Решение № 2164 от 27.05.2026, Административен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 2164

Велико Търново, 27.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административния съд Велико Търново - IX състав, в съдебно заседание на двадесети май две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ

При секретар С.Ф. като разгледа докладваното от съдия КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ административно дело № 20267060700388 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на С. К. С., с адрес ***, [улица], против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-2402207/09.04.2026 г., издадена от мл. автоконтрольор към сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Велико Търново, с която на основание чл. 171, т. 1, б. „з“) „гг“)) от ЗДвП на жалбоподателя е наложена ПАМ – временно отнемане на СУМПС на водач, който е извършил нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца. Жалбоподателят счита, че заповедта е незаконосъобразна. Твърди, че не е имало реално участие в движение на път, отворен за обществено ползване, тъй като в момента на установяване на нарушението се намирал в района /двора/ на сектор „Пътна полиция“ и придвижването е било единствено с цел достигане на мястото на регистрация на мотоциклета. Сочи, че липсва обществена опасност и умисъл, а наложената мярка е несъразмерна и в нарушение на целта на закона. Иска заповедта да бъде отменена. В съдебно заседание се явява лично. Не претендира разноски.

Ответникът по жалбата – мл. автоконтрольор към сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Велико Търново, оспорва жалбата като неоснователна в представено писмено становище.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, включително тези в административната преписка, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност намира за установено от фактическа страна следното:

През месец март 2026 г. жалбоподателят С. К. С. закупил мотоциклет Benelli Leoncino, който не бил регистриран. Мотоциклетът се съхранявал на близкия паркинг до сградата на КАТ Велико Търново. На 09.04.2026 г. С. отишъл да регистрира мотоциклета, като управлявал същия в двора на КАТ Велико Търново.

Предвид това срещу С. К. С. бил съставен АУАН серия GA № 5027716/09.04.2026 г., който по силата на чл. 39, ал. 1 от АПК се определя за допустимо доказателствено средство и съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП се ползва с обвързваща доказателствена сила. АУАН е съставен за това, че на 09.04.2026 г. около 6:50 ч. в гр. В. Търново, ул. „Беляковско шосе“ 4, жалбоподателят управлява собствения си мотоциклет марка Benelli Leoncino, червен на цвят, като след извършената проверка се установило, че управляваното от водача МПС е без поставена регистрационна табела на определените за това места – нарушение на чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП.

На същата дата жалбоподателят е дал писмено обяснение, в което изразил съжаление за случая, в който ставало въпрос за влизането в КАТ седнал на МПС при вкарването за регистрация, като разстоянието от ул. „Д. Буйнозов“ е 100-150 м.

Съгласно приложените от ответника справки мотоциклет Бенели Леончино 500 с рег. № ***, собственост на жалбоподателя, е регистриран на 09.04.2026 г. в 8:05 ч.

При тази фактическа обстановка е издадена от мл. автоконтрольор към сектор „Пътна полиция“към ОД на МВР – Велико Търново процесната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-2402207/09.04.2026 г., с която на С. С. на основание чл. 171, т. 1, б. „з“) „гг“)) от ЗДвП е наложена ПАМ – временно отнемане на СУМП на водач, който е извършил нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца. Мотивите на заповедта възпроизвеждат съдържанието на АУАН. Същата е връчена на жалбоподателя на 09.04.2026 г., който я е оспорил с жалба, подадена чрез ответника на същата дата, като въз основа на нея е образувано настоящото съдебно производство.

В хода на съдебното производство като писмени доказателства са приети материалите, съдържащи се в изпратената от ответника административна преписка. От жалбоподателя са дадени устни обяснения по случая.

При горната фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:

Жалбата е допустима за разглеждане по същество като подадена от активно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от оспорване, пред компетентния съд и в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество е основателна, предвид следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган съгласно оправомощаващата Заповед № 366з-3249/04.09.2025 г. на директора на ОДМВР Велико Търново, в изискуемата писмена форма, съдържаща реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК.

Независимо от това, съдът намира, че заповедта е издадена в нарушение на материалния закон.

Разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. "з", подб. "гг" на ЗДвП /ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 07.09.2025 г./, предвижда налагане на принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелство на управление на моторно превозно средство на водач, който при управление на моторно превозно средство е извършил нарушение по този закон, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от шест месеца за нарушенията по чл. 175, ал. 2 и ал. 3, чл. 176, ал. 1, чл. 178ж, ал. 2 и чл. 182, ал. 5 от ЗДвП.

В случая с процесната ЗППАМ по чл. 171, т. 1, б. "з", подб. "гг" от ЗДвП на жалбоподателя С. С. е наложена ПАМ - временно отнемане на СУМПС на водач, който е извършил нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца. Нарушението, за извършването на което е приложена процесната ПАМ спрямо водача [населено място] е за управление на мотоциклет, който не е бил регистриран. Принципът на пропорционалност е част от общите принципи на съюзното право на ЕС, които държавите-членки трябва да спазват, като същият е развит в разпоредбите на чл. 6 от АПК. По аргумент на същия една мярка не може да надхвърля границите на подходящото и необходимото за постигане на легитимно преследваните цели и в случаите, когато съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничение, а породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни с тези цели (в този смисъл Решение на СЕС от 17.04.2018 г., С-414/16, т. 68, С-537/16, т. 56). Строгостта на санкцията следва да бъде съответна на тежестта на нарушението. СЕС многократно е подчертавал, че административните или репресивните мерки не трябва да превишават това, което е необходимо за преследваните цели, и санкцията не трябва да е несъразмерна на тежестта на нарушението, така че да стане пречка за закрепените в Договора на ЕО свободи. СЕС сочи, че за да се прецени дали определена санкция е в съответствие с принципа на пропорционалност, следва в частност да се вземат предвид вида и тежестта на нарушението, което се наказва с тази санкция, както и начина за определянето на нейния размер и това е задължение на националния съдия.

От събраните доказателства се установява, че в конкретния случай управлението на процесния мотоциклет без регистрационни табели е било за кратко разстояние с единствена цел за придвижването му до сектор „Пътна полиция“ в гр. В. Търново за надлежното му регистриране, което е осъществено малко след това. Тези действия сочат на извод за отговорно отношение на жалбоподателя към спазване на закона, а не към тенденция за неговото грубо погазване. В този смисъл наложената принудителна административна мярка се явява явно несъразмерна с извършеното нарушение, поради което настоящата инстанция счита, че е ЗППАМ е издадена в нарушение на целта на закона, въпреки наличието на формални предпоставки за налагането ѝ.

По изложените мотиви съдът намира жалбата за основателна, което налага отмяната на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-2402207/09.04.2026 г.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-2402207/09.04.2026 г., издадена от мл. автоконтрольор към сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Велико Търново.

Решението e окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 172, ал.5, изр. последно от ЗДвП.

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.

Съдия:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�