Акт от 26.05.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2467 гр. София, 26.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател:Г.К. при участието на секретаря Й.Д. като разгледа докладваното от Г.К. Административно наказателно дело № 20221110206796 по описа за 2022 година

Р Е Ш Е Н И Е гр. София, 26.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийски районен съд, Наказателно отделение, I – ви състав , в публично съдебно заседание, проведено на втори март през две хиляди двадесет и трета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Г.К. и при участието на секретаря Й.Д. като разгледа докладваното от съдията НАХД № 6796 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

1

Производството е по реда чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Обжалвано е наказателно постановление № 22-2200105 от 28.04.2022 г., издадено от директора на дирекция ДИТ - София, с което на „Авто Брокер” ЕООД, с ЕИК: ********* е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева, за нарушение на чл. 62, ал. 1 от Кодекса на труда КТ).

В жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на наказателното постановление (НП), като се иска неговата отмяна.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция, жалбоподателят, чрез своя процесуален представител поддържа жалбата със същите съображения и искания. Претендира присъждането на разноски.

Административнонаказващият орган (АНО), чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна, като моли за потвърждаване на НП. Претендира и присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като установи събраните по делото доказателства и съображенията на страните, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок от надлежна страна.

На 04.03.2022 г. на жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) за това, че при извършена проверка на 14.02.2022 г., е било констатирано, че жалбоподателят в качеството си на работодател не е сключил трудов договор в писмена форма със свой работник Г.И.К., който е полагал труд, на датата на проверката като диагностик в обект стопанисван от жалбоподателя, представляващ автосервиз „Авто Брокер“, находящ се в гр. София, ул. Обиколна № 37 – нарушение на чл. 62, ал. 1 от КТ.

Въз основа на така съставения акт е било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което при идентичност на описанието на нарушението и правната му квалификация, на основание чл. 414, ал. 3, вр. чл.

62, ал. 1 от КТ на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева.

2

Съдът намира, че приетите в АУАН, респ. НП фактически положения се установяват от наличната доказателствена съвкупност: свидетелските показания и писмените доказателства по делото. От показанията на свидетеля С. Л. - актосъставител (л. 106-107 от делото), както и от писмените доказателства по делото (например л. 10-15, л. 16, л. 39 и сл., л. 42, л. 68 от делото) се установява, че Г.К. е полагал труд при дружеството-жалбоподател, без да е имал сключен трудов договор в писмена форма, е работел по граждански договор, че е бил с предварително определено работно време.

Видно от съдържанието на декларацията, попълнена собственоръчно от Г.К., същият не е посочил, че трябва да извърши поет ангажимент, а е посочил работно време. Във възражението депозирано от жалбоподателя, сам той е посочил (л. 12 от делото), че Г.К. е бил в обекта, за да тества неговите умения, за да кандидатства за диагностик, т.е. за да полага трудов договор.

Тестването обаче отново може и следва да става чрез сключване на трудов договор със срок за изпитване, но това не може да става посредством сключването на граждански договори, когато се извършва трудова дейност и се предоставя работна сила на физическо лице. Поради това, съдът не кредитира показанията на св. Г.К., в частта им, в която заявява, че не е следвало да диагностицира няколко коли и не е полагал своя труд там. В тази им част, същите са изолирани и опровергани от цялата обсъдена доказателствена маса, включително и от възраженията на жалбоподателя, които освен средство за защита са и годен доказателствен източник.

Обсъдените доказателствени източници са еднопосочни, непротиворечиви и кореспондиращи помежду си, поради което съдът ги кредитира като достоверни.

С оглед на приетото за установено от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

При съставянето на акта за констатиране на нарушението и при издаване на наказателното постановление не са допуснати нарушения на процесуалните правила, посочени в чл. 36-46 и чл. 52-58 от ЗАНН. АУАН и НП са издадени в рамките на сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

От събраните по делото доказателства се установи по несъмнен начин, че на посочените в наказателното постановление време и място, жалбоподателят е извършил от обективна страна, нарушение на чл. 62, ал. 1, 3 вр. чл. 414, ал. 3 от КТ, като в качеството си на работодател не е сключил трудов договор в писмена форма със свой работник, въпреки че този работник е извършвал трудова дейност при жалбоподателя. Разпоредбата на чл. 62, ал.

1 от КТ е повече от категорична и изисква трудовият договор да бъде сключен в писмена форма, нещо което не е било сторено в конкретния случай.

С оглед обстоятелството, че нарушителят е юридическо лице, не се налага да се обсъжда субективната страна на нарушението, тъй като отговорността на юридическите лица е обективна и безвиновна.

Съдът намира за неоснователни оплакванията на жалбоподателя, че в случая не било налице трудово правоотношение и затова не следвало да се сключва трудов договор, а гражданският такъв бил достатъчен. На първо място, е необходимо да се отбележи, че в случая работникът е предоставил своята работна сила на своя работодателя, като този извод следва от установените по делото факти и приложените доказателства. Така например, в декларацията работникът е посочил, че е имал работно време, което е напълно достатъчно за да квалифицира правоотношението като трудово.

Всичко това категорично изключва гражданско-правния характер на правоотношението и квалифицира същото като трудово. И това е така, защото изпълнителят не е трябвало да престира определен резултат, а е следвало престира своя труд в рамките на определеното от работодателя работно време и място – това се установи по несъмнен и категоричен начин от доказателствената маса, обсъдена по-горе.

При реализацията на административно-наказателната отговорност, АНО е наложил имуществена санкция в размер на 3000 лева, в предвидения от закона размер по-близо до минималния размер. Съдът намира, че следва да бъде отчетено като отегчаващо отговорността обстоятелство, констатираните от проверяващите и други нарушения на трудовото законодателство (спр. протокола за извършена проверка), а също така са били застрашени и правата на засегнатия работник, което сочи на отрицателни характеристични данни на дружеството-нарушител. Ето защо, по преценка на настоящата инстанция, наложената санкция е съответна на степента на обществена опасност на нарушението и на нарушителя и не следва да бъде намалявана допълнително, тъй като би създало усещане за безнаказаност у нарушителя, а наред с това не 4 би могла и да постигне целите на административното санкциониране.

В случая не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН, тъй като същата е обща и приложението й е изключено от разпоредбата на чл. 415в КТ, а в същото време разпоредбата на чл. 415в, ал. 2 от КТ, изключва възможността за приложението на маловажния случай за нарушения като настоящото.

С оглед изложеното, настоящият състав прие, че наказателното постановление, като правилно – законосъобразно и обосновано, следва да бъде потвърдено.

Съдът, като взе предвид изхода на делото, намира претенцията на АНО за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за основателна.

Съобразявайки действителната фактическа и правна сложност на делото, както и разпоредбите на чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, настоящата инстанция намери, че жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на АНО юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2 от ЗАНН, Софийски районен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 22-2200105 от 28.04.2022 г., издадено от директора на дирекция ДИТ - София, с което на „Авто Брокер” ЕООД, с ЕИК: ********* е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева, за нарушение на чл. 62, ал. 1 от Кодекса на труда.

ОСЪЖДА, на основание чл. 63д от ЗАНН, „Авто Брокер” ЕООД, с ЕИК: ********* ДА ЗАПЛАТИ на Главна инспекция по труда, сума в размер на 80 лева, дължими за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-град в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

5

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6