Решение № 150 от 30.11.2021, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 150 гр. Русе, 29.11.**21 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Петър Балков

Членове:

Юлиян Стаменов

Милена Пейчева при участието на секретаря Вероника Якимова като разгледа докладваното от Петър Балков Въззивно наказателно дело от частен характер № **2145006008** по описа за **21 година Производството е въззивно по чл. 313 и сл. от НПК.

С присъда № 260061/17.05.**21 год., постановена по НЧХД № 1309/**21 год., от РРС-V-ти нак. състав е ПРИЗНАЛ подс. П. СТ. Д. от гр.

Русе, за ВИНОВНА в това, че на 27.02.**** г. в гр. Русе причинила лека телесна повреда на ЕМ. ИВ. СТ. от гр. Русе, изразяваща се в болка и страдания, без разстройство на здравето, поради което и на основание 130, ал.2 и чл.78а от НК я освобождил от наказателна отговорност и й наложил административно наказание глоба в размер на 1000 лв.

Със същата присъда я е ПРИЗНАЛ за НЕВИННА в това на

27.02.**** г. в гр. Русе да е причинила лека телесна повреда на ЕМ. ИВ. СТ. от гр.Русе в съизвършителство с М. ИЛ. Д., поради което и на основание чл.304 от НПК я оправдал по обвинението в тази му част.

Със същата присъда я е ПРИЗНАЛ за НЕВИННА в това на

27.02.**** г. в гр. Русе, в съизвършителство с М. ИЛ. Д., да е отправила закана с престъпление против личността на ЕМ. ИВ. СТ. от гр.Русе, която закана би могла да възбуди основателен страх от осъществяването й, поради което и на основание чл. 304 от НПК я оправдал по обвинението в тази му 1 част.

НЕВИННА в това на 27.02.**** г. в гр. Русе да е казала нещо унизително за честа и достойнството на ЕМ. ИВ. СТ. от гр.Русе- „помияр”, поради което и на основание чл. 304 от НПК я оправдал по обвинението в тази му част.

НЕВИННА в това на 16.04.**** г. в гр. Русе, в съизвършителство с М. ИЛ. Д., да е отправила закана с престъпление против личността на ЕМ.

ИВ. СТ. от гр. Русе, която закана би могла да възбуди основателен страх от осъществяването й, поради което и на основание чл.304 от НПК я оправдал по обвинението в тази му част.

НЕВИННА в това на 16.04.**** г. в гр. Русе да е казала нещо унизително за честа и достойнството на ЕМ. ИВ. СТ. от гр.Русе- „помияр”, поради което и на основание чл.304 от НПК я оправдал по обвинението в тази му част.

НЕВИННА в това на 17.04.**** г. в гр. Русе, в съизвършителство с М. ИЛ. Д., да е отправила закана с престъпление против личността и имота на ЕМ. ИВ. СТ. от гр.Русе, която закана би могла да възбуди основателен страх от осъществяването й, поради което и на основание чл.304 от НПК я оправдал по обвинението в тази му част.

ПРИЗНАЛ е подс. М. ИЛ. Д., за НЕВИННА в това, в това, че на 27.02.**** г. в гр. Русе, в съизвършителство с П. СТ. Д., да е причинила лека телесна повреда на ЕМ. ИВ. СТ. от гр.Русе, изразяваща се в болка и страдания, без разстройство на здравето, поради което и на основание чл.304 от НПК я оправдал по обвинението в тази му част.

НЕВИННА в това на 27.02.**** г. в гр. Русе, в съизвършителство с П. СТ. Д., да е отправила закана с престъпление против личността на ЕМ. ИВ.

СТ. от гр.Русе, която закана би могла да възбуди основателен страх от осъществяването й, поради което и на основание чл.304 от НПК я оправдал по обвинението в тази му част.

НЕВИННА в това на 16.04.**** г. в гр. Русе, в съизвършителство с П. СТ. Д., да е отправила закана с престъпление против личността на ЕМ. ИВ.

СТ. от гр.Русе, която закана би могла да възбуди основателен страх от осъществяването й, поради което и на основание чл.304 от НПК я оправдал по 2 обвинението в тази му част.

НЕВИННА в това на 17.04.**** г. в гр. Русе, в съизвършителство с П. СТ. Д., да е отправила закана с престъпление против личността и имота на ЕМ. ИВ. СТ. от гр.Русе, която закана би могла да възбуди основателен страх от осъществяването й, поради което и на основание чл.304 от НПК я оправдал по обвинението в тази му част.

Жалбоподателката П. СТ. Д. от гр. Русе, чрез нейния договорен защитник адв. М.П. от РАК недоволен от нея я обжалва в законния срок и развивайки оплакване за нейната необоснованост в частта, с която подсъдимата е осъдена по първото обвинение моли същата да бъде призната за невинна и оправдана и по това първоначално обвинение.

Частният тъжител ЕМ. ИВ. СТ. от гр.Русе, лично и чрез неговия повереник в лицето на адв. К.Д. от РАК в отговора си заемат становището, че жалбата е неоснователна поради което настоява присъдата да бъде потвърдена в тази й част.

Въззивният съд, след като взе предвид доказателствата по делото, наведените в жалбата доводи и становищата на страните, след служебна проверка на присъдата по реда чл. 314 ал. 1 от НПК намира, че ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Отменителните основания по чл. 336 ал. 1 т. 3 от НПК не е налице.

Първоинстанционният съд е събрал доказателствения материал, който е необходим за обективно, всестранно и пълно изясняване на действителната фактическа обстановка по делото. Взети са под внимание всички относими доказателства и след задълбочен анализ на установените по несъмнен начин фактически положения, обосновано е достигнал до своите изводи относно съставомерността и доказаността на вмененото на подс. П.

СТ. Д. престъпление – причиняване на лека телесна повреда по смисъла на чл.

130 ал.2 от НК. Въззивният съд счита, че в хода на делото не са допуснати съществени процесуални нарушения на принципните разпоредби, визирани в чл. 13, чл. 14, чл. 102, чл. 107, вр. с чл. 301, чл. 303 и чл. 305 ал. 3 от НПК, които да са довели до ограничаване процесуалните права на защита на страните по събирането и анализа на относимите по делото доказателства, както и относно твърдението на подсъдимата за неправилното анализиране на 3 доказателствата по делото, което да е довело до необоснованост на присъдата.

Окръжният съд след като отново подложи на преценка събраните и проверени от първата инстанция доказателства, намира, че възприетите фактически констатации изцяло съответстват на изведените в мотивите на присъдата обосновани правни изводи.

Подсъдимата П. СТ. Д. е родена на 17.04.1949 г. в гр. Русе, българска гражданка, със средно образование, вдовица, неосъждана, ЕГН**********.

Подсъдимата М. ИЛ. Д. е родена на 12.09.1976 г. в гр. Русе, българска гражданка, със средно образование, неомъжена, осъждана, ЕГН**********.

Подсъдимата П.Д. е майка на подсъдимата М.Д. и св. Д..

Подсъдимата М.Д. живее на семейни начала със св. Н.. Тъжителят е племенник на подсъдимата П.Д. и първи братовчед на подсъдимата М.Д..

Двете страни притежават недвижим имот на ул. „В.", № ** в гр.

Русе, представляващо самостоятелни къщи, отделени с ограда. Отношенията между подсъдимите и тъжителят се влошили по повод на вещен спор за собственост в къщата, където живеели тъжителят и св. Б.. Постепенно се развила ненавист между тях, израз на която били непрестанни конфликти.

Подсъдимите отдавали под наем имота си на дадения адрес, а тъжителят и св. Б., с цел да им навредят по някакъв начин, постоянно предизвиквали проверки от органите на МВР на наемателите. Същото се случило и на 27.02.**** г., когато имота бил посетен от полицаи по повод на сигнал на св. Б. за проверка на лице, обитаващо къщата на подсъдимите.

Около 19.00 часа подс. П.Д. видяла по видеонаблюдението на имота си присъствието на полицаите там, взела договора за наем на наемателя си и отишла до там. Повела разгорещен спор с Е.С. и Р. Б.. Това било забелязано от подс. М.Д. пак по пътя на видеонаблюдението и тя веднага се насочила към дадения имот с автомобил. Подсъдимите и двамата мъже взаимно се обвинявали за несполуките в отношенията им конфликтът се задълбочил и подс. П.Д. започнала да обижда св. Б., който пък направил запис с телефона си на изявленията на подсъдимата, впоследствие станал обект на техническата експертиза по делото. В яда си П.Д. взела лопата и започнала да я размахва, като така нанесла удар с нея в гърба на тъжителя и му причинила кръвонасядане, изразяващо се в разкъсване на малките кръвоносни съдове.

4

Веднага след това и двете страни посетили сградата на Първо РУП при ОД на МВР- Русе, за да подадат оплаквания една от друга.

На 16.04.**** г. подс. М.Д. наела свидетелите И. и Б. да подменят оградата между къщите на ул. „В.”, № ** в гр. Русе. Когато там се явили подсъдимите, тъжителят и св. Б. се нахвърлили върху тях с обиди, недоволни от премахването на оградата между тях. Свидетелят Б. се намесил и конфликта приключил.

На 17.04.**** г. св. Н. и св. Д., баща на първия, заварявали врата между имотите на подсъдимите и този на тъжителя по поръка на М.Д., която също била там. Тъжителят не бил съгласен с това действие и започнал да обижда подсъдимата, след което синът му го прибрал в дома му и така приключила поредната разправия между тях.

Тази фактическа обстановка първоинстанционният съд правилно е приел за установена основно от събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно от обясненията на подс.

М.Д., справки за съдимост, заключението на назначената по делото съдебномедицинска експертиза, подписка, протокол за предупреждение, както и от показанията на свидетелите.

При изграждането на тази фактическа обстановка съдът не дава вяра на обясненията на подс. М.Д. и показанията на свидетелите К. Д. и П. Н. относно заявената от тях липса на физическо посегателство на подс. П. Д. към тъжителя. В тази част коментираните доказателствени средства се опровергават категорично от показанията на свидетелите П.С. и С.А., които са странични за отношенията между страните лица, наблюдавали пряко случилото се на 27.02.**** г. Тези двама свидетели, макар и близки с тъжителя, са най- незаинтересувани от изхода на делото, предвид участието на другите свидетелите в роднински и приятелски връзки със страните в процеса. С. и А. идентично пресъздават удара с лопата от подс. П.Д. в гърба на тъжителя, който са възприели непосредствено. Обективна находка за този удар се съдържа и в приетата по делото съдебномедицинска експертиза, която дава заключение, че нанасянето на телесната повреда по гърба на Е.С. съответства като време на процесната дата и със средство, заявено от свидетелите. Това твърдение се подкрепя и от показанията на св. Б., който е присъствал на нанасянето на телесната повреда и косвено от показанията на 5 св. К., пред когото страните са изложили тезите си по повод на извършвана полицейска проверка от него. Показанията на свидетелите К. Д. и П. Н. се опровергават и от обясненията на подс. М.Д., която заявява съвсем различен начин на протичане на събитията от вечерта на 27.02.**** г. Свидетелят Н. твърди, че той е закарал с автомобил подсъдимите да имота им на ул. „В.”, № 52 в гр.Русе, което безспорно е невярно, тъй като подс. М.Д. заявява, че първо там е отишла майка й, след това тя открила местонахождението й по предаваното от камерите за видеонаблюдение на имота, отишла на мястото и там заварила другата подсъдима, тъжителя и св. Б.. Това противоречие дискредитира показанията на св. Н., който явно в желанието си да помогне на подсъдимите преиначава фактите. Същото се отнася и за показанията на св.

Д., който твърди, че е наблюдавал целия вербален .и физически конфликт между подсъдимите, тъжителя и Б., но не се е притекъл веднага на помощ, което съдът правилно е отчел като малко вероятно, тъй като според всички доказателствени средства по делото спорът е продължил няколко минути, през които, според него, тъжителя и Б. са упражнявали насилие на майка му и сестра му.

Правилен е извода на първата инстанция, че св. К. - полицай, извършил проверка по случая, заявява, че никой пред него не е споменал дори за присъствието на свидетелите К. Д. и П. Н. на събитията от вечерта на 27.02.**** г., което хвърля сериозно съмнение върху достоверността на изнесеното от тях, появило се като показания едва в хода на съдебното следствие по делото, независимо от множеството предхождащи полицейски проверки и преписки, свързани с тях. Косвено телесната повреда на тъжителя и нанасянето й от подс. П.Д. се доказва и от заключението на техническата експертиза по делото, чийто обект на изследване е магнитен носител, съдържащ аудиозапис на случилото се на 27.02.**** г. между страните, изготвен от Б., където подсъдимата казва „Дай една лопата да го шибна". Тук следва да се отбележи, че няма абсолютно никакъв спор по делото и съответно нужда от установяване на този факт чрез нарочна експертиза, че гласовете от записа са на подсъдимите, тъжителя и Б., като страните признават това.