Определение № 817 от 11.10.2026, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 817 гр. П., 11.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – П. в закрито заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Димитър П. Бозаджиев

Цветелина Н. Т. като разгледа докладваното от Цветелина Н. Т. Въззивно частно гражданско дело № 20265200500741 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 274 от Граждански процесуален кодекс.

Образувано е въз основа на постъпила частна жалба от адв. К. Ш. против определение № 1878 от 16.07.2026 г., постановено по гр.д.№ 2026522010175 по описа на PC – П., с което е оставена без уважение молба с вх. № 19788/02.07.2026 г. от адвокат К. Ш., пълномощник на ищцата Г. К. Ш., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. П., ул. „Ц. С." №**, с която на основание чл. 248 от ГПК се иска допълване и изменение в частта за разноските на Решение № 817/24.06.2026 г., постановено по гр.д. № 20265220100175 по описа за 2026 г. на Районен съд – П..

Жалбоподателката, счита за неправилни мотивите на съда, че непосочването на основанието по чл.38, ал.1 от ЗАдв в представения по делото договор за правна защита, както и липсата на изявление в тази насока, са основание да не бъде присъдено адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв.

Твърди, че е достатъчно за уважаване на искането по чл.38, ал.2 ЗАдв правната помощ по делото да е осъществена без данни за договорен в тежест на доверителя размер на възнаграждението по чл.36, ал.2 ЗАдв, заявление, че предоставянето на правната помощ е безвъзмездно и липса на данни, които да го опровергават и отговорност на насрещната страна за разноски, съобразно правилата на чл.78 ГПК. Отсъствието на материализиран в писмен вид договор с уговорено в него безплатно предоставяне на правна помощ не препятствало упражняването на правото по чл.38, ал.2 ЗАдв, тъй като принципът на чл.36, ал.1 ЗАдв е, че адвокатът има право на възнаграждение за своя труд, а размерът му, за разлика от хипотезата на чл.36, ал.2 ЗАдв, се определя от съда по императивната разпоредба на чл.38, ал.2 ЗАдв в рамките на предвидения в Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.

Сочи практика на ВКС в насока на наведените твърдения, а именно:

Определение № 60488/22.12.2021г. по ч.т.д. № 2391/2021г. по описа на ВКС II 1

Т.О, Определение № 515 от 02.10.2015г. по ч.т.д. № 2340/2015г. на ВКС, I т.о.;

Определение № 60338 от 07.10.2021г. но ч.т.д. №1226/2021 г. на ВКС, I т.о;

Определение № 163 от 13.06.2016г. по ч. гр. д. №2266/2016г. на ВКС, I г.о., Определение № 291 от 22.07.2020 г. но ч. гр. д. № 1459/2020 г. на ВКС, четвърто г.о., Определение № 201 от 30.05.2022 г. по ч. гр. д. №532/2022г. на ВКС, III г. о. и др./.

Твърди, че по делото е изготвила искова молба, запознала се с писмени доказателства, извършила е съответни изчисления, явила се в съдебно заседание, запознала се с изготвената експертиза, представила е писмени бележки по делото. В представения по делото договор за правна защита и съдействие било посочено, че правната помощ е безплатна. В с.з. на 02.06.2026г. е направила искане за определяне на адвокатски хонорар по реда на чл.38, ал.2 ЗАдв, като това е посочено и в представения списък на разноските.

Счита, че са налице предпоставките да й бъде определено адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗА, което ответникът да бъде осъден да й заплати.

Иска да бъде отменено обжалваното определение и да бъде определено и присъдено възнаграждение за осъществената безплатна правна помощ в първоинстанционното производство по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв.

В срок е постъпил отговор на частната жалба от „Изи асет мениджмънт“ АД, в който се твърди неоснователност на подадената частна жалба. Излага се, че напълно се споделят мотивите на първоинстанционният съд изложени в постановеното по делото решение. Иска се жалбата да бъде оставена без уважение.

Съдът намира частната жалба за допустима, като подадена срещу подлежащ на контрол по този ред акт, от легитимирано лице, в установения в закона срок.

Разгледана по същество частната жалба е основателна по следните съображения:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск предявен от Г. К. Ш. против „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК 131576434, с който е отправено искане до съда за осъждане на ответното дружество да заплати на ищцата на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД сумата от 1 173,36 лева (599,93 евро), представляваща недължимо платена сума по недействителните Договор за паричен заем № 4562425/11.08.2022 г. и Договор за предоставяне на гаранция № 4562425/11.08.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, ведно с присъждане на сторените по делото разноски.

Ищцата по делото е представлявана от адв. К. Ш., която съгласно договор за правна защита и съдействие № 001534/22.05.2026 г. (лист 68 от делото) е осъществявала процесуално представителство безплатно. Видно от протокол № 1100/04.06.2026 г. от проведеното открито съдебно заседание на 02.06.2026 г. от страна на адв. К. Ш. е направено изрично искане за присъждане сторените в производството разноски вкл. и на адвокатско 2 възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, за което е представен списък по чл. 80 ГПК (лист 67 от делото).

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът „Изи Асет Мениджмънт“ АД, представлявано от юрисконсулт е оспорило исковата претенция като неоснователна. Оспорило е твърденията на ищцата за нищожност на процесния договор, като е изложено, че го намира за валиден и сключен при спазване на всички изисквания на ЗПК. Поискано е отхвърляне на предявения от ищцата иск като неоснователен и недоказан, претендирано е присъждане на разноски по делото, включително и на юрисконсултско възнаграждение.

Направено е и възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, предвид липсата на фактическа и правна сложност на спора.

С постановеното по делото решение съдът е уважил изцяло предявения иск, но е приел, че на процесуалния й представител не следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. Ищцата била представлявана безплатно по делото от адв. К. Ш., но в представения договор за правна защита и съдействие, не е било посочено в коя от хипотезите визирани в нормата на чл. 38, ал.1, т.1-3 от ЗАдв е предоставено безплатно процесуално представителство, поради което счел искането за неоснователно и не е присъдил в полза на адв. К. Ш. адвокатско възнаграждение.

Настоящият състав на въззивния съд не споделя доводите на първоинстанционния съд.

Съгласно разпоредбата на чл.38, ал.2 от ЗА в случаите, когато адвокат е оказал безплатна правна помощ съгласно ал.1 на същата разпоредба, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. Съдът следва да определи възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗА и осъжда другата страна да го заплати. Разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от Наредба №1 на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения предвижда, че по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно.

Съобразно формираната съдебна практика /Определение № 515 от 02.10.2015 г. по ч. т. д. № 2340/2015 г. на ВКС, I т. о.; Определение № 60338 от 07.10.2021 г. по ч. т. д. № 1226/2021 г. на ВКС, I т. о; Определение № 163 от 13.06.2016 г. по ч. гр. д. № 2266/2016 г. на ВКС, I г. о., Определение № 291 от 22.07.2020 г. ВКС, четвърто г. о., Определение № 201 от 30.05.2022 г. по ч. гр. д. № 1459/2020 г. на по ч. гр. д. № 532/2022 г. на ВКС, III г. о. и др./ за уважаване на искане по чл. 38, ал. 2 от ЗА е достатъчно по делото да е осъществена правна помощ без данни за договорен в тежест на доверителя размер на възнаграждението по чл. 36, ал. 2 от ЗА; заявление, че предоставената помощ е договорена като безвъзмездна и отсъствие на данни, които да опровергават това заявление; както и отговорност на насрещната страна за разноски съобразно правилата на чл. 78 от ГПК.

Непредставянето на писмен договор за безплатна правна помощ не препятства упражняването на правото по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, тъй като 3 принципът на чл. 36, ал. 1 от ЗАдв е, че адвокатът има право на възнаграждение за своя труд. От така формираната практика, съгласно която за присъждане на адвокатско възнаграждение не е задължително дори представяне на писмен договор за правна защита, следва да се приеме по аргумент от по-силното основание, че такова възнаграждение следва да се присъди и в случаите, когато по делото е бил представен такъв договор, но в него не е посочена конкретната хипотеза на чл. 38, ал. 1, т. 1-3 от ЗАдв за оказване на безплатна правна помощ /в този смисъл Определение № 644 / 11.02.2026 г. на ВКС по гр.д. № 4142/2025 г. ІV г.о. ГПК на ВКС/.

Предвид горното изложените от районния съд съображения, с които е отказал присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38,а л. 2 от ЗАдв са неправилни.

В конкретния случай, в представения договор за правна защита и съдействие е посочено, че правната помощ осъществена от адв. К. Ш. е безплатна. В о.с.з., адвокатът е направил искане за определяне на адвокатски хонорар по реда на чл. 38 ал. 2 ЗАдв, като това е посочено и в представения в последното по делото заседание списък на разноските по чл. 80 ГПК.

Правото на адвоката да получи възнаграждение за своя труд е изрично прогласено в нормата на чл. 36 ал.1 ЗАдв и това възнаграждение следва да е справедливо и обосновано.

Съгласно решението на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024 г. по дело С 438/22 и формираната след постановяването му трайна и непротиворечива практика на ВКС нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА , препращаща към Наредба № 1 на Висшия адвокатски съвет за възнагражденията за адвокатска работа , която задължава съда да определи адвокатско възнаграждение в размер не по-нисък от предвидения в нея, в случаите, когато адвокатът е осъществил безплатно адвокатска помощ, не съответства на правото на ЕС, поради което не следва да се прилага. Посочените в наредбата минимални размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определянето на такива в хипотезата на чл. 38, ал. 2 от ЗА , но не са обвързващи за съда.

При определяне на конкретния размер на адвокатското възнаграждение за оказаната от адвоката безплатна правна помощ от значение са видът на спора, материалният интерес, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото (в този смисъл определение № 50015 от 16.02.2024 г. по т. д. № 1908/2022 г. на ВКС, ТК, І т. о., определение № 1183 от 14.03.2024 г. определение № 712 от 21.03.2024 г. по гр. д. № 2605/2023 г. на ВКС, ГК, III г. о., по т. д. № 175/2023 г. на ВКС, ТК, I т. о., определение № 2198 от 08.08.2024 г. по т. д. № 1916/2023 г. на ВКС, ТК, І т. о. и др.).

За да извърши преценка в конкретния случай съдът съобрази съдебната практика обективирана в редица определения на ВКС, която изцяло възприема, като не се съобразява с Наредба №1 за възнагражденията за адвокатска работа, а се ръководи от обективни критерии при определяне на дължимото възнаграждение, каквито са правната сложност на спора, 4 необходимата професионална квалификация за защита по предявения иск и инвестираните време и труд за осъществяването, при съобразяване с обстоятелството, че адвокатският труд е висококвалифициран и следва да бъде справедливо овъзмезден.

Процесуалният представител на ищцата в производството е изложил доводите си по отношение на предявеният иск като е формулирал съответстващ петитум. Не е налице признание на предявените искове от страна на ответниците по делото. Делото е протекло в едно съдебно заседание, в което процесуалният представител на ищцата е взел участие, назначена, изслушана и е приета по делото съдебно-икономическа експертиза, проведена е и информационна среща за процедура по медиация, на която ответника не се е явил.

При съобразяване с фактическата и правна сложност на конкретния спор, очертан от предмета на предявеня иск спорните факти и обстоятелства, дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, фактическите действия по осъществяване на възложената защита, изразяващи се в изготвяне на исковата молба, участие в съдебно заседание, изготвяне на писмени бележки по приключване на делото, участие в информационна среща за процедура по медиация настоящия състав счита, че е справедливо да бъде определено възнаграждение в размер на 200 евро на адв. К. Ш..