Определение № 4525 от 02.10.2025, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 2057/2025
- Вид
- Определение № 4525
- Подписан
- 02.10.2025
- В сила
- 22.10.2025
- Състав
- Константин Димитров Иванов, мл.с. Бойко Александров Мачорски, Николай Свиленов Стоянов
Цитирани разпоредби
- чл. 433, ал. 1, т. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 436, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 4525 гр. Варна, 02.10.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV А СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Константин Д. И.
Членове:
Николай Св. Стоянов мл.с. Бойко Ал. Мачорски като разгледа докладваното от мл.с. Бойко Ал. Мачорски Въззивно гражданско дело № 20253100502057 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на Глава XXXIX ГПК.
Образувано е по жалба с вх. № 19731/25.08.2025 г. по описа на ДСИ Павлина Русева, район на действие ВРС, подадена от К. И. К., ЕГН **********, срещу постановление от 13.08.2025 г., с което ДСИ Павлина Русева е прекратила производството по изпълнително дело № 5057/2023 г. по описа на СИС при ВРС на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Жалбоподателят навежда оплаквания за незаконосъобразност на постановлението на ДСИ, с което е прекратено изпълнителното производство.
Посочва, че то е било образувано срещу М. Х. П. за заплащане на издръжка на децата й К К.ова К.а и И К.ова К.а въз основа на решение по ГД № 1109/2018 г. по описа на РС – Карнобат и впоследствие изменено с решение по ГД № 7759/2023 г. по описа на ВРС. Намира, че неправилно е приложена разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и моли за отмяна на постановлението за прекратяване.
Извън срока по чл. 436, ал. 3 ГПК е постъпило писмено възражение от М. Х. П..
В писмени мотиви ДСИ Павлина Русева намира жалбата за недопустима.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
1
Изпълнителното дело е образувано по молба от 10.04.2023 г. на М. Х. П., ЕГН **********, въз основа на изпълнителен лист № 260019/16.03.2022 г., издаден от РС – Карнобат по ГД № 1109/2018 г., за определен режим на лични отношения между майката М. Х. П. и децата й – К К.ова К.а и И К.ова К.а.
Покана за доброволно изпълнение е връчена на длъжника на 27.04.2023 г. На 28.04.2023 г. е изпратил отговор до ДСИ от длъжника. На 09.05.2023 г. взискателят е получил съобщение с копие от отговора на длъжника за сведение.
Взискателят е подал жалба с вх. № 18925/12.08.2025 г. по описа на ДСИ при ВРС, с която уведомява ДСИ, че длъжникът не изпълнява определения режим за лични отношения с дъщеря й И К.ова К.а.
С постановление от 13.08.2025 г., предмет на обжалване в настоящото производство, ДСИ Павлина Русева констатира, че в продължение на повече от две години не са искани изпълнителни действия, поради което е прекратил изпълнително дело № 5057/2023 г. по описа на СИС при ВРС на основание чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК. Постановлението е връчено на К. К. на 25.08.2025 г., а на М. Печева – на 20.08.2025 г.
Постановлението за прекратяване на изпълнителното производство е обжалвано от К. К..
При така описаната фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата:
Както беше установено по – горе, изпълнителното производство е образувано от М. П. срещу К. К. по повод на описания изпълнителен лист, издаден от РС – Карнобат, за режим на лични отношения на майката М. П. с децата К К.а и И К.а. М. П. има качеството на взискател, а К. К. – на длъжник, по процесното изпълнително дело № 5057/2023 по описа на ВРС.
В чл. 435, ал. 2 ГПК изчерпателно са изброени действията на съдебния изпълнител, които длъжникът може да обжалва. В т. 1 - 7 на ал. 2 не е предвидена възможност за длъжника да обжалва постановление на съдебния изпълнител, с което прекратява образувано пред него изпълнително производство. В т. 6 на ал. 2 е регламентирано единствено, че на обжалване подлежи отказът на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение, а не актът на съдебния изпълнител, с който прекратява изпълнително производство.
Възможност за обжалване на акт на съдебния изпълнител, с който прекратява принудителното изпълнение, е предвидена в чл. 435, ал. 1, т. 3 ГПК, но тя е предоставена на взискателя, каквото качество жалбоподателят няма в процесното изпълнително производство.
Предвид гореизложеното се установява, че жалбата е недопустима, тъй като е подадена от лице, което не е активно легитимирано. Като такава следва да бъде оставена без разглеждане и настоящото производство следва да бъде прекратено.
2
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба с вх. № 19731/25.08.2025 г. по описа на ДСИ Павлина Русева, район на действие ВРС, подадена от К. И. К., ЕГН **********, срещу постановление от 13.08.2025 г. на ДСИ Павлина Русева и ПРЕКРАТЯВА производството по ВГД № 2057/2025 г. по описа на ВОС.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд – Варна в едноседмичен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3