Решение № 195 от 07.04.2023, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 195 гр. Враца, 07.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Неделин Й. Захариев при участието на секретаря ***** като разгледа докладваното от Неделин Й. Захариев Гражданско дело № 20221420103389 по описа за 2022 година

Предявена е за установяване размер на парично вземане по заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.дело № 2014/2022г. на ВРС искова молба от ***** ЕАД, гр.София против И. М. А. от гр.Враца за признаване за установено, че ответника дължи на ищеца сумата 5023.36 лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит, сключен на 04.11.2016г. между ответника, като заемател и ТИ БИ АЙ Банк ЕАД, като заемодател и договор за продажба и прехвърляне на вземания от 31.08.2018г. и Приложение №1 към същия между „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД и ищеца „***** сумата 2015.32 лв. договорна лихва за периода от 04.05.2017г. до 05.11.2019г.; сумата 3416.01 лева обезщетение за забава за периода от 05.05.2017г. до датата на подаване на заявлението в съда; ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението до окончателното изплащането на задължението. Ищецът твърди, че с цитирания договор за цесия и Приложение №1 към него е придобил вземането на кредитора „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД по договор з а потребителски кредит, сключен на 04.11.2016г. с ответника, с което обуславя правния си интерес и процесуалноправната си и материална легитимация да претендира изпълнение на задължението за плащане от ответника. Поддържа, че последният е неизправна страна по договора, като претендираните суми не са погасени в срок, договорът е изтекъл на 05.11.2019г. и не е обявяван за предсрочно изискуем.

Исковете са с правно основание чл.422 вр. чл.410 ГПК и чл.79 ЗЗД вр. чл.86 от ЗЗД и са процесуално допустими.

В срока и по реда на чл.131 ГПК ответникът, чрез адв.В.Л., представя писмен отговор, с който оспорва исковете и обстоятелствата, на които се позовава ищеца. Прави 1 възражение за процесуална недопустимост на исковете, които счита, че се основават на редица неравноправни клаузи по смисъла на чл.143 от ЗЗП, водещи до неговата недействителност съгласно чл.22 от ЗПК. Оспорва исковете и по отношение тяхната основателност, като твърди, че ответникът не е запознат със Стандартен европейски 1 формуляр, с което не е изпълнено условието на чл.5 от ЗПК. Оспорва представените писмени доказателства, както и уведомяването на ответника за извършената цесия, което счита за нередовно. Прави възражения за нищожност на договора за кредит, поради наличие на неравноправни клаузи и неспазване на изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.10, 12 и 20 и ал.2 от ЗПК. Развива доводи, че липсва ясно разписана методика относно формирането на ГЛП и ГПР по кредита, компонентите в които трябва да бъдат точно посочени, тъй като алгоритъма е императивно заложен в ЗПК. Счита за неравноправни и клаузите на чл.15.3, чл.19 и чл.25.14 от договора за кредит. Оспорва исковете и по размер, като твърди, че ответникът е заплатил след сключване на договора общо сумата от 5383.70 лева, представяйки писмени доказателства. Прави и възражение за погасяване на вземането за главница по давност, позовавайки се на чл.111, б.“в“ от ЗЗД, както и за претендираните лихви за периода 31.08.2018г. до 09.12.2022г.

За да се произнесе по основателността на иска, районният съд направи преценка на доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид становищата на страните, въз основа на което прие за установени следните обстоятелства:

По ч.гр.д. №2014/2022 г. на Районен съд-Враца на 30.06.2022 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК, с която е разпоредено И. М. А. ЕГН **********, с постянен и настоящ адрес: г***** ДА ЗАПЛАТИ на Кредитор „***** гр.София, *****, Адрес /седалище/адрес управление/ гр. София, 1335, бул. “Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, Законен представител Юлия Христова Юргакиева - изпълнителен директор сумата 5023.36 лв. представляваща главница дължима по договор за паричен заем № **********, сключен на 04.11.2016 г., сключен на 30.04.2020 г. и Приложение № 1/29.10.2021 г. към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 31.08.2018 г.; 2015.32 лв. договорна лихва за период от 04.05.2017 г. до 05.11.2019 г.; 3416.01 лв. обезщетение за забава за периода от 05.05.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда; ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.06.2022 г. до окончателното изплащането на задължението; разноските по делото – 209.09 лв. държавна такса и сумата от 50.00 лева юрисконсултско възнаграждение определено от съда съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. с чл. 37 от Закона за правна помощ във вр. с чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

С разпореждане по същото ч. гр. дело, съдът е указал на заявителя, настоящ ищец, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от уведомяването. В указания му срок ищецът е предявил настоящия иск.

На 04.11.2016 г. между “Ти Би Ай Банк” ЕАД като заемодател и ответника И. М. А. като заемател е сключен Договор за потребителски кредит с № **********, съгласно който ответника е предоставил кредит в размер сумата от 4000 лева. В клаузата на чл. 7.1. от 2 договора е установено, че общият размер на кредита е от 5555.09 лева, в която сума се включва освен предоставената главница, сумата от общо 475,20 лева- застрахователна премия по застраховка "Bank Комбо ЖИ.т", сумата от 484,70 лева – застрахователна премия по застраховка "Bаn k Комбо Безработица", сумата от 595.19лева - еднократна такса за оценка на риска.

Уговорено е, че таксата за оценка на риска е дължима в деня на подписване на договора за кредит, се финансира от кредитора и се възстановява от потребителя с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план.

В договора за кредит е посочено, че годишния лихвен процент е в размер на 27.09 %, а годишният процент на разходите е от 42.47 %. В договора за потребителски кредит е обективиран и погасителен план с посочване на падежа на всяка вноска и нейния размер, като падежът на първата дължима вноска е на 05.12.2016 г., а на последната на 05.11.2019 г.

Размерът погасителните вноски е 227,06 лева, а на последната – 226,90 лева.

В чл. 10 от Договора е посочено, че общата сума, дължима от потребителя е в размер на 8174.00 лева.

Представено по делото е и Застрахователно удостоверение №

**********2016 по Групова застрахователна полица № 81001NLB2011, видно от което между ЗК „Уника ЖИ.т“ АД и ответника от 05.11.2016г. е сключена застраховка чрез застрахователния посредник "ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД, в която е посочено, че притежател на полицата е "ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД, който има качеството и на необвързан застрахователен агент. В удостоверението е отбелязано, че началната дата на застраховката е считано от 05.11.2016 г., а размерът на застрахователната премия е от 959,90 лв. В чл.7.2.2 от договора за кредит е предвидено, че в случай, че кредитополучателят се възползва от предоставяните от кредитора застраховки, с подписване на договора за кредит, кредитополучателят дава съгласие застрахователната премия да се превежда директно от кредитора на застрахователя или застрахователния посредник. Видно от договора за кредит застрахователните премии са включени в размера на кредита. Същите формират общия размер на кредита и са част от месечните вноски.

Приложен е и рамков договор за прехвърляне на паричен заем /цесия/ от 31.01.2018 г. и Приложение № 1 към него от 29.10.2018 г., по силата на който договор заемодателят “Ти Би Ай Банк” ЕАД, в качеството му на цедент, прехвърля на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД/, в качеството му на цесионер, процесното вземане към ответника И. А..

Видно от Приложение №2 към рамков договор за продажба на вземания/цесия/ от 31.08.2018 г. цедента“Ти Би Ай Банк” ЕАД е потвърдило извършената цесия на осн. чл.99, ал.3 ЗЗД.

С пълномощно от 31.08.2021 г. „Ти Би Ай Банк" ЕАД е упълномощило “Агенция за събиране на вземания“ ЕАД да уведоми от негово име всички длъжници по всички вземания, които дружествата са цедирали (прехвърлили), съгласно Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия), сключен на 31.08.2018 г. и във връзка с изпълнение 3 задължение на упълномощителя по смисъла на чл. 99, ал. 3 ЗЗД. По делото е и уведомително писмо, адресирано до ответника по делото, с което последният е следвало да бъде уведомен за извършената цесия. Видно от обратната разписки към писмото е, същото е върнато като непотърсено.

По делото е назначена и приета съдебно-счетоводна експертиза, от заключението на която се установява, че договорения размер на кредита е изплатен на Кредитополучателя по банкова сметка BG65TBIB93101013150006 открита в „Ти БИ АЙ Банк“, конкретизирана в чл.11.2 в Договора за кредит. Вещото лице е посочило, че по кредитния договор са направени вноски от кредитополучателят, както следва: на 25.11.2016 г. е внесена сума в размер на 206.36 лева, на 13.01.2017 г. е внесена сума в размер на 249.50 лева, на 16.02.2017 г. е внесена сума в размер на 227.10 лева, на 17.03.2017 г. е внесена сума в размер на 228.40 лева, на 28.04.2017 г. е внесена сума в размер на 230.80 или общо сумата от 1142.16 лева. С направените вноски са покрити задължения и са останали дължими суми по пера както следва остатък за погасяване на договорена главница – 5023.36 лева, остатък за погасяване на договорена лихва от 2015.32 лева. С разликата от 6,84 лева между внесената сума и погасените задължения са покрити такси, разходи по кредита. Вещото лице е посочило, че дължимото обезщетение за забава на плащанията за дължима главница на стойност 5023,36 лева, изчислено за периода от 05.05.2017г. до датата на подаване на заявлението в съда 09.11.2022г. е в размер на 2811.68 лева.

По делото е назначена и приета съдебно-техническа експертиза, от заключението на която се установява, че Договор за потребителски кредит № ********** от 04.11.2016г. между „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД гр. Враца и И. М. А. гр. ***** 14145811 е изпълнен с безсерифен нормален шрифт „Arial Narrow„ с размер 12 pt пункта. Част от текста е удебелен.

Посочено е, че искане- декларация за потребителски кредит от 04.11.2016г. е изпълнен с безсерифен нормален шрифт „Arial Narrow“ с размер 12 pt пункта. Част от текста е удебелен.

Посочено е, че застрахователно удостоверение № **********2016 по Групова застрахователна полица № 81001NLB2011 и Групова застрахователна полица № 1300586А091 е изпълнен сьс серифен нормален шрифт „Times New Roman“ с размер 6 pt пункта. Размерът на текста „ ЗАСТРАХОВАТЕЛНО УДОСТОВЕРЕНИЕ“ на лист 1 е 9 pt пункта. Част от текста е удебелен. Уведомително писмо за извършено прехвърляне на вземания /цесия/ от „Агенция за събиране на взимания“ ЕАД, ЕИК: 20670940, със седалище: гр. София, бул. Д-р Петьр Дертлиев 25, сграда Лабиринт, ет.2, офис4 , Изх. № УТТЦ-ТТТБИ/********** е изпълнен сьс серифен нормален шрифт„ Times New Roman“. Размерът на шрифта на лист 1 е 9 pt пункта, на лист 2 е 7 pt пункта. Част от текста е удебелен.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Предявени са при условията на обективно кумулативно съединение искове с правно основание чл.422 вр. чл.410 ГПК и чл.79 ЗЗД вр. чл.86 от ЗЗД, които са процесуално допустими, доколкото изхождат от заявител, по образувано заповедно производство срещу длъжника в едномесечния срок от уведомяването му за депозирано от страна на последния възражение срещу издадена заповед за изпълнение относно процесните вземания.

4

Съдът намира, че в случая най-напред следва да разгледа ответното възражение, касаещо твърдението му, че ответника не е надлежно уведомен за извършената цесия преди образуване на заповедното производство. От представените по делото доказателства от ищеца следва, че вземането по договора му е било валидно цедирано по силата на Приложение № 1 от 29.10.2021 г. към Договора за продажба и прехвърляне на вземания (цесия), сключен на 31.08.2018 г. Тук следва да се посочи, че съгласно чл.99, ал.4 ЗЗД, цесията има действие спрямо длъжника от деня, когато му бъде съобщена от предишния кредитор. Така установеното задължение на цедента има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на задължението му на лице, което не е носител на вземането. Няма пречка, обаче цедентът да упълномощи цесионера да изпрати съобщението до длъжника, тъй като не се касае за лично и незаместимо действие, а и съгласно чл. 36, ал. 2 ЗЗД последиците от това действие възникват направо за представлявания. Доколкото законът не поставя специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено уведомлението, то получаването на същото в хода на образуваното съдебно производство по предявен иск за прехвърленото вземане, както е и в настоящия случай, не може да бъде игнорирано, като получаването на уведомлението в рамките на съдебното производство по предявен иск за прехвърленото вземане следва да бъде съобразено по правилото на чл.235, ал.3 от ГПК. В този смисъл е и Решение № 123 от 24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. на ВКС, II т. о. и др., постановени по реда на чл. 290 ГПК. Ето защо следва да се приеме, че договорът за цесия има действие спрямо длъжника - ответник, тъй като същият не твърди да е извършил плащане на прехвърлената сума, и цесионерът - ищец, е носител на спорните вземания, с оглед на което това възражение се явява изцяло неоснователно.