Определение № 228 от 21.07.2021, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 228 гр. Шумен , 21.07.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I в закрито заседание на двадесет и първи юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Мирослав Г. Маринов

Ралица Ив. Хаджииванова

Зара Ех. Иванова като разгледа докладваното от Ралица Ив. Хаджииванова Въззивно частно гражданско дело № 20213600500253 по описа за 2021 година

Производство по чл.122 от ГПК.

Делото е образувано по депозирана пред Районен съд гр. София искова молба от ЗД „БУЛ ИНС“ АД, гр. С..., представлявано от изпълнителните директори С.П. и К.К., действащо чрез пълномощника си адв. М.Г., против П.С.П., с адрес гр.Ш..., с която е заявена осъдителна претенция по чл.500 КЗ, за заплащане на регресно вземане на застрахователя за изплатеното от него застрахователно обезщетение в размер на 822,64лв. по застраховка „Гражданска отговорност“ на пострадалото лице за застрахователно събитие - ПТП станало на 17.11.2018 г. в с. В.Д., обл. Ш., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до изплащане на вземането.

С определение № 20108608/29.04.2021 г. СРС е прекратил образуваното пред него гр.д.

№ 20753/2021 г. и го изпратил по подсъдност на ШРС, тъй като съгласно разпоредбата на чл.113 ГПК исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по постоянния, за което съдът следи служебно – арг. от чл.119, ал.3 ГПК.

С определение № 576/20.06.2021 г. по гр.д.№ 1638/2021 г., ШРС е прекратил производството и повдигнал спор относно подсъдността на делото. Счита, че същото е подсъдно на СРС, тъй като в случая няма основание да се признае качеството „потребител“ на ответника по смисъла на §.13, т.1 ДР на ЗЗП и чл.113 ГПК. Излага, че отговорността му не е породена от застрахователния договор, а от закона и съдът няма възможност служебно, без възражение за неподсъдност да прекрати делото и да го изпрати на съда по настоящия адрес на ответника.

Настоящата инстанция намира, че компетентен да се произнесе по исковата молба ЗД „БУЛ ИНС“ АД, гр. С., срещу П.С.П. от гр. Ш., е Шуменски районен съд.

1

В разпоредбата на чл.113, изр.1 ГПК /изм. – ДВ, бр. 65 от 2018 г., в сила от 07.08.2018 г./ е предвидено, че исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по постоянния. Съгласно чл. 119, ал. 3 ГПК /нова – ДВ, бр. 65 от 2018 г., в сила от 07.08.2018 г./ възражение за неподсъдност на делото по чл.108, ал.2 ГПК, чл.113 ГПК и чл.115, ал.2 ГПК може да се прави от ответника най-късно в срока за отговор на исковата молба и да се повдига служебно от съда до приключване на първото по делото заседание.

За разлика от предходната правна уредба, в изброените в чл.119, ал.3 ГПК хипотези, местната подсъдност се явява абсолютна процесуална предпоставка, което е свързано със служебното правомощие на съда, дори при липса на отвод, да вземе отношение за наличието й.

В §13, т.1 от ДР на ЗЗП се съдържа легална дефиниция на понятието „потребител“ – такова е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност.

В чл.2, ал.2 Кодекса на застраховането, /Доп. – ДВ, бр. 101 от 2018 г., в сила от 7.12.2018 г./ е дефинирано понятието " ползвател на застрахователни услуги " - това е застраховащият, застрахованият, третото ползващо се лице, третото увредено лице, другите лица, за които са възникнали права по застрахователен договор, както и физическото или юридическото лице, което проявява интерес да се ползва от услугите по разпространение на застрахователни продукти, предоставяни от застраховател или от застрахователен посредник във връзка с предмета му на дейност, независимо дали е потребител по смисъла на Закона за защита на потребителите. Това понятие е аналогично на понятието „потребител на застрахователна услуга“ по отменения КЗ.

В случая исковата молба касае регресна претенция по чл.500, ал.2 КЗ. От твърденията в исковата молба и представените доказателства се установява, че между страните е сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“, по който ищецът е застраховател, а ответника застрахован. Действително, регресното право е средство за санкциониране на виновните за причинени на трети лица вреди в посочените в закона случаи. Но регресната претенция е свързана с твърдяното наличие на застрахователно правоотношение между ищеца и ответника, а последният при сключването на твърдения договор за застраховка „Гражданска отговорност е придобил качеството „ползвател на застрахователна услуга“, което не може в последствие да отпадне само защото претенцията е за регресно вземане по чл.500 КЗ. Ето защо следва да се приеме, че ответникът има качеството „потребител“ по смисъла на ЗЗП, като същият е и ползвател на застрахователна услуга по см. на КЗ. Поради това по отношение на него следва да намери приложение разпоредбата на чл.113 ГПК.

2

Следва да се имат предвид и съображенията, изразени в мотивите на ТР №1/2014 г. на ОСТК на ВКС, т.6, /макар касаещи прекия иск по чл.226, ал.1 КЗ/отм./, според които дефинитивното определяне на термина "потребител на застрахователна услуга" в §1, т.1 от ДР на КЗ/отм/ наистина се различава от вложеното, според §13, т.1 от ЗЗП, съдържание в това понятие, но соченото обстоятелство не е достатъчно, за да се отрече приложимостта на специалната местна подсъдност по чл.113 ГПК по отношение на прекия иск по чл.226, ал.1 КЗ, доколкото двете дефиниции не са предмет на регламентация в ГПК. Сравнителният им анализ показва, че с разпоредбите на КЗ законодателят разширява кръга на потребителите на застрахователни услуги, спрямо този по ЗЗП. Според ВКС този разширителен подход, е обществено оправдан. Той е израз на защитата на потребителите в специфичната област на застраховането и е съобразен с вида на отделните застраховки, ефектът на които нерядко се проявява спрямо трети на застрахователното правоотношение лица, тъй като потребителят на застрахователна услуга не всякога е и страна по договора. /В този см. и практиката на ВКС, обективирана в опр. № 179/14.03.2013 г. по ч.т.д № 1360/2013 г., II т. о. опр.

№95/02.05.2010 г., по ч.т.д.№ 70/2010г. на ІІт.о., според която понятието "потребител" следва да се разглежда в широк смисъл, поради което местната подсъдност по чл.113 ГПК е приложима към исковете от/срещу физически лица - потребители на застрахователни услуги по см. на КЗ/.

Ето защо при действащата редакция на разпоредбата на чл. 113 ГПК /за която съдът следва да следи служебно/, исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по постоянния.

В случая oт приложената справка по реда на Наредба № 14/18.11.09 г. се установява, че настоящият адрес на ответника П.С.П. е в гр. Ш.... С оглед изложените мотиви, компетентен да разгледа исковата молба на ЗД „БУЛ ИНС“ АД, гр. С..., представлявано от изп. директори С.П. и К.К., действащо чрез пълномощника си адв. М.Г., против П.С.П., с настоящ адрес гр.Ш..., с правно основание чл.500 КЗ и чл.86 ЗЗД е Районен съд гр. Шумен.

Водим от горното и на основание чл.122 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОПРЕДЕЛЯ за компетентен да се произнесе по подадената от ЗД „БУЛ ИНС“ АД, гр.

С..., представлявано от изп. директори С.П. и К.К., действащо чрез пълномощника си адв.

М.Г., против П.С.П., с настоящ адрес гр.Ш..., искова молба, с правно основание чл.500 КЗ и чл.86 ЗЗД е Шуменски районен съд.

Изпраща делото на Районен съд гр. Шумен за разглеждане на предявения иск.

3

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4