Присъда № 3 от 16.01.2024, Районен съд - Кърджали

МОТИВИ към ПРИСЪДА № 3 от 16.01.2024 г. по НОХД № 963/2023 г. по описа на РС-Кърджали Повдигнато е обвинение срещу А. И. М. от с.Млечино, общ.Ардино, обл.Кърджали, за престъпление по чл.296, ал.4 вр. ал.1 вр. чл.28, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК, извършено за времето от 19.09.2023 г. до 20.09.2023 г. в град Кърджали.

Делото се разглежда по реда на глава 27, в хипотезата на чл.371, т.2 от НПК. Подсъдимият признава фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изразява съгласие да не се събират доказателства за тези факти.

Представителят на Районна прокуратура-Кърджали поддържа обвинението срещу подсъдимия. Намира извършеното престъпление за безспорно установено от събраните по делото доказателства. В инкриминирания период, след като вече бил осъден за друго такова престъпление, подсъдимият с две деяния не изпълнил заповед за защита от домашно насилие, издадена на основание ЗЗДН. Прокурорът моли А. М. да бъде признат за виновен в извършване на престъпление по чл.296, ал.4 вр. ал.1 вр. чл.28, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК, за което да му бъде наложено наказание 2 години „лишаване от свобода“. Предлага на основание чл.58а, ал.1 от НК същото да се намали с 1/3, както и да бъде изтърпяно при „строг“ режим. При индивидуализация на наказателната отговорност следвало да се отчете, че престъплението е извършено с две деяния, подсъдимият бил с обременено съдебно минало и лоши характеристични данни. Предлага също на А. М. да се възложат и разноските по делото, а вещественото доказателство да бъде унищожено като вещ без стойност.

Защитникът на подсъдимия сочи, че настоящото производство било твърде различно от останалите случаи, при които е налице деяние, касаещо нарушаване на заповед за защита от домашно насилие. Подсъдимият единствено желаел да потърси пари от бившата си съпруга и да говори с нея, но не е търсил някакъв конфликт. Освен това, той бил повлиян от алкохола, а сега се виждало, че един изключително кротък и смирен човек. Когато човек злоупотребява с алкохола, то неговият профил се променял. Защитата счита, че предложеното от прокурора наказание е тежко, немотивирано и извън целите на чл.36 от НК, като нямало да превъзпита и поправи дееца.

Подсъдимият все пак не бил извършил някакво изключително тежко престъпление, признал вината си, съдействал на органите, включително и на досъдебното производство. Тези обстоятелства следвало да се отчетат и на подсъдимия да се наложи едно наказание под долната граница предвидена в състава на престъплението. Моли за по-леко наказание, но не и в предложения от прокурора размер, който се явявал изключително несправедлив.

1

Подсъдимият в съдебно заседание се признава за виновен по повдигнатото обвинение и изразява разкаяние и съжаление за извършеното.

Твърди, че повторил своя грешка, която вече осъзнал и желаел да се поправи.

Моли съда за по-леко наказание.

Съдът като обсъди всички доказателства събрани по делото и съобрази разпоредбата на чл.373, ал.3 от НПК, прие за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият А. И. М. е роден на ******* г. в гр.Ардино, общ.Ардино, обл.Кърджали, живущ в с.Млечино, общ.Ардино, обл.Кърджали, български гражданин, разведен, с основно образование, безработен, осъждан, с ЕГН **********. Не се ползва с добри характеристични данни.

С влязло в сила Споразумение № 40 от 28.06.2023 г. по НОХД № 553/2023 г. по описа на Районен съд-Кърджали, А. М. бил осъден за извършено престъпление по чл.296, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК, за което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 12 месеца. Със същото споразумение, той бил осъден и за престъпление по чл.198, ал.1 от НК, за което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 18 месеца.

На основание чл.23, ал.1 от НК на подсъдимия било определено едно общо най-тежко наказание - „лишаване от свобода“ за срок от 18 месеца, изпълнението на което на основание чл.66 от НК е отложено за срок от 3 години.

Подсъдимият А. М. и св.В. Б. М. били съпрузи. С Решение № 250/08.07.2022 г., постановено по гр.д.№ 20225140100504 по описа на Районен съд-Кърджали, сключеният помежду им граждански брак бил прекратен с развод, поради дълбоко и непоправимо разстройство по вина на съпруга А. И.

М..

А. М. упражнявал домашно насилие спрямо св.В. М., поради което тя подала молба по Закона за защита от домашното насилие до Районен съдАрдино. По този повод била издадена Заповед за защита № 2/12.07.2022 г., постановена въз основа на Решение № 42/12.07.2022 г. по гр.д.№ 82/2022 г. на PC-Ардино.

За извършено домашно насилие от подсъдимия спрямо св.В. М., тя подала молба по Закона за защита от домашното насилие и до Районен съдКърджали. По този повод била издадена Заповед за незабавна защита № 7/26.01.2023 г., постановена въз основа на Определение № 117/25.01.2023 г. по гр.д. № 85/2023 г. на Районен съд-Кърджали, и Заповед за защита № 6/22.02.2023 г., постановена въз основа на Решение № 73/22.02.2023 г. по гр.д.

№ 85/2023 г. на Районен съд-Кърджали. Заповед за защита № 6/22.02.2023 г., издадена въз основа на Решение № 73/22.02.2023 г. по гр.д.№ 85/2023 г. на Районен съд-Кърджали задължавала А. И. М. да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо В. Б. М., както и забранявала на А. И. М. да приближава В. Б. М., както и дома й, който обитава в *******, на разстояние 2 по-малко от 10 метра, както и местоработата й. Препис от Решение № 73/22.02.2023 г. по гражданско дело № 20235140100085 по описа на Районен съд-Кърджали, ведно с мотиви и Заповед за защита № 6/22.02.2023 г. били връчени лично на подсъдимия на 01.03.2023 г. Решението влязло в законна сила на 09.03.2023 г.

Въпреки, че горепосочените заповеди за защита от домашното насилие били връчени на А. М. и той бил запознат с тяхното съдържание, за времето от 02.01.2023 г. до 10.03.2023 г. в град Кърджали, при условията на продължавано престъпление, с пет деяния, той не ги изпълнил, поради което за извършеното престъпление по чл.296, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК, със Споразумение № 40/28.06.2023 г. по НОХД № 553/2023 г. по описа на Районен съд-Кърджали му било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 12 месеца.

Св.В. Б. М. живеела в *******, и работела в дружество *******. За да се придвижи до местоработата си св.В. М. ежедневно чакала автобус на автобусна спирка на градския транспорт, находяща се в град Кърджали, ж.к.

„Възрожденци“, бул.„Христо Ботев“, пред магазин, която тя знаела като „скара Шенел“ и срещу хотел „Меаца“. Автобусната спирка била и в близост до кръстовището на бул.„Христо Ботев“ и ул.„Стефан Стамболов“ в гр.Кърджали.

На 19.09.2023 г., около 13.30 часа, св.В. М. и нейните колежки свидетелите З. Ш. М. и С. Ф. А., се намирали на горепосочената автобусна спирка в гр.Кърджали и изчаквали автобуса, за да се придвижат до работното си място. Докато чакала автобуса, св.М. забелязала от магазин „Шенел“ към нея да се приближава подсъдимият, което силно я обезпокоило и споделила това на свидетелите З. М. и С. А.. А. М. се насочил към св.В. М., а З. М. и С.

А. застанали пред нея, за да се опитат да я предпазят. Подсъдимият се спрял на разстояние по-малко от два метра от св.М. и в непосредствена близост до З. М. и С. А., като се обърнал към св.М. и й казал да отиде с него встрани от св.М. и А., за да поговорят. Това той сторил, въпреки, че имало издадена Заповед за защита № 6/22.02.2023 г., която го задължавала да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо В. Б. М., както и му забранява да приближава В. Б. М., както и дома й, който обитава в *******, на разстояние по-малко от 10 метра, както и местоработата й. Подсъдимият бил запознат с тази заповед, въпреки което я нарушил, като приближил св.В. М. на разстояние по-малко от 10 метра. Освен това, с влязла в сила присъда той вече бил осъден за това, че не е изпълнил заповед за защита от домашното насилие.

В този момент св.З. М. напомнила на подсъдимия, че има издадена ограничителна заповед спрямо св.М., той не трябвало да я приближава, и му казала да си тръгва. А. М. й отговорил, че с тях нямал проблеми, а искал да говори със св.М.. Тогава на автобусната спирка дошъл автобуса и св.М. се качила в него, последвана от свидетелите З. М. и С. А..

3

На 20.09.2023 г., около 13.30 часа, св.В. М. и нейните колежки свидетелите З. Ш. М. и С. Ф. А., отново се намирали на автобусната спирка на градския транспорт, находяща се в град Кърджали, ж.к.„Възрожденци“, бул.„Христо Ботев“. Докато изчаквала автобуса, св.М. се оглеждала наоколо, тъй като се притеснявала, да не би отново да се приближи към нея А. М., който знаел кога тя отива на работа и я причаквал на спирката. Св.М. забелязала, че от посока аптека „Марешки“, намираща се на бул.„Христо Ботев“ в ж.к.„Възрожденци“, гр.Кърджали се приближава подсъдимият. Той се насочил към св.В. М., като в този момент З. М. и С. А. застанали пред нея, тъй като същият изглеждал видимо нервен и агресивен. А. М. се спрял на разстояние по-малко от два метра от св.М. и в непосредствена близост до З.

М. и С. А., като се обърнал към св.М. и отново й казал да отиде с него встрани от свидетелите, за да поговорят и с жестове с ръка й посочил да отиде встрани. Това подсъдимият сторил, въпреки, че имало издадена Заповед за защита № 6/22.02.2023 г., която го задължавала да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо В. Б. М., както и му забранявала да приближава В. Б. М., както и дома й, който обитава в *******, на разстояние по-малко от 10 метра, както и местоработата й. А. М. бил запознат с тази заповед, въпреки което я нарушил, като приближил св.В. М. на разстояние помалко от 10 метра. Освен това, с влязла в сила присъда той бил осъден за неизпълнение на същата заповед за защита от домашното насилие.

Св.М. не се съгласила да отиде встрани с подсъдимия. В този момент дошъл синът на А. М. и В. М. - М. М., който се приближил до подсъдимия и го попитал какво прави, напомняйки му, че има издадена заповед за защита от домашно насилие. М. М. подканил подсъдимия да си тръгва и докато двамата се отдалечавали, св.В. М. подала сигнал на ЕЕН 112, след което на място дошли служители на РУ-Кърджали. По случая било образувано настоящото наказателно производство.

В хода на разследването е назначена съдебна психиатричнопсихологична експертиза, от заключението на която е видно, че А. М. не се води на учет в Държавна психиатрична болница-Кърджали. Вещото лице е посочило, че подсъдимият е бил на лечение в ДПБ-Кърджали четирикратно, като първата хоспитализация е за периода 04.11.2020 г. - 12.01.2021 г., а последната е в периода 20.09.2022 г. - 31.07.2022 г., с поставена диагноза Психични поведенчески разстройства, дължащи се на употребата на алкохол.

Синдром на зависимост, предизвикан от употребата на алкохол. Вещите лица поясняват, че Психичните поведенчески разстройства, дължащи се на употребата на алкохол са съчетание от физиологични, поведенчески и когнитивни явления, при които употребата на алкохол придобива много поголям приоритет за лицето, отколкото други видове поведение, които в миналото са имали по-висока стойност. Към момента на извършване на деянията в периода от 19.09.2023 г. до 20.09.2023 г. подсъдимият е могъл да разбира свойството и значението на извършените деяния и е могъл да ръководи постъпките си. Липсата на психотична симптоматика и на 4 интелектуален дефицит дава възможност да разбира свойството и значението на извършеното, както и да участва в наказателния процес. При А. М. не са налице, както медицинският критерий за невменяемост - продължително разстройство на съзнанието, поради наличието на обострена психоза, така и юридическият критерий - подсъдимият не е бил под въздействие на халюцинаторно-параноидната симптоматика. Психичното състояние на А. М. позволява да отговаря адекватно на поставените му въпроси в хода на разпита и да участва във всички фази на наказателното производство. Той е със спомен за поведението си и за хронологията и последователността на действията по време на извършване на деянието. Подсъдимият не страда от личностово разстройство или психичен недостатък, който да му пречи да организира своята защита. Има изградени възможности за възприемане, анализиране, обобщаване и извод на факти, съответстващи на възрастта му и на ниво образованост, т.е. може правилно да възприема фактите, които имат значение за делото и да дава достоверни обяснения за тях. А. М. не страда от продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието, което да изключва вменяемостта и няма друго по-тежко заболяване, което да пречи за провеждане на наказателното производство.