Решение № 131 от 05.06.2025, Окръжен съд - Габрово

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 131 гр. Габрово, 05.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселина Топалова

Членове:

Ива Димова

Симона Миланези при участието на секретаря Даниела Бл. Платиканова като разгледа докладваното от Ива Димова Въззивно гражданско дело № 20254200500210 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение рег. № 6 от 31.01.2025 г. по гр.д. № 327/2024 г. по описа на Тревненски районен съд е отхвърлен предявения от С. М. А., с ЕГН ********** и адрес в гр. Трявна, ул.

„*****“ № 15б срещу Г. Ж. А., с ЕГН ********** и А. С. А., с ЕГН **********, двамата с адрес в гр. Трявна, кв. „*****“ №56 иск с правно основание чл. 76 от ЗС /евентуално по чл.

75 от ЗС/ за възстановяване на фактическата власт върху имот с идентификатор *** по КККР на гр. Трявна с площ от 386 кв.м., чрез възстановяване на премахнатата ограда по южната граница на имота. Осъдил е С. М. А. да плати на Г. Ж. А. и А. С. А. направените по делото разноски в размер на 1500,00 лв.

Постъпила е въззивна жалба вх. № 325 от 21.02.2025 г. в срок от С. М. А., чрез адв. Т.

Г.. Считат обжалваното решение за валидно и допустимо, но неправилно, поради неправилно прилагане на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Сочи, че не става въпрос за търпими действия, което ясно личи и от отговора на исковата молба, както и подадените от праводателите на собственика на имота жалби до Прокуратурата и МВР, в които се изразяват оплаквания, че ищцата самоволно е завзела имота и го използва. Счита, че съдът неправилно е дал вяра на показанията на свидетелите Д. и Д., без да обсъди противоречията в тях. Необосновани са доводите на съда да дава вярност на показанията на св. Ж., обосновавайки се, че първоначално е заявила, че не е виждала Д., а след това си е спомнила, което е нормално да не се запомни лице при кратката пет минутна среща. В показанията си св. Б. възпроизвежда изложените в документи, като не посочва кои са те, което говори за предубеденост на съдебния състав. Сочи, че в нарушение на съдопроизводствените правила не са обсъдени показанията на св. Д. през призмата на чл. 172 от ГПК, за когото може да се 1 приеме, че е заинтересован от изхода на спора, тъй като е праводател по веригата от правоприемства и съответно може да му бъде потърсена евикция от ответниците.

Свидетелите Ж. и Б., които са непосредствени съседи на имота са изцяло незаинтересовани от изхода на спора, тъй като въпреки, че е сестра на ответницата Г. Ж., свидетелства, че с години назад никой освен С. А. не е стопанисвал имота. Освен посочените противоречия и доводи в мотивите на съда не даден отговор на въпроса, че щом е съществувал достъп до този имот през имота на ответниците, защо е при придобиване на собствеността му са изпратили съобщение до ищцата, че ще премахнат оградата и ще влязат в имота. Счита за незаконосъобразно твърдението на процесуалния представител на ответника, че подаването жалби до МВР и Прокуратурата от праводателя на ответниците е прекъснало давността. Не било вярно и твърдението, че владението на ищцата С. М. А. не е явно, тъй като всички съседи на спорния имот са могли да възприемат факта на стопанисване на имота, то владението е явно. Посочва, че действително част от свидетелите на ответника не са виждали С. А. да стопанисва имота, но никой от тях не е обитава имот с пряка видимост към процесната площ. Пасивно легитимиране по иска са ответниците, защото те са премахнали оградата, което се е установило от св. Ж., от отговора на исковата молба и отправената покана.

Моли да се отмени обжалваното решение и да се уважи предявения иск. Претендира съдебно-деловодни разноски.

Постъпил е отговор на въззивната жалба подаден от процесуалния представител на Г.

Ж. А. и А. С. А.. Считат решението на първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно. Счита, че по делото ищцата не е доказала, че е държала имота и той й е отнет чрез насилие. Твърди, че показанията на тримата свидетели Д., Д. и Г. са непротиворечиви, логични и последователни. Ако ищцата наистина е владяла и стопанисвала имота явно, непрекъснато и непрестанно, все някой от тези свидетели ще я е виждал в имота. Макар те да не са преки съседи на процесния имот, те периодично са имали наблюдения върху него. счита, че правилно съдът не е кредитирал показанията на свидетелите Б. и Ж., че единствено ищцата е упражнявала фактическа власт върху процесният имот от 2004 г. насам, тъй като не противоречат както на показанията на останалите свидетели, така и на приложените по делото документи. Позовава се на проведената очна ставка между св. Ж. и св. Д., от която се е установило, че св. Ж. е осигурила достъп до имота до процесния имот при срещата между св. Д. и собственика С..

Счита, че правилно съдът не е кредитирал показанията на св. Ж., тъй като те са изключително неясни, непълни и объркани. Моли да се потвърди обжалваното решение и претендира разноски.

В съдебно заседание въззивника поддържа подадената въззивна жалба, а въззиваемия подаденя отговор на въззивната жалба.

Настоящият състав намира, че въззивната жалба е допустима - подадена е в законоустановения срок, от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Пред районен съд - Трявна е предявен иск, с който ищцата моли да се осъдят ответниците да възстановят фактическата й власт върху имот идентификационен номер ***, като възстановят премахната от тях ограда по южната граница на имота. в случай, че се приеме, че деянието е извършено с насилие, съобразно чл. 76 от ЗС, моли на основание чл. 360 от ГПК да се наложи глоба на нарушителите. При условията на 2 евентуалност предявява иска по реда на чл. 75 от ЗС. Претендира разноски и прави доказателствени искания.

Ищцата А. излага твърдения, че е дългогодишен собственик на имот с кадастрален № *** по одобрените КККР на гр. Трявна. През 2004 г., заедно с покойния си съпруг е запознала да се грижи и облагородява съседния й от юг имот- този с кадастрален № ***, който е с площ от 386 кв.м., при граници: от север имот с кадастрален № ***, от запад- имот с кадастрален № ***, от юг- имот с кадастрален№ *** и от изток – имот с кадастрален № ***. В продължение на 20 г. ищцата владее имота като свой собствен, явно,с покойно и непрекъснато, стопанисвайки го непрестанно, като го коси и почиства то трева и храсти, грижи се за насадените от нея и покойния й съпруг насаждания. Твърди, че на 24.10.2024 г. е получила уведомление от М. А.

/дъщеря на ответниците/, че е придобила имот І *** по силата на нотариален акт № 22 от 10.10.2024 г. и възнамерява да „отвори мрежата“. В понеделник на 18.11. на ищцата й се е обадила съда М. Ж. и я е уведомила, че ответниците са премахнали със сила оградната мрежа и бетоновите колове по южната граница на имота. Счита, че владението й е отнето чрез насилие от ответниците.

С отговора на исковата молба, ответниците оспорват изложеното в исковата молба твърдение, че от 2004 г. ищцата е упражнявала фактическа власт върху процесния имот с идентификатор *** и че го владее като свой собствен, явно, спокойно и непрекъснато. Сочи, че за същия имот е водено дело, по което като ответник е била ищцата А.. По него е признато за установено, че собственик на имота е Д.Г. И. и нотариалния акт е бил обезсилен. Сочи, че през 2006 г. Д.Г. И. е продала имота на С.И. Д., а през 2007 г. го е препродал на С. Г. С., който от своя страна го е продал през м. Октомври 2024 г. на М.

А..през посочените години имота е сменил различни собственици, като всички те са го ползвали, владеели и стопанисвали. Сочи, че ответниците имат интерес да закупят процесния имот, тъй като на юг граничи с имота, в който живеят. От С. С. ответниците разбрали, че ищцата ползва процесния имот без негово знание и съгласие и за това имало подадена жалба в Прокуратурата. Добронамерено са я уведомили, че вече М. А. е собственик на имота ще отворят мрежата и очаквали тя да се свърже с тях. Мрежата по южната граница била силно увредена и създавала опасност за намиращите се в имота на ответниците пособия. Внимателно откачили мрежата от коловете само частично по южната граница и я навили на руло без да я увреждат. Не са премахвали бетонните колове и не са увредили мрежата. Водели са се от факта, че имота е собственост на дъщеря им и желанието им да предпазят другия имот от увредената мрежа. Не са причинили каквито и да е било увреждания на мрежата и предварително са уведомили ищцата за намеренията си. Оспорват предявените искове, правят доказателствени искания и претендират разноски.

За установяване на фактическата обстановка по делото са събрани писмени и гласни доказателства.

За да постанови решението си първоинстанционният съд е приел, че по делото не се е доказало, че ищцата е осъществила държане или владение на имота, което да й е било отнето или нарушено, като главния иск по чл. 76 от ЗС и този по чл. 75 от ЗС, предявен в условията на евентуалност се явяват недоказани и ги е отхвърлил. Осъдил е на разноски.

Въззивният съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена подробно от първоинстанционния съд. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, от които се установяват релевантните за спора факти и 3 обстоятелства.

Пред въззивната инстанция не са събирани нови доказателства.

Във връзка с така установената фактическа обстановка, въззивият съд прави следните правни изводи:

Предмет на правния спор в настоящото производство е защита на владението или държането на недвижим имот с идентификатор ***, за който ищцата излага твърдения, че го е владяла от 2004 г. За предоставяне на исканата защита по чл. 76 от ЗС е необходимо владението или държането да е отнето с насилие или по скрит начин. В исковата молба се излагат твърдения, че владението на ищцата върху процесния имот е отнето с насилие чрез премахване на оградата и бетонните колове по южната граница на имота.

Защитата чрез посесорни искове имат за предмет установяване на нарушение на упражнена фактическа власт и то към момента на нарушението. С тях не се защитава материално право.

Предпоставките за уважаване на иска с правно основание чл. 76 от ЗС са: наличие на фактическа власт на ищеца върху вещта /като тази власт не трябва да е случайна и инцидентна, а трайна и постоянна и без да е необходимо във всеки момент да се извършват конкретни действия, израз на намерението да държи вещта като своя/, отнемане на фактическата власт от ответника и това отнема да е извършено чрез насилие или по „скрит начин“.

Налице е и активната процесуална легитимация на страните по делото, тъй като ищцата твърди, че е владелец на имота към момента на отнемането, а ответниците са лицата отнели имота от ищцата, които се явяват нарушители.

От изложените твърдения в исковата молба се установява, че искът е предявен в шестмесечния срок, считано от деня на отнемане на владението или държането, като твърдяното нарушение е извършено на 18.11.2024 г., а искът е предявен пред Районен съд – Трявна на 29.11.2024 г., т.е спазен е преклузивния срок предвиден в чл. 76 от ЗС.

По делото няма спор, че процесния имот е придобит от дъщерята на ответниците, за което има представен и нотариален акт и е изпратила уведомление до ищцата, че ще „отвори мрежата“. Спорен е въпроса дали ищцата е осъществявала владение на процесния имот и има ли извършено нарушение на това владение чрез насилие от страна на ответниците.

Съобразно заявената защита от ищцата, в нейна доказателствена тежест е да докаже факта на фактическата власт и нарушението. Съдът не следва да обсъжда правомерността или неправомерността на действията на страните.

Разпечатката съдържа 38 от 65 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5d78efc2-ce80-4668-9863-cc63193879f9