Решение № 2915 от 14.05.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2915 гр. София, 14.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Виолета Йовчева

Членове:

Мариана Георгиева

Димитър Ковачев при участието на секретаря Галина Хр. Христова като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско дело № 20241100505422 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.

С решение от 05.12.2023г., постановено по гр. дело № 55723/2022 год. по описа на СРС, ГО, 166 състав, са отхвърлени предявените от “ФОЛКСВАГЕН ЛИЗИНГ” ООД – Германия срещу Сдружение “НАЦИОНАЛНО БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ

АВТОМОБИЛНИ

ЗАСТРАХОВАТЕЛИ” обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 511, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на следните суми: 1 805, 52 лева – допълнително застрахователно обезщетение за имуществени вреди, причинени на собствения на ищеца лек автомобил “Фолксваген Голф”, рама № WVWZZZAUZGP565860, немски рег. № *********, вследствие на ПТП, настъпило на 26.08.2017г. около 16, 00 часа в гр. Велико Търново, ул.

“*********, поради виновното противоправно поведение на водача С.И.М., ЛНЧ *********, управлявайки лек автомобил “Нисан Сентра”, с руски рег. № А6240Х777, който има валиден договор за застраховка “Гражданска отговорност” с руско застрахователно дружество “РЕСО – Гаранция” с полица № RUS/009/17252065 със срок на покритие 12.01.2017г. – 11.01.2018г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 13.10.2022г. до 1 окончателното изплащане и сумата от 347, 99 лева – мораторна лихва за забава за периода от 19.11.2020г. до 12.10.2022г.

Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от “ФОЛКСВАГЕН ЛИЗИНГ” ООД – Германия, в която са изложени оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и за нарушение на материалния закон. Излага се, че основен принцип при регулиране на отношенията свързани с ангажиране на гражданската отговорност на застрахования е репарирането от страна на неговия застраховател на действително причинените от него вреди, остойностени към момента на настъпване на застрахователното събитие. В случая собственикът на увредения автомобил е извършил ремонт на същия във ФР Германия на стойност от 1 697, 70 евро, която именно представлява причинената в резултат на процесното ПТП имуществена вреда. Поддържа, че размера на вредите следва да се определи не по средни пазарни цени в Република България, а съобразно средните пазарни цени в Германия. Излага становище за неправилност на изводите на първоинстанционния съд, че автомобилът следва да се отремонтира в България, тъй като не може да се ограничават правата на увредените лица, преминаващи транзитно пред нашата страна. Напротив, действително претърпените вреди се съизмеряват със стойността за отстраняване на щетите в държавата, в която обичайно се намира увреденото превозно средство. С оглед изложеното е направени искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявените искове да се уважат.

Въззиваемата страна Сдружение “НАЦИОНАЛНО БЮРО НА

БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ” оспорва въззивната жалба като неоснователна по подробно изложени съображения. Счита обжалваното решение за правилно и обосновано като постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и в правилно приложение на относимите материално-правни норми. Поддържа, че в случая е приложимото българското право, включително и правилата относно определянето на границите на имуществената отговорност и размера на вредите. По тези съображения оспорва доводите на ищеца, че стойността на подлежащите на репариране вреди следва да се определят съобразно представената фактура за извършен ремонт на автомобила в Германия.

2

Неоснователността на същото извежда от обстоятелството, че ПТП е настъпило на територията на Република България и спрямо вредите следва да се приложи българският закон и среднопазарните цени на българския пазар. С оглед изложеното е направено искане за потвърждаване на обжалваното решение.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. По изложените във въззивната жалба оплаквания за неправилност приема следното:

Предявен е иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди п р о т и в Сдружение “НАЦИОНАЛНО БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ” /СНББАЗ/, които вреди се твърди да са претърпени от ищеца следствие на ПТП, настъпило на територията на страната, причинено от виновното и противоправно поведение на водача на МПС с чуждестранна регистрация, ползващ застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите” с чуждестранен застраховател - иск с правно основание чл. 513, ал. 1 вр. чл. 511, ал. 1, т. 2 от КЗ.

Разпоредбата на чл. 513, ал. 1 , вр. с чл. 511, ал. 1 т. 2 от КЗ предоставя възможност на увредено, вследствие на ПТП лице, да реализира правото си да получи репарация на причинените му вреди от НББАЗ при спазване на условията, посочени в цитираните разпоредби. Същите включват пътният инцидент да е реализиран на територията на Република България, от МПС, което обичайно се намира в държава, чието национално бюро членува в Съвета на бюрата, застрахователят на виновния водач да няма кореспондент за територията на Република България или когато има кореспондент за територията на Република България, но съгласно вътрешните правила на Съвета на бюрата НББАЗ да е приело решение да ликвидира щетата. Тези изисквания следва да бъдат установени в кумулативно съотношение като наред с тях и за да се реализира отговорността на ответника следва да се установи и наличие на предпоставките на нормата на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, а именно виновно причинена вреда, която е резултат от противоправно поведение, респ. наличие на причинна връзка между противоправното 3 поведение и причинената вреда, както и размера на обезщетението, което би компенсирало претърпяните вреди. По отношение на субективния елемент на фактическия състав е установена оборимата презумпция по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД.

Съгласно въведената с КЗ правна регламентация, Сдружение "Национално бюро на българските автомобилни застрахователи" изпълнява както функциите на компенсационен орган, така и на представително национално бюро - член на бюрата от системата "Зелена карта". В качеството си на представително национално бюро, сдружението е компетентно да урежда претенциите на пострадали лица, вместо чуждестранния застраховател, за произшествие, настъпило на територията на Република България и причинено по вина на водач на моторно превозно средство, застрахован по международната система за автомобилна застраховка "Гражданска отговорност" - "Зелена карта". Отговорността на същото е гаранционно-обезпечителна, основана на застраховката "Гражданска отговорност" на автомобилистите, доколкото сертификатът "Зелена карта", издаден от съответното национално бюро на застрахователите, удостоверява наличието на такава, като Сдружението изпълнява функциите на съответния застраховател. Пасивната легитимация на Сдружението произтича от установената в законодателството правна регламентация - чл. 511, ал. 3, чл.

512, ал. 1 и чл. 496 т КЗ, препращаща към правилата за разглеждане на предявените пред застрахователите претенции по застраховка "Гражданска отговорност".

В случая, Националното бюро на българските автомобилни застрахователи - ответник по иска, изпълнява функциите на представително национално бюро - член на бюрата от системата "Зелена карта". То е компетентно да уреди претенциите на пострадали лица, вместо чуждестранния застраховател, за настъпило произшествие на територията на Република България, причинено по вина на водач на МПС, застрахован по международната система за автомобилна застраховка на "Гражданска отговорност" - "Зелена карта", съгласно националното законодателство на посетената държава.

Пред въззивния съд не е спорно, че са налице елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане: противоправно поведение, 4 вина, причинени имуществени вреди, причинна връзка между деянието на делинквента и щетите върху собствения на ищеца автомобил, както и основанието за търсене на обезщетение от "Национално бюро на българските автомобилни застрахователи" по чл. 511, ал. 1, т. 2 от КЗ, във вр. с чл. 45 ЗЗД.

Установено е, че е реализиран пътен инцидент на територията на Република България, причинен виновно и противоправно от водача на МПС с руски регистрационен номер, по отношение на което е налице валидно сключена застраховка, покриваща риска "ГО" с руско застрахователно дружество, както и че не е налице кореспондент на територията на Република България на застрахователя на виновния водач. Установено е също, че увреденото МПС “Фолксваген Голф”, рама № WVWZZZAUZGP565860, немски рег. № *********, обичайно пребивава на територията на Германия, както и че същият е отремонтиран в сервиз в Германия, за което е платена сума в размер на 1 697, 70 евро, както е заплатена и сума от 497, 66 евро за извършване на експертна оценка на щетите. По предявена от ищеца извънсъдебна претенция за репариране на вредите, ответното Сдружение е заплатило обезщетение в размер на 2 491, 62 лева.

Основното спорно по делото обстоятелство е относно размера на дължимото застрахователно обезщетение и конкретно дали същото следва да се определи по средни пазарни цени в Република България /мястото на настъпване на инцидента/ или по средни пазарни цени в Германия – мястото, където обичайно пребивава увреденото МПС и където е извършен ремонтът за отстраняване на щетите.

Според приложимото в настоящия случай българско право /доколкото ПТП е настъпило на територията на Република България/ и конкретно разпоредбата на чл. 386, ал. 2 от КЗ, застрахователното обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието и целта е да се стигне до пълно репариране на вредоносните последици, което обстоятелство обуславя наличието на застрахователния интерес.

Следователно, от съществено значение е размерът на действително причинения вредоносен резултат, като е ирелевантно обстоятелството дали причинените вреди действително са били отстранени чрез тяхното отремонтиране. Според споделяната от настоящия състав константна практика на ВКС /решение № 165 от 24.10.2013г. по т.д. № 469/2012г., І І Т О на ВКС, решение № 52/08.07.2010г. по т.д. № 652/2009г. на ВКС, ТО, решение № 5

115/09.07.2009г. по т.д. № 627/2008г., ІІ Т О на ВКС/ при съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие – 386, ал. 2 КЗ. В съдебното производство дължимото обезщетение от застрахователя по застраховка “Гражданска отговорност” се остойностява с размера на действителната стойност на вредата към деня на настъпване на събитието – чл. 499, ал. 2 от КЗ. Обезщетението също така не може да надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, т.е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество /чл. 400, ал. 1 от КЗ/, съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка /чл. 400, ал. 2 от КЗ/. Застрахователното обезщетение не може да надвишава действителната стойност на имуществото към момента на застрахователното събитие, а от своя страна действителната стойност не може да надвишава пазарната му стойност.

В настоящия случай по делото е установено въз основа на приетото в първоинстанционното производство заключение на автотехническа експертиза, което следва да се кредитира като пълно и обосновано, че повредите върху процесното МПС, отразени в описа на сервиза, в който е извършен ремонтът, се намират в пряка причинно-следствена връзка с реализираното на 26.08.2017г. ПТП. Този извод е направен въз основа на представения и неоспорен протокол за ПТП, съставен от служител на ОДМВР – Велико Търново след посещение на място, в който са отразени видимите щети по превозните средства. Всички вложени резервни части и материали и извършени ремонтни дейности, посочени в приложената по делото фактура от 15.11.2017г. за извършения ремонт в Германия са били необходими с оглед възстановяване на уврежданията по процесното МПС, получени вследствие на процесното ПТП. Стойността необходима за възстановяване на увредения лек автомобил, изчислена на база цени на официалния за марката Фолксваген сервиз към датата на ПТП е 2 524, 37 лева. Стойността необходима за възстановяване на същия лек автомобил, изчислена на база средни пазарни цени, валидни за българския пазар към датата на ПТП, е 1 606, 97 лева.