Решение № 2012 от 14.03.2022, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2012 гр. София, 14.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 163 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Г. КОЮВА при участието на секретаря ХРИСТИНА Н. КОЕМДЖИЕВА като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. КОЮВА Гражданско дело № 20211110134012 по описа за 2021 година

Предявен е установителен иск с правно основание чл.415 ГПК във вр. с чл.7, т.1 от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета и чл.86 ЗЗД.

Производството по делото е образувано по подадена в съда искова молба /ИМ/ от ищец СТ. М., гражданин на Обединеното кралство на Великобритания и Северна Ирландия, родена на 5.10.1990г., със съдебен адрес гр............... чрез адв.К.В.-САК срещу ответник „Б.Е.Е.“ ООД, ЕИК ....., със седалище и адрес на управление гр........., с предявен иск и молба до съда да се произнесе с решение, с което да признае за установено, че ответника ДЪЛЖИ на ищеца С. С. – 400,00 евро представляваща обезщетение по чл. 7, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) 261/2004, за закъснял полет BGH5545 по направление летище Бургас (BOJ) - летище Глазгоу (GLA) осъществен на 12.7.2019г. с над 3 часа закъснение на кацането, ведно със законна лихва за забава, считано от 22.3.2021г. - дата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение за парично задължение по чл.410 ГПК до окончателното изплащане задължението, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение/ЗИПЗ/ по ЧГД № 16164/2021г. по описа на СРС.

В исковата молба ищецът твърди , че е сключил договор за въздушен превоз с ответника за редовен полет BGH5545 по направление летище Бургас (BOJ) - летище Глазгоу (GLA) на 11.7.2019г., с планиран час за излитане - 16:20 ч. местно време.

В деня на полета ищецът твърди, че се е явил навреме за полета от Бургас (BOJ) и е преминал надлежно всички контролни и регистрационни процедури.

В ИМ се твърди, че ищецът е пристигнал в крайния пункт на пристигане с повече от 3 часа закъснение, спрямо планираното разписание, което се установява от значително 1 закъснение в планирания час на кацане. Това произтекло от обстоятелството, че полет BGH5545, по разписание е следвало да излети в 16:20 ч. местно време на 11.7.2019г., но реално е излетял едва в 00:05 часа на 12.7.2019г.

На 5.1.2021г. ищецът е изпратил Покана за изплащане на обезщетение по Регламент 261/2004 до ответника.

Ответникът не е изплатил исканото от ищеца обезщетение до момента на входиране на исковата молба.

Поради изложеното се моли предявения иск да бъде уважен с присъждане на разноските в полза на ищеца по заповедното производство - ЧГД № 16164/2021г. по описа на СРС, заедно със сторените разноски и адвокатски хонорар по настоящото производство.

ОТВЕТНИКЪТ не е подал отговор на исковата молба по реда на чл.131 ГПК в законовия едномесечен срок. Не е възразил срещу иска, не е направил доказателствени искания. Той е подал възражение в срока по чл.414 ГПК, като твърди, че не дължи изпълнение по издадената Заповед за изпълнение на парично задължение/ЗИПЗ/ по ЧГД № 16164/2021г. по описа на СРС заповед за изпълнение. Подадена е самата бланка на възражението, като в нея не са посочени конкретни възражения. С молба от ответника изпратена по имейл с вх. № 6387 от 13.2022г. оспорва сключването между ищеца и ответника на договор за въздушен превоз с ответника за редовен полет BGH5545 по направление летище Бургас (BOJ) - летище Глазгоу (GLA) на 11.7.2019г., с планиран час за излитане - 16:20 ч. местно време, прави възражение за изтекла погасителна давност по Закона за гражданското въздухоплаване по чл. 135 от ЗГВ, както и се прави възражение, че не е спазено регламентираното производство преди предявяване на настоящия иск по чл.

134 от ЗГВ.

В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител по пълномощно, поддържа ИМ, като и с молба от 26.1.2022г./Л.46-56/, моли съда да уважи претенциите му.

В открито съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител по пълномощно и с молба с вх.№ 6387/13.1.2022г. /подадена преди о.с.з., л.31-33/ и с молба с вх.№ 11660/24.1.2022г. /подадена преди 2-ро о.с.з., л.39-43/, моли ищцовите претенции изцяло да се отхвърлят с решението на съда.

Съдът, като прецени събраните по делото и относими към разрешаване на спора доказателства във връзка с доводите и съображенията на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото са приети копия на следните писмени доказателства надлежно заверени по ГПК – Електронен билет на името на ищцата от 3.6.2019г., с референция на резервацията 505472 за полет № BGH5545 /л.9-10/, имейл кореспонденция проведена между Адвокатско дружество В. и партньори и летище Бургас /л.11-14/, картограф /л.16/, ЧГД №16164/2021 г. по описа на СРС, Молба от 13.1.2022г. от ответника с вх.№6386/13.1.2022г. /л.31/ с 2 приложени към нея списък на разноските по чл.80 ГКП /л.32/ и пълномощно /л.33/, Молба от ищеца от 26.1.2022г. с вх. № 14404 /л.46-50/.

При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

За успешното провеждане на предявеният иск, в тежест на ищеца е да докаже, че с ответника са се намирали в облигационни отношения, по силата на които ищеца е изправна страна. Ответникът от своя страна е длъжен в случай, че ищецът установи посочените погоре обстоятелства, да докаже своите възражения, които е навел с молбите депозирана от него с вх.№ 6387/13.1.2022г. и с вх.№ 11660/24.1.2022г.

В разглеждания случай ищецът не доказва, че е бил сключен между страните, договор за въздушен превоз с ответника за редовен полет BGH5545 по направление летище Бургас (BOJ) - летище Глазгоу (GLA) на 11.7.2019г. От представеният електронен билет на името на ищцата от 3.6.2019г./л.9-превод на български и л.10-на английски език/, с референция на резервацията 505472 за полет № BGH5545 не става ясно дали тя е сключила договор с ответника или е сключила договор с туристическа агенция която организирала международна екскурзия. Следва да се отбележи, че ищеца не е спазил разпоредбата на чл.185 ГПК - Документ, представен на чужд език, се придружава с точен превод на български, заверен от страната. Видно е от представения превод на това, което ищеца твърди да е електронния спорен билет /л.10 от делото/ и представения превод /л.9 от делото/, който не е точен, а отделно от това е направен отъ адоката подал исковата молба. Вижда се, че в превода липсва една голяма част от информацията, отделно от това превода не може да изхожда от адвоката на ищеца, а следва да бъде заверен от него, т.е. превода следва да бъде направен от преводач от английски език. Не на последно място следва да се посочи, че съдът, с оглед възражението на ответника, че не е сключил договор за превоз с ищеца, в о.с.з. проведено на 14.1.2022г./л.35 от делото/ е дал последна възможност на ищеца да представи доказателства за сключен договор за превоз за редовен полет с ответника, с превод на български език, като това не е сторено, защото с молбата си от 26.1.2022г. са представени ОУ на ответника с избирателен превод от адвоката на ищеца /л.51-превод и от л.52 до л.55 от делото ОУ отпечатани на английски език от интернет страницата на ответника/.

Твърденията на ищеца направени в ИМ, че се касае за редовен полет на ответника в направление от Бургас до Глазгоу остават недоказани, и са възразени от ответника, който твърди, че полета е бил чартърен и сключен с туристическа компания, като ищеца не представя договор с туристическата компания, която е сключила договора за превоз с ответника. Доколкото представените от ищеца доказателства не са такива, които да доведат съда до заключение, че Регламент (ЕО) 261/2004 е приложим и са налице изключенията предвидени в него, и като се има предвид възражението на ответника, че оспорва сключен договор с ищеца по електронен билет за превоз, за да иска обезщетение по чл.7 от Регламент (ЕО) 261/2004, то съдът достига до единствения възможен извод, че направеното възражение от ответника е основателно, защото не се прилага Регламент (ЕО) № 261/2004 и 3 следователно отпада правото на обезщетение на ищеца, доколкото мултимодалните пътувания/т.е.пътуване на повече от едно лица във връзка с организирана екскурзия и чартърен полет/ не се обхващат от разпоредбите на същия, съответно туристическата агенция, организатор на пътуването, носи отговорност за всички настъпили вреди/чл.3 от прилага Регламент (ЕО) № 261/2004/.

Поради изложеното иска подлежи на отхвърляне поради обстоятелството, че няма сключен договор за превоз на пътник между ответника и ищеца и обезщетение не се дължи по Регламент (ЕО) 261/2004.

С оглед направените изводи, и неприложимост на Регламент (ЕО) 261/2004, предявените искове за главница и законна лихва за забава подлежат на отхвърляне.

ПО РАЗНОСКИТЕ:

При този изход на спора на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 360,00 лева съгласно представен списък по чл.80 ГПК /л.32 и л.41 от делото/. Възражения по списъка от страна на ищеца по реда на чл.78, ал.5 ГПК не са направени нито в последно проведено о.с.з., нито с молбата на ищеца от 26.1.2022г.

Воден от горното, СЪДЪТ

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан установителния иск предявен от ищец СТ. М., гражданин на Обединеното кралство на Великобритания и Северна Ирландия, родена на 5.10.1990г., със съдебен адрес гр. .............. чрез адв. К.В.-САК срещу ответник „Б.Е.Е.“ ООД, ЕИК ....., със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Дякон Игнатий“ № 7, ет. 2, за ПРИЕМАНЕ НА УСТАНОВЕНО, че ответника ДЪЛЖИ на ищеца, СЛЕДНИТЕ СУМИ – 400,00 евро представляваща обезщетение по чл. 7, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) 261/2004, за закъснял полет BGH5545 по направление летище Бургас (BOJ) летище Глазгоу (GLA) осъществен на 12.7.2019г. с над 3 часа закъснение на кацането, ведно със законна лихва за забава, считано от 22.3.2021г. - дата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение за парично задължение по чл.410 ГПК до окончателното изплащане задължението, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение/ЗИПЗ/ по ЧГД № 16164/2021г. по описа на СРС , на основание чл.415 ГПК във вр. с чл.7, т.1 от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета и чл.86 ЗЗД.

ОСЪЖДА СТ. М., гражданин на Обединеното кралство на Великобритания и Северна Ирландия, родена на 5.10.1990г., със съдебен адрес гр............... чрез адв.К.В.-САК, да заплати на „Б.Е.Е.“ ООД, ЕИК ....., със седалище и адрес на управление гр.София, ул. „Дякон Игнатий“ №7, ет.2 СУМАТА от 360,00 лева представляващи сторените пред СРС съдебно деловодни разноски по настоящото исково производство, на основание чл.78, ал.3 ГПК.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен 4 срок от уведомяването на страните със съобщение за изготвянето и обявяването му.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните!

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5