Решение № 138 от 11.03.2021, Административен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

№ 138 гр.Плевен, 11.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд-Плевен, ІV-ти състав, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Цветелина Кънева

При секретаря Венера Мушакова и с участието на прокурора И. Шарков, като разгледа докладваното от съдия Кънева адм.дело №742 по описа за 2020 г. на Административен съд-Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с вр. чл. 284, ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

От Районен съд Плевен е изпратена по подсъдност исковата молба на л.св.И.Й.Г., изтърпяващ наказание в затвора Плевен, против ГДИН, с посочено правно основание чл.45 от ЗЗД и с цена на иска в размер на 1800лева, като е прието, че се претендират неимуществени вреди от бездействия/действия на надзорно-охранителния състав на затвора Плевен.

В Административен съд Плевен е образува адм.дело №742 по описа на съда за 2020г.

С уточнение вх.№4519/08.09.2020г. л.св.Г. е посочил, че от л.св.К. се е разбрало по образуваното срещу него НЧХД пред РС-Плевен, че надзирателите на затвора Плевен са го заставили да псува и обижда Г.. Счита, че това са действия в нарушение на ЗИНЗС и Правилника за прилагането му, а ГДИН като юридическо лице следва да отговаря за действията на своите служители.

Съдът е приел, че е сезиран с искова молба по чл.284 и сл. от ЗИНЗС на И.Й.Г., вече освободен от затвора Плевен, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“-София, с която се иска присъждане на обезщетение за периода от м.11.2018г. до м.07.2020г. в размер на 1800лева за причинени неимуществени вреди от незаконосъобразни действия и бездействия на затворническата администрация –надзиратели при затвора, изразяващи се в целенасочено подбуждане и подстрекаване на л.св.К.Б.К. да обижда и псува ищеца с цел провокиране последния да извърши действия, които да попречат на предсрочното му освобождаване, вследствие на което обидите са довели до трайно увреждане на здравето – влошен диабет в резултат на стреса, на който е бил подложен, унижение пред другите хора, нервни кризи.

В исковата молба и допълнението към нея се твърди, че за противоправно поведение на л.св.К.К. е заведено НЧХД №2166/19г. по описа на РС-Плевен, в което е разбрал, че обидите на К. са продиктувани от надзирателите на затвора Плевен. Твърди се, че НЧХД е завършило със споразумение л.св. да му се извини.

Сочи се, че обидите, злепоставянето и влошаване на здравето са причинени от действия и бездействия на надзорно-охранителния състав на затвора Плевен, които са служители на ГДИН. Сочи се още, че тези действия и бездействия са в нарушение на ЗИНЗС и ППЗИНЗС. В уточнението, направено от адв.А.Д.-служебен защитник, се твърди, че л.св.К. бил заставен от надзиратели на затвора Плевен да отправя псувни срещу И.Й.Г. с цел да го провокира да извърши неправомерни действия. Счита се, че това са неправомерни действия, които са довели до трайно увреждане здравето на ищеца. В заключение се иска присъждане на обезщетение в претендирания размер.

От процесуален представител на ответника е представен писмен отговор, в който е изразено становище за недопустимост, алтернативно неоснователност на исковата претенция. Иска се присъждане на разноски в размер на 300лева.

В открито съдебно заседание ищецът се явява лично и със служебен защитник адв. А.Д., която поддържа исковата молба. Счита, че по безспорен начин по делото е доказано, че между л.св.К. и л.св.И.Й.Г. е имало конфликтни ситуации, които не са провокирани от ищеца. Моли да бъдат кредитирани свидетелските показания на К., от които се установява, че същият е бил подбуждан от надзирателите да извършва такива действия. Моли се искът да бъде уважен изцяло. Ищецът поддържа заявеното от служебния защитник, като допълва да не бъдат кредитирани показанията на другите свидетели, тъй като колеги един срещу друг няма да свидетелстват. Моли искането за обезщетение да бъде уважено и прави възражение са присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт У., който счита исковата молба за неоснователно и недоказана.

Счита, че са събрани достатъчно доказателства, от които може да се направи извод, че администрацията на затвора Плевен не е толерирала поведението на л.св.К. спрямо И.Й.Г.. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лева. Представя писмени бележки с подробни доводи за неоснователност и недоказаност на исковата претенция.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен счита исковата молба за недоказана и моли да не бъде уважена. Счита, че липсва пряка причинна връзка между твърдяните незаконосъобразни действия и вредите.

Административен съд-Плевен, четвърти състав, като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Не се спори по делото, че през процесния период ищецът

И.Й.Г. е изтърпявал наказание „лишаване от свобода“ в затвора Плевен.

От доказателствата по делото се установява, че л.св.К.Б.К.

*** от 18.11.2014г. до 20.02.2020г., когато е преведен в затвора Ловеч.

Не се спори между страните, а и се установява от НЧХД

№2166/2019г. по описа на РС-Плевен, че по тъжба на л.св.И.Й.Г. срещу л.св. К.К. е образувано дело за извършено престъпление по чл.148 ал.1 от НК. Видно от протокол от 12.07.2020г. по НЧХД е, че тъжителят е посочил, че е разбрал, че л.св.К. е бил заставен да отправя обидни думи от надзирателите на затвора, поради което е предложил делото да завърши със спогодба и л.св.К. да му се извини. Установява се, че НЧХД №2166/2019г. по описа на РС-Плевен е приключило с одобрена от съда спогодба между страните по частния характер дело.

Не се спори между страните по настоящето дело, а и се установява от събраните доказателства, че между ищеца И.Й.Г. и л.св.К.К. е имало конфликтни ситуации за процесния период. Видно от справка на л.51-52 от делото е, че при незачитане на личността му И.Й.Г. е раздразнителен и кумулира напрежение, като в конфликтни ситуации реагира спонтанно и лесно избухва.

Установява се, че л.св.К. е хиперактивен през по-голяма част от времето, като насочва цялата си енергия към замисляне и изпълнение на нарушения на вътрешния ред; използва всяка подходяща предоставена му ситуация да прави опити да манипулира хората около него, администрацията и надзорния състав; ползва се с лошо име сред затворническата общност като манипулативен, предизвикателен и конфликтен; в състояние на фрустрация бързо стига до афект и търси разрешения на проблема чрез необмислени действия, заплахи и принуда, като въпреки многократните разговори с него и задълбочен анализ на постъпките му, няма особена полза и положителен резултат. Видно е от същата справка, че при пребиваването си в затвора Плевен л.св.К. е санкциониран по дисциплинарен ред 32 пъти, като голяма част от наказанията са за упражнено физическо насилие над друго осъдено лице, отправяне на обидни и нецензурни думи спрямо друго осъдено лице, физическа саморазправа с друго осъдено лице, многократно упражнен системен тормоз над друго осъдено лице. Установява се, че между Г. и л.св.К. не е имало възможност за физически контакт, тъй като не са настанявани в едно спално помещение, поради специалния режим, на който е бил поставен ищеца.

Съществувала е възможност за вербална комуникация между двете лица.

За наличието на конфликтни ситуации между И.Й.Г. и л.св.К. са представени по делото и други доказателства, а именно: Заповед №Л-1097/31.07.2019г. на Началника на затвора Плевен, с която л.св.К. е наказан с дисциплинарно наказание „Изолиране в наказателна килия за срок от седем денонощия“, тъй като на 11.07.2019г. при излизане от разпределителна комисия е нанесъл удар в лицето на л.св.И.Й.Г., който е чакал да влезе на комисия;

Заповед №Л-1085/29.07.2019г. за налагане на дисциплинарно наказание „Писмено предупреждение“ на л.св.И.Й.Г. и Заповед №Л-1084/29.07.2019г. за налагане на дисциплинарно наказание „Писмено предупреждение“ на л.св.К., като и двете заповеди са за това, че на 28.06.2019г. по време на престой на открито на 2 етаж л.св.К. започва да вика и псува в посока малко каре, където провеждал престой на открито л.св.Г., като двете лице си разменят обиди и псувни и влизат в конфликтна ситуация.

По искане на ищеца, като свидетел е разпитан л.св.К.Б.К., който заявява, че И.Й.Г. „…постоянно ме псуваше като излизаше на каре, заканваше ми се. Аз после го хванах, ошамарих го.“. Заявява още, че той лично също го е псувал, като първоначално сочи, че не е каран от никого, а впоследствие твърди „…началството и те ме караха да се закачам с него. Имаше полицаи, които ме караха да го псувам, да се заяждам с него.“. Свидетелят твърди, че „..старшината се казва А. и началникът на затвора, но той вече не е началник в затвора г-н П..“. Твърди още, че са го карали да псува И.Г., тъй като е водил дела срещу затвора. Свидетелят твърди, че е искал разрешение от началника на затвора „Разреши да го пребия тогава“ и е получил разрешение. Свидетелят заявява също, че е изпълнявал нарежданията, защото се е страхувал да не бъде наказван, както и защото „ми пускаха аванта. В смисъл разрешаваха ми телефон.“ По искане на ответника, като свидетели са разпитани А.Х.

И., И.Х.П., П.Г.Г. и И.Ц.К.. Свидетелят А.Й. заявява, че работи като надзирател към затвора Плевен и познава ищеца Г.. Твърди, че се познават още от деца и никога не са имали пререкания и лоши отношения с него. Сочи, че познава и л.св.К., по прякор „Целувката“, който има влошени отношения почти с всички лишени от свобода в затвора Плевен. Заявява, че последният има провокативно поведение, дразнещо, обича да се дразни с всички лишени от свобода, особено с тези с по-голяма присъда. Твърди, че л.св.К. е страхлив и не налита на бой, „..просто отдалече, когато например излезе някой лишен от свобода на престой на открито и той от прозореца обича да обижда хората…“. Заявява, че никога не би си позволил да накара лишен от свобода да злослови или да псува някой друг лишен от свобода. Категорично сочи, че не е карал л.св.К. да обижда И.Й.Г., както и не му е известно някой друг негов колега да го е карал да се държи провокативно спрямо Г.. Заявява, че И.Г. му е споделил, че „Целувката“ е твърдял, че е каран от него да псува и обижда Г., на което той е отговорил, че няма такова нещо.

Свидетелят И.К. заявява, че работи като началник сектор „Социална дейност и възпитателна работа“ при затвора Плевен и познава добре И.Й.Г. и л.св.К.. Свидетелят твърди, че много пъти е чувал Г. да се оплаква писмено или устно, че К. непрекъснато го псува, заплашва като го види на каре, обижда. Твърди, че не е ставал пряк свидетел на такива обиди, но е работил по докладни записки за такива случаи. Твърди още, че е бил свидетел единствено на случая с разпоредителната комисия, когато К. е ударил в лицето Г., което последният е съобщил на началника на затвора, който е разпоредил да се предприемат действия по случая. Твърди, че в конкретния случай Г. с нищо не е провокирал К., а последният е споделил, че Г. го дразни, не го понася и е реагирал спонтанно.

Категорично заявява, че е недопустимо от морални, етични норми и служебни задължения, служителите да карат затворник да упражнява агресия срещу друг затворник, както и че не е бил свидетел на такова нещо. Твърди, че К. никога не е искал разрешение от началника на затвора да пребие И.Г.. Сочи, че К. е един системен нарушител с провокативно поведение.

Свидетелят П.Г. заявява, че работи в затвора Плевен като надзирател и познава И.Й.Г., както и К.К.. Твърди, че има написана докладна за възникнала конфликтна ситуация между К. и Г., когато на каре първият започнал да обижда втория. Заявява, че никога не е карал К. да се държи провокативно спрямо Г.. Сочи, без да може да гарантира на сто процента, че К. е започнал първи с обидите спрямо Г.. Твърди, че веднага при възникване на конфликта, са взети мерки за неговото преустановяване.