Определение № 564 от 16.07.2025, Окръжен съд - Добрич
- Съд
- Окръжен съд - Добрич
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 417/2025
- Вид
- Определение № 564
- Подписан
- 16.07.2025
- В сила
- 16.07.2025
- Състав
- Георги Методиев Павлов, Павлина Нейчева Паскалева, Светослав Неделчев Тодоров
Цитирани разпоредби
- чл.230, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.275 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 404, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.405 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 406, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.407, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.414 · Граждански процесуален кодекс
- чл.414, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 416, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл.147, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 564 гр. гр. Добрич, 16.07.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Георги М. Павлов
Членове:
Павлина Н. Паскалева
Светослав Н. Тодоров като разгледа докладваното от Павлина Н. Паскалева Въззивно частно гражданско дело № 20253200500417 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл.407, ал.1 вр.чл.275 от ГПК.
Подадена е частна жалба вх.№260193/31.03.2025г. от К. И. К., ЕГН **********, с адрес с.П., общ.Добричка, обл.Добрич, ул.“***“ №16 срещу разпореждане без номер от 03.01.2025г., постановено по ч.гр.д. №3746/2019 г. по описа на Районен съд Добрич, с което е разпоредено издаването на изпълнителен лист в полза на „Банка ДСК“ АД,ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н“Оборище“, ул.“Московска“№19 срещу жалбоподателя за следните суми: 165 897,52 лв.- дължима главница по Договор за ипотечен кредит-№14524123, сключен между длъжника и кредитора на 05.09.2007г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда /датата на пощенското клеймо-15.10.2019г./ до окончателното плащане.; 36 281,78 лв.договорна възнаградителна лихва, начислена за периода от 15.10.2016г. до 26.09.2019г.;
976,37 лв.–обезщетение за забава, начислено за периода от 15.10.2016г. до 26.09.2019г.;
276,49 лв.-законна лихва за периода от 10.10.2019г. до 15.10.2019г. и 1429,60 лв. - дължими такси и разноски.
Изложени са доводи за нищожност, недопустимост и неправилност на атакуваното разпореждане, като се настоява същото да бъде обявено за нищожно, респ. обезсилено, а ако се приеме че е валидно и допустимо, се иска неговата отмяна. Съдебният акт бил нищожен, съдържащите се в него мотиви били неразбираеми и не можело да изведе волята на съда. С оглед цената на предявения иск, делото било подсъдно на окръжен съд и заповедта за изпълнение не представлявала годно изпълнително основание. Разпореждането било недопустимо, отправеното искане за издаване на изпълнителен лист въз основа на влязло в сила решение по установителен иск било неоснователно, тъй като решенията по тези искове не се ползвали с изпълнителна сила. Компетентен да издаде изпълнителен лист 1 въз основа на влязло в сила решение бил постановилия го съд. Разпореждайки издаването му, първоинстанционният съд уважил заявлението на непредявено основание.
Неправилността на разпореждането произтичала от това, че представеното към молбата за издаване на изпълнителен лист решение установявало съществуването на вземането към момента на приключване на устните състезания във въззивната инстанция. Настъпилите след този момент факти, погасяващи отговорността на жалбоподателя, не се преклудирали от формираната сила на пресъдено нещо и заповедният съд следвало да следи за тях служебно.
Такъв факт бил частичното обезсилване на съдебното решение по отношение на длъжника Кръстинка Кирова К.а и прекратяването на производството срещу нея. Поради бездействие на кредитора отговорността на поръчителя била погасена и несъобразявайки това обстоятелство, районният съд постановил незаконосъобразен акт.
Жалбата е допустима. Депозирана е от лице, разполагащо с правен интерес от обжалване и в законоустановения срок.
По делото е постъпил отговор от молителя „Банка ДСК“ АД чрез упълномощения юрисконсулт. В него се излагат твърдения за неоснователност на жалбата, както и се изразява становище за правилност на постановения съдебен акт.
Съдът след съвкупен анализ на доказателствата в заповедното производство, като съобрази и аргументите по жалбата, намира следното:
Производството по ч.гр.д.№3746/2019г. по описа на Районен съд Добрич е образувано по подадено заявление вх.№20662/16.10.2019г., пощенско клеймо от 15.10.2019г., от „Банка ДСК“ АД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление гр.София, район „Оборище“, ул."Московска" №19 за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжниците К. И. К., ЕГН **********, К. К.а, ЕГН ********** и В.Н. К.а,ЕГН **********, тримата от гр.Д., за следните суми: 165 897,52 лв. - дължима главница по Договор за ипотечен кредит №14524123, сключен между длъжника и кредитора на 05.09.2007г., ведно със законната лихва, считана от датата на подаване на заявлението в съда /датата на пощенското клеймо-15.10.2019г./ до окончателното плащане; 44 075,66 лв. договорна лихва за периода от 18.02.2016г. до датата на настъпване на предсрочната изискуемост-09.10.2019г.; 1006,80 лв. – обезщетение за забава за периода от 19.03.2016г. до 09.10.2019г.; 276,49 лв.-законна лихва за периода 10.10.2019г.-15.10.2019г. и 1429, 60 лв. такси и разноски, както и за сторените в заповедното производство разноски, представляващи 4253,72 лв. –заплатена държавна такса и 150 лв.- юрисконсултско възнаграждение.
С разпореждане №38464/25.11.2019г., районният съд е разпоредил издаването на заповед за незабавно изпълнение за процесните суми срещу длъжниците К. И. К. и К. К.а и е отхвърлил искането за издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу третия длъжник В.Н. К.а. Със същия акт е постановено незабавно изпълнение в уважителната част, както и издаване на изпълнителен лист. Издадени са заповед за незабавно изпълнение
№2097/25.11.2019г., с която е разпоредено К. И. К. и К. К.а за заплатят на „Банка ДСК“ АД горепосочените суми, както и изпълнителен лист.
Въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изпълнително дело
2
№20197360400058 по описа на ЧСИ В.Р. срещу К. И. К. и К. К.а.
С молба вх.№2570/03.02.2020г. длъжниците са поискали спиране на изпълнението по изпълнителното дело. С определение №615/26.02.2020г., постановено по ч.гр.д №3746/2019г., незабавното изпълнение е било спряно. Срещу определението с постъпила частна жалба от страна на „Банка ДСК‘АД. Образувано е в.ч.гр.д №393/2020г. по описа на Окръжен съд Добрич, по което е постановено определение №260290/06.11.2020г., потвърждаващо определението на районния съд.
Разпореждането за незабавно изпълнение е обжалвано от длъжниците. Към частната жалба са приложени подадените от тях възражения по чл.414 от ГПК. С определение №260288/05.11.2020г., постановено по същото в.ч.гр.д., окръжният съд е отменил разпореждането на първоинстанционния съд в частта, уважаваща молбата за незабавно изпълнение. Впоследствие с определение от 09.11.2020г. районният съд е обезсилил издадения въз основа на заповедта за незабавно изпълнение изпълнителен лист.
С оглед на депозираните в срока по чл.414, ал.2 от ГПК възражения от длъжниците, районният съд е дал указания на кредитора в едномесечен срок от съобщението да предяви иск за установяване на вземането си. В изпълнение на указанията и в рамките на преклузивния едномесечен срок е предявен иск от „Банка ДСК“ АД. Образувано е търговско дело №81/2020г. по описа на Окръжен съд Добрич. По делото е постановено решение №260031/05.03.2021г., с което е признато за установено, че длъжниците дължат на кредитора сумите, предмет на заповедта за незабавно изпълнение и същите са осъдени да заплатят съдебно-деловодни разноски. С решение №183/09.12.2021г., постановено по в.т.д.
№385/2021г. на Апелативен съд Варна, решението на окръжния съд е отменено частично.
Въззивният съд е намалил размера на договорната възнаградителна лихва от 44 075,66 лв. на 36 281,78 лв., както и на обезщетението за забава от 1006, 80 лв., на 976,37 лв. По касационна жалба срещу решението на апелативния съд е образувано к.т.д №670/2022г. по описа на ВКС. С определение 50055/17.10.2024г. ВКС е обезсилил частично решението и е прекратил производството по делото по отношение на солидарния длъжник К. К.а поради настъпилата смърт, направения отказ от наследство и неизпълнение на указанията на касационния съд в срока по чл.230, ал.2 от ГПК. По същото дело с последващо определение №50034/09.12.2024г. производството по останалата част на спора спрямо другия солидарен длъжник- К. И. К. е приключило с недопускане на касационно обжалване.
С молба вх.№260002/03.01.2025г., подадена до Районен съд Добрич, „Банка ДСК“ АД е поискала издаване на изпълнителен лист за следните суми: 165 897, 52 лв.- дължима главница по Договор за ипотечен кредит-№14524123., сключен между длъжника и кредитора на 05.09.2007г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда /датата на пощенското клеймо-15.10.2019г./ до окончателното плащане.;
36 281,78 лв.-договорна възнаградителна лихва, начислена за периода от 15.10.2016г. до 26.09.2019г.; 976,37 лв. –обезщетение за забава, начислено за периода от 15.10.2016г. до 26.09.2019г.; 276,49 лв.-законна лихва за периода от 10.10.2019г. до 15.10.2019г. и 1429,60 лв.-дължими такси и разноски. С Разпореждане без номер от 03.01.2025г., постановено по ч.гр.д.№3746/2019г. по описа на РС-Добрич, молбата на банката е била уважена и е 3 разпоредено издаването на изпълнителен лист за процесните суми.
Окръжен съд Добрич намира оплакванията на жалбоподателя относно липсата на компетентност от страна на районния съд за издаване на изпълнителен лист за неоснователни поради следните съображения:
Текстът на чл.405 ал.2 от ГПК предвижда, че молбата за издаване на изпълнителен лист се подава до първоинстанционния съд, който е разглеждал делото. Другата алтернатива, предвидена в текста на закона е, че молбата за издаване на изпълнителен лист се подава до съда, който е издал заповедта за изпълнение, а когато актът подлежи на незабавно изпълнение - до съда, който е постановил решението или заповедта за изпълнение. В случая, искането е за издаване на изпълнителен лист въз основа на влязла в сила заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК. Безспорно налице е влязло в сила съдебно решение по установителния иск. То обаче не подлежи на принудително изпълнение на основание чл. 404, ал. 1 от ГПК,тъй като предмет на исковото производство по чл. 422 от ГПК е установяване съществуването на самото изпълняемо право, за което е издадена заповедта за изпълнение. С оглед на това изпълнителният лист не се издава въз основа на решението на съда по установителния иск, а въз основа на влязлата в сила заповед при условията на чл. 416, ал.2 от ГПК. Изложеното налага извод, че компетентен да се произнесе по молбата на ищеца за издаване на изпълнителен лист въз основа на влязла в сила заповед за незабавно изпълнение е първоначално сезираният Районен съд Добрич, съгласно чл. 405, ал. 2 от ГПК, който е и съдът издал заповедта в заповедното производство по ч. гр. д № 3746/2019 г. по описа на същия съд.
Следва да бъде отбелязано, че в настоящото производство въззивният съд контролира законосъобразността на разпореждането за издаване на изпълнителен лист, като проверката, която прави е аналогична на проверката на районния съд за издаване на изпълнителен лист.
Следователно, проверява се дали актът е редовен от външна страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника, изводимо от разпоредбата на чл. 406, ал. 1 от ГПК.
Настоящият състав намира, че предпоставките за издаване на изпълнителен лист в конкретния случай са налице. Актът, въз основа на който първостепенният съд е разпоредил издаването на изпълнителен лист, а именно Заповед за незабавно изпълнение № 2097/ 25.11.2019г., издадена по ч. гр. дело 3746/2019 г. по описа на Районен съд – Добрич, е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение право.
Възражението на жалбоподателя за погасяване на отговорността му като поръчител поради бездействие на кредитора в течения на шестмесечния преклузивен срок съгласно чл.147, ал.1 от ЗЗД съдът намира за неоснователно. От приложения по частното гражданско дело договор за ипотечен кредит е видно, че жалбоподателят е подписал същия в качеството на съдлъжник. По делото няма представен подписан от него договор за поръчителство.
Поради липсата на доказателства за наличието на такъв договор, следва да се приеме, че жалбоподателят няма качеството на поръчител, а се явява солидарен длъжник по вземането на кредитора. С оглед на това възраженията на жалбоподателя за погасяване на отговорността на поръчителя са неоснователни.