Решение № 260 от 04.08.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 260 гр. Варна , 04.08.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на пети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Ралица Ц. Райкова при участието на секретаря Мая М. Петрова като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Търговско дело № 20203100901147 по описа за 2020 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от „ВГ – 1“ ЕООД, ЕИК 124710419, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ 51 Б, ет.4, представлявано от К.-К. Д. – управител, срещу “Енерго –Про Продажби“ АД, ЕИК 103533691, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, район „Владислав Варненчик“, Варна Тауърс – Г, бул. „Владислав Варненчик“ 258, представлявано заедно от всеки двама от членовете на управителния съвет: П.С.С., Я.М.Д., Д.К.Д., с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр.1 и чл.86, ал.1 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми:

1/ сумата от 63 745,03 лв. /шестдесет и три хиляди седемстотин четиридесет и пет лева и три стотинки/, представляваща неплатена продажна цена за м. септември 2017г. на произведена в количество 307,626 MWh електрическа енергия от ВтЕЦ „ВГ-7“ по договор за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяем енергиен източник № 88/05.05.2010г. по фактура № 106 /11.10.2017г. и дебитно известие № 107 / 31.10.2017г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на исковата молба 09.10.2020г. до окончателното й изплащане;

2/ сумата от 17 901.82 лв. /седемнадесет хиляди деветстотин и един лева и осемдесет и две стотинки/, представляваща обезщетение за забава върху главницата от 63 745,03 лв. за периода 01.01.2018г. до 07.10.2020г.;

3/ сумата от 59 163,92 лв. /петдесет и девет хиляди лева сто шестдесет и три лева и 1 деветдесет и две стотинки/, представляваща неплатена продажна цена за м. октомври 2017г. на произведена в количество: 192,380 MWh /по цена, определена преди достигане на 2250 ефективни часа/ и 100 МWh /по цена, определена след достигане на 2250 ефективни часа/електрическа енергия от ВтЕЦ „ВГ-7“ по договор за изкупуване на електрическа енергия, 1 произведена от възобновяем енергиен източник № 88/05.05.2010г. по фактура № 108 /31.10.2017г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на исковата молба 09.10.2020г. до окончателното й изплащане;

4/ сумата от 16 615,22 лв. /шестнадесет хиляди шестстотин и петнадесет лева и двадесет и две стотинки/, представляваща обезщетение за забава върху главницата от 59 163,92 лв. за периода 01.01.2018г. до 07.10.2020г.

При участието на ТРЕТО ЛИЦЕ –ПОМАГАЧ на страната на ответника:

„Национална Електрическа Компания“ ЕАД, ЕИК 000649348, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Оборище, ул. „Триадица“ №8, конституирано с Определение No 299 / 18.03.2021г.

В исковата молба се твърди, че ищецът е производител на електроенергия от възобновяем източник - вятър, която продава по регулирани от КЕВР преференциални цени и която в процесния период се е изкупувала от ответника съгласно договор за изкупуване на електроенергия № 88 от 05.05.2010г. Вятърната електрическа централа е присъединена към електроразпределителната мрежа на „Енерго-Про Мрежи" АД на основание договор за присъединяване на обект на независим производител на електроенергия № 857/10.09.20083107-ВГ-19.11.2008-4066-ВГ-12.11.2009г., сключен на 15.02.2009г. Сочи, че през м.септември 2017 г. е произвел и доставил ел.енергия в размер на 307,626 MWh, за която е издал Фактура № 106/11.10.2017г. на стойност 5 760.86 лв. с ДДС, като продажната цена за това количество била 15.6057 лв./MWh. Фактурата била издадена по тази цена, тъй като съответните количества ел.енергия били произведени докато централата работила при надхвърлен праг от 2000 MWh НСП на ел.енергия от инсталиран 1 kW мощност, но без да е достигнала 2250 ефективни часа и без да е достигнала прага от 2 300 MWh НСП на 2 ел.енергия от инсталиран 1 kW мощност. След издаване на фактурата прагът от 2250 часа ефективна работа бил достигнат и към нея било издадено Дебитно известие № 107/31.10.2017г. за сумата от 63 745.03лв. с ДДС, с което коригирал продажната цена до размера на преференциалната цена, дължима по т. 1.7 от Решение СП-1. Това било така, тъй като ВяЕЦ през м. октомври 2017 г., освен че достигнала праг от 2 000 MWh, е достигнала прага от 2 250 ефективни часа работа, но без да е достигнала прага от 2 300 MWh НСП.

Именно поради това цялото количество произведена ел.енергия за м.септември 2017 г. подлежала на изкупуване по преференциална цена /188.29лв./MWh/. Посочва, че към настоящия момент ответникът не бил заплатил сумата по Дебитно известие № 107/31.10.2017г., като освен тази сума следвало да му се заплати и обезщетение за забава на това плащане в размер на 17 901.82 лв., считано от 01.01.2018г. – датата, на която ответникът е изпаднал в забава, до 07.10.2020г. Ищецът навежда твърдения, че за м.

2 октомври 2017г. е произвел и доставил ел.енергия в размер на 292,380 MWh, за която е издал Фактура № 108/31.10.2017г. на стойност 64 221.88 лв. с ДДС, като продажната цена за това количество била 188.29 лв./MWh /съответно приложимата преференциална цена, дължима по т. 1.8 от Решение СП-1/ преди достигане на 2250 ефективни часа. Съответно приложимата преференциална цена по Решение СП-1, продажната цена след достигане на 2250 ефективни часа за количество 100 MWh била 172.95 лв./ MWh. Фактурата била издадена по тази цена, тъй като през м. октомври количеството ел. енергия от 192.380 MWh било произведено докато централата работила при надхвърлен праг от 2 000 MWh НСП на ел.енергия от инсталиран 1 kW мощност и след като е достигнала 2250 ефективни часа и без да е достигнала прага от 2 300 MWh НСП на ел.енергия от инсталиран 1 kW мощност.

Посочва, че така произведеното количество ел.енергия за месец октомври 2017г. в общ размер на 292.380 MWh /192.380 MWh при работа на централата до 2250 ефективни часа+100 MWh при работа на централата над 2250 ефективни часа/ подлежало на изкупуване последователно по две преференциални цени по т.1.7 и т.1.8 от Решение СП-1, защото през целия месец октомври централата не е достигнала прага от 2 300 MWh НСП на ел.енергия от инсталиран 1 kW мощност. Ищецът посочва, че към настоящия момент ответникът е заплатил единствено част от сумата по Фактура №108 в размер на 5 015.96 лв. и към настоящия момент останала дължима и неизплатена сумата от 59 163.92 лв. с ДДС, а освен заплащането на тази сума следвало да му се заплати и обезщетение за забава в размер на 16 615.22 лв. считано от 01.01.2018г. до 07.10.2020г.

Твърди, че към момента на сключване на Договора за изкупуване се прилагала преференциална цена, определена в Решение Ц-010/31.03.2010г. на ДКЕВР, както и че въведената с Решение № Ц-010/31.03.2010г. преференциална цена за изкупуване на ел. енергия се прилага трайно в отношенията между страните. Излага, че с оглед изменение на разпоредбата на чл.31, ал. 5 от ЗЕВИ с Решение № СП-1/31.07.2015г. на КЕВР е установено нетно специфично производство на ел. енергия, въз основа на което са определени преференциални цени за изкупуване на енергията, произвеждана от ВЕИ, като е установено нетно специфично производство от 2 000 kWh, при определената цена - 188.29 3 лв./MWh, без ДДС, за вятърни електрически централи работещи до 2 250 часа /т.1.7/ и НСП от 2 300 kWh, при определената цена - 172.95 лв./MWh, без ДДС, за вятърни електрически централи работещи над 2 250 часа /т.1.8/. Относно формиране на претендираната цена, ищецът излага твърдения, че към момента на сключване на договора за изкупуване се прилага преференциалната цена, определена в Решение Ц-010/31.03.2010г. на ДКЕВР, която се прилага за период от 15 години. С влизане в сила на Закона за енергията от възобновяеми източници /ДВ, бр.35/03.05.2011г./, на основание §7 от ПЗР на същия, договорът за изкупуване, сключен между страните, запазва действието си, като преференциалната цена за изкупуване е действащата към датата на влизане в сила на закона, т.е. тази по решение Ц010. Ищецът сочи, че с посоченото решение бил въведен специален критерий за заплащане на цената на произведената ел.енергия от вятърни електрически централи, като са определени две преференциални цени за изкупуване на енергията, които се прилагат в 3 зависимост от това колко работни часа е достигнала централата. В т.8 на Решение Ц-10 е определена цена от 188,29лв./MWh за централи работили до 2500 часа, а в т.9 е определена цена от 172,95лв./MWh за централи работили над 2500 часа. С последващо изменение на ЗЕВИ в ДВ бр.56/2015 г. е въведен допълнителен критерий досежно количествата енергия, подлежащи на изкупуване по преференциална цена, без същата да се променя, като е предвидено, че се заплащат по преференциалната цена количествата енергия до размера на „нетното специфично производство на ел.енергия”, а количествата енергия, надхвърлящи нетното специфично производство, следва да се изкупуват по цена за излишък на балансирания пазар. Въз основа на така приетите изменения в закона е постановено Решение СП-1/31.07.2015г., с което са определени преференциални цени за изкупуване на енергията, като съгласно т. 1.7 нетното специфично производство за електрическа енергия на вятърни ел.централи при определена цена 188,29 лв., без ДДС /т.е. т.8 от Решение Ц-010/ е 2000 kWh за вятърни ел.централи, работещи до 2 250 часа, а съгласно т.1.8 от Решение СП1 нетното специфично производство на вятърни централи при определена цена от 172,95 лв., без ДДС /т.е т.9 от Решение Ц- 010/ е 2300 kWh за вятърни ел.централи, работещи над 2 250 часа. С оглед на така определените стойности на НСПЕ, за които се прилага преференциалната цена по т. 8 и т. 9 от Решение Ц-010 в зависимост от часовете продължителност на ефективна работа на единица инсталирана мощност на вятърна ел.централа, ищецът твърди, че ответникът следва да изкупува количествата ел.енергия, произведени от централата на ищеца, по преференциална цена, до достигане на максималното количество от 2000 kWh при условие, че централата не достигне 2250 ефективни годишни часове работа. В случай, че вятърната централа достигне тези часове работа, то ответникът следва да изкупува произведената от нея енергия по преференциалната цена по т.9 от Решение Ц-010. Едва след достигне на 2300 kWh НСП, ел.енергията на тези часове се изкупува по цена на излишък на балансиращия пазар.

Накрая, излага доводи, че предвид отмяната на Решение СП-1 в частта по т. 1.7 с Решение № 1177/23.02.2018 г. по адм. дело № 8522/2015 г. на АССГ, потвърдено в тази му част с Решение № 1115/28.01.2019 г. по адм. дело № 5284/2018 г. на ВАС, с обратно действие са заличени установеното НСП, поради което и не съществува НСП, което да ограничава изкупуването на ел.енергия по преференциални цени, а единственият приложим критерий за определяне на цената е този дали централата работи до или над 2250 ефективни годишни часа. Сочи, че постановеното впоследствие Решение СП-5 от 28.03.2019г. е обявено за нищожно с Решение № 6355 от 29.10.2019г., постановено по адм.д. № 4422/2019г. по описа на АССГ, като посочва, че обявената нищожност действала ретроактивно и спрямо всички. Посочва, че ответникът отказва да заплати дължимите суми единствено поради изразената от НЕК позиция, която не обвързвала по никакъв начин страните по процесния Договор, тъй като НЕК не е страна по него. Отправя искане за осъществяване на инцидентен съдебен контрол по отношение на законосъобразността на Решение СП-5 в случай че съдът приеме, че то се ползва с предварителна изпълняемост по см. на чл. 13, ал. 9 от ЗЕ. Излага твърдения за преюдициалност на Решение СП-5 по 4 отношение на настоящия спор. Твърди, че ответникът следва да заплати количествата доставена ел. енергия до 15 работни дни след получаване на фактурата, както и че срокът за заплащане е изтекъл, с което обвързва дължимостта на сумите по процесните фактури съответното им обезщетение за забава. Намира отказа на ответника да изпълни задължението си, обосновавайки го с позицията на НЕК, за неправилен, тъй като за ответника не съществуват договорни или законодателни причини да прилага друг механизъм за заплащане извън вече приетия в отношенията между страните.