Определение № 21645 от 04.11.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 21645 гр. София, 04.11.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Е, в закрито заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Весела Т. Аврамова като разгледа докладваното от Мария Г. Шейтанова Въззивно частно гражданско дело № 20251100508936 по описа за 2025 година Производството е по чл. 274 – 279 вр. чл. 413, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 215247/19.06.2025 г. на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД срещу разпореждане № 85906/31.05.2025 г. по гр.д. № 63 816/2024 г. по описа на СРС, 28 състав, с което е отхвърлено изцяло заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с вх. № 4306/30.08.2024 г., подадено от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД.

Жалбоподателят счита, че обжалваното разпореждане е неправилно и моли същото да бъде отменено. Поддържа, че по договора за паричен заем № 239497/21.07.2017 г. със заявлението е претендирал единствено главница, договорна лихва и обезщетение за забава, но не и други суми. Сочи, че заявлението е редовно, а и целта на заповедното производство е не да се провери съществуването на вземането, а дали същото е спорно. Моли разпореждането да бъде отменено и да бъде разпоредено издаване на заповед за изпълнение.

Съдът, след като обсъди доводите на жалбоподателите и данните по делото, намира следното:

Предвид факта, че частната жалба е подадена срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване, и същата е депозирана в рамките на законоустановения срок за обжалване, то същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна.

Производството пред СРС е образувано по заявление вх. № 4306/30.08.2024 г., подадено от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД против длъжника И.В.И. за издаване на заповед за изпълнение за суми по договор за паричен заем № 239497/21.07.2017 г., а именно: главница от 297,91 евро, договорна лихва за периода 17.10.2017 г. – 02.07.2018 г. в размер на 46,21 евро и обезщетение за забава от 260,52 евро за периода от 18.10.2017 г. – 29.08.2024 г. Претендира се и законната лихва считано от подаване на заявлението в съда /РС Радомир/ - 30.08.2024 г., до погасяване на вземането. Заявлението е входирано в РС Радомир и е изпратено по подсъдност на СРС на дата 02.09.2024 г. или преди измененията на ГПК с ДВ, бр. 11 от 2023 г., в 1 сила от 01.07.2025 г.

Образувано е гр.д. № гр.д. № 63 816/2024 г. по описа на СРС, 28 състав. Според посоченото в заявлението то длъжникът И.В.И. е усвоила сумата от 357,90 евро по договор за паричен заем № 239497/21.07.2017 г., като падежът на последната вноска по договора е настъпил преди подаване на заявлението – на 02.07.2018 г. Излага се в заявлението, че длъжникът кредитополучател се задължил да върне кредита на вноски, като се претендират главница от 297,91 евро, договорна лихва за периода 17.10.2017 г.

– 02.07.2018 г. в размер на 46,21 евро и обезщетение за забава от 260,52 евро за периода от 18.10.2017 г. – 29.08.2024 г. Други суми по договора не се претендират.

Към заявлението е приложен двустранно подписан договор за паричен заем № 239497/21.07.2017 г., според който на длъжника е отпусната в заем сумата от 357,90 евро, а длъжникът се е съгласил да я върне на 11 на брой месечни вноски от 39,57 евро при посочен ГПР от 43,08 процента.

Според чл. 12, ал. 1 от договора за заем длъжникът се е задължил да предостави поръчител, като при неизпълнение на това задължение /чл.12, ал. 4 / се дължи неустойка. В заявлението не се съдържат твърдения относно начислена или претендирана неустойка.

Твърди се вземанията по договора да се цедирани от кредитодателя МЪНИ ПЛЮС МЕНИДЖМЪНТ на заявителя с договор за цесия от 20.12.2023 г.

С разпореждане № 189627/23.12.2024 г. по делото на заявителя са дадени указания на осн. чл. 410, ал. 2 ГПК да уточни претенциите си, като посочи: как е формирано задължението за лихва. Тук съдът е изложил на практика доводи по основателността на заявлението - относно дължимия размер на лихвата за забава, която не била в размер на 10-13 процента годишно, съгласно претендираната в последните години лихва за забава; как е формирано задължението за главница. Тук СРС посочил, че вземането за главница не е остатък по заплащане на нито една от вноските по погасителния план; в това разпореждане не се съдържат указания относно това претендира ли се вземане по чл. 12, ал. 4 от договора или не. Такива твърдения не са и наведени от заявителя.

С молба от 13.01.2025 г. заявителят е уточнил, че претендира сумите по заявлението, като същото е подадено по реда на чл. 410 ГПК.

С обжалваното разпореждане заявлението е отхвърлено по мотиви, че заявлението е нередовно, понеже претендираните вземания по него не съответствали на размера на вноските по погасителен план. Развито е и за пръв път, че в чл. 12, ал. 4 от договора за заем е предвидена неустойка за непредставяне на обезпечение / относно нередовност свързана с евентуално вземане по чл. 12, ал. 4 от договора указания на заявителя не са давани/.

Настоящият състав намира, че разпореждане № 85906/31.05. 2025 г. по гр.д. № 63 816/2024 г. по описа на СРС, 28 състав, с което е отхвърлено изцяло заявлението, е неправилно.

Според чл. 410, ал. 2 и ал. 3 ГПК в относимата редакция заявлението следва да съдържа искане за издаване на изпълнителен лист и трябва да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и т. 2 ГПК. Когато вземането произтича от договор, сключен с потребител, към заявлението се прилагат договорът, 2 ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива.

Заповед по чл. 410 ГПК се издава освен когато искането не отговаря на изискванията на чл. 410 и заявителят не отстрани допуснатите нередовности в тридневен срок от съобщението; искането е в противоречие със закона или с добрите нрави; искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това; длъжникът няма постоянен адрес или седалище на територията на Република България; длъжникът няма обичайно местопребиваване или място на дейност на територията на Република България.

В случая е подадено редовно заявление, с което се претендират суми за главница, договорна лихва и лихва за забава по договор за кредит. Не е налице нито едно от основанията по чл. 411, ал. 2 ГПК за отказ за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

Заявлението е било редовно и дадените с разпореждането от 23.12.2024 г. указания по чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК на практика се отнасят преимуществено до неговата основателност. Развити са доводи относно размера на дължимата лихва за забава, но мотивите за отхвърляне на заявлението са различни – като нередовно. В заявлението е посочен /а и е приложен / двустранно подписан договор за кредит, падежът на последната вноска по който е настъпил. Претендират се главница и лихви, чиито точен и дължим размер подлежи на установяване в исковия процес по чл. 422 Г П К . Целта на заповедното производство е не да се провери съществуването на вземането, а дали същото е спорно. При постъпване на възражение в последвалия исков процес съдът следва да установи за кои вземания и в какъв размер е основателен искът. В случая не се претендират вземания за неустойка за непредставяне на обезпечение, за да се приеме, че е налице основанието по чл. 411, ал.

2, т. 3 ГПК. Заявлението е отхвърлено като нередовно, а не поради това, че се претендират вземания по вероятно неравноправни клаузи. В заявлението са изложени достатъчно и конкретни твърдения относно претендираните вземания и длъжникът би могъл информирано да прецени дали да подаде възражение. Също така не се претендират суми по документ по чл. 417 ГПК, за да се извършва преценка дали документът /договора/ удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника в определен размер.

Настоящият състав намира, че заявлението е редовно и неправилно е било отхвърлено на осн. чл. 413, ал. 2 вр. чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК. Във връзка с изложените твърдения на настоящия етап от производството не се установява да се претендират вземания по вероятно неравноправни клаузи. В случай че бъде подадено възражение и последва производство по чл. 422 ГПК съдът се произнася по всички възражения на ответника относно евентуални неравноправните клаузи, както и по твърденията на ищеца.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане № 85906/31.05.2025 г. по гр.д. № 63 816/2024 г. по описа на СРС, 28 състав, с което е отхвърлено изцяло заявление за издаване на 3 заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК вх. № 4306/30.08.2024 г., подадено от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, и вместо това постановява:

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.

410 ГПК в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД против длъжника И.В.И. относно сумите по договор за паричен заем № 239497/21.07.2017 г., а именно: главница от 297,91 евро, ведно със законната лихва считано от 30.08.2024 г. до погасяване на вземането, договорна лихва за периода 17.10.2017 г. – 02.07.2018 г. в размер на 46,21 евро и обезщетение за забава от 260,52 евро за периода от 18.10.2017 г. – 29.08.2024 г.

ВРЪЩА делото на СРС за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК съобразно настоящото определение.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4