Решение № 261129 от 11.09.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ № гр. София, 11.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ

ГРАДСКИ СЪД, Първо гражданско отделение, I-6 състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети март две хиляди двадесет и трета година, в състав:

Съдия: Гергана ТРОЯНОВА при участието на съдебен секретар Антоанета Стефанова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 12361 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове от И.П. Ч.– Г.срещу Е.П.Ч., както следва:

- иск с правно основание чл.31, ал.2 от Закона за собствеността (ЗС) за заплащане на сумата 30000.00 лева, ведно със законната лихва от 11.11.2020г. до окончателното плащане, представляващо обезщетение за това, че в периода 11.11.2015г. – 11.11.2020г. ответникът е лишил ищеца от правото да ползва по предназначение ½ ид.ч. от следния съсобствен между страните имот, а именно: апартамент № 2, находящ се в гр.София, кв. „******, със ЗП 90.79 кв.м., състоящ се от две стаи, хол, кухня и други сервизни помещения, ведно с мазе № 16 със ЗП 12.45 кв.м. и таванско помещение № 15 със ЗП 11.20 кв.м., заедно с 4.29 % ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавна земя;

- иск с правно основание чл.31, ал.2 ЗС за заплащане на сумата 24000.00 лева, ведно със законната лихва от 11.11.2020г. до окончателното плащане, представляващо обезщетение за това, че в периода 11.11.2015г. – 11.11.2020г. ответникът е лишил ищеца от правото да ползва по предназначение ½ ид.ч. от следния съсобствен между страните имот, а именно: апартамент № 15, находящ се в гр.София, ул. ******, ЖСК „******, със ЗП 60.91 кв.м., състоящ се от една стая, дневна, кухня и баня с тоалетна, ведно с мазе № 30, заедно с 1.581 % ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж върху парцел XIV, кв.99 по плана на гр.София, м.

„Лозенец“;

- иск с правно основание чл.30, ал.3 ЗС за заплащане на сумата 933.17 лева, съставляващи сбора от ½ част от заплатения от ищцата местен данък за ап.2 в гр.София, кв. „******, и пълния размер на платената такса битови отпадъци (ТБО) за същия имот за периода 2016г.

– 2020г., ведно със законната лихва от 11.11.2020г. до окончателното плащане;

- иск с правно основание чл.30, ал.3 ЗС за заплащане на сумата 133.88 лева, съставляваща пълния размер на платената ТБО за ап.15 в гр.София, гр.София, ул. ******, ЖСК „******, за периода 2019г. – 2020г., ведно със законната лихва от 11.11.2020г. до окончателното плащане.

Ищцата твърди, че с ответника са съсобственици при равни квоти на горепосочените имоти, но същите се ползвали единствено от ответника, който препятствал достъпа на ищцата до тях, не я допускал до апартаментите, не й предоставял ключове от тях, въпреки искането й, като по този начин я лишил от правото й да ползва имотите по предназначението им и съобразно квотата си в съсобствеността. Уточнява, че имотът в кв. „Крива река“ бил ползван от ответника като жилище и като работно помещение, а апартаментът на ул. „Крум Попов“ служел за седалище на търговско дружество, чийто едноличен собственик на капитала бил Е.Ч.. Заявява, че след смъртта на родителите им, многократно е искала от ответника, неин брат, да й осигури достъп до жилищата, но същият я гонил и не се отзовавал на молбите, поради което отправила писмена покана за разпределение на ползването им, евентуално за заплащане от страна на ответника на обезщетение за лишаването й от правото на ползване. Претендира разноски.

Ответникът признава, че с ищцата са съсобственици на двата имота при равни квоти, както и че на 11.05.2020г. и на 01.07.2020г. са му били връчени нотариални покани, с които сестра му отправила искане към него да разпределят ползването им, респ. да й заплаща обезщетение. Оспорва исковата претенция с твърдение, че не е препятствал достъпа на сестра си до съсобствените имоти, че същата има ключове от входните врати на апартаментите и можела да ги ползва, тъй като отрича да е сменял заключващите им устройства, че двата обекта са необитаеми и не могат да се ползват по предназначение, т.е. за живеене, тъй като имотът в кв. „Крива река“ се нуждаел от ремонт, а този на ул. „Крум Попов“ не бил довършен.

Евентуално счита, че дължимото обезщетение е завишено, както и че такова не се дължи преди 11.05.2017г., когато е бил поканен да плаща обезщетение, евентуално, че вземанията, като периодични платежи, се явяват погасени по давност. Поддържа, че ищцата е заплатила само припадащата й се част от дължимия за процесния период местен данък за двете жилища, съответно частта й от ТБО, поради което претенциите й по чл.30, ал.3 ЗС се явяват неоснователни.

Претендира разноски.

При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа и правна страна следното:

1.

По отношение на исковете по чл.31, ал.2 ЗС

Отношенията, свързани с ползването на съсобствена вещ са уредени в ЗС – чл.31-32. Въведено е общото правило, че всеки съсобственик може да си служи с общата вещ, съобразно нейното предназначение, и по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата им, като в случай на разногласие общата вещ се използва и управлява съгласно решението на съсобствениците, притежаващи повече от половината от общата вещ – чл.31, ал.1 и чл.32, ал.1 ЗС. Съгласно чл.31, ал.2 ЗС когато общата вещ се използва лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са били лишени, от деня на писменото поискване.

Предпоставките за успешното провеждане на иска са: съсобствена вещ, ползването й изцяло само от другия /другите съсобственици и отправяне на покана за заплащане на обезщетение за ползите, от които неползващия собственик е бил лишен. В случай, че след получаване на поканата адресатът й предостави възможност на съсобственика си също да ползва вещта, обезщетение не се дължи, но ако откаже това е задължен да обезщети в пари съсобственика си, който не е могъл поради собственото му поведение да упражнява правото си на ползване на вещта, като част от сложното право на собственост. В тежест на ищеца е било да установи кумулативното наличие на тези предпоставки, на които основава претенцията си.

По отношение на съсобствеността за процесния имот:

Видно от приложения нотариален акт № 142, том LL, дело № 19865/96г. на Първи нотариус при СНС на СРС, на 26.09.1996г. родителите на ищцата и на ответника – Н.и П.Ч., са дарили на децата си И.П. Ч.и Е.П.Ч. апартамент № 2, находящ се в гр.София, кв. „******, ведно с прилежащите мазе и таван и съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж. Доколкото не е посочено изрично при какви квоти се придобива имота от надарените, то по презумпция квотите са равни. Установява се също, че с дарствения акт дарителите са запазили за себе си пожизнено и безвъзмездно право на ползване по отношение на дарения имот, като видно от два броя удостоверения за наследници дарителят П.Ч. е починал през 2001г., а дарителката Н.Ч.– през 2010г., като със смъртта им се е погасило учреденото им право на ползване, което е лично право.

Видно от приетия нотариален акт № 47, том V, рег.№ 6902, дело № 344/99г. на нотариус К.А., на 29.12.1999г. страните са закупили при равни квоти апартамент № 15, находящ се в гр.София, ул. ******, ЖСК „******, ведно с прилежащото към обекта мазе и съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж.

От така приетите документи се доказва обстоятелството, че страните са съсобственици на процесните имоти при равни права, което се признава от тях, поради което обстоятелството е отделено за безспорно.

По отношение на личното ползване на имота само от ответника Е.П.Ч.:

За да претендира по съдебен ред обезщетение за лишаване от право на ползване, ищецът е следвало да докаже, че само ответникът е ползвал изцяло двете съсобствени жилища през процесния период и е препятствал достъпа на сестра си до тях, с което я е лишил от възможността също да ползва имота, съобразно обема на правата си в съсобствеността.

За установяване на това обстоятелство са били събрани гласни доказателства, както следва:

От разпита на свидетеля М.П. се установява, че познава И.П. Ч.– Г.от 1996г., от когато започнала да помага на майка й Н.в дома й в кв.„Крива река“, като по-късно помагала и на самата ищца в грижите за сина й. Свидетелката посочва, че след смъртта на майка си ищцата е посетила жилището, заедно с нея, тъй като искала да запали свещ в стаята на починалата си майка, но не могли да отключат, поради подмяна на бравата.

Потвърждава, че е ходила с ищцата няколко пъти до този апартамент, в който се намирали лични вещи на И., които тя искала да прибере, но брат й не я допускал и дори се дължал грубо и арогантно с нея. Заявява, че И. искала ключове и от двата имота, но не й били дадени.

Изслушан е свидетеля И.В., която заявява, че от 2017г. живее в страната и познава ищцата, с която няколко пъти е ходила до имота на ул. „Георги Софийски“ (кв. „Крива река“) и веднъж до апартамента на ул. „Крум Попов“, но брат й не я допускал до тях, дори да прибере личните си вещи от жилището на майка й, което било важно за И..

Пояснява, че когато отишла до имота на ул. „Крум Попов“ било по повод искане на И. да влезе в имота си, за което страните си разменили гневни думи и дори И. смятала да повика полиция, поради което брат й ги завел до този обект и го отключил, за да го види ищцата, но за кратко. Пояснява, че самата тя не е влизала в имота, тъй като се страхувала от ответника, но И. се качила до жилището, тъй като я видяла да влиза в кооперацията с брат си.

Разпитан е свидетеля К.К., живуща на съпружески начала с ответника, която заявява, че имотът на ул. „Крум Попов“ е съседен с нейния и добре й е известно, че този имот не се обитава, тъй като не са изпълнени довършителните СМР. Поддържа, че И. разполага с ключ от това жилище, тъй като при продажбата му продавачът предал два броя ключове и единият бил даден на ищцата. Заявява, че И. притежава ключ и от апартамента в кв.„Крива река“, тъй като до 2014г. – 2015г. свидетелката е живяла в този имот заедно с ответника и е имало случаи, в които ищцата идвала и отключвала входната врата без предупреждение, макар да не живеела в него.

Приети като доказателства са три броя покани, както следва:

Покана от 12.04.2020г., с която ищцата е поискала от ответника да разпределят ползването на процесните имоти, която покана е била изпратена с фирма „Еконт“. От приложената разписка се установява, че получателят е отказал пратката.

Нотариална покана от

25.04.2020г., с която И. Ч.е отправила искане до Е.Ч. за разпределяне ползването на двете жилища, евентуално за заплащане на наем за нейната част, което по правната си природа е искане за плащане на обезщетение за лишаване от правото на ползване. Поканата е била връчена на адресата на 11.05.2020г.

Нотариална покана от

25.06.2020г. с идентично на предходната покана съдържание, връчена на ответника на 15.07.2020г.

Не се твърди и не се представят доказателства за отговор от ответника на отправените искания до него.

При така събраните доказателства съдът намира за установено, че в периода след 2010г. (когато е починала майката на страните, обитавала ап.2 в кв.„Крива река“) двете жилища са били ползвани единствено от ответника Е.Ч., като същият не е осигурил достъп до тях на съсобственика си И. Ч.– Г., въпреки отправените от нея искания за това.

От една страна, изводът се основава на показанията на свидетелите П. и В., които съдът кредитира като логични, последователни, непротиворечиви и кореспондиращи си. Свидетелите са били очевидци на неколкократните посещения на ищцата в дома на майка си в кв. „Крива река“, при които същата е търсила брат си, за да осъществи достъп до жилището за прибиране на лични вещи, но ответникът е отказвал да осигури такъв. Видно е от показанията на първия свидетел, че е придружила ищцата до този дом след смъртта на майката, но не са могли да влязат в жилището, поради подмяна на ключалката на входната врата, което правело невъзможно използването на ключа, който притежавала И. Ч.. Тези показания не бяха опровергани от показанията на свидетеля Капанова, чиито възприятия, освен, че са отнесени назад във времето, са и откъслечни и не се подкрепят от останалите доказателства. От друга страна, не се установи по делото ответникът да е предоставил ключове от съсобствените жилища на ищцата след получаване на нотариалните покани, разписани от него лично. В негова тежест е било да проведе пълно и главно доказване на това обстоятелство, за да се освободи от отговорност. Няма събрани доказателства в тази насока. В решение № 129/1986г. на ОСГК на ВС е прието, че претенцията по чл.31, ал.2 ЗС е основателна при наличието на отправена до ползуващия съсобственик писмена покана, при което последният има право да предложи на неползващия съсобственик да ползува общата вещ, за да се освободи от отговорност. Аналогично разрешение се съдържа и в решение № 721/28.10.1992г. по гр.д. №580/1992г. на І ГО на ВС, Решение № 269/18.10.2013г. по гр.д.№ 1282/2012г. на ВКС, IV ГО, както и в мотивите на ТР №