Определение № 500 от 19.11.2025, Окръжен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 500 гр. ХАСКОВО, 19.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, VIII-МИ СЪСТАВ , в закрито заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: БОРЯНА П. БОНЧЕВАДИМИТРОВА

Членове:

ДАНИЕЛА К. НИКОЛОВА

ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ Въззивно частно наказателно дело № 20255600600993 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава XXII вр. чл. 250, ал. 5, изр. 2-ро от НПК.

Образувано е по въззивна частна жалба, подадена от С. Н. Ю., ЕГН ********** и Х. А. Ю., ЕГН **********, против Определение № 170/16.09.2025 г. (Определението), постановено по НЧХД № 570/2025 г. по описа на Районен съд - Хасково, с което е прекратено на основание чл. 247б, ал. 2, т. 1, вр. чл. 250, ал. 1, т. 1 и т. 2, вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 от НПК наказателното производство и е върната частната тъжба на С. Н. Ю. ЕГН ********** срещу И. П. Б., ЕГН **********.

В частната жалба са наведени доводи за спазване на 6-месечния преклузивен срок за подаване на тъжбата от датата, на която частният тъжител е узнала за извършването на престъплението. Изложени са пространни доводи за поведението на И. Б. в качеството и на адвокат, което тъжителят счита за престъпление. В жалбата е направено искане страните да бъдат призовани в открито съдебно заседание и да постанови съответстващо на провиненията на адв. Б. определение, както и двамата частни жалбоподатели да бъдат конституирани като граждански ищци пред въззивната инстанция.

В срока по чл. 342, ал. 2 от НПК е постъпило възражение от И. Б., чрез процесуалния и представител адв. П.. Изложени са аргументи в насока неоснователност на жалбата. Моли се въззивната инстанция да потвърди обжалваното определение. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.

1

ОС – Хасково, след като обсъди доводите, изложени в жалбата, и като прецени събраните по делото доказателства, взе предвид разпоредбите на закона и извърши цялостна проверка на атакувания съдебен акт, намери за установено следното:

Частната жалба в частта, в която е подадена от Х. А. Ю. е процесуално недопустима. В случая тъжбата, инициирала наказателното производство, е подадена единствено от С. Н. Ю. и това е лицето, което има качеството на частен тъжител – страна в производството. Спрямо Х. А. Ю. акт на съда в настоящото производство не е постановяван и той не разполага с правото на жалба срещу Определение № 170/16.09.2025 г. С оглед на това в тази част частната жалба следва да бъде оставена без разглеждане.

Частната жалба в частта, в която е подадена от С. Н. Ю., е процесуално допустима. Изхожда от страна, разполагаща с право на жалба и e подаденa в рамките на предвидения от закона 7-дневен срок от съобщението за постановеното от Районен съд - Хасково определение. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.

Подадена е тъжба от С. Н. Ю., ЕГН **********, с адрес с. Б., ул. „О.“, общ. К., обл. К. срещу И. П. Б., ЕГН **********, с адрес гр. К., ул. „Б.“ № **, ет. *, офис *. В тъжбата се сочи, че на 14.03.2023 г., адв. И. П. Б. се е явила в съдебно заседание по АНД № 152/2023 г. по описа на РС - Момчилград, като процесуален представител на обвиняемия. От цялото поведение на адв. Б. по време на заседанието според тъжителя прозирало, че последната не е в добро здравословно състояние. Тъжителят твърди, че поради нездравословното състояние на адв. И. Б. и нелегитимното и участие в заседание по АНД № 152/2023 г. по описа на РС - Момчилград, понесла непоправими вреди, както във физическото, така и в духовното си състояние.

Образувано е НЧХД № 570/2025 г. по описа на РС – Хасково. С Разпореждане № 636/07.08.2025 г. тъжбата на С. Н. Ю. е оставена без движение до отстраняване на нередовностите, като съдът е указал: да се посочат обстоятелствата на престъплението, което се претендира като извършено, като при твърдение за казване или извършване от страна на лицето, срещу което е подадена тъжбата, на нещо унизително за честта и достойнството за тъжителя, следва да се поясни кои по-конкретно думи или действия намира за унизителни и с какво те са накърнили честта и достойнството на тъжителя, а при твърдение за разгласяване на позорно обстоятелство или приписване на престъпление, да се посочат конкретно кои обстоятелства счита за позорни или извършващи престъпление, както и как тези обстоятелства се отнасят конкретно към тъжителя. Наред с това е указано на тъжителя, че следва да поясни и опише кога и по какъв начин е разбрала, че лицето, срещу което е подадена тъжбата, е извършила при описаните обстоятелства действията на 14.03.2024 г., а именно, че се е явила в съдебно заседание по АНД №152/2023 г. в РС - Момчилград, след като е била в отпуск поради временна нетрудоспособност.

2

Постъпило е допълнение към частната тъжба с вх. №

15227/27.08.2025 г., подадено от С. Ю. и Х. Ю.. В същото пространно са описани събитията, реализирани в съдебно заседание по АНД №152/2023 г. по описа на РС – Момчилград и конкретно действията на адв. И. Б..

Обективирано е искане И. Б. да бъде призната за виновна в това, че на 14.03.2024 г . в качеството й на процесуален представител на Д.П.М. по АНД № 152/2023 г. по описа на РС - Момчилград, противно на действащите закони в страната, съзнателно е взела участие на заседанието по АНД № 152/2023 г. по описа на РС - Момчилград, когато е била в болничен отпуск за временна нетрудоспособност и затова, осъзнавайки, че участието й е нелегитимно, че е скрила този факт от съдия-докладчик на заседанието, както и от присъстващия прокурор от РП - Кърджали.

В обжалваното Определение първоинстанционният съд е констатирал, че тъжбата не отговаря на законовите изисквания като както в самата тъжба, така и в допълнението към нея не се посочват конкретни обстоятелства, които тъжителят е възприела като обида, клевета, приписване на престъпление, закана или други обстоятелства, водещи до извод за наличието на данни за извършено престъпление. Посочил е също, че не е спазен законоустановеният 6-месечен срок от деня, когато пострадалият е узнал за извършване на престъплението. Формирал е краен извод, че тъжбата не отговаря на условията, посочени в чл. 81 от НК, прекратил е производството по делото и е върнал тъжбата на частния тъжител.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното определение следва да бъде потвърдено поради следните съображения:

В разпоредбата на чл. 81 от НПК се съдържат изискванията към съдържанието на тъжбата като процесуален документ, годен да послужи за иницииране на наказателно производство от частен характер – да е писмена, да съдържа данни за подателя, за лицето срещу което се подава и за обстоятелствата на престъплението. Частната тъжба е процесуалният документ, който инициира наказателно производство за извършено престъпление от частен характер срещу определено лице и в нея трябва да са описани обстоятелствата на престъплението, за което се подава. Изложените от частния тъжител фактически обстоятелства определят предмета на делото и очертават рамките, в които ще се провежда производството. Именно това изложение има съществено значение за осъществяване на защитата на подсъдимия срещу повдигнатото обвинение.

Предвид така посочените изисквания, съдията-докладчик е длъжен да извърши преценка дали описаното в тъжбата съставлява престъпление и ако това не е така, следва да прекрати наказателното производство. В съдебната практика е налице противоречие по въпроса има ли съдията-докладчик правомощие да даде възможност на частния тъжител да поправи пропуски и неточности в тъжбата, когато те се отнасят до нейното задължително съдържание – като преобладаващата съдебна практика възприема 3 становището, че съдията-докладчик може да даде възможност на частния тъжител да отстрани в указан разумен срок недостатъците на тъжбата, вместо след констатацията за наличието им да прекрати директно наказателното производство. В разпореждането си съдията-докладчик следва да посочи в какво точно се състои нередовността на тъжбата и последиците от неизпълнение на дадените указания, а именно, че производството по делото ще бъде прекратено.

В настоящия случай, в подадената от С. Н. Ю. частна тъжба, както и в уточнението на тъжбата от 27.08.2025 г., не са описани обстоятелства относно осъщественото деяние, за което се иска ангажирането на наказателната отговорност на посоченото в тъжбата лице. Това е така, тъй като в първоначалната тъжба е налице описание на фактическите обстоятелства, при които се твърди да е извършено престъпление, но явяването в съдебно заседание на 14.03.2023 г. по АНД № 152/2023 г. по описа на РС – Момчилград и действията на И. Б. в качеството и на адвокат не сочат за извършването на престъпление. Дадените от съдията-докладчик указания да бъдат уточнени конкретните обстоятелства, при които е извършено твърдяното престъпление по време, място и начин на извършване, не са изпълнени от тъжителката.

Всяко обвинение, било то за престъпление от общ или от частен характер, следва да е винаги конкретно. Главното предназначение на частната тъжба, така, както и на обвинителния акт, е да формулира така обвинението, че да определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на предаденото на съд лице в него, и по този начин да се поставят основните рамки на процеса на доказване и осъществяване на правото на защита пред съда.

На следващо място съдът споделя и втората констатация на контролирания съд – тъжбата е подадена след 6-месечния преклузивен срок, посочен в чл. 81, ал. 3 от НПК. Твърди се, че адв. Б. се е явила в съдебното заседание на 14.03.2024 г. пред РС - Момчилград по време на отпуск поради временна неработоспособност. Това твърдение е изложено в молбата-сигнал до Висшия адвокатски съвет от 15.04.2024 г. и най-късно на тази дата е започнал да тече 6-месечният преклузивен срок за подаване на тъжба.

Последната е подадена след неговото изтичане.

Предвид изложеното, въззивният съд стига до краен извод, идентичен с този на районния съд - тъжбата не отговаря на условията, посочени в чл. 81 от НПК което води до необходимостта от прекратяване на наказателното производство, на основание чл. 250, ал. 1, т. 1 и т. 2, вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 - в какъвто смисъл се е произнесъл и районният съд.

По изложените съображения въззивната инстанция приема, че обжалваното Определение е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.

На основание чл. 190 от НПК поради прекратяването на производството частният тъжител следва да бъде осъден да заплати на 4 подсъдимия разноски в размер на 600 лв. за всяка инстанция, или общо 1200 лв., определени по реда на чл. 13, ал. 1 от Наредба № 1 за възнаграждения за адвокатска работа вр. с Решение С-438/22 на Съда на Европейския съюз Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба в частта, в която е подадена от Х. А. Ю., като процесуално недопустима.

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 170/16.09.2025 г., постановено по НЧХД № 570/2025 г. по описа на Районен съд - Хасково.

ОСЪЖДА на основание чл. 190 от НПК С. Н. Ю., ЕГН **********, с адрес с. Б., ул. „О.“ № *, общ. К., обл. К. да заплати на И. П. Б., ЕГН **********, с адрес гр. К., ул. „Б.“ № **, ет. *, офис * разноски по делото пред първата и пред въззивната инстанция в размер на 1 200 лв.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 500 гр. ХАСКОВО, 19.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, VIII-МИ СЪСТАВ , в закрито заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: БОРЯНА П. БОНЧЕВАДИМИТРОВА

Членове:

ДАНИЕЛА К. НИКОЛОВА

ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ Въззивно частно наказателно дело № 20255600600993 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава XXII вр. чл. 250, ал. 5, изр. 2-ро от НПК.

Образувано е по въззивна частна жалба, подадена от С. Н. Ю., ЕГН ********** и Х. А. Ю., ЕГН **********, против Определение № 170/16.09.2025 г. (Определението), постановено по НЧХД № 570/2025 г. по описа на Районен съд - Хасково, с което е прекратено на основание чл. 247б, ал. 2, т. 1, вр. чл. 250, ал. 1, т. 1 и т. 2, вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 от НПК наказателното производство и е върната частната тъжба на С. Н. Ю. ЕГН ********** срещу И. П. Б., ЕГН **********.