Решение № 313 от 18.01.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 313 гр. София, 18.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Анелия Ст. Янева

БЕТИНА Б. БОШНАКОВА при участието на секретаря Мария Т. Методиева като разгледа докладваното от Анелия Ст. Янева Въззивно гражданско дело № 20221100513080 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК и по реда на чл.

274 – чл. 279 вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена по електронна поща на 23.2.2022 г. и входирана в СРС на 24.2.2022 г., на ответниците Етажни собственици в сграда, находяща се на адрес гр. София, ул. „*******, срещу решение № 20004762/17.1.2022 г., постановено по гражданско дело № 45256/2020 г. на Софийски районен съд, 28 състав, с което по иск на С. П. С. по чл. 40 ЗУЕС са отменени решенията на общото събрание на етажната собственост от 03.08.2020 г., обективирани в приетия по делото протокол, като на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответниците са осъдени да заплатят на ищеца сумата 560 лева, представляваща разноски по делото, както и по частна жалба от 27.9.2022 г. на ответниците против определение № 20047758/13.7.2022 г., постановено по посоченото дело, с което първоинстанционният съд е отхвърлил искането им по чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските и намаляване на присъдените на ищеца разноски за адвокатско възнаграждение.

1

Жалбоподателите поддържат, че решението било недопустимо – били отменени негативни решения на ОС, исковата молба била подадена след изтичане на срока по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС, решенията не били изпълнени.

Решението било и неправилно - в противоречие с разпоредбите на материалния закон съдът приел, че не било допустимо протоколчик и председател да са едно и също лице, като в нарушение на чл. 146 ГПК не е указал на ответниците, че не сочат доказателства за наличие на кворум и начина на гласуване. В частната жаба се поддържа, че неправилно съдът приел заплатения от ищеца адвокатски хонорар за съответен на фактическата и правна сложност на делото. Предвид изложеното молят въззивния съд да обезсили решението, евентуално – да го отмени и да постанови друго, с което да отхвърли иска. Молят съда да отмени и определението по чл. 248 ГПК и да постанови друго, с което да намали присъдените на ищеца разноски за адвокатско възнаграждение. Претендират разноски.

Ответникът по въззивната и частната жалба – ищец по иска С. П. С., счита жалбите на неоснователни, а обжалваните актове – за правилни. Моли съда да остави жалбите без уважение и да потвърди обжалваните актове.

Претендира разноски.

По въззивната жалба:

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на обжалвания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:

Въззивната жалба е подадена в рамките на законоустановения срок за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.

Противно на възраженията на ответника по жалбата, от представеното решение на ОС от 05.06.2021 г. е видно, че управителят на ЕС „П.“ ЕООД е снабден с представителна власт /правата по чл. 23, ал. 4 ЗУЕС са му възложени/. Разгледана по същество въззивната жалба е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, по 2 правилното приложение на императивния материален закон, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно.

Обжалваното решение е недопустимо в една част поради следните съображения:

Съгласно чл. 40, ал. 1 и 2 ЗУЕС всеки собственик може да иска отмяна на незаконосъобразно решение на общото събрание, като молбата се подава пред районния съд по местонахождението на етажната собственост в 30дневен срок от получаването на решението по реда на чл. 16, ал. 7 . В съдебната практика няма спор, че този срок е преклузивен и пропускането му има за последица погасяване на правото да се иска отмяна на решенията на общото събрание /така решение № 161/29.10.2015 г. по гр. д. № 6875/2014 г. на ВКС, 1 ГО/. От представеното към исковата молба съобщение /л. 21 СРС/, подписано от управителя на ЕС, се установява, че най-рано на 16.8.2020 г. протоколът е бил съобщен на ищеца. Срокът за предявяване на иска е изтекъл на 15.9.2020 г., в който ден е подадена и исковата молба /видно от пощенското клеймо на л.. 25 от делото исковата молба е подадена по пощата на 15.9.2020 г./. С оглед дадената от закона възможност на страната да извършва процесуални действия и по пощата в последния ден на срока /чл.

62, ал. 2 ГПК/, тези процесуални действия са приравнени с процесуалното действие, извършено в съда. Ето защо пеклузивният срок е спазен.

Видно от представените към исковата молба покана и протокол от проведеното на 03.8.2020 г. общо събрание на етажните собственици в процесната сграда, на посочената дата са взети следните решения по дневния ред:

В т. 1 от дневния ред е предвидено: „Разглеждане предварително представените оферти от професионални домоуправители. Презентации.

Избор ба външно дружество за администриране на ЕтС. Определяне правомощията – представителство пред строителя на сградата, сключване на договори от името на ЕтС с Топлофикация, Изамет и др., свикване на ОС брой годишно, извънредни разходи, водене на дела срещу съседи, съхранение на средства. Избор на контрольор от ЕтС. Упълномощаване на контрольора да сключи договори със срок до 2 години/според ЗУЕС“.

По тази точка са взети решенията по т. 1 от протокола, както следва:

3 т. 1.1 „Администрирането на ЕтС да се повери на външно дружество“; т. 1.2 общото събрание не е взело решение избор на професионален домоуправител – отхвърлени са оферти на едни дружества, а желаната от мнозинството /тази на „П.“ ЕООД/ е била изтекла и не е гласувана; т. 1.3 за контрольор е избран В.Г.. Под тази точка е посочено и че са отложени решенията за определяне на конкретни правомощия на професионалния домоуправител, както и срока на договора.

Решението по т. 2 от дневния ред не е гласувано /удостоверено в т. 2 от протокола от ОС/.

В т. 3 от дневния ред е предвидено: „Асансьора – поставяне на нов датчик – разход 50 лв. от касата – с фактура от фирмата за поддръжка.

Поставянето ще е безплатно. Решение за поставяне на GSM разговорна уредба, ако такава липсва“. Видно от т. 3 от протокола, ОС е взело следното решение „Да се постави нов датчик“.

В т. 4 от дневния ред е предвидено вземане на решение за „отваряне на банкова сметка на блока – варианти, обсъждане, касовата наличност и отчитане“. По тази точка е взето следното решение: „Да не се отваря банкова сметка на блока“ /т. 4 от протокола/.

В т. 5 от дневния ред е предвидено: „Отлагане решението за покупка на склада – варианти, цена, разсрочване. Консултация с юристи. Вземане на общо решение за свикване на ОС на ЕтС до края на септември по въпроса“.

При гласуването по тази точка ОС взема решение за „отлагане решението за покупка на склада до края на септември“.

Според т. 6 от дневния ред, следва да се проведе „избиране представители на блока за ОС на четирите сгради. Ред за вземане на решение при промени и подобрения в общото УПИ. Упълномощаване представителите“. За представители са избрани В.Г., И. В. и В.М. /т. 6 от протокола/.

Т. 7 от дневния ред: „Потвърждаване на решение за смяна на Топлоконтрол като топлинен счетоводител със цел преминаване към ежемесечно отчитане на потребяваната топлоенергия и избягването на незаконните такси, изисквани от тях предварително. Оферта от Топлофикация. Упълномощаване на контрольора или управителя за договора“. Това решение не е прието /т. 7 от протокола/.

4

Решението по т. 8 от дневния ред не е гласувано , което е видно от т. 8 от протокола.

На първо място, в т. 2 и т. 8 от протокола не е обективирана воля на ОС за вземане на каквото и да било решение. Удостоверено е, че не проведено гласуване. За да е допустим искът по чл. 40 ЗУЕС, трябва да има решение, законосъобразността на което да е негов предмет. По посочените липсва правен акт, спрямо който да бъде упражнено потестативното право на отмяна, поради което искът в тази част е недопустим.

По т. 1.1 е взето конкретно решение, но то е принципно управлението на етажната собственост да се повери на дружество, което по занятие се занимава с подобна дейност. Това решение само по себе си няма правно действие, не внася правна промяна, доколкото с него не се избира конкретен управител на ЕС. Доколкото не се избора нов управител, то по силата на чл.

21, ал. 2 ЗУЕС досегашният продължава да изпълнява функциите си до избора на нов. Щом с решението не настъпва промяна, то за ищеца не е налице правен интерес от предявяване на иск за отмяната му. Същото важи и за решението по т. 5 от протокола, с което се отлага решението за покупка на склад. На отмяна би подлежало самото решение за покупка на склад, но не и това за бездействие за определен период от време. Дори и съдът да го отмени, то с решението по чл. 40 ЗУЕС няма да се постигне правна промяна – решение за покупка на склада все няма да е взето.

В т. 1.2 е обективирано решение, с което някои дружества не са избрани за управител на ЕС, а е било отложено гласуването за избор на „П.“ ЕООД за управител, защото офертата от последния била изтекла. От тук следва, че ОС не е взело решение за избор на управител. В една част няма правен акт, чиято отмяна може да се иска. В частта, с която не се приемат определени дружества за управител, отново не е налице правен интерес от отмяна.

Непротиворечива е съдебната практика по приложението на ЗУЕС /а и по чл.

74 ТЗ, при която разрешението на въпроса за наличие на правен интерес от предявяване на иск за отмяна е сходно/, според която предмет на отмяна могат да бъдат само позитивни решения, т.е. такива с които е прието позитивно решение. Не подлежат на отмяна решенията, с които се отхвърля предложение, тъй като съдът не може да вземе решение вместо общото 5 събрание /така решение № 39/19.02.2013 г. по гр. д. № 657/2012 г. ВКС/.

Решението на ОС, с което не е избран нов управител, не води до промяна спрямо положението преди вземане на решението /чл. 21, ал. 2 ЗУЕС/. След като съдът няма правомощие да го отмени и да избере управител вместо ОС, то ищецът няма правен интерес от отмяната му. Дори и искът по чл. 40 ЗУЕС да бъде уважен, няма да се постигне правна промяна, положението ще е такова, каквото е и при действието на решението, чиято отмяна се иска /нов управител на ЕС все няма да е избран/.

Горното важи и за решенията по т. 4 /с което е отхвърлено предложението за откриване на банкова сметка/ и по т. 7 /с което е отхвърлено предложението за смяна на дружеството, осъществяващо услугата дялово разпределение/ - ако съдът ги отмени, отново няма да има решения на ОС за откриване на банкова сметка и за смяна ФДР.

Наличието на правен интерес е абсолютна процесуална предпоставка за съществуването на правото на иск и обуС.я допустимостта на производството.

Съдът следи служебно за наличието по всяко време на процеса, а при констатирана липса на правен интерес предявеният иск е недопустим и исковата молба следва да бъде върната на основание чл. 130 ГПК. Поради липсата правен интерес образуваното исково производство за отмяна на посочените по-горе решения на ОС е недопустимо. От същия порок страда и постановеното решение в частта, с която е разгледан искът за отмяната им.

Съгласно чл. 270, ал. 3, изр. 1 ГПК, когато решението е недопустимо, въззивният съд го обезсилва, като прекратява делото. Решението на първоинстанционния съд, в частта, с която е разгледал иска по чл. 40 ЗУЕС за отмяна на посочените решения по т. 1.1, т. 1.2, т. 2, т. 4, т. 5, т. 7 и т. 8, е недопустимо и следва да бъде обезсилено в посочената част.

В останалата част, с която СРС е отменил решенията на ОС по т. 1.3, т.

3 и т. 6 от протокола, решението е допустимо. С тези решения е избран контрольор на ЕС, взето е решение за поставяне на датчик, както и за избор на представители в съвместно общо събрание по чл. 18 ЗУЕС. Същите са позитивни, конкретни и произвеждат правно действие /промяна/, поради което ищецът има правен интерес от отмяната им. Дали се изпълняват или не е обстоятелство, релевантно за преценката на съда относно наличието на правен интерес.