Решение № 237 от 07.07.2026, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 237 гр. Пловдив, 07.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Миглена Площакова при участието на секретаря Красимира Хр. Несторова Кутрянска като разгледа докладваното от Нестор Сп. Спасов Въззивно търговско дело № 20255001000636 по описа за 2025 година

Производство по чл. 258 и сл. ГПК.

Повод за образуване на делото изходяща от БАНКА ДСК“ АД, ЕИК 121830616, гр. София, ул. „Московска“ 19 въззивна жалба против постановеното по т. дело № 215/2024 г. по описа на Старозагорския окръжен съд решение, рег. № 250 от 12.08.2025 г. в частта, с която е отхвърлен искът на „Банка ДСК“ АД, ЕИК 121830616, гр. София,ул. „Московска“ № 19 против Н.

Л. М. /....................., идентификатор *********** от в., паспорт № **********, издаден на ******** г. от в. с адрес там ********************* имащ удостоверение за пребиваване № ********* издадено от МВР Стара Загора и адрес в б, ГР. с. , ул. Л. К. № ******, ет. *, ап. ** за осъждането му да заплати на банката сумата от 20 044, 44 лв. главница/капитализирана лихва/ равняваща се на разликата между дължимата се според жалбоподателя по Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД от 05.02.2015 г. главница от 84 587, 83 лв. и присъдената с решението такава от 64 542, 39 лв.

В жалбата са изложени подробни съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението в обжалваната му част, поискана е 1 отмяната му и постановяване на друго, с което ответникът да бъде осъден да заплати и тази сума ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на предявяване на иска на17.04.2024 г. до окончателното й изплащане.

Въззиваемата страна намира жалбата за неоснователна.

Съдът след запознаване с акта предмет на обжалване и събраните по делото доказателства намери за установено следното:

На 17.04.2024 г. в Старозагорския окръжен съд е постъпила изходяща от „БАНКА ДСК“ АД, ЕИК 121830616, гр. София искова молба против Н. Л. М.

/ ....................., идентификатор *********** от в..

В обстоятелствената част на същата се говори, че на 05.02.2015 г. между ищеца и ответника бил сключен Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД. Въз основа на него банката предоставила на ответната страна банков кредит в размер на 64 542, 39 лв. за заплащане на семестриални такси за обучение в Медицинския факултет на Тракийски университет гр. Стара Загора при общи условия неразделна част от договора. Кредитът бил предоставен при фиксирана годишна лихва от 7 %, усвоявал се на части чрез преводи на дължимата семестриална такса по банковата сметка на висшето училище. Той следвало да се погаси на равни месечни вноски в срок от 120 месеца считано от изтичане на уговорения гратисен период Последният обхващал времето от първото усвояване до изтичане на една година от първата дата за провеждане на последния държавен изпит или защита на дипломна работа, съгласно учебния план за съответната специалност и образователно-квалификационна степен.

Споменава се също, че лихвата се начислявала върху усвоената част от кредита, включително и по време на гратисния период, като се капитализирала годишно. Погасяването следвало да се извършва чрез разплащателната сметка на кредитополучателя по погасителен план, който му се предоставял при изтичане на гратисния период с падежна дата на вноските 28- мо число на всеки месец.

Посочено е, че усвояването на кредита станало на база представени на ищеца десет уверения по чл. 10, ал. 3 от ЗКСД в периода от 06.02.215 г. до 30.09.2019 г. Според същите крайният срок за полагане на последния държавен изпит по специалност „Медицина“ бил 30.09.2020 г., което сочело, 2 че първата падежна дата била 28.11.2021 г., а крайната такава 28.10.2031 г.

По- надолу е казано, че към датата на подаване на исковата молба от страна на ответника не били извършени плащания на дължимите погасителни вноски за периода 28.11.2021 г. до 28.03.2024 г. , т.е. цели 49 такива. От тях дължимата общо главница била в размер на 14 670, 94 лв., а дължимата възнаградителна лихва в размер на 14 812, 78 лв.

В тази връзка е посочено, че съгласно чл. 17.1 от ОУ към договора при забава в плащането на вноската за главница същата от деня следващ датата на падежа се олихвява с договорния лихвен процент и с надбавка за забава в размер на 10 пункта. Дължимата лихва за забавено плащане на вноските за главница за времето до завеждане на исковата молба / 17.04.2024 г./ е определена на 1791, 87 лв. Тук е конкретизирано, че възнгардителната лихва до този момент вече е станала 15 136, 28 лв.

Неплащането на месечните вноски за 49 поредни месеца породило според ищеца в патримониума му потестативното право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Посочено е, че същото се упражнява с ИМ и кредита следва да се счита за предсрочно изискуем от получаване на препис от същата.

На база изложеното е отправено искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца следните суми:

- 87 563, 22 лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба на 17.04.2024 г., която сума представлява главница по договора, от която 64 542, 39 лв. усвоена сума и 23 020, 83 лв. капитализирана към нея лихва,

- 15 136, 28 лв. договорна (възнаградителна) лихва начислена за периода от 28.11. 2021 г. до 16.04. 2024 г. вкл.,

- 1 791, 87 лв. лв. лихва за забава за периода от 28. 11. 2021 г. до 16. 04.

2024 г. вкл.

В исковата молба са били посочени два адреса на ответника в гр. С. З., С г, бл. *, ст. ** и Л. К. № ******* както и адрес във в.. Първият от българските адреси е посочен като настоящ такъв и в договора.

Първоинстанционният съд явно с оглед разпоредбата на чл. 53 от ГПК е разпоредил съобщението за връчване на препис от ИМ и приложенията към нея за отговор да се изпрати на посочения в договора настоящ адрес в 3

България. От същия то се е върнало цяло с отметка, че лицето го е напуснало.

По тази причина такова е било изпратено и на втория адрес в България.

Първоначално то се е върнало цяло с отметка, че улица „Л. К.“ няма № 107.

Съдът е разпоредил да се иска справка от МВР, сектор „Миграция. Тя е постъпила в съда на 17.06.2024 г. В нея като настоящ адрес е посочен вторият български такъв според ИМ - гр. Стара Загора, ул.Л. К.“ № ********. След получаване на тази справка ново съобщение пак е изпратено на втория български адрес. Този път то е върнато цяло, но не поради липса на такъв номер на улицата, а с отметка, че адресът е посетен на три изброени дати, на които адресатът не е намерен, нито пък е открито лице от домашните му, което да се съгласи да го получи и предаде. По тази причина е било разпоредено залепване на уведомление по чл. 47 от ГПК, което е било сторено на 14.08.2024 г. В дадения в същото срок ответникът не се явил да получи съобщението с ИМ и приложенията към нея, поради което на основание чл.

47, ал. 6 от ГПК са били предприети действия по назначаване на особен представител. Такъв е бил поименно определен с определение № 1034 от 04.12.2024 г., с което е било разпоредено да му се изпрати препис от ИМ и доказателствата за отговор.

Такъв е подаден като в него се твърди, че с оглед липсата на данни за индивидуална договореност на клаузите от договора следва да се извърши преценка за тяхната неравноправност.

В тази връзка сочи, че клаузи от процесния договор и общите условия противоречат на императивни разпоредби от ЗПК и ЗЗП, което било основание да се приеме, че същият е нищожен. По този повод е конкретизирано, че размерът на договорната лихва и процента на ГПР са прекомерни.

Изразено е и становище, че не може да се говори за предсрочна изискуемост на кредита по причина, че уведомяването за същата не може да стане чрез особен представител.

Направено е общо възражение за изтекла погасителна давност.

В ДИМ банката е изразила становище за неоснователност на направените защитни възражения като на първо место е заявено, че тези за нищожност и изтекла давност не са конкретизирани и е поискано съдът да задължи особения представител да направи нужните уточнения досежно 4 същите.

Независимо от това са изложени доводи, че договорът е съставен в съответствие на изискванията на ЗКСД, което изключва той да има неравноправни клаузи водещи до цялостната му нищожност. По подробно отношение е взето по клаузата касаеща капитализиране на възнаградителната лихва начислявана през гратисния период. В тази връзка е твърди, че понятията „капитализация“ и „анатоцизъм“, не са тъждествени. Заявява, че възможност за капитализация е предвидена в отменената Наредба № 9 на БНБ за класифициране на кредитите, където тя е определена като споразумение между кредитора и кредитополучателя, по силата на което дължимите несъбрани лихви по кредит и или друго вземане се добавят към неплатената и дължима главница по вземането към датата на падежа. Възможност за извършване на такава според банката е предвидена и с разпоредбите на чл. 23, ал.3, чл. 24, ал.1 ЗКСД и чл. 10, ал.2 от типовия договор и общите условия към настоящия.

Изложени са и доводи за налче на предпоставките за нестъпване на предсрочната изискуемост на кредита.

В отговора на ДИМ единствено е споменато, че изложеното в ДИМ е неоснователно.

Така съдът след събиране на поисканите от страните и относими към спора доказателства е постановил решението предмет на обжалване.

В него след анализ на договора е достигнато до извод, че той е сключен в съответствие с предвидените в ЗКСД изисквания за форма и реквизити, а клаузите му са съобразени с чл. 7, чл. 17, чл. 18, ал. 3, чл. 19, чл. 24 и чл. 20 от ЗКСД. По тази причина е прието, че не може да се говори за пълната му недействителност.

Посочено е, че в него страните са се уговорили времето от сключването му до изтичане на една година от първата датата за провеждане на последния държавен изпит да бъзе гратисен период, през който не се дължи плащане на главницата и възнаградителна лихва, но такава се начислявала. Споменава се и за уговорка за капитализирането й през това време към главницата и олихвяване на същата. По отношение на нея е прието, че с оглед създаването на условия за начисляване на лихва върху лихва се явява неравноправна, което е правело недействителна.

5

По същество на спора на база представените доказателства е посочено, че гратисният период е изтекъл на 31.10.2021 г. и след тази дата, на 28 - мо число според уговорките, се породило задължение в патримониума на ответника да погасява получения кредит и лихвите по него. Плащане на същите не било правено, което според съда породило у банката правото да направи кредита предсрочно изискуем. Посочено е, че изявление в тази насока се съдържало в ИМ и връчването на същата на особения представител на ответника водело до извод, че същата е настъпила.

С оглед така настъпилата предсрочна изискуемост и липсата на всякакви плащания е прието, че ответника дължи на ищеца главница равняваща се на изплатените от банката учебни такси в размер на 64 542,39 лв. и тя е присъдена ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от 17.04.2024 г. до окончателното й изплащане.

За сумата от 23 020, 83 лв. равняваща се на разликата между претендираната с ИМ главница от 87 563, 22 лв. и дължимата според Сз ОС такава е казано, че включва размера на капитализираната възнаградителна лихва увеличен с извършеното след годишната капитализация начисляване на лихва върху нея през гратисния период. Последното било незаконосъобразно и сумата равняваща се на начислената лихва върху лихва не се дължала. За чистата сума на възнаградителната лихва е посочено, че по принцип е дължима тъй като в случая се търсела не като лихва, а като главница също не следвало да се присъжда. Така искът за главница до пълния му предявен размер е бил отхвърлен.

Претенцията за заплащане на възнаградителна лихва за времето от 28.11.2024 г. до 16.04.2024 г. е била уважена за сумата от 10 171, 88 лв. и отхвърлена за разликата до пълният предявен размер от 15 136, 28 лв., а тази за лихва за забава е била уважена изцяло.