Решение № 258 от 01.03.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 258 гр. София, 24.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Атанас Кеманов

Членове:

Джулиана Петкова

Надежда Махмудиева при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова като разгледа докладваното от Надежда Махмудиева Въззивно гражданско дело № 20211000502573 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по Въззивна жалба вх.№326984/11.06.2021 г., подадена от Прокуратурата на Република България, срещу Решение №263581 от 02.06.2021 г. по гр.д.№13359/2020 г. на СГС, I ГО, 20 с-в, В ЧАСТТА МУ, с която по предявен иск по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, е осъден жалбоподателят да заплати на ищеца Н. Л. С. сумата от 8 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени на ищеца от незаконното му обвинение в извършване на престъпление, за което е привлечен по ДП №2340/2016 г. на 06 РУ-СДВР, пр.пр.№29378/2016 г. на СРП, за което е оправдан с влязла в сила присъда по НОХД №4103/2017 г. на СРС, НО, 20 състав, ведно със законната лихва от 18.06.2020 г. до окончателното плащане. Релевирани са оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Съдът не е отчел в достатъчна степен обстоятелствата, относими към размера на присъденото обезщетение и не е обосновал значението им в посока увеличаване или намаляване на присъденото обезщетение – продължителността на наказателното производство е в границите на разумния срок, взетата мярка за неотклонение „парична гаранция“ не е ограничила правата на ищеца, а задържането му е за непродължителен срок от 72 часа, ищецът е бил оправдан още от първата инстанция, а прокуратурата не е поддържала подадения протест. Не е съобразена липсата на здравословни увреждания, неправилно е приета причинна връзка между липсата на трудова заетост на ищеца в процесния период и повдигнатото обвинение, както и че то е довело до накърняване честта и достойнството на ищеца. Съдът не е съобразил конкретната личност на увредения, интензивността на преживените от него болки и страдания, както и обществените представи за справедливост, съобразно икономическите условия към момента на проявление на 1 вредите. Сочи се нарушение на разпоредбата на чл.52 от ЗЗД чрез определяне на завишен размер на присъденото обезщетение. Настоява се за отмяна на решението в обжалваната част, и постановяване на ново по същество, с което предявеният иск да бъде отхвърлен, а при условията на евентуалност – да бъде намален размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди.

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна с правен интерес в обжалваната част, чрез надлежен процесуален представител, жалбоподателят не дължи внасянето на държавна такса за производството, на основание чл.83, ал.1, т.3 от ГПК, въззивната жалба отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Препис от въззивната жалба е връчен на насрещната страна, която в срока по чл.263, ал.1 от ГПК не се е възползвала от възможността да депозира отговор на въззивната жалба.

С въззивната жалба и в проведеното открито съдебно заседание страните не са представили нови доказателства и не са направили доказателствени искания, поради което нови доказателства пред въззивната инстанция не са събрани.

При извършената служебна проверка, на осн. чл.269 от ГПК, съдът намира, че обжалваното решение е постановено от компетентен съд в надлежен състав, в изискуемата форма, и е подписано, поради което е валидно. Същото е постановено по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е допустимо. По правилността на решението съдът е ограничен от оплакванията във въззивната жалба.

На осн. чл.235 от ГПК, въз основа на събраните по делото доказателства, съдът намира следното:

Между страните не се спори, а и се установява от събраните по делото доказателства, че на 08.08.2016 г. в 03.00 ч. ищецът е бил задържан за 24 часа от органите на МВР на осн. чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, въз основа на Заповед за задържане на лице №2328/08.08.2016 г., и на същата дата е привлечен като обвиняем по ДП №ЗМ 2340/2016 г. по описа на 06 РУ – СДВР, пр.пр. №29378/2016 г. по описа на СРП, за извършено престъпление по чл.346, ал.2, т.2, пр.1, и т.3 вр. чл.195, ал.1, т.4 пр.2 от НК, за това, че на 07.08.2016 г. от паркинг в с. Владая, противозаконно е отнел чуждо МПС – лек автомобил марка „Хюндай“, модел „Санта Фе“, от владението на собственика, без негово съгласие, с намерение да го ползва, като деянието е извършено в пияно състояние, при условията на чл.195, ал.1, т.4 от НК чрез използване на техническо средство /ключ на автомобила/, което обвинение е за „тежко престъпление“ по смисъла на чл.93, т.7 от НК, тъй като е наказуемо с наказание „лишаване от свобода“ за срок от една до 10 години. Впоследствие, с влязла в сила на 18.06.2020 г. оправдателна присъда, постановена на 26.03.2019 г. по НОХД №4103/2017 г. на СРС, НО, 20-ти състав, и потвърдена с Решение №381/18.06.2020 г. по ВНОХД №1357/2020 г., ищецът е бил оправдан по повдигнатото му обвинение.

При така установените и безспорни по делото обстоятелства, съдът намира, че на налице предпоставките на чл.2, ал.1, т.3, предл.1 от ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на ответника Прокуратурата на Република България, в качеството на процесуален субституент на държавата, за обезщетяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди от повдигнатото му обвинение и воденото срещу него наказателно производство за извършено престъпление, за което той е бил признат за 2 невиновен с влязла в сила присъда.

Във връзка с установяване на обема и интензитета на претърпените от ищеца неимуществени вреди, съдът намира за установено следното:

На 08.08.2016 г., при условията на спешност, между 02.00 ч. и 03.50 часа в дома на ищеца – къща с двор в с. ***, на ул.“***“ №**, е извършено претърсване и изземване, при което е открит и иззет издирваният автомобил – предмет на отнемането /Протокол на л.19-26 от ДП/. Впоследствие, с Определение от 08.08.2016 г. по ЧД №14105/2016 г. на СРС, НО, 7-ми състав, извършеното процесуално-следствено действие е било потвърдено /на л.103 от ДП/. На същата дата от 3.20 ч. до 4.15 ч. е било извършено и второ претърсване и изземване, в друг недвижим имот, ползван от ищеца, находящ се в с. ***, на ул.“***“ №*** /Протокол на л.30-33 от ДП/. Същото е било одобрено с Определение от 08.08.2016 г. по ЧД №14106/2016 г. на СРС, НО, 7-ми състав /на л.105 от ДП/.

На 08.08.2016 г., с Постановление изх.№29378/08.08.2016 г. на Прокурор от СРП /на л.53 от ДП/ по отношение на него е взета мярка „задържане под стража“ за 72 часа, като на 10.08.2016 г. е внесено от ПРБ предложение за вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража“ /на л.63 от ДП/. С протоколно определение от 10.08.2016 г. по НЧД № 14250 /2016 г. на СРС, по отношение на ищеца е била взета мярка за неотклонение „Парична гаранция“ в размер на 400 лв. /на л.65-71 от ДП/. Така постановената от СРС мярка за неотклонение е била протестирана от ПРБ, като с протоколно определение от 18.08.2016 г. по ВНЧД №3651/2016 г. на СГС, НО, V в.с.

/на л.72-74 от ДП/, определената от СРС мярка за неотклонение е била потвърдена.

Паричната гаранция е била внесена от ищеца па 17.08.2016 г. /вносна бележка на л.77 от ДП/.

На 08.08.2016 г. ищецът е бил разпитан в качеството на обвиняем /протокол на л.55 от ДП/.

От Справка за съдимост от 09.08.2016 г. /на л.57/ се установява, че към момента, в който му е повдигнато обвинението, ищецът е бил на 43 години, като до този момент не е бил осъждан.

На 13.12.2016 г. ищецът отново е бил привлечен като обвиняем по уточнено обвинение за същото престъпление, като е потвърдена взетата по отношение на него мярка за неотклонение „Парична гаранция“ в размер на 400 лв. /постановление на л.134 от ДП/.

На 27.01.2017 г. са му предявени материалите по ДП №ЗМ-2340/2016 г. по описа на 06 РУ – СДВР /протокол на л.136 от ДП/.

На 30.01.2017 г. досъдебното производство е приключено със Заключение за предаване на съд на обвиняемия за престъплението, за което му е повдигнато обвинение /на л.137 от ДП/.

На 08.03.2017 г. е бил внесен в съда Обвинителен акт срещу ищеца, за същото престъпление, по който е било образувано НОХД №4103/2017 г. по описа на СРС, НО, 20 н.с. Делото е внесено за разглеждане в открито съдебно заседание на 16.05.2017 г., на която дата с протоколно определение съдебното производство по НОХД №4103/2017 г. на СРС, НО, 20 състав, е било прекратено, и делото е върнато на СРП за отстраняване на съществено нарушение на процесуалните правила – липса на съответствие в обвинителния акт между изложената фактическа обстановка, и посочената правна квалификация на деянието. Така постановеното определение за прекратяване на производството е било протестирано от ПРБ, и с Определение 3

№3257/25.07.2017 г. по ВНЧД №3409/2017 г. на СГС, НО, 16-ти въззивен състав, определението на СРС от 16.05.2017 г., с което е прекратено съдебното производство, е било отменено, и делото е върнато за разглеждане на същия състав.

След връщането на делото по НОХД №4103/2017 г. са проведени общо 8 открити съдебни заседания:

- на 19.09.2017 г. е проведено предварително изслушване на страните по реда на Глава 27 от НПК. В проведеното о.с.з. на 19.09.2017 г. ищецът се е явил лично, и с двама защитници, които са заявили, че желаят делото да бъде гледано по общия ред.

Даден е ход на съдебното следствие и са разпитани свидетели;

- на 09.11.2017 г. ищецът се е явил лично и с двама защитници, даден е ход на делото, и са разпитани свидетели;

- на 08.02.2018 г. ищецът се е явил лично и с двама защитници, даден е ход на делото и са разпитани свидетели;

- на 10.05.2018 г. ищецът е бил редовно уведомен, но не се е явил, като е депозирал молба за отлагане на делото с доказателства за настъпило внезапно влошаване на здравословното му състояние. Явили са се неговите двама защитници.

Не е даден ход на делото;

- на 17.07.2018 г. ищецът се е явил лично и с единия от защитниците си. Поради непълнота на съдебния състав - неявяване на един от съдебните заседатели, не е даден ход на делото;

- на 30.10.2018 г. ищецът се е явил лично и с двама защитници. На делото не е бил даден ход, поради повторно отсъствие на същия съдебен заседател и непълнота на съдебния състав;

- на 29.01.2019 г. ищецът се е явил лично и с двама защитници, даден е ход на делото и са разпитани свидетели, приети са изготвените в досъдебното производство експертизи, и е приключено съдебното следствие;

- на 26.03.2019 г. ищецът се е явил лично и с двама защитници, даден е ход на делото по същество, и е постановена Присъда, с която ищецът е бил признат за невиновен за извършване на престъплението, в което е бил обвинен. С оглед постановената оправдателна присъда, с протоколно определение от същата дата е отменена взетата по отношение на подсъдимия мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 400 лв. /на л.106 от нохд.№4103/2017 г./.

От Призовка за страна от 13.02.2020 г. /на л.4 от ВНОХД №1357/2020 г. на СГС се установява, че уведомлението до СРП за изготвянето на мотивите към оправдателната присъда е било изведено от съда почти 11 месеца след постановяването на диспозитива на оправдателната присъда.

Така постановената оправдателна присъда е била протестирана от ПРБ, и по протеста е образувано ВНОХД №1357/2020 г. на СГС, НО, 2-ри въззивен състав.

Проведено е едно открито съдебно заседание на 27.05.2020 г., на което ищецът се е явил лично и с двама защитници, даден е ход на делото и приключено съдебното следствие. Постановено е окончателно Решение №381/18.06.2020 г., с което постановената оправдателна присъда е била изцяло потвърдена.

От приложените по делото материали по наказателното производство се установява, че наказателното производство срещу ищеца е започнало на 08.08.2016 г. и е приключило с влязла в сила оправдателна присъда на 18.06.2020 г. – т.е. общата продължителност на производството е 3 години, 10 месеца и 10 дни, от които 4 досъдебното производство е продължило в периода от 08.08.2016 г. до 08.03.2017 г. – 7 месеца, а съдебната фаза е продължила от 08.03.2017 г. до 18.06.2020 г. – 3 години, 3 месеца и 10 дни. През този период ищецът не е ставал причина за неоснователно забавяне на наказателното производство. Същият е участвал лично в извършвани процесуално-следствени действия в досъдебното производство общо 5 дни - на 08.08.2016 г. /претърсване и изземване, повдигане на обвинение, разпит в качеството на обвиняем/; на 10.08.2016 г. и на 18.08.2016 г. се е явявал в открито съдебно заседание във връзка с исканата от ПРБ мярка за неотклонение „задържане под стража“; на 13.12.2016 г. отново е бил привлечен като обвиняем по уточнено обвинение за същото престъпление; на 27.01.2017 г. са му предявени материалите, събрани в хода на досъдебното производство. В Съдебната фаза на наказателното производство ищецът са били насрочени общо 10 открити съдебни заседания, на 9 от които ищецът се е явил лично. Не се е явил на едно от съдебните заседания – на 10.05.2018 г., с което е станал причина за отлагане на делото, но отсъствието му е било поради внезапно влошаване на здравословното му състояние, за което са представени по делото медицински документи, и съдът е приел причината за неявяването му за извинителна. В съдебната фаза на производството същото е било отлагано два пъти – на 17.07.2018 г. и на 30.10.2018 г., на които дати не е бил даден ход на делото, поради непълнота на съдебния състав. Така наказателното производство е било неоснователно забавено с 6 месеца и 12 дни. Също така се установява, че мотивите към оправдателната присъда са били изготвяни в продължение на повече от 10 месеца след приключване на производството пред първостепенния съд.