Решение № 261920 от 11.06.2021, Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№….........../11.06.2021 г. гр. Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, 51-ви състав, в открито съдебно заседание, проведено на седемнадесети май през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНТОНИЯ СВЕТЛИНОВА при участието на секретаря Дияна Д., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 19666 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.

Образувано е по предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от ЕСс адрес: гр. Варна, ул. „***, представлявана от управителя „К.А.П.“ ООД, ЕИК ***, срещу Т.М.Й., ЕГН **********,***, обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 38, ал. 2 във вр. чл. 6, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗУЕС за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 236 лв., представляваща незаплатени вноски за разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата, дължими за периода от м. октомври 2014 г. до м. август 2019 г. за собствения на ответника апартамент № 13, находящ се в гр.

Варна, ул. „***, както и сумата от 118 лв., представляваща незаплатени вноски за фонд „Ремонт и обновяване“, дължими за периода от м. октомври 2014 г. до м. август 2019 г. за същия апартамент, за които вноски е прието решение на Общото събрание на Етажната собственост от 09.10.2014 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 09.08.2019 г., до окончателното изплащане на задълженията, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 12725/2019 г. по описа на Районен съд – Варна.

По твърдения в исковата молба, ответникът бил собственик на самостоятелен обект в сграда в режим на етажна собственост, а именно апартамент № 13, находящ се в гр. Варна, ул. „***. С решение на Общото събрание от 09.10.2014 г. бил определен размерът на дължимите от всеки собственик месечни вноски към етажната собственост, а именно по 2 лв. за разходи за управлението и поддържането на общите части на сградата и по 4 лв. за фонд „Ремонт и обновяване“. За периода от м. октомври 2014 г. до м. август 2019 г. (общо 59 месеца) дължимите от ответника суми възлизали в общ размер на 354 лв., от които 236 лв. за разходите за управлението и поддържането на общите части и 118 лв. за фонд „Ремонт и обновяване“, като същите не били заплатени. С решение на Общото събрание от 11.02.2019 г. било гласувано да се образуват заповедни производства срещу длъжници със задължения към Етажната собственост над 150 лв. Така ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника, към същата му била връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.

По изложените съображения по същество ищецът моли за уважаване на предявените искове и претендира разноски по делото, вкл. адвокатско възнаграждение.

В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния му представител адв. К.А., поддържа исковата молба и представя списък на разноски по чл. 80 ГПК.

В срока по чл. 131 ГПК особеният представител на ответника депозира отговор на исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на предявените искове. Поддържа, че не били налице доказателства за неизпълнението на паричните задължения на ответника, респ. същите били погасени чрез плащане. В условията на евентуалност релевира възражение за погасяването им по давност. Оспорва ответникът да е собственик на сочения апартамент № 13. Оспорва също протоколите от ОС с твърдения, че не била спазена процедурата по свикването на събранията и не било подадено уведомление по чл. 46б ЗУЕС в общинската администрация от избрания управител на ЕС. Изтъква, че до ответника не били изпратени покани за доброволно изпълнение. Оспорва исковете и по размер, доколкото претендираните суми били неясно определени.

С тези аргументи моли за отхвърляне на предявените искове.

В открито съдебно заседание особеният представител адв. Ц.А. поддържа отговора и направеното искане по същество.

След като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

От представения нотариален акт за учредяване на право на строеж № ***на нотариус Т.М.с рег. № *** на НК (л. 79-87) и справка № 537633/14.05.2021 г. от Агенцията по вписванията (л. 88-90) се установява, че съсобствениците на поземлен имот с идентификатор № ***по КККР, одобрени със заповед № РД-18-64/16.05.2008 г. на ИД на АГКК, последно изменение със заповед от 24.07.2012 г. на началника на СГКК-Варна, находящ се в гр. Варна, ул. „***, сред които и ответницата Т.М.Й., взаимно са си учредили право на строеж върху съсобствения имот, като учреденото в полза на ответницата право на строеж е за жилище – апартамент № 13, находящ се на 6-ти жилищен етаж от сградата с площ от 44,90 кв.м.

Видно от приложения протокол от 09.10.2014 г. за проведено общо събрание на собствениците на жилища и обекти в жилищна сграда, находяща се в гр. Варна, ул.

„*** (л. 8-11), ОС е взело решения да се сключи договор за поддръжка с „Кантора Акорд Плюс“ ООД срещу вноска от 4 лв. на апартамент и е определена такса „каса за текущи ремонти“ в размер на 2 лв. на апартамент.

В изпълнение на решението е сключен договор за абонаментно обслужване и поддръжка от 15.10.2014 г. (л. 71-72) между „Кантора Акорд Плюс“

ООД и етажните собственици, представлявани от управителя П.Д., с които са възложени дейностите по поддръжка на етажната собственост на посоченото дружество срещу месечно възнаграждение в размер на 4 лв.на апартамент.

Идентичен договор е сключен и на 26.09.2016 г. (л. 73-74).

Съгласно протокол от Общо събрание на етажната собственост от 11.02.2019 г. (л.12-13) е взето решение правомощията на управителя да бъдат възложени на „К.А.П.“ ООД за срок от 2 години, при условията на чл. 19, ал. 8 ЗУЕС, както и да се сключи договор с посоченото дружество срещу 4 лв. на апартамент. Взето е и решение за образуване на заповедни производства срещу длъжници на етажната собственост със задължения, надвишаващи 150 лв.

От приложения договор от 11.02.2019 г. ( л.75-76) се изяснява, че дейностите по поддръжка на етажната собственост са възложени на изпълнителя „К.А.П.“ ООД, съобразно взетото решение на ОС от същата дата.

От материалите по приобщеното ч.гр.д. № 12725/2019 г. по описа на РС-Варна е видно, че въз основа на подадено на 09.08.2019 г. заявление от ЕС с адрес: гр. Варна, ул. „***, представлявана от управителя „К.А.П.“ ООД, срещу Т.М.Й. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, поправена по реда на чл. 247 ГПК, за сумата от 354 лв., представляваща сбор от суми за такси за етажната собственост за ап.

13, находящ се в гр. Варна, ул. „***, за времето от м. октомври 2014 г. до м. август 2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата на заявлението – 09.08.2019 г., до окончателното изплащане на задължението. Заповедта е връчена на длъжника (настоящ ответник) по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, като установителните искове са предявени от заявителя (сега ищец) в указания му едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Положителните установителни искове, с които съдът е сезиран, са допустими, доколкото са налице общите предпоставки за съществуването и надлежно упражняване на правото на иск, както и специалните такива, свързани с реда за търсената защита по чл. 422, ал. 1 ГПК (съгласно т. 10а от Тълкувателно решение по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС), установени от приложеното заповедно дело.

Предмет на предявените по реда на чл. 422, ал.

1 ГПК искове е установяване със сила на присъдено нещо съществуването на обективираните в заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК вземания за дължими за периода от м. октомври 2014 г. до м. август 2019 г. вноски към Етажната собственост за разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата, както и за фонд „Ремонт и обновяване“. Съгласно правилата за разпределяне на доказателствената тежест в процеса, обективирани в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и главно доказване, че ответникът е собственик на самостоятелен обект в сградата в режим на етажна собственост, че претендираните вноски са определени по надлежния ред, вкл. че са приети посочените в исковата молба решения на общото събрание на етажната собственост, че е настъпила изискуемостта на вземанията, както и техния размер. Съобразно предприетата от ответника защита срещу предявените искове, в негова тежест е да докаже погасяването на задълженията му поради изпълнение, евентуално – по давност.

От обсъдения по –горе нотариален акт за учредяване на право на строеж се доказва, че след завършването на сградата (безспорен по делото факт) с адрес: гр. Варна, ул. „*** ответницата е станала собственик на находящия се в същата самостоятелен обект – предмет на учреденото й право на строеж, а именно: апартамент № 13.

От нотариалния акт се установява още, че в сградата са налице повече от три самостоятелни обекта, принадлежащи на различни собственици, поради което обществените отношения, свързани с управлението на общите части, както и с правата и задълженията на етажните собственици, каквито са и процесните, се уреждат от правилата на ЗУЕС – арг. за противното от чл. 3 ЗУЕС.

Управителят на етажната собственост „К.А.П.“

ООД е избран с решение на ОС на ЕС от 11.02.2019 г., взето с изискуемото в чл.

19, ал. 8 ЗУЕС мнозинство, което обуславя и надлежната му представителна власт пред съда по предявените от етажните собственици и срещу тях искове, на основание чл. 41 ЗУЕС. Този извод не се опровергава от липсата на доказателства за подадено уведомление по чл. 46б ЗУЕС в общинската администрация, каквото възражение релевира особеният представител на ответницата, доколкото въпросното уведомяване има оповестително действие, респ. не влияе на вече възникналите по силата на решението на ОС права и задължения на избрания управител.

Според чл. 6, ал. 1, т. 9 и 10 ЗУЕС собствениците на обекти в режим на ЕС са длъжни да заплащат разходите за ремонт, реконструкция, преустройство, основен ремонт и основно обновяване на общите части на сградата, подмяна на общи инсталации или оборудване и вноските, определени за фонд "Ремонт и обновяване", съразмерно с притежаваните идеални части, както и разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата.

Съгласно чл. 11, ал.1, т. 5 и т. 7 ЗУЕС размерът на дължимите парични вноски във фонд „Ремонт и обновяване“ и вноски за разходите за управление и поддържане на общите части се определят от общото събрание.

В рамките на законоустановените негови правомощия в случая с решения на 09.10.2014 г. ОС е определило размера на вноските, както следва: 4 лв. за разходите за управление и поддържане и 2 лв. за ремонт и обновяване. Макар в протокола от събранието вноските да не са отразени с точните им наименования, индивидуализацията им следва от посоченото тяхно предназначение – вноската от 4 лв. касае договор за поддръжка, респ. съставлява такава по чл. 51 ЗУЕС, а вноската от 2 лв., определена за „каса за текущи ремонти“, явно представлява такава за фонд „Ремонт и обновяване“, средствата за който фонд се набират от ежемесечни вноски от собствениците (чл. 50, ал. 2, т. 1 ЗУЕС) и разходват за определени в закона или решение на ОС дейности, сред които и ремонт, основно обновяване, реконструкция и преустройство на общите части (чл. 50, ал. 4, т. 1 във вр. чл. 48, ал. 1 ЗУЕС). Няма данни законосъобразността на така взетите решения на ОС да е оспорена по реда на чл.

40 ЗУЕС в преклузивния 30-дневен срок от получаването им, поради което същите са взели в сила и са задължителни за всички етажни собственици, включително за тези, които не са присъствали на събранието.

На основание чл. 38, ал. 1 ЗУЕС изискуемостта на така определените от ОС парични вноски е настъпила с изтичане на 14-дневен срок от оповестяването на решението по реда на чл.16, ал.7 ЗУЕС, доколкото няма друг определен срок за плащане.