Определение № 18127 от 27.08.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 18127 гр. София, 27.08.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-А, в закрито заседание на двадесет и седми август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Членове:

Екатерина Стоева

Зорница Анг. Езекиева като разгледа докладваното от Екатерина Стоева Въззивно частно гражданско дело № 20251100506419 по описа за 2025 година Производство по чл. 274, ал. 1 ГПК вр. чл. 248 ГПК

Подадена е частна жалба от Д. К. А. против Определение № 15393/01.04.2025г. по гр. д. № 19677/2024г. по описа на СРС, 168 състав, с което на основание чл.248 ГПК е оставена без уважение молба за изменение на решение от 30.01.2025г. в частта за разноските.

Жалбоподателят счита определението за неправилно, тъй като надлежно упълномощил адвокат и му заплатил възнаграждение за извършената работа по проучване на документите по делото и изготвяне на становище по допуснатата по делото експертиза, като действията били отбелязани в контролния лист по делото и върху приетата по делото експертиза. Тези действия съответствали на договорената и заплатена защита, а възмездяването им било изрично посочено в Наредба № 1/2004г. Твърди, че претендирал присъждането на разноски именно за посочените действия, а не за процесуално представителство. Обстоятелството, че адвокатът не се е явил в съдебно заседание не означава липса на защита, тъй като същата не се изчерпва с процесуално представителство, а обхваща и други дейности.

Ответникът по частната жалба „Първа инвестиционна банка” АД изразява становище за неоснователност с доводи, че присъждането на разноски за адвокатско възнаграждение е единствено за осъществена правна защита, а не за съдействие за получаване на експертиза и други книжа по делото, или за проучване и мнение по даден въпрос. Поддържа, че 1 претендираните от ответника разноски са извън обхвата на чл.78, ал.1 ГПК, която норма следва да се тълкува стеснително и се ограничава до адвокатско възнаграждение, когато страната е била представлявана по делото от адвокат.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени доказателствата, намира следното:

Производството по гр.д. № 19677/2024г. по описа на СРС е образувано по искова молба на „Първа инвестиционна банка“ АД с предявени против Д.

А. установителни искове по чл.422 ГПК за парични суми по договор за кредит овърдрафт и международна кредитна карта, за които издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК по гр.д.№ 57121/2023г. по описа на СРС, 168 състав. В срока по чл.131 ГПК ответникът подал писмен отговор, подписан от лично. С определение по чл.140 ГПК съдът насрочил делото за разглеждане в открито заседание и допусна изслушване заключение на вещо лице по ССч.Е.

По делото са представени две пълномощни от 09.10.2024г. и 28.11.2024г., с първото от които ответникът упълномощава адв.И.П. да проучи делото и да даде мнение по него, както и да му съдейства за изготвяне и депозиране на писмени бележки, а с второто да получи заключението на вещото лице по експертизата, да даде мнение и да му съдейства за изготвяне и депозиране на писмено становище по него /стр. 106 и 107/. Експертното заключение е било депозирано в съда на 13.01.2025г. и препис от него за ответника получен от посочения адвокат, който въз основа пълномощното получил и достъп до делото за запознаване с отразяване това обстоятелство върху контролния лист.

На проведеното единствено съдебно заседание на 20.01.2025г. ответникът не взел участие, а представляван от съпругата си А..Б. въз основа представено пълномощно. На същата дата депозирал заявление, подписано лично, съдържащо правни доводи за неоснователност на исковете, а преди това депозирал становище по заключението на вещото лице също подписано лично.

В съдебното заседание е представен списък по чл.80 ГПК, в който поискано присъждането на разноски за адвокатско възнаграждение от 500лв. за правна защита й съдействие по делото и още 450лв. адвокатско възнаграждение по допълнително споразумение за получаване, проучване и даване мнение по заключението на ССч.Е, както и съдействие за изготвяне и 2 внасяне на писмено становище по него, с приложени договор за правна защита й съдействие и допълнително споразумение към него съответно от 09.10.2024г. и от 28.11.2024г.

След провеждане на заседанието на 24.01.2025г. е постъпила молба подписана от Д. А. с искане по чл.151 ГПК за допълване на съдебния протокол, оставено без разглеждане с определение от 30.01.2025г., а на 28.01.2025г. депозирани писмени бележки също подписани лично.

С решение от 30.01.2025г. СРС приел исковете за неоснователни и ги отхвърлил. Не присъдил поисканите разноски в полза на ответника с мотиви, че не се установява посочените в договора действия да са извършени реално, като всички документи са подписани от ответника, а в съдебно заседание представляван от съпругата си.

Ответникът подал молба по чл.248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските, в която посочил, че посоченото в договорите за правна защита и съдействие действително е било осъществено от упълномощения адвокат; че адвокатската защита не е ограничена само до процесуално представителство, поради което платеното от него адвокатско възнаграждение за оказаното правно съдействие следва да му се присъди като разноски.

С обжалваното определение СРС отхвърлил молбата с мотив свеждащ се до липса на основание за изменение на решението по разноските.

При тези фактически обстоятелства въззивният съд намира частната жалба за частично основателна по следните съображения:

По своето естество отговорността за разноски по ГПК е обективна и безвиновна, изразяваща се в признато от закона имуществено право на едната страна да бъде възмездена от насрещната за направените разноски, когато делото е било решено в нейна полза. Приема се, че разноските за съдебно производство съставляват вреда под формата на претърпяна загуба, настъпила в правната сфера на страната, която ги е направила като последица от участието й в правния спор, неоснователно предизвикан от насрещната страна.

Отговорността обхваща визираните в чл.78, ал.1 ГПК разноски по воденето му, които съгласно чл.71, ал.1 ГПК са държавни такси и разходи за производството, както и адвокатско възнаграждение, ако страната е имала 3 такъв. Според т.1 от ТР № 6/2012г., ОСГТК на ВКС, разноските за правна защита са разходи за производството и включват възнаграждението за един адвокат.

Във всяко положение на делото до приключването му страната може да осъществява процесуалните действия лично и/или чрез пълномощник /чл.32 ГПК/, както и гарантираното в чл.56 КРБ право да ползва адвокат за защита на своите права и законни интереси, определена по съдържание и обем в договора между тях по чл.36 ЗА. В условията на свобода на договарянето и съобразно Наредба № 1/09.07.2004г. на ВАдв.С за възнагражденията за адвокатската работа може да се изразява в процесуално представителство по чл.7 или в действия без такова /чл.6, чл.9/. Доколкото се касае за права /процесуални и материални/, в субективна преценка на страната е начина на участие в делото и вида на правната защита.

Предвидената в чл.78 ГПК отговорност за разноски в частта за адвокатското възнаграждение не поставя изискване за процесуално представителство от адвокат, нито подобно ограничение се извежда по тълкувателен път, в тази част от разрешенията дадени в т.1 от ТР № 6/2012г.

Приемането на противното би означавало страната да заплати за квалифицирана правна помощ, но разходът да остане за нейна сметка само защото адвокатът не е бил процесуален представител, което противоречи на същността на отговорността за разноски като последица от разрешаването на правен спор. Поради това, изхождайки от самата норма на чл.78, ал.1 ГПК и тълкувателното решение, за да се признае като подлежащ на възстановяване разход е необходимо и достатъчно платеното адвокатско възнаграждение да е за правна защита на страната в причинна връзка с воденото срещу нея гражданско производство.

В случая възложеното с пълномощните и договора по чл.36 ЗА на адв.Палийски е за действия по чл.6, ал.1, т.3 от Наредба № 1/09.07.2004г. по проучване на делото с даване на мнение, съдействие за изготвяне и депозиране на писмени бележки, съдействие и изготвяне на становище по съдебната експертиза. Освен данните да са осъществени, в противовес с доводите в отговора по частната жалба имат за предмет и са пряко свързани със защита правата и законните интереси на жалбоподателя-ответник в течение на производството пред СРС, поради което имат значението на 4 предоставена правна защита.

Съдът намира, че в полза на жалбоподателя на основание чл.78, ал.3 ГПК следва да се присъдят разноските за адвокатско възнаграждение от 500лв., уговорено и платено за защита и съдействие за цялото производство, в която част обжалваното определение подлежи на отмяна. Отделно платените 450лв. за получаване и изготвяне становище по ССч.Е не подлежат на възмездяване, тъй като получаването на експертно заключение е фактическо действие, а изготвянето на становище по него, като част от съдебното производство, се включва в действия по чл.6, ал.1, т.3 от Наредба № 1/09.07.2004г.

По въпроса за присъждане на разноски в производството по чл.248 ГПК е формирана константна съдебна практика, която отрича основателността на такова искане /Определение № 114/20.05.2016г. по ч.гр.д.№ 1847/2016г. на ВКС, ІІ г.о., Определение № 683/21.12.2015г. по ч.гр.д.№ 5089/2015г. на ВКС, ІІІ г.о., Определение № 196/12.06.2015г. по гр.д.№ 9/2015г. на ВКС, І г.о./.

Приема се, че с оглед предмета на това производство интересът е свързан с разноските по делото, който е материален, но не и самостоятелен като предмет на адвокатска защита и не следва да се допуска кумулиране на нови задължения за разноски на страните за адвокат в „процеса относно разноските“, за който процес нормата на чл. 81 ГПК не се отнася. След като в производството по чл. 248 ГПК пред първоинстанционния съд никоя от страните няма право на съдебни разноски, независимо от основателността или неоснователността на искането за изменение или допълване на решението, то и в настоящото производство по частната жалба срещу определението от 01.04.2025г. никоя от страните също няма право на разноски.

Водим от горното

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 15393/ 01.04.2025г. по гр. д. № 19677/2024г. на СРС, 168 състав, в частта, с която е оставена без уважение молба по чл.248 ГПК за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноски за адвокатско възнаграждение от 500лв., вместо което постановява:

5

ИЗМЕНЯ Решение от 30.01.2025г. по гр. д. № 19677/2024г. на СРС, като ОСЪЖДА „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК 831094393, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.Цариградско шосе № 111, да заплати на Д. К. А., ЕГН **********, с адрес гр.София, ул.********, разноски по делото на основание чл.78, ал.3 ГПК от 500лв. /255.65 евро/.

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 15393/ 01.04.2025г. по гр. д. № 19677/2024г. на СРС, 168 състав, в останалата част.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 6