Решение № 147 от 17.04.2025, Районен съд - Петрич

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 147 гр. П., 17.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Андрей Ив. Николов при участието на секретаря Величка Андреева като разгледа докладваното от Андрей Ив. Николов Гражданско дело № 20241230101497 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са субективно (активно и пасивно) съединени отрицателни установителни искове по чл. 124, ал. 1 ГПК.

Те са обективирани в исковата молба на А. Л. Г., с адрес в с. П., общ. П., ул.

„Я. С.“ № 16, ЕГН **********, М. Л. Т., с адрес в гр. П., ***А, ЕГН ********** и К. Л. И., с адрес в с. К., общ. П., ***, ЕГН **********, подадена против Р. Л. С., ЕГН ********** и Д. Г. С., ЕГН ********** – и двамата с адрес в с. В., С. община, ***.

Ищците твърдят, че притежават общо 3/4 идеални части от правото на собственост върху нива, представляваща поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на с. В., общ.

П., одобрени по ЗКИР, както и общо 3/4 идеални части от собствеността върху дворно място и жилищната сграда в него, съставляващи поземлен имот с идентификатор *** и сграда с идентификатор *** по КККР на същото населено място. Поясняват, че индивидуалните им квоти от съсобствеността по отношение на тези имоти са по 1/4 идеална част. Заявяват, че визираните вещни права спрямо нивата са придобили по наследство от техния баща (Л. Г. С., починал през 2008 г.), който е била неин собственик на базата на реституция, а относно дворното място и жилищната сграда – по силата на наследяване на баща им и на тяхната майка (Г. М. С., починала през 2006 г.), които са ги придобили в резултат на давностно владение. В условията на 1 евентуалност, поддържат, че собственическите им права спрямо последните два имота произтичат от тяхно давностно владение, което са започнали през 2008 г. Изтъкват, че в полза на първия ответник, който е техен брат и се намира в граждански брак с втората ответницата, са били издадени (на 11.05.2022 г. и на 28.06.2023 г.) нотариални актове по обстоятелствена проверка за посочените три недвижими имота, удостоверяващи придобиване на собственост по давност. Смятат, че ответниците не са станали титуляри на техните права от имотите. Искат последното да бъде признато за установено. Претендират и съдебни разноски.

Ответниците оспорват предявените искове и настояват за тяхното отхвърляне.

Излагат становище, че надлежно са придобили правата, до които се отнасят ищцовите претенции.

Съдът приема следното:

1. Фактически и правни изводи по съществото на делото:

1.1.) Преди да се пристъпи към изследване на конкретните проблеми от фактическо и правно естество, стоящи в основата на настоящия казус, е нужно да се маркират някои от най-важните принципни специфики на отрицателния установителен иск за собственост.

1.1.1.) С т. 1 на Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. по тълк. дело № 8/2012 г., ОСГТК на ВКС е прието, че:

- Правен интерес от такъв иск е налице, когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече тези на ответника.

- В производството по тази искова претенция ищцовата страна доказва фактите, от които произтича правният й интерес, а ответникът – обстоятелствата, от които се поражда негово право, като той трябва да изчерпи в процеса всички основания, на които то е могло да се породи в правната му сфера.

- При липсва на правен интерес производството по делото се прекратява.

1.1.2.) Постановката от цитирания тълкувателен акт, че исковото производство се прекратява, когато ищецът не докаже фактите, пораждащи правния му интерес, важи само в случая, при който интересът се извежда от твърдения, които не включват притежание на самото спорно право. Затова, ако ищецът поддържа, че е собственик на спорния имот, доказването, че спорното право му принадлежи е въпрос на материална, а не на процесуална легитимация (вж. Решение № 15 от 19.02.2016 г. по гр. д. № 4705/2015 г., II г. о. на ВКС и Решение № 13 от 12.03.2016 г. по гр. д. № 3637/2015 г., II г. о. на ВКС).

1.2.) Фактологията, която е значима за произнасянето по спора, поставен за решаване, се изяснява от анализа на относимите доказателства и е следната:

2

1.2.1.) Според записка от 21.11.1923 г. за вписване на договор за покупкопродажба на имот, съставена от П.кия околийски съдия, лицето Г. С. от с. З., П.ка околия (понастоящем Община П.) е закупило нива от 7 дка. Поради лошото състояние на документа не може да се установи населеното място, в което се намира този имот, като единствено е видно, че се касае за местността „Селото“ в П.ка околия. Съобразно позицията на ищците, изложена в обстоятелствената част на исковата молба, този договор се отнася до процесното дворно място, чийто купувач (Г. С.) е техен дядо по бащина линия и около 1941 г. е предоставил на баща им дворното място за построяване на къща, в която да бъде обособено жилище за семейството му.

Ответниците не оспорват така описаните твърдения на ищците.

1.2.2.) С Решение № 04017/26.09.1996 г. на Поземлена комисия – гр. П., влязло в сила на 11.10.1996 г., на Л. Г. С. е било възстановено правото на собственост върху нива с площ от 9,996 дка, находяща се в местността „Селото“, в землището на с.

В., общ. П. – имот с № 000329 по картата на землището на това населено място.

1.2.3.) От удостоверение за наследници с № 7/16.04.2024 г. на Кметството в с. В., общ. П., е видно, че:

- Л. Г. С. е починал на 24.11.2008 г., а съпругата му – Г. М. С., е починала на 29.11.2006 г.;

- ищците и ответникът С. са единствените наследници на Л. и Г. С.и, тъй като са им деца.

1.2.4.) Съгласно удостоверение от 12.02.2025 г. на Общинска служба по земеделие – гр. П. и представените по делото копия на 6 бр. договори за наем (с частично заличени лични данни), в периода 2018 г. – 2024 г., ищцата Т., действаща като наемодател, е отдавала под наем на ответника С., в качеството му на наемател, нивата, която е част от предмета на сегашния съдебен спор.

1.2.5.) От удостоверение, издадено на 10.03.2025 г. от Дирекция „Местни данъци и такси“ към Общинска администрация – гр. П., както и от приложените данъчни декларация по ЗМДТ, става ясно, че:

- на 08.04.1998 г. бащата на трите ищците и на първия ответник е декларирал процесната жилищна сграда като негова собственост;

- на 16.03.2009 г. ищцата Т. е декларирала същата жилищна сграда и дворното място, в което тя е позиционирана, като съсобственост между нея, другите две ищци и първия ответник, при права от по 1/4 идеална част за всеки от тях, придобити по наследство;

- след 11.05.2022 г. ответникът С. е декларирал собственост върху 1/2 идеална част от жилищната сграда и от дворното място.

1.2.6.) От справка, постъпила по реда на чл. 192 ГПК и издадена на 20.02.2025 г. от „Електрохолд Продажби“ ЕАД, се констатира, че спорната жилищна сграда се снабдява с електрическа енергия, като в информационния масив на 3 посоченото дружество има данни за сключени договори за такава доставка с Л. С., за периода 01.01.2000 г. – 07.03.2018 г., както и с ответника С., сключен на 08.03.2018 г. и действащ към деня на изготвяне на справката.

1.2.7.) В хода на съдебното дирене са събрани и гласни доказателствени средства, чрез разпита на свидетелите А. М. и С. М. (доведени от ищците) и Г. М.

(осигурен от ответниците).

1.2.7.1.) В показанията на свидетелите А. М. и Ст. М. се сочи, че:

- Поне от около 50-60 години родителите на ищците и на първия ответник – Г. и Л. С.и, единствено са ползвали процесните имоти за живеене и за селскостопанска работа, което положение е продължило до смъртта им, без прекъсване.

- След кончината на родителите им, ищцата Г. е посещавала имотите по веднъж годишно, ищците Т. и И. – почти всяка седмица, а ответникът С. – по няколко пъти в годината.

- Посещенията на Г. са били основно за провеждания в селото ежегоден събор, докато Т. и И. са извършвали селскостопанска дейност както в дворното място, така и в нивата, които са съседни имоти (отглеждайки основно картофи, царевица, тютюн, грозде и череши).

- Поради здравословен проблем (ампутация на долен крайник), възникнал преди около 5 години, ищцата И. е преустановила идванията си в с. В., но нейният син е продължил да отглежда черешовите насаждения в нивата.

- Описаните дейности, осъществявани от ищците Т. и И., респективно от сина на последната, след влошаване на здравословното й състояние, продължават и понастоящем, като отношенията на първите две с ответника С. изначално са били много добри, но са се влошили при започване на сегашното дело.

- Ответникът С. е зачестил посещенията си в спорните имоти преди около 6-7 години, прекарвайки там времето от пролетта до есента на календарната година. В тази връзка С. се занимава с производството на различни видове селскостопански култури в нивата и в оранжерия, направена от него в част от дворното място, както и с отглеждане на пчели в пчелни кошери, които е разположил в двора около къщата. През времето, в което е в с. В., С. ползва и самата къща за живеене, като е организирал различни по обхват ремонти в нея (направата на баня, изграждането на допълнителна стена към приземния етаж, постояването на беседка в двора, поставянето на бетонна плоча в коридора и в една от стаите; подмяна на дограмата на тази стая).

- Нито свидетелят М., нито свидетелят М. е чувал преди смъртта си Л. С. да е правил разпределяне на процесните имоти между децата му.

1.2.7.2.) В разпита на свидетеля Г. М. се изтъква, че:

- Действително родителите на ищците и на първия ответник до 4 смъртта си са ползвали и трите имота, за които сега се спори по делото, от дълго време.

- След смъртта на баща му през 2008 г. и до настоящия момент, ответникът С. е започнал сам да ползва имотите, реализирайки селскостопанските и ремонтните работи в тях, описани и от другите двама свидетели.

- През същото това време свидетелят М. изобщо не е забелязвал ищците Г. и И. да посещават имотите, а ищцата Т. я е виждал да идва около веднъж месечно, без да знае какво тя е правила там.

- Както входната врата за двора, така и онази за къщата се заключват, а през времето, в което ответникът С. е извън с. В., той е оставял ключ на свидетеля М., за да наглежда имотите.

- От слухове в селото, разказвани от местни жители в селския магазин, свидетелят М. чул, че приживе волята на Л. С. била къщата, дворното място и нивата до него да останат за първия ответник, а не за ищците.

1.2.7.3.) След събирането на гласните доказателствени средства неизяснени с категоричност остават следните въпроси:

- Кога ответникът С. е започнал да ползва активно имотите, до които се отнасят ищцовите претенции?

- Ищците Т. и И. ползвали ли са тези имоти след смъртта на родителите им?

- Бащата на ищците и на ответника С., докато е бил жив, разпределял ли е имотите измежду неговите деца?

1.2.7.4.) Относно така маркираните проблеми се съдържа противоречива информация в показанията на свидетелите, ангажирани от насрещните страни, като по този повод приоритет трябва да бъде даден на казаното от свидетелите А. М. и Ст. М., а не на заявеното от свидетеля Г. М., защото:

- Свидетелят М. е на 71 години, а свидетелят М. – на 63 години.

И двамата са родом от с. В., общ. П., където първият фактически живее през последните 40 години, а вторият прекарва там целия летен период на всяка календарна година. Познават много добре имотите, за които се води съдебното производство, като М. дори е техен непосредствен съсед, а М. има земеделски имоти, намиращи се на разстояние от около 400 м., както и вила, в която живее, отстояваща на около 700 м. И М., и М. са познавали лично родителите на трите ищци и на ответника С., както и познават самите тях, още от детските си години. След като ответникът С. е започнал да пребивава редовно в с. В., М. е посещавал къщата почти всяка събота и неделя, за да се види с него, при което е възприемал и присъствието на ищците Т. и И., както и онова на сина на И., след влошаване на здравния й статус. Впечатленията на М., че селскостопанските и ремонтните дейности, организирани от С. в имотите, са започнали преди около 6-7 години са формирани не само от непосредствените му 5 възприятия на съсед, ни и предвид работи, които самият свидетел е извършвал в неговия си имот (изграждане на оранжерия).