Решение № 20858 от 17.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20858 гр. София, 17.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело № 20251110119562 по описа за 2025 година

Предявен е от ищеца Е. И. А. срещу ответника ЗД „Бул Инс“ АД осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за сумата от 378,40 лева, като част от вземане в общ размер 637,01 лева (след допуснато увеличение размер на исковата претенция по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК в осз от 04.11.2025г., представляващо остатък от застрахователно обезщетение за вреди по л.а. марка „Шевролет“, модел „Авео“, с рег.

№ СА 5... вследствие на ПТП, настъпило на 13.03.2024 г. в гр. София, по вина на застрахования при ответника водач на лек автомобил марка „Опел“, модел „Вектра, с peг. № СА 1..., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 03.04.2025 г. до окончателното плащане.

Ищцата Е. И. А. твърди, че на 13.04.2024г. предоставила автомобила си на Вероника Юлиянова Накова, а именно л.а. марка „Шевролет“, модел „Авео“, с рег. № СА 5.... Същата около 17:30 часа в гр. София се движела по ул. „Константин Стоилов“ към площад „Сточна гара“, като след навлизане в кръговото кръстовище била застигната и блъсната от л.а. марка „Опел“, модел „Вектра“, с per. № СА 1.... За настъпилото ПТП двамата водачи попълнили Двустранен констативен протокол за ПТП, в който водачът на л. а. марка „Опел“, модел „Вектра“, с рег. № СА 1... признал, че е виновен за ПТП. Ищцата поддържа, че уведомила застрахователя на виновния водач за настъпилото ПТП, същият, извършил оглед на автомобила, съставил Опис заключение по щета № 2410011313/15.04.2024г., в който като увредени детайли на автомобили били посочени облицовката на задната броня и решетката в броня задна.

Ответникът изплатил на ищцата обезщетение в размер на 162,99 лева. От направеното проучване в автомобилни сервизи ищцата установила, че сумата, необходима за възстановяване на щетите по автомобила възлиза на 800,00 лева. Предвид изложеното, моли за уважаване на предявения иск. Претендира разноски.

Ответникът ЗД „Бул Инс“ АД в срока по чл.131 ГПК е депозирал отговор, в който оспорва иска по размер. Не оспорва, че е заплатил на ищцата застрахователно обезщетение в размер на 162,99 лева. Поддържа, че претендираната сума не отговаря на действителната стойност на причинените щети, че цените са прекомерно завишени, че се претендират ремонтно-възстановителни дейности, които не са необходими и подмяна на части, които не са били увредени от ПТП. Претендира разноски.

1

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на доказателствата по делото намира от фактическа и правна страна следното: За основателност на иска с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ в тежест на ищеца е да установи наличието на следните правопораждащи факти: 1. предпоставките по чл. 45, ал. 1 ЗЗД – че има вземане за непозволено увреждане срещу водач на МПС, фактическия състав на който е виновно и противоправно поведение на водача, в причинна връзка от което са произлезли вреди , както и размера на имуществените вреди; 2. наличието на валидно застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „гражданска отговорност” между този водач и ответника.

Вината се предполага – чл. 45, ал. 2 ЗЗД, като опровергаването на тази презумпция е в тежест на ответника при условията на обратно пълно доказване.

В тежест на ответника и при установяване на горните обстоятелства, е да докаже погасяването на дълга.

С доклада по делото, неоспорен от страните, са приети за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че на 13.03.2024г. в гр. София е настъпило ПТП между л.а. марка „Шевролет“, модел „Авео“, с рег. № СА 5... и л.а. марка „Опел“, модел „Вектра“, с рег. № СА 1..., наличието на валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за водача на л.а. марка „Опел“, модел „Вектра“, с рег. № СА 1... към датата на ПТП и че за отстраняване на щетите по л.а. „Шевролет“, модел „Авео“, с рег.

№ СА 5... ответникът е заплатил на ищцата сумата от 162,99 лева.

За установява на причинно-следствената връзка между така описаните в протокола за ПТП щети, както и тяхната стойност, по делото е изслушано заключение по съдебно-автотехническа експертиза. От същата се установява, че всички увреждания по лек автомобил марка „Шевролет“, модел „Авео“, с рег. № СА 5... са в пряка причинно-следствена връзка с процесното събитие, а именно – задна броня и подкалник Съдът възприема изцяло направените от вещото лице доказателствени (фактически) изводи, тъй като експертизата е изготвена компетентно и добросъвестно, като вещото лице е изследвало пълно и задълбочено представените по делото доказателства и е отговорило в пълнота на поставените задачи.

Размерът на дължимото се от застрахователя по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, което се определя от реално причинените от делинквента вреди, но не повече от договорената застрахователна сума.

Принципът на пълната обезвреда, залегнал в чл. 499 КЗ, предполага обезщетението да поставя увредения в имущественото състояние, в което той е се е намирал преди увреждането. Затова критерий за остойностяване на вредите е действителната стойност на претърпените вреди към деня на настъпване на застрахователното събитие, доколкото в договора не е предвидено друго – чл. 386, ал.

2 КЗ. Обезщетението не може да надхвърля максимално уговорената застрахователна сума, а претърпяната вреда е не по-голяма от действителната стойност на увреденото имущество (при пълна повреда), определена като пазарната му стойност към датата на увреждането, т.е. цената, за която може да се купи имущество от същия вид и качество като застрахованото, респ. възстановителната му стойност (при частична повреда), т.е. тази необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други чл. 400, ал. 1 и ал. 2 КЗ (в този смисъл и трайната съдебна практика постановена по аналогична нормативна уредба – например решение № 37 от 23.04.2009 г. по т. д. № 667/2008 г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 79 от 02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г. на ВКС ТК, I т. о., решение № 115 от 09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 209 от 2

30.01.2012 г. по т. д. № 1069/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 235 от 27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, ТК, II т. о, решение № 22 от 26.02.2015 г. по т. д. № 463/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 141/08.10.2015 г. по т. д. 2140/2014 г. на ВКС, ТК, І ТО, решение № 167/11.05.2016 г. по т. д. 1869/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и др.).

Във връзка с индивидуализиране размера на обезщетението по законова делегация на чл. 499, ал. 2 КЗ е предвидено създаването на Наредба, в която да се определи методика за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства (Методиката). Същата се прилага като указание за изчисляване на размера на щетата на МПС в случаите, когато обезщетението се определя от застрахователя, на когото не са представени доказателства (фактури) за извършен ремонт в сервиз и застрахователното обезщетение се определя по експертна оценка. Константна е практиката на съдилищата, в това число на касационната инстанция, че Методиката към наредбата, приета от КФН, не дерогира приложението на разпоредбите на КЗ и не ограничава отговорността на застрахователя да плати обезщетение обхващащо действителната стойност на причинената вреда (в този смисъл са решение № 52 от 8.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 652/2009 г., I т. о., решение № 109 от 14.11.2011 г. на ВКС по т. д. № 870/2010 г., I т. о., решение № 153/22.12.2011 г. по т. д. № 896/2010 г.; решение № 209 от 30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т. о., решение № 165 от 24.09.2013 г. на ВКС по т. д. № 469/2012 г., II т. о. и др. постановени при действие на Наредба № 24 от 8.03.2006 г. на КФН и актуални и понастоящем). Поради това за съда не съществува задължение да проверява дали определеното от вещо лице обезщетение не надхвърля тези вреди.

Следователно при определяне на дължимото обезщетение съдът следва да съобрази заключението на вещото лице в частта, в която е определена стойността на действителните вреди, изчислени на база средни пазарни цени, които възлизат на сумата 541,39 лева.

Не се спори по делото, че ответникът е заплатил на ищеца сумата в размер на 162,99 лева, представляваща обезщетение по заведена в ответника щета № 2410011313.

Ето защо дължима на ищеца се явява разликата между определената от вещото лице стойност за възстановяване в размер на 541,39 лв. и изплатеното на ищеца застрахователно обезщетение в размер на 162,99 или сумата в размер на 378,40 лева.

Следователно предявеният от ищеца иск за същата сума се явява основателен в своята цялост и следва да бъде уважен, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 03.04.2025г. до окончателното плащане.

По разноските:

Право на разноски при този изход на спора има ищецът.

Ищецът претендира и доказва сторени разноски в общ размер 980 лева, от които сумата 50,00 лв. - държавна такса, сумата 450 лв. - депозит за САТЕ, както и сумата 480 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение, видно от Договор за правна защита и съдействие от 20.10.2025г (л. 66). Следователно на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 980 лева.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК 831830482 ДА ЗАПЛАТИ на Е. И. А., ЕГН **********, на основание чл. 432 КЗ сумата 378,40 лева, като част от вземане в общ размер 637,01 лева, представляваща остатък от застрахователно обезщетение за вреди 3 по л.а. марка „Шевролет“, модел „Авео“, с рег. № СА 5... вследствие на ПТП, настъпило на 13.03.2024г. в гр. София, по вина на застрахования при ответника водач на лек автомобил марка „Опел“, модел „Вектра, с peг. № СА 1..., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 03.04.2025г. до окончателното плащане.

ОСЪЖДА чл. 78, ал. 1 ГПК, ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК 831830482 ДА ЗАПЛАТИ н а Е. И. А., ЕГН **********, сумата 980,00 лева, представляваща сторени разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4