Решение № 155 от 08.04.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 155 гр. Пловдив, 08.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Симеон Г. Захариев при участието на секретаря Цветелина П. Бакалова като разгледа докладваното от Симеон Г. Захариев Търговско дело № 20245300900130 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ.

Х. С. С. ЕГН ********** с адрес: ** съдебен адрес: г***, чрез адвокат Б.

К., твърди че на 18.09.2023 г. около 09:45 часа на път III - 103, км. 9+300, между с. Кален и с. Горна Кремена, общ. Мездра, водачът С. Х. С., управляващ лек автомобил „Гранд Чероки“ с рег. № ****, нарушил правилата за движение по пътищата и самокатастрофирал. В резултат на инцидента е загинала возещата се в автомобила П. Г. С., на **г., **на ищеца. За произшествието било образувано ДП № 419/ 2023 г. по описа на РУ - Мездра, пр.пр. 1661/ 2023 г. по описа на ОП – Враца. С влязла присъда № 19/01.10.2024 г., постановена по НОХД 516 по описа за 2024 г. на Окръжен съд Враца, била призната вината на подсъдимия С. Х. С. за настъпване на произшествието.

За увреждащия л.а. „Гранд Чероки“, с рег. № ****, била сключена застраховка “Гражданска отговорност”, застрахователна полица № ВG/22/122003298623/ 09,11.2022 г., със срок на валидност една година, считано от 09.11.2022 г. до 09.11.2023 г. с ответното “ЗК Лев Инс“ АД.

Ето защо, ищецът предявил пред посоченото дружество претенция за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди и била заведена щета № 1

0000-1000-01-23- 7852 от дата 09.11.2023 г., по която не било изплатено обезщетение.

Ищецът излага твърдения, че починалата му майка е била в работоспособна възраст и в добро здравословно състояние. Била е много дейна и активна за възрастта си, опора за своето семейство, грижила се е всеотдайно за него. Той изживявал изключително тежко загубата на своята майка. Неочакваната й смърт била съкрушителна за него и предизвиквала неописуеми душевни страдания. Отношенията по между им били изпълнени с чувство на много обич, уважение, силна привързаност и подкрепа, поради което загубата й е причинила много скръб и болка на ищеца. Той губил завинаги човека, който го е отгледал, възпитал и подготвил да върви достойно по житейския си път. Тя била негов пример за подражание. Моралните страдания от неочакваната и несвоевременна загуба описва като „огромни и неописуеми“, и ще го съпътстват през целия му живот. След процесното ПТП твърди, че е развил посттравматично стресово разстройство, изразяващо се в безсъние, главоболие, невъзможност за нормално хранене и стрес, както и ниска концентрация на внимание. Бил с високо ниво на тревожност и безпокойство. Никой не е очаквал смъртта й и поради тази причина несвоевременната й загуба била огромен шок и трагедия за ищеца.

Претендира ответното дружество да бъде осъдено да му заплати сумата от 140 000 лв., частичен иск от сумата от 180 000 лева, представляващи обезщетение за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие смъртта на неговата **П. Г. С., както и законна лихва върху сумата, считано от 09.11.2023 г. - датата, на която е заведена щетата до окончателното изплащане на сумата. Претендира присъждане на направените по делото разноски, както и заплащане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА.

Ответното дружество „ЗК Лев Инс“ ЕИК 121130788 с адрес: град София, бул. Симеоновско шосе № 67А, съдебен адрес: ***, чрез адв. Т. Ш., оспорва исковете по основание и размер. Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение с водача на процесния автомобил. Оспорва механизма на настъпване на произшествието. Твърди, че е налице съпричиняване на вредите от починалата, която пътувала без предпазен колан. Оспорва твърдението за изключителна вина на водача на автомобила за настъпване на произшествието, 2 както и твърди че е налице случайно събитие, което не е могло да бъде предотвратено от водача. Оспорва иска за главница като силно завишен, както и твърдените от ищеца неимуществени вреди. Оспорва и иска за присъждане на лихва върху обезщетението като твърди, че дружеството не е било сезирано с искане за обезщетение.

В допълнителна искова молба и отговор на същата страните поддържат твърденията и възраженията си.

Пловдивският окръжен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Не се спори между страните, че с влязла в сила присъда № 19/01.10.2024 г., постановена по НОХД № 516 по описа за 2024 г. на Окръжен съд Враца, подсъдимия С. Х, С., ЕГН ********** е признат за виновен в това, че на 18.09.2023 г., около 9.50 ч. на път III-103 км – 9 + 300М, с посока на движение от с. Кален към с. Горна Кремена, община Мездра, е управлявал с превишена скорост от около 114.50 км/ч собствения си лек автомобил „Гранд Чероки“, с рег. № ****, в нарушение на чл.21, ал.1 от ЗдвП, навлязъл в продължителен ляв завой, като в резултат на превишената скорост и употреба на спирачки, реализирал ПТП, при което управлявания от него автомобил навлязъл в отводнителната канавка и реализирал ПТП, като се преобърнал върху таван, при което по непредпазливост, причинил смъртта на пътничката до него – П.

Г. С. ЕГН **********, която била без поставен обезопасителен колан.

Последно констатираното, съпоставено с разпоредбата на чл.300 от ГПК, налага съдът да приеме за установени факта на настъпване на ПТП, противоправността на деянието, извършено от С. Х. С. и неговата вина.

Заверено копие от ДП е приложено по настоящото дело.

Въз основа на данните от констативния протокол, протокол за оглед на местопроизшествието, скица, фотоалбум, съставени във връзка с досъдебно производство ДП № 419/ 2023 г. по описа на РУ - Мездра, както и от заключението на изслушаната в настоящето производство, неоспорена от страните комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза, и показанията на водача на автомобила, събрани в настоящето производство, се установява следния механизъм на пътнотранспортното произшествие:

Водачът С. Х. С. е управлявал л.а. „Гранд Чероки“ с peг. № **** по платното за движение на път III-103, в посока от север на юг (от с. Кален към с. Горна Кремена). При достигане на ляв завой скоростта на автомобила е била около 110-111 km/h, а критичната скорост за преодоляване на завоя е била 105,23 km/h. Под действието на центробежната сила и скоростта автомобилът е напуснал платното за движение отдясно. Автомобилът е продължил движението си по направление на оставените следи, след което, провлачвайки земна маса, се е преобърнал на таван и така е достигнал позицията, описана в 3

Протокол за оглед и видна в албум.

С установената скорост на движение от около водачът е нямал техническа възможност да предотврати ПТП. Той би имал тази възможност, ако скоростта на движение на автомобила е била 105 km/h или по- малка. От техническа гледна точка, причина за изследваното произшествие е избраната технически несъобразената скорост от водача на автомобила с конкретната пътноклиматична обстановка, т.е. причина за ПТП е, че водачът на л.а. „Гранд Чероки“ - С. Х., е управлявал автомобила по начин, който не е бил безопасен.

Посочените изводи, не са оспорени от страните, като съдът намира изслушаната по делото комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза за компетентно изготвена и непротиворечаща на останалите събрани по делото писмени и гласни доказателства, поради което я кредитира изцяло.

Предвид така посочените доказателства, съдът намира, че по делото безспорно се установява механизма на настъпване на процесното пътнотранспортно произшествие, причините за това, както и участниците в него.

Същите напълно кореспондират с твърденията в исковата молба, които съдът намира за доказани.

Съгласно неоспореното от страните заключение на комплексната съдебно-медицинска и автотехническа експертиза, в резултат на така настъпилото произшествие на П. Г.а С.а на **. от ** е било причинено: съчетана травма изразяваща се в: открита черепно мозъчна травма, кръвонасядане на меките тъкани на черепа с множествени счупвания на костите на черепната кутия с посока отляво надясно, изтичане на кръв от двата слухови канала, счупвания на лицеви кости, разкъсвания на мозъчните обвивки и мозъчното вещество, охлузвания и кръвонасядане на лицето, гръдна травма - множествени счупвания на всички ребра двустранно общо по две и повече линии и белодробна контузия, закрито счупване на лява бедрена кост, охлузвания и драскотини на гръдния кош, лява длан, двете бедра, двете подбедрици, дясно ходило, оток и кръвонасядане на коремната стена, на лява подбедрица и ходило.

Според заключението, налице е пряка причинно следствена връзка между процесното ПТП и получените в резултат на него травматични увреждания от П. Г. С. и настъпилата от тях смърт на същата.

В о.з. на 07.10.2024 г. е изслушана като свидетел Н. С. П., **. Тя заявява, че познава цялото семейство. Х. /ищец в производството/ бил емоционално сринат, видимо изглеждал с мъчно изражение и психически неустойчив, „дори по улиците, когато върви, объркано се движи и видимо много страда“.

Заявява също, че е била съсед с Х., като допреди две години живяла близо до него, в съседен блок. В месеца 2-3 пъти се срещали, случайно и чрез майка му, виждали се пред техния блок, до магазина.

След като настъпило произшествието, го виждала много рядко, тъй като 4 той отказвал срещи с познати, близки, роднини. От инцидента досега 5-6 пъти го виждала случайно във времето.

Заявява също, че преди инцидента не е избягвал контакти със свидетелката, много се радвал да я види.

Според свидетелката, Х. и майка му имали много силна емоционалнодушевна връзка. Ежедневно по няколко пъти са се чували и виждали.

Споделяли си лични проблеми и радости. Много силна връзка между **.

Х. до около *** възраст **. Впоследствие, след като се отделил, майка му отишла да живее при него, защото била оперирана от лоша болест и имала нужда от грижи, които Х., баба му и приятелката му полагали. Около две години тя живеела при сина си. Приживе непрекъснато общували ежедневно, по празниците също се събирали, имали много близка връзка.

Х. не бил на погребението, защото не можел да преодолее факта, че майка му вече я няма и отказвал да отиде „поради някакви негово преживявания“. Според свидетелката, Х. не е ходил на гроба на майка си, и на „четиридесето и не е бил“. Отказвал, „тъй като не се чувствал готов. Не може да приеме факта, че майка му я няма и поради негови преживявания.“ Според свидетелката, Х. не е превъзмогнал загубата на майка си.

В същото съдебно заседания, е изслушана свидетелката М. Б. Т., родена *** година, без роднинска връзка с ищеца.

Тя заявява, че познава Х. от дете, учил е **, виждала го отстрани, но лично не го познава. Майката работела в **, „дистанционно съм я виждала“.

Познавала я като много интелигентна жена и толкова. След 2007-2008 г. се сближили с майката, станали много близки и до кончината й са общували.

С Х. общувала дотолкова, доколкото свидетелката работела с майката.

Не го виждала след като майка му починала. Свидетелката също заявява, че е била на погребението, но там Х. не присъствал, нито на помена ** След като майка му се разболяла от рак на гърдата, тя отишла при бабата и реално пак живеела с Х. няколко години и той се грижел за нея – „по болници, по операции, връзката не е прекъснала въобще.“ Изводът, че ищеца страда емоционално свидетелката правела от разказите на баба му. Също от нея знаела, че ищецът посещава психолог.

В съдебно заседание, проведено на 21.01.2025 г. е изслушан трети свидетел на ищеца - Р. К. М., която **.

Заявява, че той реагирал силно емоционално на новината за смъртта на майка му. Започнал да говори, че нямало смисъл да живее, посещавал психолог, пиел и лекарства. Заявява, че не искал да се вижда с никого, освен с нея. И до ден днес Х. имал проблеми със съня след инцидента и спял помалко. След загубата на майка си станал много тъжен и без желание за живот.

По делото е изслушано и заключение по допусната съдебнопсихологична експертиза, изготвено от в.л. Д. В., **. Заключението не бе 5 оспорено от страните, не противоречи на събраните по делото доказателства, поради което и съдът го кредитира изцяло. Съгласно същото, злополуката от 18.09.2023 г., при която е причинена смъртта на П. С., ** на ищеца, се е отразила върху психологическото състояние на Х. С., като внезапно и неочаквано събитие, нарушаващо неговия обичаен жизнен цикъл, провокирани са усещания за тъга и скръб със силен интензитет, с негативен облик - страдание, обърканост, снижен емоционален резонанс, усещане за самота и празнина, емоционална загуба. Описаните преживявания са субективни твърдения, но също така са съотносими към обсъжданото събитие и посочените клинични нормативи и теоретични концепции. Не са настъпили промени в психичното здраве на ищеца, които да имат поведенчески болестни нарушения. На етапа на експертизата не са налични данни за нарушен житейски стереотип, не съобщава за прием на медикаменти и посещения при специалист.

Разпечатката съдържа 45 от 71 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5d79697c-94dd-48f0-8432-60a7982d4371