Решение № 260654 от 15.07.2021, Районен съд - Стара Загора

Р Е Ш Е Н И Е

Номер

260654 Година 15.07.2021 Град

С.

В И

М

Е

Т

О Н

А Н

А

Р

О

Д

А

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На четиринадесети юли Година

2021 в публично съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

И. Р.

Секретар: В.П.

Прокурор: като разгледа докладваното от съдията Р. гражданско дело номер 6702 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са първоначални искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК и насрещен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

Ищецът З. твърди в исковата си молба, на 05.09.2019 г. подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника за 1287.36 лева застрахователно обезщетение, изплатено по ликвидационна преписка по щета № РСЗ100000033, с 550.86 лева мораторна лихва от 19.06.2015 г. до 04.09.2019 г. и законната лихва върху главницата от подаване на заявлението до изплащането й, и разноските по делото. С разпореждане по ч.гр.д. № 4535/2019 г. на РС С., и факта, че срещу издадената заповед било подадено възражение в срок, му било указано да предяви процесните искове. Вземането било основано на правото му на законна суброгация до размера на платеното на увредения (третото лице) право, което възникнало от виновно причинени имуществени вреди на трето лице от деликвента - ответника. На основание чл. 274, ал. 1, т. 1 КЗ (отм.), във вр. с чл. 45 ЗЗД, след изплащане на застрахователното обезщетение на увреденото лице, застрахователят встъпвал в правата на увредения срещу причинителя на вредите и застрахован при него по задължителна застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите“. Цената на исковата претенция била такава на изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение на собственика на увреденото имущество. На 13.01.2015 г. в С., по вина на ответника, било реализирано ПТП между управлявания от него „- -” с рег. № - и МПС „- -” с рег.

№ -, собственост на Т.. За настъпилото застрахователно събитие бил съставен протокол за ПТП № 1506547 от 13.01.2015 г. от СПП при **С., в който било отразено, че причините за ПТП се дължали на вина на ответника.

В протокола за ПТП безспорно било установено, че в качеството си на виновен водач, ответникът виновно се отклонил от проверка за алкохол, наркотично вещество или негов аналог. Във връзка с процесното

ПТП при ищеца били заведени две щети - РС00000013 и РС00000033. По първата ответникът, след получаване на покана, заплатил доброволно 443 лева на 22.06.2015 г., с което погасил задължението си по щета РС00000013 и признал, че сумата била дължима, съответно, че по отношение на вредите от ПТП на 13.01.2015 г. било налице регресно основание, поради виновното му отклонение от проверка за алкохол и наркотични вещества и техни аналози. Управляваното от него при ПТП горепосочено МПС било застраховано по задължителна застраховка "гражданска отговорност на автомобилистите“ при ищеца със застрахователна полица № BG/30/114002796876, която била валидна към настъпилото застрахователното събитие, за което при ищеца била заведена щета под № РСЗ100000033. След направената й оценка, на собственика на увреденото МПС - Т., било изплатено застрахователно обезщетение по сключена застраховка „автокаско“ от Б.. На основание чл. 213 КЗ (отм.), ищецът възстановил платеното на увреденото лице застрахователно обезщетение в размер на 1287.36 лева, съгласно представено авизо преводно нареждане за плащане от 19.06.2015 г. за изплащане на застрахователно обезщетение по щета № PC **********. Съгласно чл. 274, ал. 1, т. 1, пр. последно КЗ (отм.), в случая възникнало цитираното основание за право на регрес на застрахователя, на което основавал настоящата си претенция. При същата, след плащане на застрахователно обезщетение за застрахователя възниквало право на законова суброгация до размера на всичко платено на увреденото лице, като в тази връзка застрахователят имал право на регресен иск срещу делинквента

– ответник за възстановяване на изплатеното застрахователно обезщетение, включително лихви и разноски. От ангажираните доказателства с исковата молба безспорно се установявали всички предпоставки за правото на застрахователя да се суброгирал изцяло в правата на увреденото лице до размера на платеното обезщетение срещу причинителя на вредите - наличието на застрахователно правоотношение между страните по „гражданска отговорност на автомобилистите“, валидно към момента на настъпване на застрахователното събитие, противоправно поведение на ответника и увреждане на трето лице, причинно-следствена връзка между тях и вредите, вина на ответника - деликвент, установена по надлежните форма и ред от компетентните държавни органи, размера на вредите, изплатеното застрахователно обезщетение на увреденото лице. Първоначалното искане е да се признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 1287.36 лева за главница от неплатено регресно вземане по чл. 274, ал. 1, т. 1 КЗ (отм.) за изплатено застрахователно обезщетение по щета № PC3100000033, с 550.58 лева мораторна лихва от

19.06.2015 г. до 04.09.2019 г. и законната лихва върху главницата от 05.09.2019 г. до изплащането й, за които парични задължения е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д № 4535 по описа за 2019 г. на Старозагорския районен съд. Претендира за сторените по делото и в заповедното производство разноски. С подадения в срок отговор и писмени становища оспорва насрещната искова молба, която моли съда да отхвърли, като неоснователна и му присъди сторените по делото разноски.

Ответникът Т.Г.К. оспорва предявените първоначални искове, които моли съда да отхвърли, като неоснователни и му присъди сторените по делото разноски, с възражения и доводи, изложени подробно от пълномощника му в подадения в срок отговор на същите и в заседанията по делото. В срока за отговор предяви, а съдът прие за съвместно разглеждане, насрещен иск, по който твърди в поправената си насрещна искова молба, че искането му било допустимо, тъй като и двата иска почивали на едно и също събитие/факти, като в интерес на страните и с цел процесуална икономия било тяхното съединено разглеждане. По същество на 13.01.2015 г. в С. настъпило застрахователно събитие, за което бил съставен представения по делото констативен протокол.

Мястото му било паркинга пред дома му в -. Пострадали лица нямало и бил наясно, че вината за ПТП била изцяло негова. След настъпването му, тъй като в случая посещение на служители на „Пътна полиция“ не било задължително съгласно чл.

123-125а ЗДвП, паркирал в съседство, като оставил и свои координати за връзка с цел установяване на щетите и изготвяне на двустранен констативен протокол. Не извършил каквито и да било действия по своето укрИ.е.

В по-късен момент на същата дата бил установен от служители на сектор „ПП“ при **С., явно след сигнал от свидетели, а не от собствениците на автомобила. Съставен бил въпросния констативен протокол за ПТП, както и АУАН за извършените нарушения въз основа на който било издадено и НП. Не бил извършил каквито и да било действия по отказване на алкохолна проба или по отклоняване от проверка за такава, камо ли „виновно“. За въпросното събитие в деловодството на ищеца била заведена застрахователна претенция под № РС00000013 от 2015 г. и както изрично заявявал в исковата си молба, определил и изплатил обезщетение в размер на 443 лева. След това изпратил съобщение до ответника за плащането на 443 лева, като претендирал упражняването на свое регресно право. Непознавайки функциите на задължителната застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите, ответникът се подвел и на 22.06.2015 г. заплатил въпросната сума. Последната обаче била получена изцяло наличието а каквото и да било основание. Насрещното искане е да се осъди ищеца да върне на ответника тази платена му без основание сума от 443 лева.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност с искането и доводите на страните, взе предвид и настъпилите след предявяването на исковете факти, от значение за спорното право, намери за установено следното:

По първоначалните искове

За първоначалните вземания ищецът е подал на 05.09.2019 г. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника, за разглеждане на което е образувано приложеното ч.гр.д. № 4535/2019 г. на СтРС, по което на

03.10.2019 г. е издадена исканата заповед, срещу която ответникът е подал в срок възражение по чл. 414 ГПК, поради което на 16.12.2019 г., в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, ищецът е предявил по делото първоначалните искове си искове по чл.

422, ал. 1 ГПК, които поради това се смятат предявени на 05.09.2019 г., когато е предявил в съда заявлението си за издаване на заповедта по чл. 410 ГПК срещу ответника (чл. 422, ал. 1 ГПК).

От представения по делото протокол за ПТП № 1506547/13.01.2015 г., представляващ официален свидетелстващ документ с обвързваща съда материална доказателствена сила по чл. 179, ал. 1 ГПК, която ответникът не е оспорил и оборил по делото, преценен съвкупно с подкрепящите го показанията на свидетеля П., съставител на този протокол, както и представените от ищеца заверени преписи от АУАН 15-223/13.01.2015 и НП № 15-1228-000223/02.02.2015 г., и т. 1 от заключението на новата съдебно-автотехническа експертиза, което съдът възприема, поради неоспорването му от страните и липсата на противоречие с останалите доказателства, се установява несъмнено, че на 13.01.2015 г. около 19.45 часа в -, в посока изток-запад, ответникът, в нарушение на чл. 20 ЗДвП управлявал с несъобразена с пътните условия скорост собствения си л.а. „- -“ с рег. № -, поради което на прав участък от пътя загубил контрол над този автомобил и излизайки с него в дясно по посока на движението блъснал с предната му дясна част паркираният на тротоара т.а. - с рег. № - в неговата задна броня и десен калник, вследствие на което последният се придвижил в ляво и с левият си заден калник блъснал паркираният от ляво на него л.а. „- -“ с рег. № - в неговата предна и задна десни врати и задна броня, като в нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП ответникът не спрял на мястото на ПТП, за да установи какви са последиците от същото ПТП и не уведомил за него контролните органи на МВР, които по-късно на същата дата го открили в дома му и е съставен протокола за ПТП (л. 9, 133, 242-244 и 285).

В този съставен в 22.20 часа на същата дата протокол за ПТП, в графата му „алкохол“, не е посочвано такъв да е установяван при ответника и да е издаван талон за кръвна проба (л.

9). Направеното отбелязване е в съответствие с указанието за съставянето му в долния му десен ъгъл, съгласно което, при отговор с "да/не", ненужното се зачертава с "х" (л. 9).

В този протокол за ПТП и съставения за същото АУАН няма отразяване ответникът да е бил канен да даде проба за алкохол и да е отказал (л. 9 и 244).

Това се потвърждава и от разпоредбите на чл. 20 и чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП, които са посочени като нарушени от него при процесното

ПТП в АУАН и издаденото въз основа на него НП, както и от административно-наказателните състави на чл. 175, ал. 1, т. 5, чл. 179, ал. 2, пр. 1 и чл. 185 ЗДвП, въз основа на които е бил наказан с това НП за това ПТП с глоби в общ размер от 270 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 месеца (л.

242-244). Ако бе иначе и ответникът бе поканен да даде проба за алкохол и бе отказал, този факт не само щеше да бъде посочен в протокола за ПТП и АУАН, но и на същият щеше да бъде наложено наказание за това по чл. 174, ал.

3 ЗДвП/приложена принудителна административна мярка по чл. 171, ал. 1, б. „б“ ЗДвП, каквито обаче няма данни да са му налагани за това ПТП (л.

242-244).

В пряка-причинна връзка от предизвиканото по горепосочения начин от него ПТП, на собственото на третото лице Т. МПС л.а. „- -“ с рег. № - са били нанесени имуществени вреди, описани подробно в Приложение № 1 към т. 2 на първоначалното заключение на назначената по делото съдебна-автотехническа експертиза, което в тази му част съдът възприема, защото не противоречи на останалите доказателства по делото и представения по делото опис на щетите на описи-заключения на претенция на З., при който застраховател същият увреден от ответника при ПТП автомобил е имал сключена имуществена застраховка „каско“ (л. 46-48, 50, 53 и 207). Съдът не възприема останалата част от това ПЗСАТЕ, в която вещото лице е дало заключение за механизма на процесното ПТП, защото посоченият от това вещо лице механизъм на същото ПТП противоречи на протокола за ПТП, в който няма констатация управляваният от ответника автомобил да се е блъснал в този увреден при същото ПТП лек автомобил, както необосновано е заключило вещото в т. 1 на това ПЗСАТЕ, а същият автомобил е пострадал от придвижването при удара на другия ударен при ПТП от ответника горепосочен товарен автомобил, и стойността на причинените при същото имуществени вреди на този увреден при това ПТП лек автомобил, защото за последните има издадени фактури от отстранилият ги сервиз, при което не се прилага посоченото от вещото лице методика за остойностяването им (чл. 202 ГПК). Поради това съдът намери, че в случая действителната стойност на причинените от ответника при процесното ПТП имуществени вреди на увредения при същото л.а. - - е посочената в представената от ищеца фактура № **********/19.02.2015 г., издадена от отстранилият ги сервиз, стойност на ремонта му от 1262.36 лева (л. 41).

Разпечатката съдържа 48 от 83 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5d7bdab9-8198-4150-b4a0-1b80876f5da7