувача количество газ е по-малко от уговореното, за продавача възниква задължение да му върне надплатената цена, но само ако купувачът няма други задължения по сделката. С чл. 7.5. от договора страните са се съгласили, че ако приетото количество газ за месеца е по-малко от уговореното дневно количество газ с 5 % при неравномерна доставка и с 10 % при равномерна доставка, купувачът дължи на продавача неустойка. За безспорни между страните и като такива установени по делото са приети и следните обстоятелства: - че ищецът е заплатил на ответника авансово цена за уговореното количество природен газ в размер на 42 008 382 лв. за месец април 2023 г. и в размер на 35 260 642, 17 лв. за месец май 2023 г.; - че през месец април 2023 г. ищецът не е приел част от уговореното количество газ от 146 367, 634 MWh, а през месец май 2023 г. не е приел никакво количество газ; - че ответникът е издал кредитни известия за авансово платената цена за неприетото количество газ в размер на 19 076 535, 62 лв. за месец април 2023 г. и в размер на 35 260 642, 17 лв. за месец май 2023 г.; - че ответникът е начислил неустойка по чл. 7.5. от договора за неприетото количество газ през месец април 2023 г. в размер на 5 361 576, 36 лв. и през месец май 2023 г. в размер на 10 383 082, 79 лв.; - че ответникът е възстановил на ищеца само част от сумите по кредитните известия и не е възстановил останалата част в общ размер от 16 183 288, 93 лв., като е заявил, че прихваща между това свое задължение и задълженията на ищеца за заплащане на начислените неустойки по чл. 7.5. от договора. Въззивният съд е направил извод за неоснователност на възражението на ищеца, че е налице основание за освобождаването му от договорната отговорност за неизпълнение на задължението да приеме цялото уговорено количество природен газ през месеците април и май 2023 г., тъй като то се дължи на настъпила на 16.04.2023 г. производствена авария в завода му в гр. Д.град, където се извършва доставката на газ, която представлява непреодолима сила. Този извод е основан на разбирането на съда, че за да се квалифицира едно събитие като непреодолима сила по смисъла на чл. 306, ал. 2 ТЗ, то трябва да бъде външно спрямо дейността на длъжника, извън неговия контрол и да не включва рисковите фактори на упражняваната от него дейност, което се извлича от качеството „извънредност“. С оглед на това апелативният съд е счел, че не представлява непреодолима сила производствена авария в предприятието на длъжника, която е причинена поради самия производствен процес, който е изцяло под негов контрол, и поради въздействието на съпътстващите го фактори, водещи до износване, 4 амортизация и увреждане на инсталациите, машините и съоръженията. Именно такава е и аварията, настъпила на 16.04.2023 г. в завода на ищеца. По делото е установено, че тя е в резултат от появили се пропуквания на вентил по тръбна линия за конвертирала газова смес между първи и втори реформинг в цех „Амоняк“, както и пробив в тръбния сноп на „Подгревател за вода високо налягане“, поз. 603 в отделение „Синтез“ в цех „Амоняк“, като от заключението на изготвената съдебна експертиза се доказва, че причината за получаване на тези пропуквания са комбинираното действие на работната среда, която е корозионно-агресивна, на високото налягане и на термичните въздействия в производствените инсталации по време на обичайния производствен процес. Въззивният съд е тълкувал клаузата на чл. 14.1. от договора, в която страните са уговорили кое събитие е непреодолима сила, и въз основа на съдържанието й е приел, че примерно изброените в нея събития, сред които е и производствената авария, представляват непреодолима сила само ако отговарят на условията, предвидени в чл. 306, ал. 2 ТЗ, които са възпроизведени и в договорната клауза.