Определение № 1526 от 13.05.2024, Административен съд - Русе
- Съд
- Административен съд - Русе
- Дело
- Административно дело 739/2023
- Вид
- Определение № 1526
- Подписан
- 13.05.2024
- Състав
- Йълдъз Агуш
Цитирани разпоредби
- чл. 145 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 203 - чл. 207 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.203, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 204 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 204, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 204, ал. 3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 204, ал. 4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 203 - чл. 207 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 203 - чл. 207 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 203 - чл. 207 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 21, ал. 3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.21, ал.5 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 256 - чл. 257 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 256 - чл. 257 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 57 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 58 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 58, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- § 8 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 130 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 32, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 50, ал. 1 · Закон за българските лични документи
- чл. 1, ал. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1526
Русе, 13.05.2024 г.
Административният съд - Русе - VII състав, в закрито заседание на тринадесети май две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
Съдия:
ЙЪЛДЪЗ АГУШ като разгледа докладваното от съдията Йълдъз Агуш административно дело № 739/2023 г. на Административен съд - Русе, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), във връзка с чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по искова молба на Д. Т. Б. от гр. Русе, с която са предявени обективно съединени искове срещу Областна дирекция (ОД) на МВР – Русе с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В исковата молба са релевирани доводи за причинени на ищеца имуществени и неимуществени вреди в резултат от незаконосъобразни действия и бездействия на служители в сектор „Пътна полиция“ (сектор ПП) при ОД на МВР – Русе във връзка с подадени от страна на ищеца искания за издаване на свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС).
В искова молба с вх. № 5249 от 29.11.2023 г. по описа на съда с приложени към нея писмени доказателства (л. л. 2 – 43 от делото) са изложени подробни фактически обстоятелства, на които се основават предявените искове, като с допълнителна молба-уточнение вх. № 661 от 31.01.2024 г. по описа на съда (л. 51 от делото), в т. 3 са посочени конкретните действия и бездействия, от които са причинени вредите на ищеца.
В депозираната искова молба, ищецът твърди, че е професионален шофьор и доскоро е упражнявал тази професия, за да набавя прехраната си, както и че има придобита правоспособност за управление на МПС от категории А, В, С, СЕ, BE, М и Ткт. Твърди, че същите са удостоверени с издадено СУМПС № *********, със срок на валидност от 03.09.2003 г. до 03.09.2013 г. Това свидетелство било подменено с друго такова, издадено от властите на ФР Германия. Немското свидетелство загубило валидността си, поради неявяването му на медицинско-психологическо изследване. По време на няколкогодишен престой на територията на Германия, с цел да улесни работата си като водач на товарен автомобил, ищецът бил посъветван от местните работодатели да подмени българското си свидетелство за управление с немско. Той това и направил. След определен период от време бил поканен от властите да се яви на медицинско-психологическо изследване за подновяване на свидетелството. Поради някои несъвършености в ползването на немския език и не на последно място поради цената на това изследване (около 1 500 евро), ищецът се отказал от немското свидетелство за управление, като върнал същото на немските власти. Това съвпадало и с плановете му да се завърне трайно в България, където смятал да поднови българското си СУМПС.
От обстоятелствената част на исковата молба, както и от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установяват следните релевантни към исковите претенции на Б. факти и обстоятелства:
На 09.10.2017 г. постъпила молба от Д. Т. Б. вх. № 108500-18999 до началник сектор ПП при ОД на МВР - Русе за подмяна на немско свидетелство за правоуправление с българско такова. В молбата Б. е посочил, че е върнал немското СУМПС в Германия през 2016 г., тъй като не е пожелал да премине през психологическо изследване. (л. 11 от делото).
С писмо peг. № 1085р-5897 от 11.10.2017 г. до началника на отдел „Пътна полиция" при ГДНП е поискано съдействие от компетентните власти във ФРГ за информация получавано ли е при тях СУМПС на името на Б., къде се намира, какъв е неговият статус, за кои категории е издадено и може ли да бъде подменено с българско такова. Отговор не е получен. (л. 12 от делото) На 02.12.2019 г. е постъпила молба от упълномощено от Д. Т. Б. лице с вх. № 108500-24660 до началник сектор ПП при ОД на МВР - Русе за подмяна на немско свидетелство за правоуправление с българско такова (л.13 от делото).
С писмо peг. № 1085р-10192 от 04.12.2019 г. до началника на отдел „Пътна полиция" при ГДНП е поискано съдействие от компетентните власти във ФРГ за повторно изискване на информация има ли наложени забрани, непозволяващи немско СУМПС с № К20065278Х1 на името на Б. да бъде подменено с българско като е приложено и писмото от 2017 г. (л. 14 от делото).
С писмо с рег. № 108500-25685 (без дата), началник сектор ПП при ОД на МВР – Русе уведомява пълномощника на Б. за така предприетите действия и че след получаване на отговор ще бъде своевременно уведомен (л. 15 от делото)
В отговор с peг. № 3286р-57155 от 27.12.2019 г., ГДНП отговарят, че след направена справка в мрежата за автоматизиран обмен на данни EUCARIS RESPER е установено, че лицето не притежава валидно немско СУМПС, поради отказ на Б. да се яви на медицинско психологическо изследване във ФРГ за възстановяване на правоспособност (л. 16 от делото).
От сектор ПП при ОД на МВР - Русе изпращат до упълномощеното от ищеца лице писмо с рег. № 108500-18 (без дата), с което му отговарят, че не може да му бъде издадено българско СУМПС като подмяна на чуждо такова, като е уточнено, че това е резултат от анулиране на СУМПС в друга държава-членка на ЕС или има наложени ограничения или временно лишаване от право да управлява МПС на територия на държава членка, като администрацията на сектор ПП при ОД на МВР - Русе коментира само възможността да се замени немското СУМПС (л. 17 от делото).
Към този момент ИА АА издава справка за изпитите, които е положил ищецът по категории. От справката е видно, че в системата на ИА АА е отбелязано, че Б. притежава категориите С+Е, В+Е, C1+E, A, A1, А2, В, В1, В1(78), В (78), АМ, Ткт, С, С1, С1->[населено място] твърди, че въпреки това от сектор ПП при ОД на МВР – Русе отказват да подменят свидетелството за управление, като му обясняват, че трябва да се яви отново на изпити. Тъй като в ИА АА категории стоят (това се вижда в системата им и при обучителните фирми), за да го допуснат до курсове и изпити, му трябва документ от сектор ПП при ОД на МВР - Русе, че има някаква причина да не се признават тези категории. Така, ищецът твърди, че в сектор ПП му дават бланка на заявление, с което да поиска удостоверение за правата и наложените наказания като водач. Той попълва това заявление и то е входирано в сектор ПП при ОД на МВР - Русе на 06.07.2020 г. (л. 20 от делото). Въз основа на него от сектор ПП при ОД на МВР – Русе му издават удостоверение, което да послужи пред учебен център „Х.“ за възстановяване на правоспособност за управление на МПС от кат. А. (л. 21 от делото). Ищецът твърди, че след това от сектор ПП при ОД на МВР - Русе му дават още едно заявление, което той пак попълва и е входирано в сектор ПП при ОД на МВР - Русе с вх. № 15926 от 01.09.2020 г. (л. 22 от делото). Въз основа на него от сектор ПП при ОД на МВР - Русе издават на Б. удостоверение изх. № 108500-16076 от 03.09.2020 г., в което отново обясняват подробно, че е било отнето немското свидетелство и че съгласно българските норми не може да му бъде извършена подмяна на невалидно свидетелство. Удостоверението е издадено, за да послужи пред РД АА - Русе за придобиване на правоспособност за управление на МПС от кат. А и СЕ (л. 23 от делото).
М. Б. се явил на медицински изследвания за физическо здраве и психическа годност и има издадени удостоверение за психологическа годност № 590347, издадено на основание протокол № 23/18.07.2020 г. и удостоверения за физическо здраве изх. № № 3210 и 3211 от 12.08.2020 г. (л. л. 24 – 26 от делото). Ищецът твърди, че тези медицински документи са били достатъчни за подмяната на СУМПС с изтекъл срок - това, което е трябвало, според него, да направят в сектор ПП при ОД на МВР - Русе.
На 12.03.2020 г. ищецът е подал заявление за издаване на СУМПС след като се е явил на практически изпит за придобиване на правоспособност и му е издадено СУМПС за категории АМ, В1 и В. На 19.08.2020 г. ищецът е подал заявление за издаване на СУМПС след като се е явил на практически изпит за придобиване на правоспособност и му е издадено СУМПС за категории AM, B1, В, C1, С и Ткт. (л. л. 72 - 91 от делото) На 10.12.2020 г. е постъпила молба от Д. Т. Б. с вх. № 108500-23545 до началник сектор ПП при ОД на МВР - Русе за подновяване на СУМПС за категории А и Е поради изтекъл срок като е приложено валидно медицинско изследване и психологическо изследване (л. 27 от делото).
С писмо peг. № 108500-23655 от 14.12.2020 г., началник сектор ПП при ОД на МВР - Русе отговаря като посочва фактическата обстановка до момента и необходимите стъпки, които Б. следва да направи за издаване на ново СУМПС за категории СЕ и А: заявление по образец и приложени документи съгласно ПИБЛД; карта за оценка на физическата годност; копие от удостоверение за психологическа годност; декларация, че обичайното пребиваване не е в друга държава-членка на ЕС и че не е притежавал валидно СУМПС, издадено в държава-членка на ЕС; копие от документ за завършен минимален образователен етап; наличното СУМПС за категории С, С1, В, В1, Ткт, АМ. С посоченото писмо Б. е уведомен, че към настоящия момент в сектор ПП при ОД на МВР - Русе не са получени оригинални протоколи за успешно положени изпити за придобиване на правоспособност от категория А и СЕ. (л. 28 от делото) На 23.12.2020 г. е постъпила молба от Д. Т. Б. с вх. № 108500-24373 до началник сектор ПП при ОД на МВР - Русе да му бъде отговорено ще му бъде ли преиздадено СУМПС-то за категории А и СЕ или изрично ще му бъде отказано такова (л. 30 от делото).
С писмо peг. № 108500-24639 от 30.12.2020 г., началник сектор ПП при ОД на МВР - Русе отговаря, че съгласно чл. 14 ал. 1 от Наредба № I-157 от 01.10.2002 г. на водачa се издава ново СУМПС въз основа на служебно изпратен оригинален протокол за успешно положен изпит от областен отдел на дирекция „Автомобилна инспекция“ като лицето представя и посочени документи, в т.ч. и старото СУМПС. (л. 31 от делото) Налице са данни за това, че последното издадено българско СУМПС с № *********, издадено на 03.09.2003 г., валидно до 03.09.2013 г., което е било заменено с чуждестранно такова - немско, е със статус от 25.04.2014 г. „унищожен“, причина „подмяна/замяна в чужбина“, а не такова с причина „изтичане срок на валидност“, видно от АИС БДС, за което е представена и справка.
По делото са налични още данни за отменен като незаконосъобразен с влязъл в сила съдебен акт индивидуален административен акт, издаден, обаче, не от орган на ответника – ОД на МВР - Русе, а от изпълнителния директор на изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ – София, а именно това е заповед № РД-01-587 от 16.11.2020 г., с която са анулирани резултатите на ищеца от проведените теоретичен и практически изпит за придобиване на правоспособност за управление на МПС от категория В, съгласно протоколи № 227 от 04.03.2020 г. и № 245 от 10.03.2020 г. на областен отдел „Автомобилна администрация“ - Русе към регионална дирекция „Автомобилна инспекция“ - Русе (вж. заверен препис на решение № 1488 от 16.02.2022 г., постановено по адм. дело № 8541/2021 г. по описа на ВАС на л. л. 33 – 35 от делото).
При тези фактически обстоятелства, на които се основават исковете, ищецът твърди, че ОД на МВР - Русе, чрез администрацията в сектор ПП, е била длъжна да предприеме действия по молбата му от 09.10.2017 г. Вместо това, след исканото съдействие от ГДНП, служителите на сектор ПП при ОД на МВР - Русе бездействали две години. Не се отговаряло на искането му, не се издавал административен акт, не се проверявало защо няма отговор по исканото съдействие от ГДНП. Ищецът квалифицира това бездействие като незаконосъобразно и в противоречие с принципа за бързина в административния процес, като сочи, че действия от служителите на сектор ПП при ОД на МВР - Русе били предприети едва след втората му молба от 2019 г., които действия обаче също били незаконосъобразни. Ищецът посочва, че такива действия се явявали даването на устни, а по-късно и на писмени указания за провеждане на ново обучение за различните категории МПС и явяване на изпити пред АА за придобиване на правоспособност. Твърди, че тези указания се поддържали от администрацията на ОД на МВР - Русе, чрез служителите в сектор ПП, дори след молбата му от 23.12.2020 г. Дори от сектор ПП при ОД на МВР – Русе му „съдействат и помагат“, като му издават удостоверения и справки за пред АА и пред обучителните фирми. Според ищеца, тези действия също били незаконосъобразни, тъй като противоречали на принципите в административния процес за служебно начало, за служебно събиране на доказателства и за осъществяване на процесуално съдействие на страните. Според ищеца, указанията на служителите на сектор ПП при ОД на МВР - Русе в тази насока били незаконосъобразни. Във връзка с това твърди, че в Германия връща СУМПС, тъй като не се е явил на психологическо изследване и няма никакви данни да е бил лишен от право да управлява като наказание или по друга причина да е загубил временно или завинаги правоспособността си. Твърди още, че в България, доказването на медицинска и психологическа годност е предпоставка не за възстановяване на правоспособност, а за преиздаване на СУМПС. Това било така, тъй като уменията да се управлява ПС от съответната категория се придобивали веднъж и законодателят не е предвидил задължение или процедура тази правоспособност да се проверява или опреснява, или доказва от лицето през годините. Единствено презумпцията, че тази правоспособност е нарушена или изгубена поради множество нарушения, се свързвало с изискване тя да бъде възстановена, но това било специална хипотеза, която тук не била налице. От друга страна, срочният характер на издаваните СУМПС бил обвързан единствено с медицинското и психологическо здраве на лицето, които могат да се отразят на способностите му да управлява МПС. Именно поради това, преиздаването на СУМПС било свързано с представянето на доказателства за медицинско и психологическо здраве. Затова и немското свидетелство на ищеца било невалидно, тъй като Б. не е доказал пред немските власти, че е медицински и психологически здрав. Но това не означавало, че е изгубил правоспособността си. Доказването на тези медицински критерии било извършено и пред българските власти по повод издаването на новото СУМПС от 2020 г. Твърди, че всъщност не се е сбъднал нито един правнорелевантен юридически факт, който да осъществява хипотеза на правна норма, предвиждаща изгубване на правоспособност. Последното било установено и застъпено и в мотивите на решение № 1488 от 16.02.2022 г., постановено по адм. дело № 8541/2021 г. по описа на ВАС.
Разпечатката съдържа 24 от 84 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5d7a0256-8993-491d-9e9c-ce0707389af2