Решение № 175 от 03.04.2025, Районен съд - Видин

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 175 гр. Видин, 03.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, VI СЪСТАВ ГО, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галина В. Герасимова при участието на секретаря ТАНЯ Г. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от Галина В. Герасимова Гражданско дело № 20241320102697 по описа за 2024 година

Предявен е иск по чл. 410 от КЗ във вр. с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД от ищеца „Д. З.“ АД, ЕИК ************, със седалище и адрес на управление гр. С, бул. "К. А.Д." № **, против АГЕНЦИЯ „П. И.“, ЕИК ************, гр. С., бул. „М.“ № *.

В исковата молба се твърди, че на 02.07.2023 г. при движение по околовръстен път - Видин водачът на л.а. „*** ****" с per. № ** **** ** внезапно е попаднал в неравност на пътното платно - несигнализирана и необезопасена дупка. В резултат на това са нанесени повреди по ходовата част автомобила - предна дясна гума.

Твърди се, че причината за настъпването на произшествието е било наличието на необезопасено препятствие на уличното платно, което водачът не е могъл да забележи своевременно и да избегне. Пътнотранспортното произшествие е настъпило поради неизпълнение на задълженията от страна на служители на Агенция „П. И." за обезопасяване на пътното платно.

Сочи се, че съгласно застрахователен договор за застраховка "Каско" № 0312230350010473 със срок на валидност от 03.04.2023 г. до 02.04.2024 г. при "Д. З." АД е образувана преписка по щета № 211516574, извършен е оглед на застрахования автомобил от експерти на дружеството, описани са повредите, причинени при пътнотранспортното произшествие, след което на 1 собственика на автомобила - П. Л. Н. е изплатено дължимото обезщетение с преводно нареждане 201B1O***S/ 07.07.2023 г. След изплащането на обезщетението в размер на 305,12 лв., на основание чл. 410 от Кодекса за застраховането ,Д. З." АД е встъпило в правата на застрахования за възстановяване на изплатеното обезщетение, заедно с разноските за неговото определяне, които са 15 лв. в настоящия случай или общо за сумата 320,12 лв.

Сочи се, че произшествието е настъпило поради наличие на препятствие на пътното платно, като Агенция „П. И." не е положила дължимата по закон грижа за ремонт и поддръжка на пътното платно. С покана изх. № 310007274/ 31.08.2023 г. „Д. З.'" АД е предявило вземането си пред Агенция „П. И.". Поканата е получена от Агенция „П. И." на 31.08.2023 г., видно от отбелязването върху обратната разписка.

Твърди се, че до момента на предявяване на исковата молба ищецът не е получил отговор или плащане от ответника по процесната преписка.

Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищцовото дружество сумата в размер на 320,12 лв. - изплатеното от „Д. З." АД обезщетение и разноските за неговото определяне, мораторна лихва в размер на 29,37 лв. за периода от 30.09.2023 г. (тридесет дни след получаването на поканата, съгласно чл. 412, ал. 3 от Кодекса за застраховането) до датата на завеждане на исковата молба, ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на иска - 09.07.2024 г. до окончателното изплащане.

Претендират се направените по делото разноски. Прави се възражение за прекомерност на претендираните от ответника разноски.

Ответникът е депозирал в срок отговор по чл. 131 от ГПК, в който оспорва иска и иска от съда да го отхвърли и да прекрати производството по делото поради направено плащане на всички дължими суми.

С молба вх. № 94/06.01.2025 г. от ответника са представени по делото писмени доказателства за изплатена сума в размер на 349,49 лева по претендираната щета.

С оглед данните по делото, съдът намира за установено следното:

Н.

Между страните не се спори, че между „Д. З.“ АД и третото лице П. Л. е сключен застрахователен договор за застраховка „Каско“ № 2

0312230350010473, в срока на действие на който е настъпило ПТП, при което застрахованата вещ е била увредена и е изплатено застрахователно обезщетение в претендирания размер. Не се спори, че процесният участък от пътя, на който е настъпило ПТП, е част от републиканската пътна мрежа и като такъв се поддържа от ответника. Не се спори и че към момента на настъпване на ПТП пътният участък не е бил обезопасен.

В хода на процеса, на 23.12.2024 г., ответникът е изплатил на ищцовото дружество по банков път сумата в размер на общо 349,49 лева, представляваща изплатеното от „Д. З." АД обезщетение и разноските за неговото определяне в размер на 320,12 лв., както и претендираната мораторна лихва в размер на 29,37 лв.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

В писмена молба по делото вх. № 2979 от 10.03.2025г. ищецът прави признание на неизгоден факт, а именно - че е извършено плащане от страна на ответника, с което изцяло са погасени задълженията за главница и мораторна лихва. Като ново това обстоятелство, настъпило в хода на процеса, следва да се съобрази от съда по реда на чл.235,ал.3 от ГПК, като следва да се приеме, че след депозиране на исковата молба, ответникът е погасил задълженията си за главница и мораторна лихва към ищеца, обстоятелство, обуславящо отхвърляне на предявените искове като погасени чрез плащане в хода на процеса.

Спорът остава за това как следва да се разпредели отговорността за разноски. Ищецът поддържа искането си за присъждане на разноски. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. Съгласно ал. 2 на същата разпоредба, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца.

В случая исковете се отхвърлят като погасени чрез плащане след депозиране на исковата молба, поради което следва да се приеме, че с поведението си ответникът е станал причина за завеждане на делото - арг. от противното на чл. 78, ал. 2 от ГПК и следва да понесе отговорност за направените от ищеца разноски.

3

Предвид гореизложеното, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 100,00 лева за внесена държавна такса и 480,00 лева за платено адвокатско възнаграждение. Направеното от процесуалния представител на ответника възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение е неоснователно, доколкото същото е определено и заплатено в минимален размер съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Д. З.“ АД, ЕИК ************, със седалище и адрес на управление гр. С, бул. "К. А.Д." № **, иск против АГЕНЦИЯ „П. И.“, ЕИК ************, гр. С., бул. „М.“ № *, за заплащане на сумата в размер на 320,12 лв. - изплатеното от „Д. З." АД обезщетение и разноските за неговото определяне, мораторна лихва в размер на 29,37 лв. за периода от 30.09.2023 г. до датата на завеждане на исковата молба, ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на иска - 09.07.2024 г. до окончателното изплащане, като погасен чрез плащане в хода на процеса.

ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ „П. И.“, ЕИК ************, гр. С., бул. „М.“ № *, да заплати на „Д. З.“ АД, ЕИК ************, със седалище и адрес на управление гр. С, бул. "К. А.Д." № **, сумата в размер на 580,00 (петстотин и осемдесет) лева, представляваща разноски по производството.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Видински окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Видин: _______________________ 4