Определение № 215 от 23.01.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 215 гр. Пловдив, 23.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анна И.

Членове:

И. Анастасов

Емилия Лалева като разгледа докладваното от Анна И. Въззивно частно гражданско дело № 20255300503163 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл.248, ал.3 ГПК.

Производството по делото е образувано по частна жалба от Д. В. Т., ЕГН:********** от ***, подадена чрез „Еднолично адв.дружество Д.“, представлявано от управителя адв.Н.

Д. против определение №13263/15.10.2025г. по гр.дело №22371/24г на ПРС, 11 гр.с., с което е оставена без уважение молбата му вх.№95195/12.9.2025г за изменение на посТ.веното Решение №3938/12.08.2025 г. по гр.дело №22371/24г на ПРС, 11 гр.с. в частта за разноските, с която се иска да се редуцират присъдените разноски за адвокатско възнаграждение в полза на ищците, както следва: на И. А. П. от 2000лв. на 400 лв.; на М. А. П. от 1000 лв. на 400 лв., на адв.С. А. Г. по чл.38 ЗАдв. като пълномощник на ответника Т. И. К. – от 1000 лв.- на 400 лв. Иска се неговата отмяна и посТ.вяване на друго, с което да се редуцират присъдените адвокатски възнаграждения в минималния размер по 400 лв. Претендира за присъждане на разноски по ЧЖ.

Оплакванията в ЧЖ са, че РС не е съобразил, че ищецът е направил възражение за прекомерност на АВ; че ответникът Т. К. , респ.неговия пълномощник не е направил искане за присъждане на разноски; размерът на присъдените АВ не е съобразен с чл.7,ал.1,т.1 от Наредба №1/9.7.2004 г. и цената на иска, която съобразно квотите на ответниците е 40 лв. за всеки един от тях, че делото е приключило в 2 съд.заседание, че не се отличава с фактическа и правна сложност; не е ясно какви са противоречивите интереси на ответниците И. П., М.

П. и Т. К.; че неправилно е приел, че платеният/присъденият в полза на тримата ответници адв.хонорар е съответен на платения от ищеца /1800 лв./.

От ответниците по жалбата: от М. А. П. чрез адв.С. И., от И. А. П. чрез адв.Д. К. от АК-Русе , от адв.С. Г. като пълн. на Т. И. К. са постъпили отговори, с които оспорват жалбата. Събраженията им са, че платеният/присъденият в полза на тримата ответници 1 адв.хонорар е съответен на платения от ищеца /1800 лв./; че е налице фактическа сложност на делото,т.к. са разпитвани свидетели, от пълн.са депозирани писмени отговори и писмена защита.

ПОС, ХІV гр.с., като прецени доводите на страните по делото, намира, че ЧЖ е подадена на 28.10.2025г, а съобщението за обжалваното определение на РС е получено на 20.10.2025 г., поради което ЧЖ е подадена в указания 2-седмичен срок и е допустима, а разгледана по същество е основателна, поради следното:

Пред РС от Д. В. Т. е предявен иск обявяване на предварителен договор за ПП на нива от 2,5 дка в землището на *** за окончателен – чл.19,ал.3 ЗЗД с продажна цена – 400 лв. РС е отхвърлил иска поради изтекла погасителна давност. В полза на М. А. П. е присъдено платеното АВ от 1000 лв.; в полза на И. А. П. е присъдено платеното АВ от 2000 лв., в полза на адв.С. Г. като пълн. на Т. И. К. по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА е присъдил АВ в размер на 1000 лв.

По направените доводи ПОС намира следното:

Цената на предявените искове е 400лв. Производството е приключило в 2 съдебни заседания, съдът не се е произнесъл по същество на спора, тъй като е уважил възражението за тримата ответници за погасителна давност. Ищецът е направил възражение за прекомерност на платеното от ответниците АВ.

Настоящият състав намира за справедливо с оглед цената на иска, приключване на делото в 2 заседания, ниската правна и фактическа сложност на делото и положения труд от защитниците, че следва да бъде присъдено в полза ответниците и на адв.Г. АВ в размер на по 400 лв. съгласно чл.7,ал.2,т.1 от Наредба №1/2004 г. за минимилните размери на АВ, до която сума ще следва да се редуцира присъденото от ПРС адв.възнаграждение.

По отношение на искането за присъждане на разноски на ищеца по ЧЖ:

Тъй като производството по чл.248 ГПК не е самостоятелно, разноски не се дължат – ВКС приема, че не следва да се допуска комулиране на нови задължения за разноски на страните за адвокатско възнаграждение; че нормата на чл.81 ГПК не се отнася за „процеса относно разноските“. В тази насока е и съд.практика – О.№114/20.5.2016г на ВКС по ч.гр.д.

№1847/2016г., о.№627/18.8.2014г на ВКС,3 ГО по ч.гр.д.№696/2014 г. и др. ВКС приема също, че по чл.248 ГПК спорът не е предизвикан от ответната по молбата страна, поради което същата не дължи разноските на молителя.

Предвид гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение №13263/15.10.2025г. по гр.дело №22371/24г на ПРС, 11 гр.с., с което е оставена без уважение молбата вх.№95195/12.9.2025г на Д. В. Т., ЕГН:********** за изменение на посТ.веното Решение №3938/12.08.2025 г. по гр.дело №22371/24г на ПРС, 2

11 гр.с. в частта за разноските и вместо него в тази част ПОСТ.ВЯВА:

ИЗМЕНЯ Решение №3938/12.08.2025 г. по гр.дело №22371/24г на ПРС, 11 гр.с. в частта за разноските като РЕДУЦИРА присъдените разноски за адвокатско възнаграждение в полза на ищците, както следва: на И. А. П. от 2000лв. на 400 лв.; на М. А. П. от 1000 лв. на 400 лв., на адв.С. А. Г. по чл.38 ЗАдв. като пълномощник на ответника Т. И. К. – от 1000 лв.на 400 лв.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3