Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 7041 от 26.03.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно частно гражданско дело 2517/2026
Вид
Определение № 7041
Подписан
26.03.2026
В сила
26.03.2026
Състав
Василена Дранчовска, Цветомир Милчев Минчев, Катя Николова Велисеева

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 7041 гр. София, 26.03.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-В, в закрито заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Василена Дранчовска

Членове:

Цветомир М. Минчев

Катя Н. Велисеева като разгледа докладваното от Цветомир М. Минчев Въззивно частно гражданско дело № 20261100502517 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 121, вр. чл. 274 – чл. 279 ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 40343/09.02.2026 г., подадена от ищеца „Вики Кар“ ЕООД, ЕИК 130830241, чрез адв. И.С., срещу определение № 2833/21.01.2026 г., постановено по гр. дело № 52617/2025 г. по описа на СРС, 171 състав, с което производството по делото е прекратено и делото е изпратено по подсъдност на Софийски градски съд.

В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение поради неприложимост на разпоредбата на чл. 104, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като предявеният установителен иск за признаване на право на собственост върху недвижим имот, придобит по давност, има за предмет установяване съществуване на право, поради което размерът на данъчната оценка на имота е ирелевантна за определяне на родовата подсъдност, а има значение единствено за определяне на дължимата държавна такса. По изложените съображения се отправя искане обжалваното определение да се отмени, а делото да се върне на Софийски районен съд, който се явява родово компетентен да разгледа предявения иск.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и данните по делото, намира следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок за обжалване (чл. 275, ал. 1 ГПК), изхожда от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Производството пред Софийски районен съд е образувано по подадена от „Вики Кар“ ЕООД, ЕИК 130830241 срещу Столична община, БУЛСТАТ 000696327 искова молба, с която е предявен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗС за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на поземлен 1 имот с идентификатор ***, находящ се в гр. София, ж. к. ****, с площ от 2 438 кв. м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 68, при съседи: ***, ***, съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-14/06.03.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, на основание изтекла в полза на ищеца придобивна давност.

С оглед постъпило по делото писмо от Столична община, дирекция „Общински приходи“, съдържащо информация относно размера на данъчната оценка на процесния имот към 12.01.2026 г., а именно: 52 602,90 евро (102 882,33 лева), първоинстанционният съд е приел, че цената на иска, определена по реда на чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК, надхвърля сумата от 50 000 лв., поради което на основание чл. 104, ал. 1, т. 3 ГПК делото е родово подсъдно на Софийски градски съд.

Настоящият въззивен състав намира, че обжалваното определение е правилно, като съображенията за това са следните:

В случая, предмет на делото е предявен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗС за признаване право на собственост по отношение на описания в исковата молба недвижим имот, индивидуализиран съгласно представената скица № 1510340/07.01.2026 г. на АГКК, като видно е, че ищецът „Вики кар“ ЕООД се позовава на изтекла в негова полза придобивна давност за периода от 06.02.2002 г. до 20.11.2025 г., т. е. касае се за вещен иск, имащ за предмет целия процесен имот, а не съответна идеална част от него. Съгласно чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК цената на всеки един вещен иск се определя по данъчната оценка на недвижимия имот, а ако няма такава, цена на вещния иск е пазарната цена на вещното право. Съгласно чл. 104, ал. 1, т. 3 ГПК на окръжния съд като първа инстанция са подсъдни исковете за собственост и други вещни права върху имот с цена на иска над 50 000 лева. От постъпилото по делото писмо на Столична община, дирекция „Общински приходи“ се установява, че актуалната данъчна оценка на целия процесен имот е в размер на 52 602,90 евро (102 882,33 лева), т. е. цената на настоящия вещен иск надхвърля сумата от 50 000 лв., а това означава, че по арг. от чл. 104, ал. 1, т. 3, вр. чл. 109 ГПК същият е подсъден на съответния окръжен съд като първа инстанция по местонахождение на имота, а именно: Софийски градски съд.

Ето защо, обжалваният съдебен акт е правилен, а подадената срещу него частна жалба следва да се остави без уважение.

Настоящото определение не подлежи на касационно обжалване, тъй като не е от категорията актове, предвидени в чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 и чл. 274, ал. 3, т. 1 и т. 1 ГПК – така Определение № 570/16.07.2014 г. по ч. гр. д. № 3724/2014 г., III г. о. на ВКС.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

2

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх. № 40343/09.02.2026 г., подадена от ищеца „Вики Кар“ ЕООД, ЕИК 130830241, чрез адв. И.С., срещу определение № 2833/21.01.2026 г., постановено по гр. дело № 52617/2025 г. по описа на СРС, 171 състав, с което производството по делото е прекратено и делото е изпратено по подсъдност на Софийски градски съд.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3