Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 75 от 16.03.2022, Окръжен съд - Плевен

Съд
Окръжен съд - Плевен
Дело
Въззивно гражданско дело 968/2021
Вид
Решение № 75
Подписан
16.03.2022
Състав
ВЕСЕЛА ЛЮБОМИРОВА САХАТЧИЕВА, КРАСИМИР ИВАНОВ ПЕТРАКИЕВ, ТАТЯНА ГЕОРГИЕВА БЕТОВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.162 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.452,ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.508 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.508,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78,ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.99,ал.3 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 75 гр. Плевен, 11.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА

Членове:

ТАТЯНА Г. БЕТОВА

КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ при участието на секретаря ЙОВКА СТ. КЕРЕНСКА като разгледа докладваното от ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА Въззивно гражданско дело № 20214400500968 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

С Решение №1086/09.10.2021г.,постановено по гр. дело № 2269/2021г.,РС-Плевен е осъдил на основание чл.452,ал.3 от ГПК ОБЩИНА гр.Плевен да заплати на Д.И.Д., ЕГН**********, гр.Павликени сумата от 6 158,00лв. като главница, представляваща сбор от сумите,които ОбщинаПлевен като трето задължено лице е превеждало ежемесечно в по-малко на ЧСИ Н.В. ,с район на действие Пл.ОС по изп.д.№194/2015г. ,за периода 08.04.2016г.-02.11.2017г.,ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска-06.04.2021г. до окончателното изплащане на сумата,като за разликата до претендираните 6 551,00лв. е отхвърлил иска като неоснователен и недоказан.

Със същото решение Пл.РС е осъдил на осн.чл.86 от ЗЗД ОБЩИНА гр.Плевен да заплати на Д.И.Д., ЕГН**********, гр.Павликени сумата от 1 876,48лв.-лихва за забава върху главницата за периода 05.04.2018г.05.04.2021г.,като за разликата до претендираните 1996,18лв., е отхвърлил иска 1 като неоснователен и недоказан.

На осн.чл.78,ал.1 от ГПК РС е осъдил ОБЩИНА гр.Плевен да заплати на Д.И.Д., ЕГН**********, гр.Павликени деловодни разноски за първата инстанция в размер на 1423,36лв. съразмерно с уважената част от исковете.

На осн.чл.78,ал.3 от ГПК е осъдил Д.И.Д., ЕГН********** да заплати на ОБЩИНА гр.Плевен сторените деловодни разноски в размер на 27,24лв. съразмерно с отхвърлената част от исковете.

Постъпила е въззивна жалба от ОБЩИНА гр.Плевен ,чрез пълномощника й адв.В. П. от Пл.АК против горепосоченото решение на Пл.РС ,като се излагат доводи за недопустимост и неправилност на същото.Твърди се,че решението на РС е недопустимо,тъй като в ИМ липсва петитум,така както е посочено,че искът е предявен на осн.чл.452,ал.3 от ГПК.Петитумът на ИМ не е уточнен и с подадената допълнителна молба от 01.07.2021г.

На следващо място въззивникът твърди,че неправилно РС е определил размера на дължимата главница ,а оттам и на дължимата лихва за забава.По отношение на втория спорен по делото въпрос:“Правилни и законосъобразни ли са действията на третото лице –Община Плевен при възникнала конкуренция на запори от различни съдебни изпълнители по различни изпълнителни дела в различен период от време-ситуация,при която работодателят е получил повече от едно запорно съобщение от различни съдебни изпълнители по отношение на възнаграждението на един и същи работник и ли служител?“,РС е стигнал до неправилен извод и е постановил решението си в противоречие с практиката на съдилищата и на ВКС.Нормата на чл.452,ал.3 от ГПК е ясна и категорична и от систематичното й място следва,че уредената солидарна отговорност на лицата от органите на управление на третото лице се отнася до плащането,което третото лице е направило на длъжника,а не на други кредитори.Въззивникът счита,че ако се приеме ,че Община Плевен дължи като трето задължено лице суми за процесния период като по-малко платени на ЧСИ Н.В. по процесното изпълнително дело,то тази сума е в размер на 296,94лв./стр.7 и 8 от ССЕ/ като главница и съответната лихва към нея.

Моли окръжния съд да постанови решение,с което да обезсили обжалваното решение на Пл.РС като недопустимо и да върне делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав или –алтернативно да отмени 2 обжалваното решение като неправилно и по съществото на спора да отхвърли предявения изцяло като неоснователен и недоказан. Претендират се разноски.

Постъпил е писмен отговор от въззиваемата страна по подадената въззивна жалба.В отговора се излагат подробни мотиви относно допустимостта и правилността на обжалваното решение,постановено от Пл.РС.Моли да бъде потвърдено решението на Пл.РС изцяло като правилно,със законните от това последици.Претендират се деловодни разноски.

Окръжният съд, като прецени доводите, изложени от страните и доказателствата по делото, намира за установено следното :

Въззивната жалба е неоснователна.

Решението на Районен съд-Плевен е правилно и законосъобразно.

На първо място следва да се отбележи,че решението на Пл.РС е допустимо,като РС правилно е квалифицирал предявените обективно съединени осъдителни искове като такива по чл.452,ал.3 от ГПК и чл.86,ал.1 от ЗЗД.Ищецът не е задължен да посочи с ИМ правното основание на претенцията си,макар че това е сторено от него.Съдът квалифицира предявените искове по основание въз основа на изложените факти и обстоятелства в исковата молба.Правилно РС е квалифицирал главния иск като такъв по чл.452,ал.3 от ГПК.

Постановеното решение от Пл.РС е правилно и обосновано на събраните по делото доказателства. Съгласно разпоредбата на чл.452,ал.3 от ГПК взискателят и присъединилите се кредитори могат да искат плащане от третото задължено лице въпреки плащането,което то е направило на длъжника,след като му е било връчено запорното съобщение. Лицата от органите на управление на третото задължено лице отговарят солидарно с него.

Фактическият състав на чл.452,ал.3 от ГПК обхваща следните елементи:ищецът да има качеството на кредитор с изискуемо вземане спрямо длъжник за твърдяната сума,да е връчено запорно съобщение на ответника в качеството му на трето задължено лице и след връчването на запорното съобщение ответникът да не е извършил плащане в съответния размер по 3 образуваното изпълнително дело.

По делото са събрани безспорни доказателства,от които е видно,че „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“АД по силата на сключен договор за кредит е имала качеството на кредитор и взискател,а впоследствие след сключен договор за цесия от 28.09.2016г. и връчено съобщение за извършената цесия по чл.99,ал.3 от ЗЗД на 03.01.2017г.-ищецът Д.И.Д. е конституиран като взискател по изп.д.№194/2015г. по описа на ЧСИ Н.В..Безспорно е установено ,че ответната Община Плевен има качеството на трето задължено лице по смисъла на чл.508 от ГПК вр.чл.452,ал.3 от ГПК,като на 03.02.2016г. в Община Плевен е постъпило запорно съобщение по горепосоченото изпълнително дело на ЧСИ Н.В. срещу длъжник Б.Д.Я.Не е спорно и обстоятелството,че този запор е първи по ред постъпил по отношение на този длъжник.

Не е спорно и обстоятелството,че в Община -Плевен са постъпили и последващи запорни съобщения по други изпълнителни дела със същия длъжник,като от м.април 2017г.Община Плевен е започнала да изпълнява по всички наложени запори еднакви по размер суми.

Въззивната инстанция споделя правните изводи на РС относно основния по делото спорен въпрос,а именно дали са били правилни и законосъобразни действията на Община –Плевен в качеството й на трето задължено лице при възникналата конкуренция на запори.Съгласно чл.508,ал.1 от ГПК в дадения законов срок третото задължено лице следва да съобщи на съдебния изпълнител признава ли за основателно вземането и готово ли е да го плати,има ли претенции от други лица върху същото вземане,наложен ли е запор и по други изп.листове върху това вземане и по какви претенции,превежда ли суми по банкова сметка на длъжника ,банката ,в която е открита сметката и размера на сумата.Поканата за даване на това обяснение се съдържа в самото съобщение за налагане на запора.Ако третото лице не оспорва задължението,то внася дължимата от него сума по сметката на съдебния изпълнител.С писмо от 21.03.2017г. ответната Община Плевен е уведомила ЧСИ Н.В.,че наложения запор върху вземането на длъжника Б.Я. е първи по ред на постъпване,не е оспорила задължението,не е направила възражения и е започнала да изплаща суми съобразно наложения запор.С оглед така събраните и неоспорени от страните доказателства,правилно РС е 4 приел,че следва да се приложи наложилият се в практиката подход запорите да се изпълняват в поредността на налагането им,респ. на приемането им от работодателя-първо изцяло да се изпълни първият наложен по време запор.

Изпълнението на запорите при конкуренция на запори,следва да се извършва по поредността на налагането им.

С оглед данните от заключението на вещото лице и на осн.чл.162 от ГПК съдът е изчислил сумата,която ответникът е изплатил по последващи запори,след наложения по изп.д.№194/2015г. на ЧСИ В.,като тази сума представлява и сумата,която взискателят по изп.д.№194/15г. –ищецът Д.Д. е получил в по-малко,вследствие изпълнението по всички наложени запори върху вземането на длъжника Б.Я. от Община- Плевен.На практика така платените суми по другите запори представляват суми,платени в полза на длъжника,тъй като по този начин той се освобождава от задълженията си по другите изпълнителни дела в размер на платената по конкретния запор сума.

Въз основа на изчислената главница за процесния период в размер на 6 158,00лв.,РС е изчислил и дължимата лихва за забава.За разликата до претендираните суми РС е отхвърлил претенциите като неоснователни и недоказани.

Предвид изложеното следва да бъде потвърдено решението на РС-Плевен като допустимо,правилно и законосъобразно.

При този изход на делото въззивната Община-гр. Плевен следва да заплати направените от въззиваемия Д.И.Д. деловодни разноски за настоящата инстанция в размер на 960,00лв. адв.възнаграждение съобразно представения списък по чл.80 от ГПК.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА на основание чл.272 от

ГПК

Решение

№1086/09.10.2021г. на РС-Плевен, постановено по гр. дело № 2269/2021г. по описа на същия съд.

ОСЪЖДА ОБЩИНА-гр. Плевен ДА ЗАПЛАТИ на Д.И.Д.,

ЕГН**********, гр.Павликени направените деловодни разноски за

5 настоящата инстанция в размер на 960,00лв.- адв.възнаграждение съобразно представения списък по чл.80 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6