Решение № 132 от 26.05.2022, Районен съд - Дупница

РЕШЕНИЕ

№ 132 гр. Дупница, 26.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, III-ТИ СЪСТАВ НО, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Светла В. Пейчева при участието на секретаря Росица К. Ганева като разгледа докладваното от Светла В. Пейчева Административно наказателно дело № 20211510200696 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Депозирана е въззивна жалба от Борислав Дамянов Лазаров, в качеството му на управител на „Рилска пъстърва“ ООД, ЕИК 202515563, със седалище и адрес на управление гр. Рила, п.к. 2630, местност „Бричи бор“, рибарник „Бричи бор“, против Наказателно постановление № ПО-02-81/10.06.2021 г., издадено от Директора на Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“ – Благоевград, с което на дружеството-жалбоподател, на основание чл. 200, ал. 1, т. 43 от Закона за водите (ЗВ) е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 (две хиляди) лв., за извършено нарушение на чл. 48, ал. 1, т. 4, във връзка с чл. 49, ал. 1, т.4 и чл.116, ал.1, т.4 от ЗВ.

Въззиваемата страна, чрез юрк. Гикова, изразява становище за неоснователност на жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира и деловодни разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното от фактическа и правна страна:

„Рилска пъстърва“ ООД, ЕИК 202515563, със седалище и адрес на управление гр.

Рила, п.к. 2630, местност „Бричи бор“, рибарник „Бричи бор“, Борислав Дамянов Лазаров, в качеството му на управител, е титуляр на разрешително за водовземане от повърхностен воден обект № 41160044/24.07.2015 г., продължено с Решение № ПО-01-28 / 15.03.2018 г., изменено и продължено с Решение № ПО-01-22 / 25.02.2020 г., издадено от министъра на околната среда и водите.

Като титуляр на разрешително, дружеството има задължение, осъществявайки 1

„разрешеното водовземане да не нарушава вече придобити права, упражнявани по отношение на водния обект.“

На 25.09.2020 г., била извършена проверка, при която било установено, че в момента на проверка се извършва водовземане от река Рилска, посредством водохващане, за работа на пъстървовото стопанство с цел за аквакултури. След водохващането се просмуквало минимални водни количества в речното корито, недостатъчни за нормалното функциониране на екосистемите. Цялото водно количество преминавало през рибното стопанство и едва след това постъпвало в посочената река.

На 16.12.2020 г. за така констатираното нарушение на дружеството била изпратена покана за съставяне на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с посочени в нея дата, час и място за явяване. Изпратената покана била получена на 17.12.2020 г., видно от приложената на л. 27 от делото разписка.

На 21.12.2020 г. въз основа на установеното актосъставител Г.Г.-Ранчова, инспектор в отдел „Контрол“ към БДЗБР, в присъствието на свидетелите К.Г. и Е.Я., съставила, в отсъствие на законен или упълномощен представител на жалбоподателя, АУАН, в който приела, че „Рилска пъстърва“ ООД с неосигуряването на минимален воден отток след водохващането в горе посочената река за нормално функциониране на екосистемите в речното русло , е в нарушение на интересите на обществото, на човешкото здраве и безопасност и е в отклонение от заложеното в Раздел „Условия на водовземането“ от Приложение към разрешително за водовземане от повърхностен воден обект № 41160044/24.07.2015 г., продължено с Решение № ПО-01-28 / 15.03.2018 г., изменено и продължено с Решение № ПО-01-22 / 25.02.2020 г., издадено от министъра на околната среда и водите. АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя и връчен при условията на чл. 43, ал.4 от ЗАНН и връчен на 02.03.2021 г., на Борислав Дамянов Лазаров – Управител. В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН, жалбоподателят депозира писмено възражение срещу констатациите в АУАН, в което сочи, че не съответстват на действителната фактическа обстановка.

Въз основа на съставения акт, е издадено атакуваното наказателно постановление, с което е наложена посочената по-горе имуществена санкция, на основание чл. 200, ал.1, т.43 от ЗВ.

В хода на съдебното следствие са разпитани актосъставителя, свидетелите по акта и Н. ЕМ. СТ. – бивш служител на Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“, в качеството на свидетел, които поддържат констатациите отразени в акта.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата: Жалбата е с правно основание чл. 59, ал.1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал.2 от този текст, от легитимиран субект (срещу който е издадено атакуваното НП), при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд (по местоизвършване на твърдяното нарушение), поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна.

2

При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление съдът не констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които да налагат отмяна на санкционния акт. Административнонаказателното производство е образувано и срещу нарушителя е повдигнато административнонаказателно обвинение въз основа на АУАН, който е съставен от компетентен орган. Обжалваното НП е издадено от Директора на Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“ – Благоевград, в кръга на правомощията му по закон, с оглед нормата на чл.168 от ЗООС. АУАН и обжалваното НП са съставени законосъобразно и съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН.

Нарушението е пълно и ясно описано, посочени са времето, мястото и обстоятелствата, при които е било извършено, както и доказателствата, които го подкрепят, индивидуализиран е и нарушителя. От изложените в акта и наказателното постановление факти става ясно какво деяние е осъществено от жалбоподателя, кога е извършено и каква е неговата правна квалификация, като не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на нарушителя, да опорочава атакуваният акт и да налага неговата отмяна. Спазени са давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН, касаещи съставяне на акта и издаване на НП.

В хода на съдебното следствие, при преценка на цялата доказателствена съвкупност, се установяват достатъчно данни за извършено деяние, с което „Рилска пъстърва“ ООД е нарушило разпоредбата на чл. 48, ал. 1, т. 4, във връзка с чл. 49, ал. 1, т.4 и чл.116, ал.1, т.4 от ЗВ. Дружеството – жалбоподател, с неосигуряването на минимален воден отток след водохващането в горе посочената река за нормално функциониране на екосистемите в речното русло , е в нарушение на интересите на обществото, на човешкото здраве и безопасност и е в отклонение от заложеното в Раздел „Условия на водовземането“ от Приложение към разрешително за водовземане от повърхностен воден обект № 41160044/24.07.2015 г., продължено с Решение № ПО-01-28 / 15.03.2018 г., изменено и продължено с Решение № ПО-01-22 / 25.02.2020 г., издадено от министъра на околната среда и водите. Законодателят е предвидил санкция в приложената в случая разпоредба на чл.200, ал.1, т.43 от ЗВ.

Съдът намира за установени всички съставомерни по нарушението факти. Безспорно „Рилска пъстърва“ ООД е титуляр на разрешително за водовземане от повърхностен воден обект № 41160044/24.07.2015 г., продължено с Решение № ПО-01-28 / 15.03.2018 г., изменено и продължено с Решение № ПО-01-22 / 25.02.2020 г., издадено от министъра на околната среда и водите. Не се спори, че на 25.09.2020 г., при извършена проверка, било установено, че в момента на проверка се извършва водовземане от река Рилска, посредством водохващане, за работа на пъстървовото стопанство с цел за аквакултури. След водохващането се просмуквало минимални водни количества в речното корито, недостатъчни за нормалното функциониране на екосистемите. Цялото водно количество преминавало през рибното стопанство и едва след това постъпвало в посочената река.

При тези данни категорично се налага извода за нарушено условие, че „Рилска пъстърва“ ООД е нарушило разпоредбата на чл. 48, ал. 1, т. 4, във връзка с чл. 49, ал. 1, т.4 и 3 чл.116, ал.1, т.4 от ЗВ.

Административнонаказващият орган правилно и законосъобразно е приложил съответната санкционна разпоредба на чл.200, ал.1, 43 от ЗВ, като е взел предвид, че осъществяването на нарушението е било установено по безспорен начин. При индивидуализацията на наказанието е съобразил тежестта на извършеното нарушение, неговата обществена опасност, цялостното поведение на жалбоподателя в хода на административнонаказателното производство и е определил наказанието в минимално предвидения в приложената санкционна разпоредба, а именно „имуществена санкция” в размер на 2 000 (две хиляди) лева.

Предвид на гореизложеното, съдът намира, че обжалваното НП е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Водим от горните мотиви, съдът на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № ПО-02-81/10.06.2021 г., издадено от Директора на Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“ на 10.06.2021г., с което на „Рилска пъстърва“ ООД, ЕИК 202515563, със седалище и адрес на управление гр. Рила, п.к.

2630, местност „Бричи бор“, рибарник „Бричи бор“, представлявано от Борислав Дамянов Лазаров - Управител, на основание чл.201, ал.2 от Закона за водите (ЗВ), е наложено административно наказание – ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 2 000 (две хиляди) лева за нарушение на чл. 48, ал. 1, т. 4, във връзка с чл. 49, ал. 1, т.4 и чл.116, ал.1, т.4 от ЗВ, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението може да бъде обжалвано пред Административен съд – Кюстендил с касационна жалба на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК, в 14дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________

4